Р Е Ш Е Н И Е
№ 662
гр. Русе, 21.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Aдминистративен съд - Русе, в
публично заседание на 12 февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от
съдия АГУШ административно
дело № 47 по описа за 2024 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Настоящото дело е образувано след като с Решение № 247 от 10.01.2024г.,
постановено по адм. дело № 5144/2023 г. по описа на ВАС, VII о., на основание
чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд е отменил влязло в сила Решение № 43
от 05.12.2022 г.,
постановено по адм. дело № 305/2022 г. на Административен съд - Русе и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Предмет на оспорване е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-4569-000037 от 20.06.2022
г. на Началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Пред настоящата съдебна инстанция се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид изготвеното
заключение по назначена токсикохимична експертиза, съгласно което в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от И.И.А., не е установено наличие на упойващи лекарствени
средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
Иска се отмяната на ЗППАМ № 22-4569-000037
от 20.06.2022 г. на Началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе.
Претендират се и разноски за всички
предходни съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските (л. 10 от
делото).
Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д.П., оказала безплатна правна
помощ на И.И.А. в проведеното производство по настоящото
дело при условията на чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от съдържанието на
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 014356 от
29.01.2024 г. (л. 5 от делото).
Ответникът в производството – Началникът на РУ - Две
могили при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Г. Д.,
оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт в размер на 240 лева, съгласно списък на разноските (л. 11 от
делото).
Административният съд, като обсъди доказателствата по
делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна – адресат
на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспорената ЗППАМ № 22-4569-000037 от 20.06.2022 г., спрямо
И.И.А. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а, б. “б“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества за срок от 6 месеца до една година, а именно за 6 месеца.
За да приложи мярката, административният орган се е
мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 18.06.2022 г., около 20:50 часа,
И.И.А. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества или техните
аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJF 0038, който
отчел положителен резултат - наличие на амфетамин. Издаден е и връчен Талон за
изследване № 115778, след което А. е придружена до УМБАЛ „Канев“ за даване на
кръвна проба, където А. е дала биологични проби кръв и урина за медицинско
изследване.
Към настоящия момент, видно от постановление № 3453 от 01.02.2023 г. на прокурор в
Районна прокуратура - Русе, Териториално отделение - Бяла, за прекратяване на
наказателно производство, водено срещу И.А. за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК,
е налице изготвено заключение по назначена токсикохимична експертиза.
Съгласно това заключение, в представените за изследване кръвна проба и проба от
урина, взети от И.А., не е установено
наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в
списъците - приложения към чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В заповедта е направено позоваване на АУАН № GА697808 от
18.06.2022г., съставен срещу А., за управление на лек автомобил на 18.06.2022
г. в гр. Две могили, обл. Русе след употреба на наркотици.
В настоящото производство се оспорват фактическите
установявания в ЗППАМ № 22-4569-000037 от 20.06.2022 г., като се твърди, че А.
не е употребявала наркотици.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни
административни мерки.
Процесната ПАМ е постановена на основание чл. 171, т.
2а, б. “б“ от ЗДвП от закона. Цитираната норма разписва прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
В тази връзка е представена Заповед № 3170 от 31.12.2021
г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица,
които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и
началниците на районни управления към Областната дирекция, какъвто е издателят
на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея
Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби
за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на РУ - Две могили при
ОД на МВР – Русе.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за
упражненото от Началник РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С оглед
на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000037 от 20.06.2022 г. на
Началник на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, е
постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията
за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая, като правно основание за издаване на оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000037 от 20.06.2022 г. на
Началник на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, е посочена
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която норма се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената на И.А., с обжалвания административен акт, ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 18.06.2022 г., около 20:50 часа, И.И.А.
е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJF 0038, който отчел положителен
резултат - наличие на амфетамин. Издаден е и връчен Талон за изследване № 115778,
след което А. е придружена до УМБАЛ „Канев“ за даване на кръвна проба, където А.
е дала биологични проби кръв и урина за медицинско изследване.
С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на А.
принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с
установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред
управление на МПС от И.А. след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
В
действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна
регламентация – в Закона за движението по пътищата и в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване
на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са
регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично
лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва
да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване,
като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на тест, в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за
изследване.
За
прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС,
следва да е безспорно установена. Към момента на постановяването на обжалваната
заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с
представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата сочат, че И.А. е дала
кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, като е назначена
и токсикохимична експертиза. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба за
извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по
отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието
на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като
основание за налагането на ПАМ и по чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е недоказано.
В тежест на административния орган е да установи наличието на
материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай
това не е извършено. С оглед на което съществуването на правно релевантния
юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е фактически и доказателствено необосновано.
В хода на съдебното производство, видно от постановление
№ 3453 от 01.02.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура - Русе, Териториално
отделение - Бяла, за прекратяване на наказателно производство, водено срещу И.А. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е установено, че е налице изготвено
заключение по назначена токсикохимична експертиза.
Съгласно това заключение, в представените за изследване кръвна проба и проба от
урина, взети от И.А., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства
и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 на Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка
с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП
установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП/.
Резултатът от направения тест за наркотични вещества е опроверган по
несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно
изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл
оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, които
са от значение за делото. За да направи проверка за материалната
законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства,
настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от
органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori.
За това нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са
настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното
значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или
отменят съществуването на тези факти.
В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба и
проба урина, взети на 18.06.2022 г., в УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, от И.И.А., че
не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества,
включени в списъците – приложение към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП, следва
да се съобрази по чл. 142, ал. 2 от АПК.
Оспорената ЗППАМ № 22-4569-000037
от 20.06.2022 г. на Началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, с която на И.А. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, като
постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на
жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като ОД на МВР – Русе бъде осъдена да заплати на И.А. сума в размер общо на 190
лева, от които 10 лева – държавна такса по адм. дело № 305/2022 г. по описа на
АдмС – Русе (л. л. 13 и 14 от адм. дело № 305/2022 г. по описа на АдмС – Русе),
150 лева - сума, представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за един адвокат по адм. дело № 305/2022 г. по описа на АдмС –
Русе, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие №
014358 от 27.06.2022 г., предметът на същия е изготвяне на жалба и процесуално
представителство при АдмС – Русе при оспорване на процесната ЗППАМ и на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000036 от 20.06.2022
г. на Началник РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, по повод оспорването на
последната е било образувано адм. дело № 285/2022 г. по описа на съда, като за
оспорването общо на двете заповеди е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева (л. 5, гръб от адм. дело № 305/2022 г. по
описа на АдмС – Русе), както и 30 лева – държавна такса за образуване на адм.
дело № 5144/2023 г. по описа на ВАС (л. 12 от адм. дело № 5144/2023 г. по описа
на ВАС).
Основателно е и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Д.К.П. ***, който е оказал безплатна правна
помощ на жалбоподателката по настоящото дело при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, видно от съдържанието на представения по делото договор за правна
защита и съдействие № 014356 от 29.01.2024 г. (л.5 от делото). Размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на 1 000
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-4569-000037 от 20.06.2022 г. на
Началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, с която на И.И.А., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. марка БМВ 116 И рег. № Р8502ВР за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да заплати на И.И.А., ЕГН **********,***
сумата от 190 лева, представляваща направени деловодни разноски по адм. дело №
305/2022 г. по описа на АдмС – Русе и по адм. дело № 5144/2023 г. по описа на
ВАС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати на адвокат Д.К.П. ***, ЕГН **********,***
сумата от 1 000 лева – възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ
на И.И.А. в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: