МОТИВИ към
НОХД № 397/2019 г. по описа на ШОС
Подсъдимата З.П.Й., ЕГН **********
е предадена на съд за това, че на 01.07.2013 г. в гр. Шумен, в качеството си на
длъжностно лице – член на СД и представляващ „ЛИДА“ АД – гр. Шумен, присвоила
връчени й в това й качество да пази и управлява вещи, собственост на
дружеството, като за целта съзнателно сключила неизгодна сделка - „Договор за
продажба на машини и съоръжения“ от 01.07.2013 г., по силата на който продала
на „Й.“ ЕООД, собственост и управлявано от съпруга й Й.И.Й. ДМА за сумата 8 100
лв. без ДДС при реално получена цена при последваща продажба в размер на 44 225.50
лв., като разликата в цената, респективно присвоената сума, възлиза на 36125.50
лв. и присвоената сума е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 от НК.
Подсъдимият Й.И.Й., ЕГН **********
е предаден на съд за това, че на 27.11.2015 г.,
в гр. Шумен, в качеството си на длъжностно
лице – член на СД и представител на „ЛИДА“ АД - съзнателно сключил неизгодна сделка като продал на В.А.Г.,
ЕГН ********** недвижим имот, собственост на „ЛИДА“ АД, отразена в нотариален
акт № 155, том ХІV, дело №1762/15г. на нотариус А.А. – рег. № 019 - Районен съд
– Шумен за сумата 40 000 лв., като от това е произлязла значителна вреда за
„ЛИДА“ АД, в размер на 287 437 лв. -
разликата между пазарната оценка на имота и реално заплатената продажна цена – престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК.
По делото са депозирани молби от
свидетелите П.Б.П. и Светослав П. Б. – акционери в „ЛИДА“ АД гр. Шумен с искане
за конституирането им като частни обвинители и граждански ищци, като са предявили
граждански искове за 102 928 лв. за първия и 102 928 лв. за втория. С
оглед обвинението, за което подсъдимите са предадени на съд, посочените
свидетели не са от кръга на лицата, претърпели имуществени и неимуществени
вреди, поради което и нямат качеството на пострадали лица. Това е било и причината
на тези лица да не им е съобщено за тази правна възможност и да не са били призовани
за разпоредителното заседание, поради което и съдът остави депозираните от тях
молби без уважение. В този смисъл Решение № 94 от
12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1826/2014 г., I н. о., НК, докладчик
председателят К.К.: „Процесуално правоспособен да се установи като
частен обвинител е онзи, който е пострадал пряко и непосредствено от
извършеното престъпление, без да е задължително условие накърненият интерес да
е съставомерен. Съдружникът в дружеството с ограничена отговорност не може да
има качеството на пострадал по смисъла на НПК. Евентуално
причинени вреди от действия или бездействия на управителя на дружеството са
такива за самото дружеството, а отговорността за тях се основава на
неизпълнение на договора за управление.“
По делото няма предявен граждански иск от ощетеното
дружество „ЛИДА“ АД гр. Шумен.
В настоящия наказателен процес страните дадоха съгласие
да не се провежда разпит на някои от вече разпитаните свидетели в досъдебното
производство, като при постановяване на присъдата съдът да ползва съдържанието
на съответните протоколи от досъдебното производство по чл. 371, т. 1 от НПК. Поради
което и с определение по чл. 372, ал. 3 от НПК съдът одобри изразеното съгласие
да не се
провежда разпит на свидетелите А.Б.А., С.Н.Г., Е.Г.А. и Х.М.С., а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи от досъдебното производство.
В хода на съдебното следствие страните дадоха съгласие да не се провежда разпит на
редовно призования, но неявил се свидетел Е.Г.Ц., както и на редовно
призованите и неявили се експерти Д.М.К. и П.И.А.. Поради което с определение
по чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 282, ал. 3 от НПК съдът прие да не се провежда разпит и съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство бяха огласени и включени в доказателствата по делото.
Позицията на подсъдимата З.П.Й. в съдебно заседание по
отношение преценката към извършеното от нея и самокритичността, която проявява
към същото, е, че не се признава за виновна. Дава пространни обяснения, като счита,
че всички действия, извършени от нея, са били законни и в изпълнение решенията
на СД, които са вземани при стриктно спазване на закона. Моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият Й.И.Й. също дава обяснения по делото. Счита,
че сключената сделка е на реална цена, а със сумата от продажбата са погасени
задължения на дружеството, което е имало затруднения. Счита, че не е нарушил
закона и не е погазил обществения интерес. Моли за оправдателна присъда.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, от
показанията на свидетелите и заключенията на приетите експертизи съдът приема
за безспорно установено от фактическа страна следното:
Кооперация „Лида“ осъществявала дейност в гр. Шумен и произвеждала
безалкохолни напитки. За да
откупи за дейността си недвижима собственост от ЦКС събрала финансови средства
от физически лица /кооператори/, като в замяна им продала идеални части от
имота - земя и сгради. Продала 4 сгради и земя, в които кооперацията извършвала
основното производство на безалкохолни напитки и търговията с тях /предварителни
договори за продажба от април и октомври 1995 г. между кооперация „Лида“ и
физическите лица/. Нотариалните актове за собственост на физическите лица за
закупените идеални части от имота са издадени по-късно - през януари, февруари
и март 1997 г. За да осъществява основната си дейност кооперацията наела с
договори за наем от 1995 г. продадените сгради и парцел от кооператорите срещу
уговорена между тях наемна цена.
С решение на
Окръжен съд гр. Шумен от 18.11.1997 г. по ф.д. № 1178 по описа на съда за 1997 г.
търговско дружество „ЛИДА“ АД е вписано в търговските регистри. Същото е със
седалище и адрес на управление гр. Шумен. От 15.12.1997 г. до 28.12.1998
г. новосъздаденото дружество закупува всички движими и недвижими активи от
кооперация „Лида“ със 7 бр. фактури, а
за всички сгради, които притежава Дружеството, има нотариален акт № 130/97 г. Закупените от физическите лица с нотариални актове
идеални части земя и сгради не са част от активите на „ЛИДА“ АД, тъй като са
притежание на физическите лица. Голямата част от член-кооператорите си закупили акции в дружеството и станали
акционери в него. По-късно „ЛИДА“ АД с нот. акт № 104/2001 г. придобива земя по
регулация в парцела и става съсобственик с останалите физически лица. От началото
на 2002 г. до 2004 г. „ЛИДА“ АД изкупува от физически лица ид. части от сгради
и земя и става съсобственик и на сградите.
За да осъществява
производствената си дейност, за ползването на тези идеални части,
представляващи УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната карта на гр. Шумен, целият с
площ 15553 кв.м., ведно с построените в него производствена сграда от 1027.20
кв.м. застроена площ с идентификатор 83510.669.42.4, склад за готова продукция
/ново сиропно/ от 1036 кв.м. с идентификатор 83510.669.42.6, склад за готова
продукция от 864 кв.м. с идентификатор 83510.669.42.5 и склад за готова
продукция от 1036 кв.м. застроена площ с идентификатор 83510.669.42.7.,
акционерното дружество заплащало наем на съсобствениците на описания недвижим
имот.
От своя страна акционерното дружество било собственик на
две сгради, а именно: „Битова сграда“ с идентификатор 83510.669.42.3. със
застроена площ от 720 кв.м., построена върху дв. пл. № 66 в кв. 367 по плана на
гр. Шумен, за който е отреден парцел ХІХ, при граници на парцела от север –
път, от изток – парцел ХVІІІ – ОКС, от юг – улица, от запад – парцел ХІ – ЕООД
„Зърно“ и сграда с идентификатор 83510.669.42.9 със застроена площ 308 кв.м. с
предназначение – „Сграда за обществено хранене“ и сграда с идентификатор
83510.669.42.10, със застроена площ 29 кв.м. с предназначение – „Сграда за
обществено хранене“, които сгради съгласно документ за собственост съставляват
„Столова“ със застроена площ 332 км.м., заедно с 337/15553 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 83510.669.42, целият с площ 15553 кв.м.
Акционерно дружество
„ЛИДА“ АД било учредено с едностепенна система на управление. Органи на
управление на дружеството са общо събрание на акционерите /ОС/ и съвет на
директорите /СД/. Съгласно устава на дружеството, копие от който е приложен в
т. ІІІ, л. 64 – л. 76 от делото, номиналната стойност на капитала на
дружеството е в размер на 150 000 лв., който е разпределен в 150 000
броя поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от по 1 лв.
През 2002 г. подсъдимите Й.Й. и З.Й. закупили от акционери в „ЛИДА“ АД, акции в
размер на общо над 51% от капитала на дружеството. Впоследствие Й. и Й. увеличили капитала на дружеството, като общо
разполагали със 70.43% от акциите му.
След 2008 г. между акционерното дружество и съсобствениците
на посочения парцел и сградите, находящи се в него, използвани от дружеството,
била постигната договорка временно да не се изплащат дължимите наеми на
съсобствениците. Причина за това била настъпилата през визирания период
икономическа криза. Именно след изтичане на този период са се развили
действията, предмет на настоящото производство.
Съветът на
директорите на дружеството към инкриминирания период 2013 г. – 2015 г. се
състоял от Й.И.Й., З.П.Й. и от св. С.Д.Д.. З.Й. и Й.Й. са съпрузи, а св. Д. е
възходяща по права линия от първа степен – майка на подсъдимия Й.. Дружеството
се представлявало и управлявало от Й. и Й., заедно и поотделно.
На 30.03.2012 г. се провело общо събрание на
съсобствениците на УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната карта на гр. Шумен, целият с
площ 15553 кв.м., ведно с построените в него сгради. Съсобствениците решили да
бъдат прекратени договорните отношения с „ЛИДА“ АД, поради неплащане на
дължимите наеми. В края на м. май 2012 г. решението било съобщено на „ЛИДА“ АД
с нотариална покана, копие от която е приложена на л. 60 – л. 62 от т. ІІІ на
делото.
На 25.04.2013 г. отново било проведено общо събрание на
съсобствениците и било взето решение за увеличение на наема, изплащане на
старите задължения, а в случай на отказ, да се води дело за връщане на имота -
т. ІІІ, л. 57 – л. 59 от делото.
На 15.05.2013 г. се провело общо събрание на акционерите
на „ЛИДА“ АД. На събранието освен З.Й. и Й.Й. присъствал и св. П.Б.П.,
притежаващ 25 732 бр. акции. По т. 4 от дневния ред, която била посветена на
разпределението на печалбата за 2012 г., било решено тя /печалбата/да се отнесе
във фонд „Допълнителни резерви за обновяване и реконструиране на
производството". За това решение
гласували 100% от представените акции, т.е. в подкрепа на решението гласували и
подсъдимите З.Й. и Й.Й. – т. ІІІ, л. 188 и сл. от делото.
На 19.06.2013 г. ръководството на „ЛИДА“ АД било
уведомено, че поради неизплащане на
дължимите обезщетения от „ЛИДА“ АД на съсобствениците в дадения срок, договорът
за наем бил едностранно прекратен от собствениците на недв. имот,
представляващ УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен, ведно с построените в
него сгради. Същите поискали и освобождаване на сградите /т. ІІІ, л. 55/. Тъй
като между спорещите страни не било постигнато споразумение за освобождаване на
сградите, съсобствениците започнали да завеждат дела срещу търговското
дружество.
При тази обстановка на 01.07.2013 г. бил сключен договор
за продажба на машини и съоръжения - л. 109, т. ІІІ от делото /копие/. Съгласно
договора акционерното дружество продало на „Й.“ ЕООД, чийто собственик е подсъдимият
Й., следните собствени на акционерното дружество активи:
- цистерна за въглероден двуокис с инв. № 403 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инв. № 4031;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 0.250 мл.
производителност – 24 000 бутилки на час, с инв. № 432 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения активу с инв. № 4321;
- миялна машина за бутилки с инв. № 4152 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инв. № 41521;
- резервоар за сироп – 8000 л. – 2 бр. с инв. № 411;
- резервоар за сироп – 4000 л. с инв. № 413;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 1.0 литра,
производителност 6000 б. на час, с инв. № 466;
- пълначно-затварачен блок с инв. № 4146;
- бутилираща линия с инв. № 4153;
- персонален компютър НР 6735S FU374ES с инв. № 6179 и
- хладилен компресор COPE с инв. № 4034, за обща сума 11 000
/единадесет хиляди/ лв. без ДДС.
На 03.07.2013 г. за продажбата била издадена ф-ра № **********
на стойност 13 200 лв. с ДДС с неразделна част от нея опис на машините и
съоръженията. Предвидено било плащане с платежно нареждане /т. ІІІ, л. 110/.
На 04.07.2013 г. било сключено споразумение за прихващане
на задължения: сумата 13 200 лв. да се приспадне от задълженията на „ЛИДА“ АД
към „Й.“ ЕООД, възлизащи на 36 701.47 лв.,
т.е. след извършеното прихващане оставало задължение в размер на 23 501.47 лв.
/л. 112 – л. 144, т. ІІІ/.
На същата дата - 04.07.2013 г., бил сключен договор за
наем на машини и съоръжения, по силата на който продадените от „ЛИДА“ АД вещи
следвало да продължат да се ползва от акционерното дружество срещу наем от 100
/сто/ лева. Договорът не предвиждал конкретен срок /т. ІІІ, л. 115 – л. 116/.
На 15.05.2014 г. било проведено ОС
на акционерите на „ЛИДА“ АД, на което било взето решение печалбата за 2013 г. да бъде отново отнесена във фонд
„Допълнителни резерви за модернизация". Решението е гласувано от всички
присъстващи притежатели на акции, включително и от подсъдимите лица /т. ІІІ, л.
171/.
На 20.06.2014 г. Съветът на директорите
на дружеството взел решение за подновяване на договора за овърдрафт с
„ОББ“ АД, като сумата по овърдрафта била намалена до 55 000 лв., а
средствата - обезпечени с ипотека върху недвижим имот, самостоятелна
собственост на „ЛИДА“ АД, а именно: сграда с идентификатор 83510.669.42.9 със
застроена площ 308 кв.м., с предназначение – „Сграда за обществено хранене“ и
сграда с идентификатор 83510.669.42.10 със застроена площ 29 кв.м. с
предназначение – „Сграда за обществено хранене“, които сгради, видно от
документ за собственост, представляват „Столова“ със застроена площ 332 кв.м.,
заедно с 337/15553 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.669.42, целият
с площ 15553 кв. м. /л. 128, т. ІІІ/. В този смисъл бил сключен и договорът с
„ОББ“ АД на 18.09.2014 г. /л. 70 – л. 89, т. Х/. Разликата от 15 000 лв. по
дотогавашния размер на този кредит от 70 000 лв. била погасена със средства на
физическото лице - подсъдимия Й.Й.. Предоставените от Й. средства по-късно били
оформени като паричен заем - договор от 22.08.2014 г./т. Х, л. 92/. Пак във
връзка с договора за овърдрафт било взето решение на Съвета на директорите за
предлагане за продажба на недвижимия имот, ползван като обезпечение по договора
- протокол № 50/01.08.2014 г.
На 01.11.2014 г. между „ЛИДА“ АД и „Й.“ ЕООД бил сключен
договор за доверително финансово обслужване на акционерното дружество, съгласно
който била разкрита доверителна сметка с титуляр „Й.“ ЕООД в „ОББ“ АД. Целта
била тази сметка да бъде използвана за банково обслужване на АД. Използването
на тази сметка започнало на 29.10.2014 г. Малко по-късно - на 05.11.2014 г.,
сградата, служеща като обезпечение по договора с „ОББ“ АД, била продадена на
св. Г. за сумата от 60 000 лв. На 05.11.2014 г. по доверителната сметка
било извършено плащането от св. Г. в размер на 60 000 лв. /т. ХІІ, л. 156
и сл. и т. Х, л. 28/. Сумата била преведена на „ОББ“ АД за погасяване на
задължението, а договорът за овърдрафт бил прекратен /т. ІІІ, л.128-129/.
През втората половина на 2014 г. делата, заведени срещу „ЛИДА“ АД от съсобствениците на УПИ
ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен, съставляващ поземлен имот с идентификатор
83510.669.42 по кадастралната карта на гр. Шумен, целият с площ 15553 кв.м.,
ведно с построените в него сгради, започнали да приключват. В тази връзка били
издадени обезпечителни заповеди /т. І,
л. 108 и л.109/.
На 20.03.2015 г. на съсобствениците бил предаден недвижим
имот, представляващ УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен, ведно с построените
в него сгради, което е видно от протокол за предаване на владение върху
недвижим имот, приложен на л. 44, т. ІІІ от делото. Задълженията на
акционерното дружество към съсобствениците на този имот, присъдени по водените
граждански дела и за които е образувано делото при ЧСИ Д.З., били в размер на
75 640.21 лв. Изпълнението било насочено към т.нар. „Битова сграда“, която била
самостоятелна собственост на „ЛИДА“ АД. Претенциите на 18-те съсобственици и на
Община Шумен били обединени в изпълнително дело № 20148760400963, което е
образувано на 22.12.2014 г. от ЧСИ Д.З. с район на действие ОС – Шумен. По
изпълнителното дело наред с издадените обезпечителни заповеди, били наложени
запори на банковите сметки на „ЛИДА“ АД. На 22.01.2015 г. бил извършен опис на
„Битова сграда", а на 24.03.2015 г. било насрочено обявяване на резултата
от публичната продан, обявена при начална цена 225750 лв.
Поради липса на кандидати при
първото обявяване била насрочена нова публична продан с начална цена 180 600
лв., с дата за обявяване на резултата 09.06.2015 г. И
за тази публична продан не се явили кандидати. При начална цена 90 000 лв. била
обявена публична продан и за 26.02.2016г., която също не била осъществена.
Успешно било наддаването, проведено на 19.05.2016 г., с
начална цена 72 000 лв., при което имотът е бил продаден за 117 100 лв. Сумата
била събрана след продажба на горепосочената сграда на 27.05.2016 г. От сумата
били удовлетворени всички взискатели в
пълен размер. Това изпълнително дело приключило, поради плащане на
задълженията на 09.06.2016 г. Остатъкът от
сумата бил преведен по сметка на упълномощения адвокат на „ЛИДА“ АД.
На 24.11.2014 г. се провело общо събрание на акционерите
на „ЛИДА“ АД, на което било взето решение за освобождаване на сградите на
съсобствениците и решение за разпореждане с машините и съоръженията, находящи
се в тези сгради. На събранието присъствали подсъдимите Йорданови,
представляващи 105 642 бр. акции или 70,45% от капитала на дружеството. Посочените
решения са взети с техните гласове. Считано от 01.12.2014 г. дружеството
прекратило производствената си дейност /т. ІІІ, л.162/.
На 22.12.2014 г. бил сключен договор за паричен заем в
размер до 40 хил. лв., които „Й.“ ЕООД, като заемодател, предоставил на
заемателя „ЛИДА“АД /т. Х, л. 94/.
На 01.08.2014 г. „Й.“ ЕООД продала на „ЛИДА“ АД
закупената през 2013 г. от последната бутилираща линия, означена и във
фактурата със своя стар инв. № 4153, на старата цена – 1000 лв./ф-ра №
1529/01.08.2014 г./
На 05.08.2014 г. акционерното дружество, представлявано
от изпълнителния директор Й., продало линията на „АМАТА“ ООД за сумата 7 306
лв. с ДДС. Съгласно договор № 1 от същата дата последното търговско дружество
опростило задължения на „ЛИДА“ АД на стойност 11894 лв. с ДДС, а заплащането на
стойността на фактурата се извършило в натура - с пластмасови бутилки. Т.е.
реалната стойност на закупената линия е 19200
лв. с ДДС /т. Х, л. 22-24/.
С фактури № 1541/11.12.2014 г. и № 1542/16.12.2014 г. „Й.“ ЕООД върнало
на „ЛИДА“ АД и закупените от
последното дружество хладилен компресор и резервоари по 8 000 л. на продажната
им цена. От своя страна акционерното дружество продало на „МЕТАРЕКС“ ООД тези вещи, но вече за 809 лв. и за 14 760 лв. /т.
Х, л. 18-21/.
В периода 13.12.2014
г. - 11.06.2015 г. „ЛИДА“ АД продала на „МЕТАРЕКС“ ООД различни вещи на
обща стойност 29 054.18 лв., разплатени по
доверителната сметка, ползвана от АД /т. VІ, л. 162-183 и справка от
„МЕТАРЕКС" ООД/.
От своя страна през този период от време „Й.“ ЕООД също
продало на „МЕТАРЕКС“ ООД машините и съоръженията, закупени от „ЛИДА“ АД през
2013 г. Продажбата обаче била извършена по съвсем различни продажни цени от
тези, за които са били изкупени от активите на „ЛИДА“ АД. Видно от съпоставката
на цените за продажба на вещите на „МЕТАРЕКС“ ООД с тези на покупката им от
акционерното дружество:
1. Ф-ра 1546/26.12.14 г. - резервоар за сироп 4 000 л.
- продаден на „Метарекс“ ООД за 4 910.40 лв., закупен от „Лида“ АД за 500 лв.;
2. Ф-ра 1555/07.01.15 г. -
пълначно-затварачен блок – 9 198.48 лв., закупен за 2 500 лв.;
З. Ф-ра 1561/19.01.15 г. - линия за бутилиране № 4321 –
10 695.70 лв., закупена за 2 000 лв.;
4. Ф-ра 1568/06.02.15 г. - линия за бутилиране № 466 – 10
185.12 лв., закупена за 700 лв.;
5. Ф-ра 1571/23.02.15 г. - миялна машина – 10 011.26 лв.,
закупена за 600 лв.;
6. Ф-ра 1574/16.03.15 г. - цистерна въгл. двуокис – 8 069.64
лв., закупена за 1 800 лв.,
и след приспадане стойността на ДДС от продажната цена се
установява, че „Й.“ ЕООД е получило сума в размер на 44 225.50 лв. при
заплатена цена за покупката 8 100 лв. без ДДС. Т.е. разликата в цената в полза на „Й.“ ЕООД е
36 125.50 лв.
Независимо от прекратяването на производствената и
търговска дейност на АД самото му съществуване било свързано с редица плащания
от и към него – ел. енергия, охрана, данъци, закъснели разплащания по стари
сделки. Всички те били осъществявани през доверителната сметка с титуляр „Й.“
ЕООД.
На 02.11.2015 г. св. Г. депозирал оферта за закупуване на
идеалните части от земя и сгради, собственост на ационерното дружество, за
сумата от 40 000 лв.
На 06.11.2015 г. подсъдимите З.Й. и Й.Й. дарили на св. Г. минимална идеална част от тяхна лична
собственост от земя и сгради от съсобствеността им с акционерното дружество, а
непосредствено след тази сделка на същата дата продали останалите си идеални
части от същите имоти от съсобствеността си с „ЛИДА“ АД на Г..
На 19.11.2015 г. било проведено заседание на СД на „ЛИДА“
АД. На заседанието било обсъдено предложението на Г. за продажбата на земя и
сгради, на които акционерното дружество било съсобственик, във връзка с депозираната
от него оферта.
На 27.11.2015 г.,
видно от съдържанието на НА № 155, т. ХІV, рег. № 9054, д. № 1762/2015 г.,
копие от който е приложено в т. ІІ, л. 118 – л. 119, подсъдимият Й.Й. продал на
св. Г. недвижими имоти, собственост на „ЛИДА“ АД, за сумата от 40 000 лв.,
както следва: 0.3246 (три хиляди двеста четиридесет и шест десетохилядни)
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.669.42 (осем три пет едно
нула точка шест шест девет точка четири две) по кадастралната карта на гр. Шумен,
общ. Шумен, обл. Шумен, с административен адрес – Промишлена зона, Урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване - за хранително-вкусова промишленост, с
площ по кадастрална скица от 15 552 (петнадесет хиляди петстотин петдесет и
два) квадратни метра, при съседи на поземления имот: Поземлени имоти с
идентификатори № 83510.669.49, № 83510.669.118, № 83510669.235, 83510.669.234,
83510.669.130, 83510.669.126, 83510.669.429, 83510.669.43, 83510.669.251,
835.669.41 и 83510.669.40, както и 0.1389 (хиляда триста осемдесет и девет
десетохилядни) ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от следните сгради, построени в поземления имот:
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (производствена сграда) с идентификатор 83510.669.42.4 (осем
три пет едно нула точка шест шест девет точка четири две точка четири), със
застроена площ от 1394 (хиляда триста деветдесет и четири) квадратни метра:
СКЛАДОВА БАЗА (склад готова продукция) с идентификатор 83510.669.42.5 (осем три
пет едно нула точка шест шест девет точка четири две точка пет), със застроена
площ от 938 (деветстотин тридесет и осем) квадратни метра; СКЛАДОВА БАЗА (склад
готова продукция-ново сиропно) с идентификатор 83510.669.42.6 (осем три пет
едно нула точка шест девет точка четири две точка шест), със застроена площ от
588 (петстотин осемдесет и осем) квадратни метра и СКЛАДОВА БАЗА (склад готова
продукция-експедиция) с идентификатор 83510.669.42.7
(осем три пот едно нула точка шест шест девет точка четири две точка седем),
със застроена площ от 824 (осемстотин двадесет и четири) квадратни метра, както
и СЛЕДНИТЕ СГРАДИ, построени в описания по-горе поземлен имот: ПОСТРОЙКА НА
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТОЯВАНЕ (портал) с идентификатор № 83510.669.42.8 (осем три пет
едно нула точка шест шест девет точка четири две точка осем), със застроена
площ от 67 (шестдесет и седем) квадратни метра, ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (зарядно
ел.кари станция) с идентификатор № 83510.669.11 (осем три пет едно нула точка
шест шест девет точка четири две точка едно едно), със застроена площ от 53
(петдесет итри) квадратни метра, ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (топлообменна станция) с
идентификатор № 83510.669.42.15 (осем три пет едно нула точка шест шест девет
точка четири две точка едно пет) със
застроена площ от 133 (сто тридесет и три) квадратни метра; ПРОМИШЛЕНА
СГРАДА (помпена станция) с идентификатор № 83510.669.42.16 (осем три пет едно
нула точка шест шест девет точка четири две точка едно шест), със застроена
площ от 55 (петдесет и пет) квадратни метра; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (помпена
станция) с идентификатор 0 83510.669.42.17 (осем три пет едно нула точка шест
шест девет точка четири две точка едно седем), със застроена площ от 45
(четиридесет и пет) квадратни метра, за сумата 40 000 /четиридесет хиляди/
лева.
Сумата била преведена от купувача по доверителната сметка
на АД, а след това е наредена в полза на подсъдимия Й.Й. като физическо лице /т. 1, л. 100-102, т. 12, л. 156 и следващите/.
По този начин, видно и от хронологията на събитията, било избегнато
изискването, предвидено в чл. 33, ал. 1 от ЗС, подсъдимите да предложат имота
по предложената от Г. цена на останалите съсобственици – т. І, л. 135 – НА №
129, т. ХІІІ, рег. № 8364, дело № 1621 от 2015 година.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от събраните доказателства: Страните дадоха съгласие да не
се провежда разпит на свидетелите А.Б.А., С.Н.Г., Е.Г.А. и Х.М.С. по чл. 371, т. 1 от НПК,
поради което и с определение по чл. 372, ал. 3 от НПК съдът одобри изразеното
съгласие при постановяване на присъдата съдът да ползва съдържанието на
съответните протоколи. В хода на съдебното следствие страните дадоха съгласие да не се провежда разпит на
редовно призования, но неявил се свидетел Е.Г.Ц., както и на редовно
призованите и неявили се експерти Д.М.К. и П.И.А., поради което с определение
по чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 282, ал. 3 от НПК съдът прие
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство бяха огласени и включени в доказателствата по делото. Подкрепя се
и от показанията на свидетелите В.С.Т., П.Б.П., А.Н.А., И.С.К., К.Й.С., В.А.Г., С.Д.Д., Г.М.Г., както и от
обясненията на подсъдимите, които са подробни. В подкрепа показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимите са и многобройните нотариални актове,
в каквато връзка дават показания, че са продали своята собственост. Фактическата
обстановка се установява и от приобщените писмени доказателства – заверени
копия от съдебни решения, решения за регистрация по ф.д., справки за актуално
състояние от Агенция по вписванията и търговския регистър, договори за покупко-продажби
на МПС, договори за покупко продажби на движими вещи, справки от „Метарекс“ ООД,
протоколи от проведени Общи събрания на „ЛИДА“ АД, протоколи от проведени
заседания на Съвета на директори на търговсктото дружество, счетоводни
документи свързани с движението на парични средства от и към „ЛИДА“ АД,
заверени годишни счетоводни доклади, извлечения от ивентарните книги, Договор
за продажба на машини и съоръжения от 01.07.2013 г. - л. 158, т. 1 и л. 9, т. 2
и л. 109, т. 3; Договор за наем на машини и съоръжения от 04.07.2013 г. – л. 10,
т. 2, заедно с опис по фактура от 03.07.2013 г. и л. 115, т. 3; Споразумение за
прихващане на задължения от 04.07.2013 г. - л. 17, т. 2, с приложен към него
споразумителен протокол от 28.08.2013 г. и фактури, и л. 110, т. 3; НА № 104,
том V, рег. № 10250, дело № 802 от 2001 г. –
от 21.12.2001 г. нот. К.М. за
собственост по регулация на „ЛИДА“ АД – л. 230, т. 1; НА № 155, том ХІV, рег. №
9054, дело 1762 от 2015 г. – 27.11.2015 г. нот. А.А. – за продажба имота на
дружеството на Г. – л. 50, т. 1; л. 100, т. 1, л. 107, т. 2, л. 118, т. 2; НА №
165, том VІ, рег. № 88768, дело № 903 от 2014 г. - 18.09.2014 г. нот. Светлозар
Стоилов – за договорна ипотека за овърдраф на „ЛИДА“ АД; НА № 129, том ХІІІ,
рег. № 8364, дело № 1621 от 2015 г. – 06.11.2015 г. нот. А.А. – З.Й. и Й.Й.
даряват на В.Г. 0.0096 ид.ч. недв. имот – л. 135, т. 1; НА № 130, том ХІІІ, рег.
№ 8365, дело 1622 от 2015 г. – 06.11.2015 г. нот. А.А. – З.Й. и Й.Й. продават
на В.Г. 0.1216 ид.ч. от имота – л. 118, т. 1; Списък на акционери при „ЛИДА“
АД, списък на личния състав на „ЛИДА“ АД, договор за продажба на подемни
средства, договор за наем на подемни средства, справки от търговския регистър,
отговор от „Метарекс“ ООД за сключени сделки с „Й.“ ЕООД и фактури към тях, фактури,
платежни нареждания, извлечения от счетоводни сметки и главна книга, договор за
овърдраф, договор за паричен заем от 07.01.2007 г., 22.08.2014 г., 22.12.2014
г. – т. 10, т. 11 – извлечения от движението по банковите сметки с титуляр Й.И.Й.,
т. 12 - извлечения от движението по банковите сметки с титуляр „Й.“ ЕООД и „ЛИДА“ АД; НА № 119, том ХІ рег. № 7582,
дело 1434 от 2014 г. - 05.11.2014 г. на нот. А.А. – „ЛИДА“ АД продава на В.Г.
имот за 60 000 лв. – л. 16, т. 4; НА № 32 от 17.11.2015 г., с който К.
като пълномощник на К.С. продава на В.Г. ид.ч. от недв. имот; Договор за
доверителна сметка от 01.11.2014 г. - л. 122, т. 2; Оферта от 02.11.2015 г. –
л. 51, т. 1; Протокол № 54 от 19.11.2015 г. на СД на „ЛИДА“ АД за приемане на
офертата – л. 121, т. 3; Протокол № 55 от 24.11.2015 г. на СД на „ЛИДА“ АД за свикване на ОС за освобождаване от
отговорност членовете на СД и избор на нов СД – л. 123, т. 3; Справка от АВ за
сделките с недвижими имоти на „ЛИДА“ АД, З.Й. и Й.Й., счетоводни баланси към
31.12.2013 г. и 31.12.2014 г., и одитен доклад, Устав на „ЛИДА“ АД – л. 70, т. 2
и л. 64, т. 3, Решения на ОС - Шумен по ф.д. № 1178/1997 г. за вписване на нови
обстоятелства, счетоводен баланс на „ЛИДА“ АД към 31.12.2015 г. и към
31.12.2016 г., извлечение от инвентарни книги на „ЛИДА“ АД и инвентарен опис,
протокол за предаване на владение от 20.03.2015 г. между „ЛИДА“ АД и физически
лица, покана за свикване на ОС, Уведомление за решение на ОС, протокол за
проведено ОС от 25.04.2013г.; от 30.03.2012 г.; нотариална покана, протоколи от
заседания на СД на АД, протоколи от ОС на АД, материали и документи по
отношение на „Й.“ ООД – т. 5 – справки декларации, дневници за покупки, договор
за цесия /прехвърляне на вземане/ от 14.07.2014 г. – л. 89, т. 6, уведомление
от ЧСИ Д.З., справка „Метарекс“ ООД и платежни нареждания; Обезпечителни
заповеди от 2014 и 2015 г. на ШРС – т. 1 – по исковете на съсобствениците,
изпълнителни листи от 2014 г. и 2015 г. и покани за доброволно изпълнение,
договор за наем на автомобили, нотариални актове от 2016 г. за продажба на
ид.ч. от съсобственици на Г. – т. 4; нот. актове от 2017, 2018 и 2019 г. за
продажба на ид.ч. от съсобственици на Г. – т. 6; Протоколи от СД на АД, Правила
за работа на СД на „ЛИДА“ АД, извлечения от ревизионни книги, аналитична главна
книга, аналитична оборотна ведомост, фактури, ордери, вносни бележки, справки
за изплащане на доходи на ФЛ, различни от трудови правоотношения и пенсии; Писмо с изх. №
506/18.09.2020 г. на „Метарекс“ ООД гр. София, ведно с приложени към него
ценови справки за покупка на отпадъци от черни и цветни метали за периода м.
декември 2014 - м. май 2015 г. – 6 листа, и Писмо изх. № 60173/25.09.2020 г. на
Окръжен съд – Шумен, ведно с приложените към него копия от Решение от
27.07.2005 г. по гр. д. № 908/2004 г. на ШОС; Решение № 110/01.03.2006 г. по т.
д. № 629/2005 г. по описа на ВКС; Решение от 10.07.2006 г. по гр. д. № 127/2006
г. по описа на ШОС и Решение № 131/21.03.2007 г. по т. д. № 557/2006 г. на ВКС;
Решение от 18.11.1997 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 10.04.2001
г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 15.04.2002 г. по ф. д. №
1178/1997 г. на ШОС; Решение от 22.05.2002 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС;
Решение от 20.06.2003 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 22.12.2004
г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 05.06.2007 г. по ф. д. №
1178/1997 г. на ШОС; Извлечение от ТР относно състава на „Лида“ АД; Покана за
свикване на ОС на съсобствениците, получена на 19.04.2013г.;
По делото са приобщени и изслушани и
експертизи в различни области: Съдебно-оценителна експертиза на С.Б. – л. 199, т. 1;
Съдебно-счетоводна експертиза от Д.К. – л. 3, т. 8; Съдебно-счетоводна
икономическа експертиза от П.А. – л. 32, т. 8; Съдебно-оценителна експертиза от
Е.П. – л. 54, т. 8; Съдебна счетоводна експертиза от Д.Д. – л. 3, т. 9; Съдебно-оценителна
експертиза от Е.П. и Ж.Г. – л. 2, т. 7; Допълнителна Съдебно-оценителна
експертиза от Е.П. – т. 2 от съдебното дело. Експертните заключения ще бъдат обсъдени тук, като за
всяко от обвиненията ще се ползва заключението на съответната експертиза, където
ще се направи и по-обстоен анализ и съпоставка и с другите доказателства по
делото.
От приетата с определение по чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5
от НПК и чл. 282, ал. 3 от НПК съдебно-счетоводна експертиза на Д.М.К. /л. 1-23, т. 8/ се
установява, че от предоставените документи по доверителна сметка, разкрита от „Й.“ ЕООД и ОББ има
следното движение на суми по разбивка на дебита и
кредита по сметката по вносители и бенефициенти, и стойностите за всяко ЮЛ и ФЛ
както следва:
1. По Дебита на сметка
800231025046040 при ОББ - Шумен са извършени следните преводи /плащания/, както
следва:
-преведени на НАП за периода
04.11.2014-04.01.2016 г. – 28 733,10 лв.
-преведени на Община Шумен за
периода 05.11.2014 - 07.11.2014 г.
4 194,63 лв.
-преведени на АЛ и КО АД за
периода 04.11.2014-29.12.2014 г. -
4382,48 лв.
-преведени на ЛИДА
АД на 05.11.2014 г. 54 972,48 лв.
-преведени на кооп.СЪЮЗ БЕНА от
04.11.2014 до 29.12.2014 г.
623,33 лв.
-преведени на ЯВЛЕНА - Шумен на
05.11.2014 г. 1 800,00 лв.
-преведени за изпълнение клон
Шумен на 05.11.2014 г. 594,79лв.
-преведени на ОДИТОРИ и КО ООД за
периода 05.11.2014 -
26.01.2015 г. 7 052,00 лв.
-преведени на ФАКТОР Р ПЛЮС ЕООД
от 07.11.2014 до 29.12.2014 г.
3 284,46 лв.
-преведени на АТЕ ПЛАСТ ООД от
07.11.2014 до 19.12.2014 г.
605,72 лв.
-преведени на БУЛЕКОПАК АД от
07.11.2014 до 06.01.2015 г.
137,02 лв.
-преведени на М ТРЕЙДИТЕ ЕООД от
10.11.2014 до 29.12.2014 г.
455,77 лв.
-преведени на ОРИОН МАТЕЕВ ЕООД
от 11.11.2014 до 22.12.2014 г.
3 892,40 лв.
-преведени на ЕНЕРГО ПРО АД за
периода 12.11.2014-10.12.2015г.
7 656,81 лв.
-преведени на RS гр. Айтос на 13.11.2014 г. 20,00 лв.
-преведени на ЖОТМАР ЕООД от
18.11.2014 до 19.12.2014 г.
412,80лв.
-преведени на Й. ЕООД от
18.11.2014 до 14.01.2016 г.
1 819,65 лв.
-преведени на СИС 45 ЕООД от
20.11.2014 до 18.12.2014 г.
400,00лв.
-преведени на СД ДЕЛФИН 9 за
периода 27.11.2014 – 02.12.2015 г.
3 948,00лв.
-преведени на ПЛАМ 07 ЕООД от
12.12.2014 до 18.12.2014г.
604,80лв.
-преведени на ТИИМ ПРЕВЕНТ ООД от
13.12.2014 до 20.05.2015г
145,80лв.
-преведени на ТИМ ООД от
14.01.2015 до 20.01.2015г
426,24 лв.
-преведени на ЕТ ЯНАКИ МОЛЛОВ от
15.12.2014 до 19.01.2015 г.
9 961,64
лв.
-преведени на В и К Шумен ООД от
18.12.2014 до 06.03.2015 г.
188,74 лв.
-преведени на ЛИНДЕ ГАЗ ЕООД от
18.12.2014 до 22.12.2014 г.
888,00лв.
-преведени на КАРОЛИНА КОМЕРС
ЕООД от 29.12.2014 до 06.03.2015 г. 826,44 лв.
-преведени на ВИВАКОМ на 05.01.2015 г. 102,48лв.
-преведени на МОБИЛТЕЛ ЕАД от 05.01.2015 до 25.11.2015 г.
170,37 лв.
-преведени на СОВИС ООД на 08.01.2015 г. 100,00 лв.
-преведени на ТЕЛЕНОР ЕАД от 13.01.2015 до 07.12.2015 г.
2 072,93 лв.
-преведени на СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ ООД на 21.01.2015 г.
271,20 лв.
-преведени на БТК ЕАД на 26.01.2015 г. 102,29
лв.
-преведени по ЗДДФЛ на 02.02.2015 г. 242,57
лв.
-преведени на ЗД ЕВРОИНС АД на 02.02.2015 г. 85,68лв.
-преведени на ПСИТ на 26.02.2015 г. 78,00 лв.
-преведени на ТЕЛЕПОЛ ЕООД от 15.07.2015 до 14.12.2015 г.
899,70
лв.
-преведени на З.П.Й. на 12.06.2015 г.
5 900,00
лв.
-преведени на Й.И.Й. на 27.11.2015 г.
40 000,00лв.
-изтеглени от сметката от 16.01.2015 до 06.07.2015
г. 17 540,00 лв.
2. По Кредита на
сметка 800231025046040 при ОББ - Шумен са извършени следните преводи към нея
от, както следва:
-внесени за захранване на
сметката от 29.10.2014 до 04.01.2016 г.
23 537,65 лв.
-преведени от СПИРИЕВ АД на
03.11.2014 г. 840,00
лв.
-преведени от ТРЪНЧЕВ ООД от
03.11.2014 до 14.01.2015 г.
6 755,63 лв.
-преведени от В.А.Г. от
05.11.2014 до 27.11.2015г.
100
000,00 лв.
-преведени от КАСА от 04.11.2014
до 06.10.2015 г. 1 201,43
лв.
-преведени от ЧЕРНЕВИ ООД на
07.11.2014 г. 633,60
лв.
-преведени от ТИМ ООД Велико
Търново от 14.11.2014 до 16.01.2015 г.
1 000,32 лв.
-преведени от ЕГЕ ГРУП ООД от
27.11.2014 до 13.01.2015 г.
345,72 лв.
-преведени от ДЕТЕЛИНА ДП ООД на
03,12,2014 г. 566,40 лв.
-преведени от METАРЕКС ООД от 13.12.2014 до 11.06.2015 г.
29 054,18 лв.
- преведени от Ж ТООЛС ГРУП ООД
на 18.12.2014 г. 5 000,00 лв.
- преведени от Й. ЕООД от
24.12.2014 до 04.06.2015 г. 29 950,00лв.
- преведени от КАРОЛИНА КОМЕРС
ЕООД на 29.12.2014 г.
233,22
лв.
- преведени от БУЛЕКОПАК АД на
19.01.2015 г. 44,94 лв.
- преведени от З.П.Й. на
06.07.2015 г. 4 400,00лв.
- преведени - ВНОСКА по с/ка PDN на 04.11.2015 г. 400,00
лв.
От приетата с определение по чл. 281, ал.
5 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 282, ал. 3 от НПК съдебно-счетоводно
икономическа експертиза на П.И.А. /л. 30-46, т. 8/,
извършил цялостна проверка и анализ на
всички събрани по досъдебното производство счетоводни и данъчни документи за
покупки и продажби, допълнително представени фактури, договори, счетоводни
регистри и доклади и др. доказателства, данните за търговското дружество „ЛИДА”
АД, е видно какво е финансовото състояние на „ЛИДА“ АД гр. Шумен в периода 2012
г. - 2015 г. - задължения към доставчици и други кредитори, вкл. присъдени
вземания, постъпления и бъдещи приходи.
Финансовото състояние на „ЛИДА“
АД гр. Шумен в периода 2012 г. - 2015 г. се характеризира с постепенно
влошаване на финансовите резултати. Наблюдава се неустойчиво развитие /липса
на трайни приходи от продажби, несигурен пазар/ и тенденция към загуби от
дейността на акционерното дружество за анализирания период, не се определят
бъдещи приходи. Дружеството се декапитализира с намаляване на собствения
капитал от 317000 лв. през 2012 г. на 121 000 лв. в края на 2015 г. /ДМА от 159
х. лв. на 58 х. лв./, резервите намаляват от 167 000 лв. през 2013 г. на 16 000
лв. в края на 2015 г. Материалните запаси от 381 х. лв. намаляват на 100 х. лв.
/амбалаж/, наличните парични средства са в малък размер 3-6 х. лв. до 0 лв.
през 2015 г., което не позволява пълно обслужване на оборотните средства.
Задълженията към доставчици намаляват на 11 000 лв. в края на 2015 г., за
сметка на поддържано сравнително високо ниво на задължения към свързани
лица/собственици/ над 50 000 лв. за анализирания период.
Общото финансово състояние на дружеството „ЛИДА“ АД в хронологията на
периода 2012 г. - 2015 г. и свързаните с това динамични пазарни условия и
финансови резултати не е позволявало пълно обслужване на задълженията
на акционерното дружество без отчуждаване на активи.
Задълженията на „ЛИДА“ АД към
свързани лица, вкл. към 31.12.2015г. по отчетни данни в ГФО, са както следва:
Задължения към свързани лица/собственици/
-
към 31.12.2012 г. на стойност 71 000
лв.;
-
към 30.06.2013 г. на стойност 34 000
лв.;
-
към 31.12.2013 г. на стойност 50 000
лв.;
-
към 31.07.2014 г. на стойност 32 000
лв.;
-
към 31.12.2014 г. на стойност 54 000
лв.;
-
към 31.10.2015 г. на стойност 84 000
лв.;
-
към 31.12.2015 г. на стойност 50 000
лв.;
Дружество „Й.“ ЕООД е свързано
лице по смисъла на закона с „ЛИДА“ АД чрез З.П.Й. - изпълнителен директор, Й.И.Й.
/съпруг/ като членове на Съвета на директорите на акционерното дружество, собственици на
над 51% от акционерния капитал и същевременно Й.И.Й.
е собственик и управител на „Й.“ ЕООД.
Заемни средства, предоставени от свързани лица:
На „ЛИДА” АД от контрагента „Й.” ЕООД и ФЛ, всичките свързани лица по смисъла на
закона, показва отпуснати парични заеми по Договори за паричен заем, както
следва:
- на 07.01.2008 г. З.П.Й.
предоставя на „ЛИДА“ АД сумата от 35 000 лв. с възнаграждение - лихва от 10%;
- на 22.08.2014 г. Й.И.Й.
предоставя на „ЛИДА“ АД сумата от 15 000 лв. с възнаграждение - лихва от 10%;
- на 22.12.2014 г. „Й.“ ЕООД
предоставя на „ЛИДА“ АД сумата от 40 000 лв. с възнаграждение - лихва от 10%.
Липсват данни за размера на
погасените задължения по отделните договори, като остатъчното задължение е 50
х. лв. към 31.12.2015 г.
Извършената съдебно-счетоводна
експертиза от Д.К.Д. /л. 3-13, т. 9/, извършил
проверка на приложените по делото доказателства, е установила:
1. Финансовото
състояние на „ЛИДА“ АД - Шумен за периодите към 30.06.2013 г., 31.07.2014 г. и
31.10.2015 г. - периодите преди извършване на разпоредителни действия по
продажбите на движимите вещи и недвижимия имот, е подробно описан в
констативно-съобразителната част от настоящото заключение.
2. Настоящата
експертиза не притежава необходимите специални знания и
квалификация /не притежава правоспособност за оценка на движими вещи и
недвижими имоти/, за да отговори на поставения въпрос.
3.1 Икономическият
ефект от сделката от 01.07.2013 г. е, че „ЛИДА" АД реализира печалба в
размер на 845.60 лв. и погасява задължения към доставчици в размер на 13 200.00
лв.
Относно
необходимостта от сделката експертизата не може по категоричен начин да
отговори на въпроса, поради това че тя не е запозната в детайли с дейността и
управлението на дружеството. Но поради това, че към 30.06.2013 г. „ЛИДА“ АД е на загуба с 1 хил. лв. и има задължения
по два банкови заема, задължения към доставчиците и задължения към други
кредитори и не може да ги покрие със своите краткотрайни активи, е нормално
ръководството на дружеството да вземе решение и да прибегне към продажбата на
ДМА.
3.2 Икономическият ефект от сделката на 26.08.2014
г. е, че „ЛИДА“ АД реализира загуба в размер на 30 230.76 лв. и погасява задължение
към доставчици в размер на 1 800 лв.
Относно
необходимостта от сделката експертизата е на мнение /без да знае какво е
накарало ръководството на дружеството да сключи сделката/, че въпреки
задълженията на дружеството по двата банкови заема и задълженията към доставчици
и други кредитори не е било необходимо сключването на тази сделка, поради това,
че към 31.07.2014 г. „ЛИДА“ АД е на печалба в размер на 14 хил.
лв. както и че ефектът от сделката е загуба за дружество, а и с продажната цена
на ДМА се намаляват задължения към доставчици в твърде малък размер.
3.3.
Икономическият ефект от сделката на 27.11.2015 г. е, че „ЛИДА“ АД реализира
загуба в размер на 3 130.57 лв. и погасява задължения към други кредитори
в размер на 40 000 лв.
Относно необходимостта от сделката:
С Протокол
на общото събрание на акционерите, проведено на 24.11.2014 г., са взети
следните решения:
- Дружеството
да освободи съсобствените сгради, в които осъществява производството и
съхранението на безалкохолните напитки и газирана трапезна вода, поради
невъзможност да заплаща обезщетение на съсобствениците за ползване на имотите.
- Разпореждане
с всички машини и съоръжения, амбалаж, други материални активи, които се намират в
съсобствените сгради.
В резултат
на взетите решения през 2015 г. (до 31.10.2015 г.) дружеството не е извършвало
продажби и няма нетни приходи от продажби, а само други приходи в размер на 12 хил.
лв., като е извършило разходи за 48 хил. лв. Загубата на дружеството към
31.10.2015 г. е 36 хил. лв.
Същевременно
към 31.10.2015 г. дружеството има задължения към доставчици в размер от 11 хил.
лв., задължения към персонала в размер от 1 хил. лв. и задължения към свързани лица в размер от 84 хил. лв.
Краткотрайните активи на дружеството са 105 хил. лв. (100 хил. лв. амбалаж и 5
хил. лв. вземания)
Следователно,
ако дружеството е трябвало да погасява своите задължения, то е трябвало да
продава или амбалаж, или ДМА /дълготрайни материални активи/.
Съдебно-оценителната
експертиза, изготвена от Е.А.П. и Ж.С. Г.
/л. 1-16, т. 7/, има за задача да изготви оценка, която да определи пазарната стойност на имот, описан в НА
(нотариален акт) № 155, т. XIV, рег. № 9054, дело № 1762 от 2015 г. на Нотариус
А.А. *** на Нотариалната камара, на базата на пазарния
подход, като се вземат предвид всички подходящи за аналог сделки, вписани в СВ
(Служба по вписванията) гр. Шумен за периода от 01.11.2014 г. до 30.11.2015 г.
Експертите
са ползвали следните методи за оценка на
недвижимите имоти:
За оценка на
земя: Метод на сравнителната стойност (пазарен подход). При този метод за оценка стойността
се определя чрез пряко сравняване на оценявания имот с други подобни недвижими
имоти, разположени в близост до него или в сходен ценови район, които са били
оферирани, продадени или наети в рамките на шест месеца до една година от
датата на експертната оценка. Сравнителните аналози от пазара касаят единствено
имоти, чиито характеристики, определящи пазарната им стойност, съответстват в
максимална степен на характеристиките на оценявания имот. На базата на обстойно
изследване, проверка и анализ на данните за наскоро реализирани сделки с
подобни имоти се формира оценителско мнение за стойността на оценявания обект,
като се отчитат всички сходства и различия със сравняваните
имоти. Стойността,
определена с помощта на този метод, отразява в максимална степен цената, която
един добре информиран купувач би бил склонен да заплати за имота, въз основа на
предлагането на подобни имоти в района. За експертизата са проучени всички
сделки, касаещи продажбите на подобни имоти в периода от 27.11.2014 г. до
27.11.2015 г., регистрирани в Агенция по вписвания гр. Шумен (копия от НА на
сделките са приложени).
Въз основа
на това е определена пазарна стойност на поземлен имот с идент. № 83510.669.42
гр. Шумен, Индустриална зона, в размер на: 147 558 лв.
За оценка на сгради: Метод „Вещна стойност” - брутната стойност за създаване се формира от
стойността, която следва да се заплати към текущия момент за придобИ.е правата
на собственост върху недвижимите имоти. Всички разходи, които следва да се
отчетат при формирането на брутната стойност за създаване, имат характер на
настоящи пазарни стойности и се определят от съдържанието и качеството на
оценявания имот. Изчисляват се новата производствена (инвестиционна) стойност като
данните са адаптирани към оценяваните обекти и са отчетени реалните измерения
(височина, допълнителни преградни стени, вид на довършителните работи, вид на
покривното покритие, инсталации и др. особености). Определената производствена
стойност се коригира със следните обезценки: коефициент за физическо стареене,
обща експлоатационна годност на сградите по норма в години, коефициент за
функционално износване, коефициент за стопанско обезценяване:
Сравнителен метод (пазарни аналози) (пазарен) подход) Стойността на обекта
се извежда от продажната цена на подобни имоти, коригирана с коефициенти за
отчитане на факторите, влияещи най-много върху стойността. В случая са
приложени корекционни коефициенти в „+“ или „-„, т.е. добавки или отбиви в
стойността, в резултат на изпълнените подобрения, местоположение, транспортна
достъпност, привлекателност, екологични условия, изграденост на инженерната
инфраструктура, както и други особени качества. Методът е използван пряко при
определяне пазарната стойност на сградите.
Приходен метод (капитализирана наемна стойност) - Стойността
на всеки обект се извежда от възможностите на оценявания имот да създава
приходи и неговата пазарна стойност може да се определи от паричните потоци
формирани от наемните цени.
В резултат на
прилагане на три метода на оценяване, крайната пазарна стойност се определя на
базата на тяхното участие чрез относителни дялове, в случая приети в
математическа зависимост.
Въз основа на това
е определена пазарна стойност общо на сгради от 873,04 кв.м. е 179 879
лева.
Или общата пазарна стойност на недвижимите
имоти в град Шумен, индустриална зона, предмет на сделка с тях по Нотариален
акт № 155/ 28.11.2015 г. експертите са оценили на 327 437 лв. - триста
двадесет и седем хиляди четиристотин тридесет и седем лева.
Съдебно-оценителната
експертиза, изготвена от Е.А.П. – л. 52, т. 8, касаеща оценка на движими вещи, има
да отговори на две задачи: 1. Каква е пазарната стойност на движимите вещи, предмет на
договор за продажба на машини и съоръжения, сключен между „ЛИДА“ АД /продавач/ и
„Й.“ ЕООД /купувач/ на 01.07.2013 г.; и 2. Каква е пазарната стойност на движимите вещи, предмет
на договор за продажба на подемни средства, сключен между „ЛИДА“ АД /продавач/ и
„Й.“ ЕООД /купувач/ на 26.08.2014 г.
За изготвяне
на експертизата експертът е използвал стандарт на оценяването „Пазарна
стойност“ /ПС/, отразяващ данни и обстоятелства, свързани с възможната пазарна
реализация на оценявания актив. ПС не отчита характеристики и/или предимства на
даден актив, които имат стойност за конкретен собственик или конкретен купувач,
а отразява характеристики и/или предимства, отнасящи се до физически,
технически, технологични, географски, икономически, юридически и други
съществени обстоятелства за оценявания актив.
Използван е подход
на оценяване: „Разходен подход“, който извежда стойност като изхожда от
необходимите разходи за създаване или придобИ.е на даден актив, подобен или
еднакъв, със същото предназначение и полезност като оценявания. Счита се, че за
даден актив потенциален купувач не би заплатил повече от стойността на
разходите за създаване или придобИ.е на равностоен подобен или еднакъв нов
актив.
Разходният
подход се прилага, използвайки "Методът на амортизирана възстановителната
стойност /Метод на разходите/". Методът се базира на определяне на всички
преки и непреки разходи за възпроизвеждане на оценявания актив с идентичен
такъв, като се отчитат различните видове изхабяване. Новата възстановителна
стойност (НВС) на един актив към датата на оценката, отразява разходите за
неговото придобИ.е, намалени с физическото му износване, функционалното и
икономическо обезценяване, в резултат на неговата експлоатация. За машините и
оборудването, за които няма достоверни данни за времето и начина на
експлоатация, остатъчният ресурс е определен експертно, в съответствие с
тяхното състояние и надеждност и съобразно мнението на персонала, ангажиран с
производството.
Машините и съоръженията, които са продадени от "ЛИДА“
АД на "Й.“ ЕООД с договор от 01.07.2013 г. са на обща стойност 11 000 лв.
без включен ДДС.
За тях вещото лице
прави следните констатации:
- Някои от
активите са закупени преди деноминацията на лева от 05.07.1999 г.
- За
машините и съоръженията не е правена периодична оценка за определяне на
пазарната им стойност и съответно завеждането им в инвентарната книга по
пазарни стойности.
- Горепосочените активи са продадени на балансовата им
стойност.
След
извършените изчисления, подробно описани в експертизата, експертът/вещо лице
формулира следното свое становище:
Пазарната
Стойност на оценяваните активи машини и съоръжения по сключен договор между „ЛИДА“
АД /продавач/и „Й.“ ЕООД /купувач/ към датата на продажба 01.07.2013
г., възлиза на 180 100 (сто и осемдесет хиляди и сто) лв. без ДДС.
Пазарната
Стойност на продадените подемни машини, предмет на договор за продажба на
подемни средства, сключен между „ЛИДА“ АД /продавач/ и „Й.“ ЕООД /купувач/ към
датата на продажба 26.08.2014г., възлиза на 25 100 (двадесет и пет хиляди и
сто) лв. без ДДС.
По делото в
съдебно заседание е назначена и допълнителна съдебно-оценителната
експертиза, възложена на Е.А.П., която
съобразявайки се с представените допълнително писмени доказателства относно датата
на въвеждане в експлоатация на оценяваните машини и съоръжения и с показанията
на разпитаните свидетели в съдебно заседание от 18.06.2020 г., да даде
заключение относно: Пазарната стойност на вещите, предмет на договор за
продажба от 01.07.2013 г. към датата на договора, както и да посочи
срока на експлоатация на съответните машини и съоръжения, като по-подробно да
опише метода, който е използвала за изготвяне на оценката и аргументация защо е
използвала точно този метод.
При
изготвяне на експертизата експертът изрично е посочил, че оценката е изготвена без извършен оглед, защото
местонахождението на движимите вещи не е установено, а за една част от тях има
документи, че са предадени за скрап. Сделката за продажба на активите е на
01.07.2013 г., поради което експертизата е изготвена в съответствие със
Стандартите за Бизнес-Оценяване (СБО), които са били в сила тогава на
територията на Република България. В оценяването се използват три основни
подхода:
-
Разходен
подход: Извежда
стойност и се основава на подробна оценка на необходимите разходи за създаване
или придобИ.е на даден актив, подобен или еднакъв, със същото предназначение и
полезност като оценявания. Разходният подход се прилага чрез:
•
Метод на
амортизираната/възпроизводителна стойност (Метод на разходите).
•
Метод на
ликвидационната стойност (МАС).
Методът па
Ликвидационната стойност не се прилага в оценката, защото веднага след
продажбата па активите е сключен Договор за ползване на активите под наем, т.е.
те продължават да работят.
-
Пазарен
(Сравнителен) подход: Извежда
стойност, като сравнява актива, предмет на оценката, със сходни такива, за
които е налична надеждна ценова информация.
-
Приходен
подход: Извежда
стойност, която се формира от преобразуването на бъдещи парични потоци. Този
подход разглежда способността на актива да генерира приходи, чрез
капитализиране на нетния приход от актива за даден период.
Разходният подход се прилага чрез Метод на
амортизираната възстановителна стойност. Методът се базира на определяне на всички преки и непреки разходи за
заместване/възпроизвеждане на оценявания актив с идентичен такъв, с отчитане на
различните видове изхабяване. Пазарният
(Сравнителен) подход не може да се ползва, защото липсват доказателства за пазарната
стойност на подобни активи, поради специализирания характер на машините и
съоръженията. Такива активи рядко се продават, освен като част от продължаващ
да работи бизнес.
Приходният подход също не може да
се ползва, защото единственият договор за наем, с който разполагаме по
делото, е на символична стойност и е между свързани лица.
В такива случаи, когато не може да
се приложи Сравнителният и/или Приходният подход, активите се оценяват само по
Разходния подход.
В
оценителската практика терминът “стойност” се употребява винаги в съчетание с
прилагателно име, което конкретизира вида й. Например:
-
пазарна стойност
-
справедлива пазарна стойност
-
вътрешна или фундаментална
стойност
-
инвестиционна
стойност
-
ликвидационна стойност
-
балансова
стойност.
В зависимост от избраното
определение, стойността на оценяваната стока или услуга може да се бъде
различна! Различен е и математическият апарат, който се прилага за
изчисляването й!
Необходимо е
да се отбележи също, че в разглеждания период: 31.12.1990 г. - 14.01.2016 г. са
се случили три важни събития на финансовия пазар у нас, които оказват влияние
при извършваната оценка:
• На
01.07.1997 г. беше въведен валутният борд у нас. Законът за Българската народна
банка фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска
марка. (След въвеждането на еврото на 01.01.1999г. курсът е 1 955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на
лева на 05.07.1999 г. става 1, 95583 лева за 1 евро.)
•
На
01.01.1999 г. беше въведено еврото, като през първите три години то беше
„невидима валута“, използвана само за счетоводни цели и електронни плащания.
Европарите бяха пуснати в обръщение на 01.01.2002г., когато в 12 страни от ЕС
се извърши най-голямото в историята преминаване от една валута към друга.
•
На
05.07.1999 г. беше извършена деноминация на българския лев, като старите 1*000 лева станаха нов 1 лев.
Стойността на парите се променя във
времето. Днес 100 лева имат по-голяма стойност от 100 лева след една година. За
да са съпоставими стойностите на активите, трябва да са приведени към една и
съща дата. В оценителската практика най-използваният начин е сравняването с
минималната работна заплата.
Изхождайки
от вида на оценяваното имущество, целта на експертизата и допълнително
представените материали, вещото лице приема да използва Подход на разходите
чрез Метод на разходите за създаване (метод на възстановителната стойност).
Новата възстановителна/възпроизводителна
стойност (НВС) е сборна величина, съдържаща всички разходи по закупуване,
доставка на място и въвеждане в експлоатация на активите, предмет на оценка.
НВС обикновено е тази на модерен еквивалент на оценявания актив, който има
сходни функции и еквивалентна полезност, но с по-актуален дизайн и направен с
използване на съвременни материали и техники. Новата възстановителна стойност
се коригира, като се правят съответните корекции:
- Корекция, отчитаща физическото остаряване.
- Корекция, отчитаща функционалното остаряване.
- Корекция, отчитаща икономическо остаряване.
Вещото лице
прави и следните констатации:
- Някои от
активите са закупени преди деноминацията на лева от 05.07.1999 г., но при отразяването им в инвентарната книга това
обстоятелство е взето предвид;
- За
машините и съоръженията не е правена периодична оценка за определяне на
пазарната им стойност и съответно завеждането им в инвентарната книга по
пазарни стойности;
- В
инвентарната книга са налице неточности в отразяването на годините на придобИ.е
на отделните активи.
От Таблица №
3 е видно, че горепосочените активи са продадени от „ЛИДА“ АД на „Й.“ ЕООД на
цена, сравнително близка до балансовата им стойност на 01.07.2013 г., без
включен ДДС.
С оглед представенитеа допълнителните материали и информацията относно годината на въвеждане в
експлоатация на някои от оценяваните активи, стойност на придобИ.е, цена при
последващи продажби, е изготвена настоящата допълнителна оценка на активите,
като експлоатационната годност на машините или остатъчната им годност или
остатъчният ресурс е определен експертно, в съответствие с тяхното състояние и
надеждност, дали са продължили да участват в работещо предприятие или са дадени
за скрап. Всички оценявани съоръжения, описани в договора за продажба от
01.07.2013 г., са продължили да работят. Някои от тях по-късно са продадени за
скрап. Вещото лице приема стойността на продадената за скрап машина като
ликвидационна стойност към датата на продаване за скрап. Поради което, Новата възстановителна стойност, физическото
изхабяване, моралното и икономическото обезценяване и Справедливата Пазарна
стойност са определени експертно, на базата на извършени проучвания.
В резултат
на което, експертът е дал заключение, че: Справедливата Пазарна Стойност на
оценяваните активи към датата на продажба 01.07.2013 г., възлиза на 97 800 лв.
без ДДС, като методите и
подходите на оценката, включително и защо не са използвани други такива, са
подробно описани в експертизата.
За сравнение - стойността на
активите, които са продадени в периода от 2014 г. до 2015 г., т.е. година -
година и половина по-късно, възлиза на 65954 лв. без ДДС, при условие,
че активите са били продадени за скрап, т.е. на бързоликвидна стойност.
По делото е изготвена и съдебно-икономическа
експертиза от С.С.Б. – л. 197, т. 1, на продадените от „Лида“ АД имоти по пазарна стойност.
Видно от експертизата Експертът е оценявал следните
обекти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.669.42 по
кадастралната карта на град Шумен - промишлена зона с площ от 15552 кв.м., от
които 0.3246 ид. части.
- ПРОМИШЛЕНА
СГРАДА (производствена сграда) с идентификатор 83510.669.42.4 със застроена
площ от 1394 кв.м., от които 0.1389 ид. части.
- СКЛАДОВА
БАЗА (склад готова продукция) с идентификатор 83510.669.42.5, със застроена
площ от 938 кв.м., от които 0.1389 ид. части.
- СКЛАДОВА
БАЗА (склад готова продукция-ново сиропно) с идентификатор 83510.669.42.6, със
застроена площ от 588 кв.м., от които 0.1389 ид. части.
- СКЛАДОВА БАЗА (склад готова продукция-експедиция) с идентификатор 83510.669.42.7, със застроена
площ от 1394 кв.м., от които 0.1389 ид. части.
- ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТОЯВАНЕ (портал) с
идентификатор № 83510.669.42.8, със застроена площ от 67 кв.м., от които 0.1389
ид. части.
- ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (зарядно ел.кари станция) с
идентификатор № 83510.669.11, със застроена площ от 53 кв.м., от които 0.1389
ид. части.
- ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (топлообменна станция) с
идентификатор № 83510.669.42. със застроена площ от 133 кв.м., от които 0.1389
ид. части.
- ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (помпена станция) с идентификатор №
83510.669.42.16, със застроена площ от 55 кв.м., от които 0.1389 ид. части.
- ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (зарядно) с идентификатор
83510.669.42.17, със застроена площ от 45 кв.м., от които 0.1389 ид. части.
Стойността
на земята експертът е оценил на 11 382 лв. за 0,3246 идеални части, а на
сградите на 28 946 лв. Общо за недвижимостите пазарната стойност е посочена на
40 328,00 лв. Изрично експертът е посочил, че оценката е валидна към
датата на оценяването.
Заключението
на тази експертиза съдът няма да ползва, независимо че същата е изслушана и
приета в съдебно заседание. Съдът не я кредитира с доверие, тъй като в
експертиза има много неточности и непълноти, които дори и при разпита на
експерта не бяха преодолени. Експертът в експертизата не е описал задачата, на
която е отговорил, като посочената от него е непълна и неясна. Оценката на последните
пет сгради е посочена като оценявани 0.1389 ид. части от тях, а те са самостоятелни сгради.
Освен това изрично е посочено, че са оценявани към датата на оценяването, а не
към датата на извършената сделка, което е и предмета на доказване. Освен това вещото
лице не успя да обясни по кой метод е извършена оценката, с какви други подобни
или аналогични сделки е направена съпоставката и как е формирана крайната
стойност. Липсва и информация ползвани ли са корекционни коефициенти и какви, поради
което, макар и приета, съдът не я кредитира с доверие и няма да я ползва при
формиране на правните си изводи.
По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза
от К.К.И./л. 152, т. 2/, касаеща пазарната стойност на движимите вещи, предмет
на договор за покупко продажба от 01.07.2013г. Тъй като експертизата е
изготвена не по досъдебното дело, а във фазата на предварителната проверка, то
същата не е изслушвана, не е приета като доказателство по делото, не е ползвана
при формиране на вътрешното убеждение на съда и постановяване на присъдата,
поради което не се налага и нейното обсъждане.
С изключение на
последните две посочени експертизи /на С.Б. и К.И./ Шуменският окръжен съд
приема за обосновани и компетентно дадени заключенията на останалите съдебно-
икономически и съдебно-оценителни експертизи по отношение икономическото и
финансово състояние на „ЛИДА“ АД, движението на паричните потоци, стойността на
отчуждени движими вещи и недвижими имоти. Съдът ги кредитира с доверие и намира
тяхното заключение за ясно, пълно и обосновано.
Настоящото
производство е срещу подсъдимата З.П.Й. по
обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 от НК и срещу подсъдимия Й.И.Й. по обвинение в престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. Подсъдимите като цяло споделят приетата и описана от съда фактическа
обстановка, дават подробни обяснения по делото, но твърдят, че не са извършили
престъпленията, за които са предадени на съд, тъй като са действали по закон и
в изпъление на взетите решения на Общото събрание и Съвета на директорите на
„ЛИДА“ АД. С оглед целите на доказване на посочените деяния, както на
предварителното, така и във фазата на съдебното производство, са разпитани множество
свидетели. Естеството на техните показания са основно във връзка с
организацията, начина на работа и финансовото състояние на акционерното
дружество, както и на уреждането на имуществените претенции между
съсобствениците. Т.е. в някаква степен те дават частично яснота на цялостната
картина за щетите, които „ЛИДА“ АД е претърпяла в резултат от неизгодните
сделки. Реално пълна представа за тяхната стойност, движението на паричните
потоци и финансовото състояние на акционерното дружество дават съдебно-икономическите
експертизи и съдебно-счетоводните такава, които съдът кредитира.
По обвинението на подсъдимата З.П.Й..
Фактическата обстановка, касаеща обвинението на
подсъдимата З.Й., се свежда до следното:
С решение на
Окръжен съд гр. Шумен от 18.11.1997 г. по ф.д. № 1178 по описа на съда за 1997 г.
Търговско дружество „ЛИДА“ АД е вписано със седалище и адрес на управление гр.
Шумен. Акционерно дружество „ЛИДА“ е учредено
с едностепенна система на управление, като органи на управление на дружеството
са Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите. Видно от устава на
дружеството /копие в т. ІІІ, л. 64 – л. 76/, номиналната стойност на капитала
на дружеството е в размер на 150 000 лв., който е разпределен в 150 000
броя поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от по 1 лв.
През 2002 г. подсъдимите Й.Й. и З.Й. закупили от акционери в „ЛИДА“ АД акции в
размер на общо над 51% от капитала на дружеството. Впоследствие Й. и Й. увеличили капитала на дружеството, като общо
разполагали със 70.43% от акциите му. /Решение от 18.11.1997 г. по
ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 10.04.2001 г. по ф. д. № 1178/1997 г.
на ШОС; Решение от 15.04.2002 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от
22.05.2002 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 20.06.2003 г. по ф. д.
№ 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 22.12.2004 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС;
Решение от 05.06.2007 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Извлечение от ТР относно
състава на „ЛИДА“ АД/
Съветът на
директорите на дружеството към инкриминирания период - 2013 г. – 2015 г., се
състоял от Й.И.Й., З.П.Й. и от св. С.Д.Д.. З.Й. и Й.Й. са съпрузи, а св. Д. е
възходяща по права линия от първа степен - майка на подсъдимия Й.. Дружеството
се представлявало и управлявало от Й. и Й., заедно и поотделно./Извлечение от ТР относно
състава на „ЛИДА“ АД; Правила за работа на СД на „ЛИДА“ АД, устав на АД/.
На 01.07.2013 г. бил сключен договор за продажба на
машини и съоръжения - л.109, т. ІІІ от делото /копие/, като материално
отговорно лице /МОЛ/ на доставчика е вписана подсъдимата Й., а като МОЛ на
клиента - подсъдимият Й.. Съгласно договора акционерното дружество продало на „Й.“
ЕООД, чийто собственик е подсъдимият Й., следните собствени на акционерното
дружество активи:
- цистерна за въглероден двуокис, с инв. № 403 и
извършени подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инв. №4031;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 0.250 мл.
производителност – 24 000 бутилки на час, с инв. № 432 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инв. № 4321;
- миялна машина за бутилки с инв. № 4152 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инв. № 41521;
- резервоар за сироп – 8000 л. – 2 бр. с инв. № 411;
- резервоар за сироп – 4000 л. с инв. № 413;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 1.0 литра,
производителност 6000 б. на час, с инв. № 466;
- пълначно-затварачен блок с инв. № 4146;
- бутилираща линия с инв. № 4153;
- персонален компютър НР 6735S FU374ES с инв. № 6179; и
- хладилен компресор COPE с инв. № 4034 за обща сума 11 000
/единадесет хиляди/ лв. без ДДС.
На 03.07.2013 г. за продажбата била издадена ф-ра №
********** на стойност 13 200 лв. с ДДС с неразделна част от нея опис на
машините и съоръженията. Предвидено било плащане с платежно нареждане /т. ІІІ,
л. 110/. На 04.07.2013 г. било сключено споразумение за прихващане на
задължения: сумата 13 200 лв. да се приспадне от задълженията на „ЛИДА“ АД към
„Й.“ ЕООД, възлизащи на 36 701.47 лв., т.е.
след извършеното прихващане оставало задължение в размер на 23 501.47 лв. /л. 112 – л. 144, т.
ІІІ/.
На същата дата
- 04.07.2013 г., бил сключен договор за наем на машини и съоръжения, по силата
на който продадените от „ЛИДА“ АД вещи следвало да продължат да се ползват от
акционерното дружество срещу наем от 100 /сто/ лв. Договорът не предвиждал конкретен срок /т. ІІІ,
л. 115 – л. 116, Договор за продажба на машини и съоръжения от 01.07.2013
г. - л. 158, т. 1 и л. 9, т. 2 и л. 109, т. 3; Договор за наем на машини и
съоръжения от 04.07.2013 г. – л. 10, т. 2, заедно с опис по фактура от
03.07.2013 г. и л. 115, т. 3; Споразумение за прихващане на задължения от
04.07.2013 г. - л. 17, т. 2, с приложен
към него споразумителен протокол от 28.08.2013 г. и фактури и л. 110, т. 3/
С фактури № 1541/11.12.14 г. и № 1542/16.12.14 г. „Й.“ ЕООД
върнало на „ЛИДА“ АД и закупените от
последното хладилен компресор и резервоари по 8 000 л. на продажната им
цена. От своя страна акционерното дружество продало на „МЕТАРЕКС“ ООД тези вещи, но вече за 809 лв. и за 14 760 лв. /т.
Х, л. 18-21/.
На 01.11.2014 г. между „ЛИДА“
АД и „Й.“ ЕООД бил сключен договор за доверително финансово обслужване на
акционерното дружество, съгласно който била разкрита доверителна сметка с
титуляр „Й.“ ЕООД в „ОББ“ АД /Договор за доверителна сметка от 01.11.2014 г. - л. 122,
т. 2/.
В периода 13.12.2014
г. - 11.06.2015 г. „ЛИДА“ АД продала на „МЕТАРЕКС“ ООД различни вещи на
обща стойност 29 054.18 лв., разплатени по
доверителната сметка, ползвана от АД /т. VІ, л. 162-183 и справка от
„МЕТАРЕКС" ООД/.
От своя страна през този период от време „Й.“ ЕООД също
продало на „МЕТАРЕКС“ ООД машините и съоръженията, закупени от „ЛИДА“ АД през
2013 г. Продажбата обаче била извършена по съвсем различни продажни цени от
тези, за които са били изкупени от активите на „ЛИДА“ АД. Видно от съпоставката
на цените за продажба на вещите на „МЕТАРЕКС“ ООД, с тези на покупката им от
акционерното дружество:
1. Ф-ра 1546/26.12.14 г. - резервоар за сироп 4 000 л.
- продеден на „Метарекс“ ООД за 4 910.40 лв., закупен от „Лида“ АД за 500 лв.;
2. Ф-ра 1555/07.01.15 г. -
пълначно-затварачен блок – 9 198.48 лв., закупен за 2 500 лв.;
3. Ф-ра 1561/19.01.15 г. - линия за бутилиране № 4321 –
10 695.70 лв., закупена за 2 000 лв.;
4. Ф-ра 1568/06.02.15 г. - линия за бутилиране № 466 – 10
185.12 лв., закупена за 700 лв.;
5. Ф-ра 1571/23.02.15 г. - миялна машина – 10 011.26 лв.,
закупена за 600 лв.;
6. Ф-ра 1574/16.03.15 г. - цистерна въгл. двуокис – 8
069.64 лв., закупена за 1 800 лв.,
и след приспадане стойността на ДДС от продажната цена се
установява, че „Й.“ ЕООД е получило сума в размер на 44 225.50 лв. при
заплатена цена за покупката 8 100 лв. без ДДС.
Т.е. разликата в цената в полза на „Й.“ ЕООД е 36 125.50 лв.
Предмет на обвинението са движимите вещи по посочените
шест фактури, които са продадени от „ЛИДА“ АД на „Й.“ ЕООД на стойност близка
на бансовата им стойност, а впоследствие продадени от „Й.“ ЕООД на „МЕТАРЕКС“ ООД на различни /по-високи/
цени, като разликата в цената в полза на „Й.“ ЕООД е 36 125.50 лв.
Според обясненията на Й. и Й., с тази сделка е целено
извеждането на оборудването от патримониума на „ЛИДА“ АД, за да се избегне
евентуален опис на имуществото във връзка с делата, заведени от съсобствениците
и да се запазят производствените възможности на дружеството. Това обяснение би
било правдоподобно, ако се отчете само договора за наем, сключен веднага след
това - договор за наем на машини и съоръжения от 04.07.13 г. /т. ІІІ, л. 115 –
л. 116/.
Но това обяснение обаче не кореспондира с
обстоятелствата, че печалбата за 2012 и 2013 г. е била отнесена към фонд
„Модернизация", вместо да се използва за изплащане на съществуващите
задължения, респ. решаване на възникналите затруднения на дружеството. На
15.05.2013 г. се провело общо събрание на акционерите на „ЛИДА“ АД, на което по
т. 4 от дневния ред, посветена на разпределението на печалбата за 2012 г., било
решено тя /печалбата/да се отнесе във фонд „Допълнителни резерви за обновяване
и реконструиране на производството" – т. ІІІ, л. 188 и сл. от делото. На 15.05.2014 г. на проведено ОС на акционерите
на „ЛИДА“ АД било взето решение печалбата за 2013 г. да бъде отново
отнесена във фонд „Допълнителни резерви за модернизация"./т. ІІІ, л. 171/.
И двете решения на Общото събрание са взети с гласовете на З.Й. и Й.Й..
От друга страна, евентуален опис на движими активи на
дружеството не означава незабавното им
отнемане, още повече, че според обясненията на подсъдимите, машините били
морално и физически остарели.
Лансираната теза
за спасяване на предприятието съвсем противоречи на продажбата от акционерното
дружество на част от оборудването, използвайки доверителната сметка. Останалата
част била продадена от „Й.“ ЕООД. По време на тези продажби ЧСИ вече е бил
описал „Битова сграда" и тя е била обявена за публична продан, т.е. не е
съществувал риск за материалните активи.
Безусловно определената цена по
сделката от 01.07.2013 г. е нереална и неизгодна за дружеството. Сделката не е била и необходима за функционирането на дружеството. Назначената
по делото Съдебно- оценителната експертиза, изготвена от Е.А.П. – л. 52, т. 8,
касаеща оценка на движими вещи, определя пазарната стойност
на оценяваните активи машини и съоръжения по сключен договор между „ЛИДА“ АД
/продавач/ и „Й.“ ЕООД /купувач/ към датата на продажба 01.07.2013
г. на 180 100 (сто и осемдесет хиляди и сто) лв. без ДДС. Тази сума следва да се намали с цената на бутилиращата
линия инв. № 4153, хладилния компресор и резервоарите за сироп от 8 000 л.,
т.е. вещите, които са върнати от „Й.“
ЕООД на „ЛИДА“ АД и впоследствие продадени от АД. Пазарната стойност само на
продадените от „Й." ЕООД активи възлиза на 107 500 лв., според тази
експертиза. А Машините и съоръженията, които са продадени от „ЛИДА“ АД
на „Й.“ ЕООД с договор от 01.07.2013 г. са на обща стойност 11 000 лв. без
включен ДДС, т.е. почти по балансовата им стойност.
По делото в
съдебно заседание е назначена и допълнителна съдебно-
оценителната експертиза, възложена на Е.А.П., която съобразявайки се с представените допълнително писмени доказателства
относно датата на въвеждане в експлоатация на оценяваните машини и съоръжения и
с показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание от 18.06.2020 г., да
даде заключение относно: Пазарната стойност на вещите, предмет на договор за
продажба от 01.07.2013 г. към датата на договора, както и да посочи срока на
експлоатация на съответните машини и съоръжения. Експертът отново е посочил, че
горепосочените активи са продадени от „ЛИДА“ АД на „Й.“ ЕООД на цена,
сравнително близка до балансовата им стойност на 01.07.2013 г., без включен
ДДС. В резултат на извършеното оценяване експертът е дал
заключение, че: Справедливата Пазарна
Стойност на оценяваните активи към датата на продажба 01.07.2013 г. възлиза на
97 800 лв. без ДДС. За сравнение експертът е посочил, че стойността на
активите, които са продадени в периода от 2014 г. до 2015 г., т.е. година - година
и половина по-късно, възлиза на 65 954
лв. без ДДС, при условие че активите са били продадени за скрап,
т.е. на бързоликвидна стойност. Отново от тази сума следва да се приспадне цената на бутилиращата
линия инв. № 4153, хладилния компресор и резервоарите за сироп от 8000 л., т.е.
вещите, които са върнати от „Й.“ ЕООД на „ЛИДА“ АД и впоследствие продадени от
АД, тъй като в поставената задача на експерта те са били включени.
Посочените от вещото лице пазарни
стойности са по-високи от обвинението,
тъй като обвинението е приело, че
щетата за акционерното дружество е разликата между покупната цена, т.е. тази,
на която „Й.“ ЕООД е закупило активите, и продажната цена, т.е. тази, на която
те са продадени на „Метарекс“ ООД за скраб, като данъчна основа, а тя възлиза
на 36 125 лв. Т.е. коментираните две оценителни експертизи /основната и
допълнителната/ не са ползвани като доказателства за размера на претърпяната
щета, но те доказват, че продадените активи са с много по- висока пазарна
стойност от тази, на която са продадени от акционерното дружество на „Й.“ ЕООД
и цената отговаря на един от критериите за неизгодна сделка. Още повече, че
същите са имали Експлоатационна
годност /остатъчната им годност или остатъчния ресурс/, видно както от
посочените експертизи, така и от обстоятелството, че същите са продължили да
работят и след продажбата им с договора за продажба от 01.07.2013 г. /договор за наем - т. ІІІ, л. 115 – л. 116/.
В резултат
на неизгодната сделка се обогатява „Й.“ ЕООД, което е еднолична собственост подсъдимия
Й.. В обясненията си той сочи, че средствата от продажбата били внесени по
доверителната сметка на акционерното дружество и това е оформено като договор
за паричен заем. Й. е предостявал няколко парични заеми /договор за
паричен заем от 07.01.2007 г., 22.08.2014 г., 22.12.2014 г. – т. 10, т. 11 –
извлечения от движението по банковите сметки с титуляр Й.И.Й./, но този паричен заем, за който говори подсъдимият Й., е бил върнат със средствата, получени от продажбата
на недвижим имот на „ЛИДА“ АД на
27.11.2015 г., което се установява от движението по доверителната сметка – т.
ХІІ от делото, както и от от приетата с определение по чл. 281, ал.
5 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 282, ал. 3 от НПК съдебно-счетоводна
експертиза на Д.М.К. /л. 1-23, т. 8/ за движение на суми по разбивка на дебита и кредита по
сметката по вносители и бенефициенти, и стойностите за всяко ЮЛ и ФЛ по
доверителна сметка, разкрита от „Й.“ ЕООД и ОББ. Със сделката с ДМА се е
облагодетелствало търговското дружество „Й.“ ЕООД, собственост на подсъдимия Й.. Дружество „Й.“
ЕООД е свързано лице по смисъла на закона с „ЛИДА“ АД, чрез З.П.Й. - изпълнителен
директор, Й.И.Й./съпруг/, като членове на Съвета на директорите на акционерното
дружество, собственици на над 51% от акционерния капитал и същевременно Й.И.Й.
е собственик и управител на „Й.“ ЕООД.
Неизгодна сделка е тази, която изобщо не е било необходимо да се сключва
или макар и да е била необходима, е могла да бъде сключена при по-изгодни
условия, като икономическата значимост на сделката следва да се преценява към
момента на нейното сключване.
От приетата с определение по чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК
и чл. 282, ал. 3 от НПК съдебно-счетоводно икономическа експертиза на П.И.А. /л. 30-46, т. 8/ е видно, че финансовото състояние на „ЛИДА“ АД гр. Шумен в периода 2012 г. - 2015 г. се
характеризира с постепенно влошаване на финансовите резултати. Наблюдава се
неустойчиво развитие /липса на трайни приходи от продажби, несигурен пазар/ и
тенденция към загуби от дейността на акционерното дружество за анализирания
период, не се определят бъдещи приходи. Общото финансово състояние на дружеството „ЛИДА“ АД в хронологията на
периода 2012 г. - 2015 г. и свързаните с това динамични пазарни условия и
финансови резултати не е позволявало пълно обслужване на задълженията
на акционерното дружество без отчуждаване на активи.
Извършената съдебно-счетоводна
експертиза от Д.К.Д. /л. 3-13, т. 9/, извършил
проверка на приложените по делото доказателства, е установила аналогично финансовото
състояние на „ЛИДА“ АД - Шумен за периодите към 30.06.2013 г., 31.07.2014 г. и
31.10.2015 г. Относно необходимостта от сделката експертизата е на мнение, че
въпреки задълженията на дружеството по двата банкови заема и задълженията към
доставчици и други кредитори не е било необходимо сключването на тази сделка.
Т.е. безусловно определената цена по сделката от 01.07.2013 г. е нереална и
неизгодна за дружеството.
Сделката не е била и необходима за
функционирането на дружеството. С продажната
цена на ДМА се намаляват задължения към доставчици в твърде малък размер.
Освен това по време на тези продажби ЧСИ вече е бил
описал „Битова сграда“ и тя е била обявена за публична продан, т.е. не е
съществувал риск за материалните активи. От друга страна, печалбата за 2012 и
2013 г. е била отнесена към фонд „Модернизация“, вместо да се използва за
изплащане на съществуващите задължения, респ. решаване на възникналите
затруднения на дружеството. Т.е. не са били налице обстоятелства, които да
застрашават материалните активи или да обусляват извършването на бързи
разпоредителни сделки с тях.
Престъплението неизгодна сделка е
резултатно и е довършено с настъпване на вредоносния резултат – произтичането
на значителни вреди. При всички случаи значителните вреди включват реално претърпените
материални щети /намаляване на активите или увеличаване на пасивите на
стопанския субект и причинени други загуби/. Като значимостта на вредите се
определя като цялостна преценка на всички обстоятелства, засегнатия интерес и
от абсолютния размер на вредите. Дори и в приетия от обвинението размер – по
цени на скраб и обстоятелството, че се засяга фунционирането на стопанския
субект, намаляват се и неговите активи обусляват настъпилите значителни вреди за
акционерното дружество.
В разглеждания казус целта е да бъде присвоено имущество
и сключването на неизгодна сделка е основание за разпореждане с имущество. С
деянието по чл. 220 от НК – чрез сключването на неизгодна сделка се улеснява
длъжностно присвояване по чл. 201 от НК. Поради което в случая не е налице
съвкупност от две престъпления, а само едно – квалифицирано длъжностно
присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК.
Касае е се за престъпление по чл. 202, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 201 от НК - присвояване на вещи, връчени на подсъдимата в
качеството й на член на Съвета на директорите на „ЛИДА“ АД, на което
дружество Й. е и Изпълнителен директор, поверени й да ги пази и
управлява поради следните съображения:
Субектът на длъжностното
присвояване може да бъде само длъжностно
лице. Длъжностно е лице, на което е
възложено /със заплащане или безвъзмездно, постоянно или временно/ да изпълнява
служба в държавно учреждение, ръководна работа в държавно предприятие, в
кооперация, обществена организация или друго юридическо лице, както и работа
свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация или друго юридическо лице. Решение № 295 от 1.07.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 284/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н. Д. – „Управителят
на търговско дружество, с каквото и да е имущество - държавно, общинско или
частно е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК. Такъв е
и ликвидаторът на обявено в ликвидация дружество…. Правомощията му го определят
като лице, комуто е поверено имуществото на дружеството да го пази и управлява,
а че то подлежи на обща защита от посегателства, включително и от длъжностно
присвояване, е категорично записано и в Решение
№ 19 от 12.10.1995 г. по к. д. № 17/95 г. на КС на РБ “. Подсъдимата З.Й. е „длъжностно лице“ по
смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК, доколкото на същата е било възложено да
изпълнява постоянно ръководна работа в друго юридическо лице - акционерно
дружество „ЛИДА“ АД, като предметът на посегателство е у него по служба, т.е.
във връзка с осъществяване на нейни служебни задължения. Тези вещи са й
поверени да ги пази и управлява. Поверяването представлява установяване на едно
по-трайно отношение към тези пари, материални ценности и вещи, като пазенето се
разбира не физическата им охрана, а дейността по съхраняване и отчитане. При
управлението длъжностното лице има възможност да насочва или пренасочва
движението на вещите. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се
заключава в лишаване на собственика от вещите чрез сключване на неизгодна
сделка и облагодетелстването със сумата, явяваща се разлика в цената /в
настоящия казус/. Съдебната
практика нееднократно е посочвала, че макар и ненормативно определени,
изпълнението или не на задълженията на едно длъжностно лице, което упражнява
дейността си извън структурата на държавните органи и обществени организации,
не препятства преценката на неговото поведение на плоскостта на чл. 219 или чл.
220 от НК. Обществените отношения във връзка с правилното функциониране на
стопанството, които са предмет на регулиране в чл. 220 от НК, не са поставени в
зависимост от сферата на действие на длъжностното лице. Представителите на частните
правни субекти, каквото напр. представлява
едно акционерно дружество, също имат задължение в дейността си да проявават
грижата на добър стопанин, като го управляват по начин, който не накърнява
интересите на акционерите. Решение № 295
от 6.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 932/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г.З.
– „Дефинитивно
при длъжностното присвояване деецът противозаконно се разпорежда с връченото
или повереното му чуждо имущество в свой собствен или чужд интерес. Това
предполага такова поведение от негова страна, с което се осъществява
посегателство върху предмета на престъплението, предизвикващо полза за самия
него или за друго лице за сметка на собственика на имуществото. Благоприятното
изменение в имуществото на извършителя на длъжностното присвояване или на
другиго и съответно ощетяването на собственика на предмета на посегателство са
задължителна последица от външно обективираната промяна на отношението на дееца
към връчената му или поверената му за пазене и/или управление вещ (пари,
ценности)“.
Деянието съставлява длъжностно
присвояване в големи размери, доколкото по време на осъществяването на същото „големи
размери“ са се равнявали на 23 800 лв. (съгласно ТР № 1/30.10.1998 г. по т.д.№ 1/1998 г. на ОСНК на ВКС – 70 МРЗ/.
Минималната работна заплата към момента на извършване на престъплението е била
в размер на 340 лв. - ПМС № 249 от 31.10.2013 г., а стойността на присвоените
парични средства, предмет на същото - 36 125.50 лв. и надвишава този размер. Приетият
критерий в посоченото тълкувателно решение е засега единственият обективен
критерий за преценка размера на присвоеното. Към настоящият момент няма възприети
други критерии, като посоченият не е отменен или изменен. Ето защо същият се
явява и единствен с оглед преценка на извършеното и неговата правна
квалификация. Решение № 632 от 6.Х.1969 г. по н. д. №
545/69 г., II н. о. – „При квалифициране на престъплението като
присвояване в големи размери съдът трябва да съобразява преди всичко стойността
на предмета на престъплението. Броят на вещите или предметите няма съществено
значение, тъй като може да се касае до много бройки, но на малка стойност и
престъплението не е в големи размери или пък малка бройка, но на голяма
стойност и престъплението е в големи размери“. Решение
№ 397 от 16.VIII.1979 г. по н. д. № 382/79г., I н. о. – „Паричната равностойност на предмета на
престъплението е единственият критерий за определяне дали длъжностното
присвояване или документалната измама са с големи размери по смисъла на чл. 202, ал. 2,
т. 1 и чл. 212, ал. 3 НК“.
Решение № 535 от 11.IХ.1980 г. по н. д. № 554/80 г., I н. о. – „Единственият
критерий за определяне дали длъжностното присвояване в големи размери по
смисъла на чл. 202, ал. 2, т. 1 НК е паричната равностойност на предмета
на престъплението“. Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по
тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК – „Относно
понятието "големи размери". 1.
При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и
"особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго
не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти
установената в страната минимална работна заплата“.
Като продавач в
договора от 01.07.2013 г. е посочен съветът
на директорите на „ЛИДА“ АД и той /договорът/ е подписан от тримата членове. Съгласно
Устава на АД обаче, представителна власт имат само подсъдимите лица, поради
което подписът на св. Д. под договора е
правно ирелевантен. Относно Й., доколкото същият е собственик на „Й.“ ЕООД, се касае за договаряне сам със себе
си. Въпросът за легитимността на
подобно договаряне обаче е решен
позитивно в практиката на ВКС - ТР № 3/13
от 15.11.2013 г. на ОСГТК
– „Въпросът
за приложението на общите правила на чл.
38, ал. 1 ЗЗД при договаряне сам със себе си към органното
представителство, е поставен за разрешаване във връзка с търговска сделка,
сключена чрез едно и също лице, като органен представител на две търговски
дружества. Отговорът на въпроса е обусловен от същността на органното
представителство на юридическите лица, което е начин на волеобразуване и
волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на
органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. Органният представител извършва
действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни
функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният
представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от
организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое
волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ.
Във външните действия органният представител представлява ЮЛ, но волята, която
изразява, не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Когато
едно лице действа като органен представител на две юридически лица, няма лице -
правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля като представител.
Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител,
който на основание представителната власт, извършва правни действия, пораждащи
правни последици в сферата на представлявания. Евентуални ограничения имат
правно значение само в отношенията между ЮЛ и лицата от състава на органа, за
да обосноват отговорност на последните (чл.
240б ТЗ) и не могат да се противопоставят на трети лица“. Ето защо към 01.07.2013 г. има всички основания да се счита, че
подписването на договора от Й. няма наказателно-правна стойност, защото като участник
в съвета на директорите същият е участвал във формирането на правната воля на
юридическото лице, което според ВКС е различна от неговата като физическо лице.
Поради което и доколкото фактурата, с която практически е извършено
разпореждането, е подписана само от подсъдимата Й. като представител на АД, то
тя следва да носи наказателна отговорност по чл. 202 от НК. Решение № 138 от 15.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 217/2015
г., II н. о., НК, докладчик съдията Г.З. – „Първичните счетоводни документи принципно са както източник
на счетоводна информация за състоянието и движението на имуществото на
предприятието, така и доказателство за съответната стопанска операция. Няма
спор, че те са фундаментът на счетоводството. Редовно съставеният съгласно
изискванията на Закона
за счетоводството и съдържащ съответните реквизити счетоводен документ
доказва извършването на стопанската операция. …... От ключово значение за решаването
на делото са обстоятелствата във връзка с действителността на отразената в
счетоводния документ стопанска операция“. Решение № 9 от 10.04.2014 г. на ВКС по н.
д. № 2138/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев – „Правилно подсъдимият
е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с ал.
1, във вр. с чл.
201, във вр. с чл.
26, ал. 1 НК. За съставомерността на престъплението е без съществено
значение мотива за извършването му, както и действията на подсъдимия с
средствата, представляващи негов предмет след довършването му. Достатъчно е да
е придобил предмета на престъплението и впоследствие да се е разпоредил с него,
като със свой. В случая И. е придобил паричните средства и се е разпоредил с
тях, като ги е предал на свидетеля Ф. Обстоятелствата, че това негово действие
не е оспорено от други управляващи и представляващи дружеството, както и че с
него е погасен дълг на [фирма] нямат отношение към изводите за осъществяването
на престъплението от обективна страна, а единствено към индивидуализация на
наказанието“.
Следва да се
отбележи, че съдът не споделя довода на защитата, че фактурата е само
счетоводен документ и не означава, че само защото е подписана от Й., то тя
следва да носи отговорност. Както беше посочено и в цитираното по-горе решение
на ВКС: „Редовно съставеният съгласно изискванията на
Закона за
счетоводството и съдържащ съответните реквизити счетоводен документ доказва
извършването на стопанската операция.“ Но
той доказва и сключената сделка и извършеното плащане, тъй като в разглеждания
казус за действителността на сделката не се изисква нито специална форма,
нито сключването й в писмен вид /за
разлика напр. от сделките с МПС, за които се изисква и писмена форма и
нотариална зарверка на подписите, за да породят правно действие/. В случая
собствеността е прехвърлена с плащането на вещите и тяхното предаване. Ето защо
фактурата освен счетоводен документ,
установяваващ извършеното плащане, е и доказателство, установяващо
прехвърлената собственост от Й..
Когато две
юридически лица сключват сделка договарящи са юридическите лица.
Волеизявлението е на овластения представител, който на базата на
представителната власт извършва правни действия, пораждащи правни последици в
сферата на представлявания. Органното представителство е представителна
функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Търговските дружества „живеят“ чрез своите
представители. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ,
волята на ЮЛ е тази на органния представител. Ето защо, независимо че като
продавач в договора от 01.07.2013 г. е посочен
съветът на директорите на „ЛИДА“ АД и той е подписан от тримата членове –
подсъдимата З.Й., като изпълнителен директор и представляващ „ЛИДА“ АД /органен
представител/ със своя подпис е изразила волята на дружеството. Затова и
фактурата, с която практически е извършено разпореждането, е подписана само от
подсъдимата Й., като представител на АД /а не от тримата членове/.
По отношение на
обстоятелството дали е имало решение на Общото събрание, или управителния орган
СД – отново е относимо, доколкото и ООД и АД са
капиталови дружества, Тълкувателно решение № 3 от
15.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Р.К.– „Подчинеността на управителя на решенията на
общото събрание (чл.
141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията
на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен
ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители,
съгласно чл.
141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, "други ограничения на представителната власт на
управителя нямат действие по отношение на трети лица". Липсва и нормативно
установено стесняване на представителната власт на управителя.
При органното представителство необходимостта от защита на интересите на
дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от
дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява
във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и
бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица.
Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради
наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без
предходно решение на ОС по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството
и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е
прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на
ОС по въпроси от неговата компетентност. Нормата на чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга
правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и
несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват липса на
съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и
управителя“.
Т.е.
наличичето или липсата на решение на ОС или СД не се отразява на валидността на
сключената сделка и е
от значение само за вътрешните му отношения с дружеството.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на неговото деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в незачитане на обществените отношения, гарантиращи
собствеността.
По изложените съображения
съдът прие, че са налице субективните и обективните признаци на престъплението
длъжностно присвояване, като призна подсъдимата по възведеното й обвинение.
Предвиденото
наказание за този вид престъпление – по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1,
вр. чл. 201 от НК, е лишаване от свобода от три до петнадесет години и лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, като съдът може да постанови и конфискация
на част или на цялото имущество на виновния. При определяне на размера на
наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на подсъдимата Й.,
която е с чисто свидетелство за съдимост и без наложено наказание по чл. 78а от НК. Взе предвид и добрите характеристични данни и оказаното от нея съдействие. Отчете
и продължилия период на водене на разследване и разглеждане на делото, които не
могат да се вменят във вина на подсъдимата, тъй като същата е имала коректно
поведение. А безспорно всеки подсъдим има право не само на справедлив процес,
но и на провеждан такъв в разумни срокове. Това даде основание на съда да
определи на подсъдимата З.Й. наказание лишаване от свобода в минимален размер –
три години лишаване от свобода. С оглед личността на подсъдимата и изминалия
период от време, целите на наказанието, както и на генералната и лична
превенция, съдът прецени, че за поправянето на Й. не се налага тя да изтърпи
определеното й наказание ефективно, поради което и на основание чл. 66, ал. 1
от НК отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от три години и шест месеца. Така определеното
наказание съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената
опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдената. Наложеното наказание отговаря и на целите, залегнали в чл.
36 от НК. В същото време счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито изключителни такива. Такива просто не са
налични.
По отношение на наказанието – лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК, съдът счита следното: наказанието ще следва да бъде наложено, както с оглед постигане
целите на наказанието, така и с оглед пресичане възможността на подсъдимата да
извършва други аналогични престъпления. Освен това в случая не е приложима хипотезата
на чл. 55, ал. 3 от НК за неналагане на по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Ако не приложи и този вид
наказание, ще се стигне до неоправдано лека наложена присъда, което няма да е в
интерес нито на ощетеното дружество, нито на обществото. Ето защо съдът наложи
този вид наказание, като неговият размер съобрази както с наложеното наказание
лишаване от свобода, така и с посочените по-горе обстоятелства, а също и с
размера на причинените вреди и изискванията на чл. 49, ал. 2 от НК. Подсъдимата
е още в трудоспособна възраст, а и за упражняване на търговска дейност няма
други изисквания, освен лицето да е пълнолетно. Отчете и вида на извършеното
престъпление, поради което и наложи наказание лишаване от право да упражнява
търговска дейност за срок от три години. Решение № 455 от 30.Х.1985 г. по н. д. №
504/85 г., I н. о. – „Към общото наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК, не могат да се
присъединяват наказанията по чл. 23, ал. 2 НК,
ако не са наложени за някое от множеството престъпления, за които подсъдимият е
осъден. Нормата на чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК
е бланкетна. Във всички случаи съдът, който я прилага, трябва да конкретизира
правата, от упражняването на които лишава подсъдимия. Наказанието лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК е
задължително, когато деецът е извършил престъпление по чл. 202, ал. 2,
т. 1 НК“.
За престъплението е предвидено и наказанието „конфискация на част или цялото имуществото
на виновния”. Тъй като налагането на това наказание е предоставено на
преценката на съда, съдът прецени, че не следва да го налага. Още повече, че
видно от приложената декларация за семейно, материално и имотно състояние на
подсъдимата З.Й., се констатира, че същата не притежава МПС, не притежава и
недвижими имоти, по отношение на които може да се приложи посоченото наказание.
Освен това съдът намира, че с приложението на този вид наказание би се
утежнило финансовото й и имотно положение,
като същото би се явило социално неоправдано и в тежест и наказание не на самата
подсъдима, а на нейното семейство.
По обвинението на
подсъдимия Й.И.Й..
Фактическата обстановка, касаеща обвинението на подсъдимия
Й.Й. се свежда до следното:
С решение на Окръжен съд гр. Шумен от 18.11.1997 г. по ф.
д. № 1178 по описа на съда за 1997 г. търговско дружество „ЛИДА“ АД е вписано
със седалище и адрес на управление гр. Шумен. Акционерно дружество „ЛИДА“ АД
е учредено с едностепенна система на управление, като органи на управление на
дружеството са Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите. Видно от
устава на дружеството /копие в т. ІІІ, л. 64 – л. 76/, номиналната стойност на
капитала на дружеството е в размер на 150 000 лв., който е разпределен в
150 000 броя поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от
по 1 лв. През 2002 г. подсъдимите Й.Й. и З.Й. закупили от акционери в „ЛИДА“ АД
акции в размер на общо над 51% от капитала на дружеството. Впоследствие Й. и Й. увеличили капитала на
дружеството, като общо разполагали със 70.43% от акциите му. /Решение от 18.11.1997 г.
по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 10.04.2001 г. по ф. д. № 1178/1997
г. на ШОС; Решение от 15.04.2002 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от
22.05.2002 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 20.06.2003 г. по ф. д.
№ 1178/1997 г. на ШОС; Решение от 22.12.2004 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС;
Решение от 05.06.2007 г. по ф. д. № 1178/1997 г. на ШОС; Извлечение от ТР
относно състава на „ЛИДА“ АД/
Съветът на директорите на дружеството към инкриминирания
период – 2013 г. – 2015 г., се състоял от Й.И.Й., З.П.Й. и от св. С.Д.Д.. З.Й.
и Й.Й. са съпрузи, а св. Д. е възходяща по права линия от първа степен - майка
на подсъдимия Й.. Дружеството се представлявало и управлявало от Й. и Й.,
заедно и поотделно. /устав, правила за работа на СД, извлечения от търговския
регистър/
От 15.12.1997 г. до 28.12.1998 г. Дружеството
закупува всички движими и недвижими активи от кооперация „Лида“ с фактури 7
бр., а за всички сгради, които притежава Дружеството, има нотариален акт №
130/97г. /договори от 1995 г., пускова програма в експлоатация/. По
това време и голямата част от кооператорите
закупуват акции в дружеството и стават акционери в него. По-късно „ЛИДА“
АД с нот. акт № 104/2001 г. придобива земя по регулация в парцела и става
съсобственик с останалите физически лица - кооператори /НА № 104,
том V, рег. № 10250, дело № 802 от 2001 –
от 21.12.2001 г. нот. К.М., за
собственост по регулация на „ЛИДА“ АД – л. 230, т. 1/. От
началото на 2002 г. до 2004 г. „ЛИДА“ АД изкупува от различни физически лица
ид. части от сгради и земя и става съсобственик и на сградите. По този начин
„ЛИДА“ АД става собственик на самостоятелни сгради и съсобственик в други
сгради и земята върху, която всички те са построени.
Акционерното дружество било
собственик на две сгради, а именно: „Битова сграда“ с идентификатор
83510.669.42.3. със застроена площ от 720 кв.м., построена върху дв. пл. № 66 в
кв. 367 по плана на гр. Шумен, за който е отреден парцел ХІХ, при граници на
парцела от север – път, от изток – парцел ХVІІІ – ОКС, от юг – улица, от запад
– парцел ХІ – ЕООД „Зърно“, и сграда с
идентификатор 83510.669.42.9 със застроена площ 308 кв.м. с предназначение –
„Сграда за обществено хранене“ и сграда с идентификатор 83510.669.42.10 със
застроена площ 29 кв.м. с предназначение – „Сграда за обществено хранене“,
които сгради, съгласно документ за собственост, съставляват „Столова“ със
застроена площ 332 кв.м., заедно с 337/15553 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 83510.669.42, целият с площ 15553 кв.м.
За да осъществява производствената си дейност, за
ползването на тези идеални части, представляващи УПИ ІХ в кв. 367 по плана на
гр. Шумен, съставляващ поземлен имот с идентификатор 83510.669.42 по
кадастралната карта на гр. Шумен, целият с площ 15553 кв.м., ведно с
построените в него производствена сграда от 1027.20 кв.м. застроена площ с
идентификатор 83510.669.42.4, склад за готова продукция /ново сиропно/ от 1036
кв.м. с идентификатор 83510.669.42.6, склад за готова продукция от 864 кв.м. с
идентификатор 83510.669.42.5 и склад за готова продукция от 1036 кв.м.
застроена площ с идентификатор 83510.669.42.7., акционерното дружество
заплащало наем на съсобствениците на описания недвижим имот. /показанията на свидетелите
К.Й.С., П.Б. П., обясненията на подсъдимите/.
На 30.03.2012 г. на общо
събрание на съсобствениците на УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен съсобствениците
решили да бъдат прекратени договорните отношения с „ЛИДА“ АД, поради неплащане
на дължимите наеми, което решение в края на м. май 2012 г. било съобщено на
„ЛИДА“ АД с нотариална покана, копие от която е приложена на л. 60 – л. 62 от
т. ІІІ на делото.
На 25.04.2013 г. отново било
проведено общо събрание на съсобствениците и било взето решение за увеличение
на наема, изплащане на старите задължения, а в случай на отказ, да се води дело
за връщане на имота - т. ІІІ, л. 57 – л. 59 от делото.
На 19.06.2013 г. ръководството
на „ЛИДА“ АД било уведомено, че поради неизплащане
на дължимите обезщетения от „ЛИДА“ АД на съсобствениците в дадения срок,
договорът за наем бил едностранно прекратен от собствениците на недв. имот
и същите поискали и освобождаване на сградите /т. ІІІ, л. 55/. Тъй като между
спорещите страни не било постигнато споразумение за освобождаване на сградите,
съсобствениците започнали да завеждат дела срещу търговското дружество.
На 01.11.2014 г. между „ЛИДА“ АД и „Й.“ ЕООД бил сключен
договор за доверително финансово обслужване на акционерното дружество, съгласно
който била разкрита доверителна сметка с титуляр „Й.“ ЕООД в „ОББ“ АД /Договор за
доверителна сметка от 01.11.2014 г. - л.
122, т. 2/. Целта била тази сметка да бъде използвана за банково
обслужване на АД. Използването на тази сметка започнало на 29.10.2014 г. Малко
по-късно - на 05.11.2014 г., сградата, служеща като обезпечение по договора с
„ОББ“ АД, била продадена на св. Г. за сумата от 60 000 лв./НА № 119,
том ХІ, рег. № 7582, дело 1434 от 2014 г. - 05.11.2014 г. на нот. А.А. – „ЛИДА“
АД продава на В.Г. имот за 60 000 лв. – л. 16, т. 4/. На 05.11.14 г. по
доверителната сметка било извършено плащането от св. Г. в размер на 60 000
лв. /т. ХІІ, л. 156 и сл. и т. Х, л. 28/. Сумата била преведена на „ОББ“ АД за
погасяване на задължението, а договорът за овърдрафт бил прекратен /т. ІІІ, л. 128-129/.
През втората половина на 2014 г. делата, заведени срещу „ЛИДА“ АД от
съсобствениците на УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната карта на гр. Шумен, целият с
площ 15553 кв.м., ведно с построените в него сгради, започнали да приключват и
били издадени обезпечителни заповеди /т. І, л. 108 и л.109/.
На 20.03.2015 г. на
съсобствениците бил предаден недвижим имот, представляващ УПИ ІХ в кв. 367 по
плана на гр. Шумен, ведно с построените в него сгради, което е видно от
протокол за предаване на владение върху недвижим имот, приложен на л. 44, т.
ІІІ от делото. Задълженията на акционерното дружество към съсобствениците на
този имот, присъдени по водените граждански дела и за които е образувано делото
при ЧСИ Д.З., били в размер на 75 640.21 лв. Изпълнението било насочено към
т.нар. „Битова сграда“, която била самостоятелна собственост на „ЛИДА“ АД.
Претенциите на 18-те съсобственици и на Община Шумен били обединени в
изпълнително дело № 20148760400963, което е образувано на 22.12.2014 г. от ЧСИ Д.З.
с район на действие ОС – Шумен. По изпълнителното дело, наред с издадените
обезпечителни заповеди, били наложени запори на банковите сметки на „ЛИДА“ АД.
На 22.01.2015 г. бил извършен опис на „Битова сграда", а на 24.03.2015 г.
било насрочено обявяване на резултата от публичната продан, обявена при начална
цена 225750 лв.
Поради
липса на кандидати при първото обявяване била насрочена нова публична продан с
начална цена 180 600 лв., с дата за обявяване на резултата 09.06.2015 г. И за тази
публична продан не се явили кандидати. При начална цена 90 000 лв. била обявена
публична продан и за 26.02.2016г., която също не била осъществена.
Успешно било наддаването,
проведено на 19.05.2016 г. с начална цена 72 000 лв., при което имотът е бил
продаден за 117 100 лв. Сумата била събрана след продажба на горепосочената
сграда на 27.05.2016 г. От сумата били удовлетворени
всички взискатели в пълен размер. Това изпълнително дело приключило,
поради плащане на задълженията на 09.06.2016 г. Остатъкът от сумата бил преведен по сметка на упълномощения
адвокат на „ЛИДА“ АД /Уведомление от ЧСИ Д.З./.
На 24.11.2014 г. се провело
общо събрание на акционерите на „ЛИДА“ АД, на което било взето решение за
освобождаване на сградите на съсобствениците и решение за разпореждане с
машините и съоръженията, находящи се в тези сгради. На събранието присъствали
подсъдимите Йорданови, представляващи 105 642 бр. акции, или 70,45% от капитала
на дружеството. Посочените решения са взети с техните гласове. Считано от
01.12.2014 г. дружеството прекратило производствената си дейност /т. ІІІ, л. 162/.
Независимо от прекратяването
на производствената и търговска дейност на АД самото му съществуване било
свързано с редица плащания от и към него – ел. енергия, охрана, данъци,
закъснели разплащания по стари сделки. Всички те били осъществявани през
доверителната сметка с титуляр „Й.“ ЕООД /извлечения от движението по банковите сметки с титуляр Й.И.Й.,
т. 12 - извлечения от движението по банковите сметки с титуляр „Й.“ ЕООД и „ЛИДА“ АД, както и съдебно-счетоводната
експертиза за движението на паричните потоци/.
На 02.11.2015 г. св. Г. депозирал оферта за закупуване на
идеалните части от земя и сгради, собственост на ационерното дружество, за
сумата от 40 000 лв. /Оферта от
02.11.2015 г. – л. 51, т. 1/.
На 06.11.2015 г. подсъдимите З.Й. и Й.Й. дарили на св. Г. минимална идеална част от тяхна лична
собственост от земя и сгради, от съсобствеността им с акционерното дружество, а
непосредствено след тази сделка продали останалите си идеални части от същите
имоти от съсобствеността си с „ЛИДА“ АД на Г../НА № 129, том ХІІІ, рег. №
8364, дело № 1621 от 2015 г. – 06.11.2015 г. нот. А.А. – З.Й. и Й.Й. даряват на
В.Г. 0.0096 ид.ч. недв. имот – л. 135,
т. 1; НА № 130, том ХІІІ, рег. № 8365, дело 1622 от 2015 г. – 06.11.2015 г.
нот. А.А. – З.Й. и Й.Й. продават на В.Г. 0.1216 ид.ч. от имота – л. 118, т. 1/
На 19.11.2015 г. било проведено заседание на СД на „ЛИДА“
АД. На заседанието било обсъдено предложението на Г. за продажбата на земя и
сгради, на които акционерното дружество било съсобственик, във връзка с
деподзираната от него оферта /Протокол № 54 от 19.11.2015 г. на СД на „ЛИДА“ АД за
приемане на офертата – л. 121, т. 3/.
На 27.11.2015 г., видно от съдържанието на НА № 155, т. ХІV,
рег. № 9054, д. № 1762/2015 г., копие от който е приложено в т. ІІ, л. 118 – л.
119, подсъдимият Й.Й. продал на св. Г. недвижими имоти, собственост на „ЛИДА“
АД, за сумата от 40 000 лв., както следва: 0.3246 (три хиляди двеста
четиридесет и шест десетохилядни) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 83510.669.42 (осем три пет едно нула точка шест шест девет точка
четири две) по кадастралната карта на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, с
административен адрес – Промишлена зона, Урбанизирана територия, с начин на трайно
ползуване - за хранително-вкусова промишленост, с площ по кадастрална скица от
15552 (петнадесет хиляди петстотин петдесет и два) квадратни метра, при съседи
на поземления имот: Поземлени имоти с идентификатори № 83510.669.49, №
83510.669.118, № 83510669.235, 83510.669.234, 83510.669.130, 83510.669.126,
83510.669.429, 83510.669.43, 83510.669.251, 835.669.41 и 83510.669.40, както и
0.1389 (хиляда триста осемдесет и девет десетохилядни) ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от
следните сгради, построени в поземления имот: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (производствена
сграда) с идентификатор 83510.669.42.4 (осем три пет едно нула точка шест шест
девет точка четири две точка четири), със застроена площ от 1394 (хиляда триста
деветдесет и четири) квадратни метра: СКЛАДОВА БАЗА (склад готова продукция) с
идентификатор 83510.669.42.5 (осем три пет едно нула точка шест шест девет
точка четири две точка пет), със застроена площ от 938 (деветстотин тридесет и
осем) квадратни метра; СКЛАДОВА БАЗА (склад готова продукция-ново сиропно) с
идентификатор 83510.669.42.6 (осем три пет едно нула точка шест девет точка
четири две точка шест), със застроена площ от 588 (петстотин осемдесет и осем)
квадратни метра и СКЛАДОВА БАЗА (склад готова продукция-експедиция) с
идентификатор83510.669.42.7 (осем три пот едно нула точка шест шест девет точка
четири две точка седем), със застроена площ от 824 (осемстотин двадесет и
четири) квадратни метра, както и СЛЕДНИТЕ СГРАДИ, построени в описания по-горе
поземлен имот: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТОЯВАНЕ (портал) с идентификатор №
83510.669.42.8 (осем три пет едно нула точка шест шест девет точка четири две
точка осем), със застроена площ от 67 (шестдесет и седем) квадратни метра,
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (зарядно ел.кари станция) с идентификатор № 83510.669.11
(осем три пет едно нула точка шест шест девет точка четири две точка едно
едно), със застроена площ от 53 (петдесет итри) квадратни метра, ПРОМИШЛЕНА
СГРАДА (топлообменна станция) с идентификатор № 83510.669.42.15 (осем три пет
едно нула точка шест шест девет точка четири две точка едно пет) със застроена площ от 133 (сто тридесет и три)
квадратни метра; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (помпена станция) с идентификатор №
83510.669.42.16 (осем три пет едно нула точка шест шест девет точка четири две
точка едно шест), със застроена площ от
55 (петдесет и пет) квадратни метра; ПРОМИШЛЕНАСГРАДА (помпена станция)
с идентификатор 0 83510.669.42.17 (осем три пет едно нула точка шест шест девет
точка четири две точка едно седем), със застроена площ от 45 (четиридесет и
пет) квадратни метра, за сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Сумата била преведена от
купувача по доверителната сметка на АД, а след това е наредена в полза на
подсъдимия Й.Й. като физическо лице /т. 1,
л. 100-102, т. 12, л. 156 и следващите/. По този начин, видно и от
хронологията на събитията, било избегнато изискването, предвидено в чл. 33, ал.
1 от ЗС, подсъдимите да предложат имота по предложената от Г. цена на
останалите съсобственици. /т. І, л. 135 – НА № 129, т. ХІІІ, рег. № 8364, дело
№ 1621 от 2015 г./
Съдът счита, че с деянието
подсъдимият Й.Й. е осъществил престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, като е
сключил неизгодна сделка. Неизгодна сделка е тази, която изобщо не е било
необходимо да се сключва, или макар и да е била необходима, е могла да бъде
сключена при по-изгодни условия, като икономическата значимост на сделката
следва да се преценява към момента на нейното сключване.
От приетата с определение по чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1,
т. 5 от НПК и чл. 282, ал. 3 от НПК съдебно-счетоводно икономическа експертиза
на П.И.А. /л. 30-46, т. 8/ е видно, че финансовото състояние на „ЛИДА“ АД гр. Шумен в периода 2012 г. - 2015 г. се
характеризира с постепенно влошаване на финансовите резултати. Наблюдава се
неустойчиво развитие /липса на трайни приходи от продажби, несигурен пазар/ и
тенденция към загуби от дейността на акционерното дружество за анализирания
период, не се определят бъдещи приходи. Общото финансово състояние на дружеството „ЛИДА“ АД в хронологията на
периода 2012 г. - 2015 г. и свързаните с това динамични пазарни условия и
финансови резултати не е позволявало пълно обслужване на задълженията на
акционерното дружество без отчуждаване на активи.
Дружеството се декапитализира с намаляване на собствения капитал от 317 000
лв. през 2012 г. на 121 000 лв. в края на 2015 г. /ДМА от 159 х. лв. на 58 х.
лв./, резервите намаляват от 167 000 лв. през 2013 г. на 16 000 лв. в края на
2015 г. Материалните запаси от 381 х. лв. намаляват на 100 х. лв. /амбалаж/,
наличните парични средства са в малък размер 3-6 х. лв. до 0 лв. през 2015 г.,
което не позволява пълно обслужване на оборотните средства. Задълженията към
доставчици намаляват на 11 000 лв. в края на 2015 г., за сметка на поддържано
сравнително високо ниво на задължения към свързани лица/собственици/ - над 50 000
лв. за анализирания период. Дружество „Й.“ ЕООД е свързано лице по смисъла на
закона с „ЛИДА“ АД чрез З.П.Й. - изпълнителен директор, Й.И.Й./съпруг/, като
членове на Съвета на директорите на акционерното дружество, собственици на над
51% от акционерния капитал, и същевременно Й.И.Й. е собственик и управител на „Й.“
ЕООД.
Извършената съдебно счетоводна експертиза от Д.К.Д. /л. 3-13, т. 9/, извършил проверка на приложените по делото
доказателства, е установила аналогично финансово състояние на „ЛИДА“ АД Шумен
за периодите към 30.06.2013 г., 31.07.2014 г. и 31.10.2015 г.
3.3. Икономическият ефект от
сделката на 27.11.2015 г. е, че „ЛИДА“ АД реализира загуба в размер на 3 130,57
лв. и погасява задължения към други кредитори в размер на 40 000 лв.
Относно необходимостта от
сделката:
С Протокол
на общото събрание на акционерите, проведено на 24.11.2014 г., са взети
следните решения:
-
Дружеството да освободи съсобствените сгради, в които осъществява
производството и съхранението на безалкохолните напитки и газирана трапезна
водаь поради невъзможност да заплаща обезщетение на съсобствениците за ползване на имотите.
-
Разпореждане с всички машини и съоръжения, амбалаж, други материални активи, които се намират в
съсобствените сгради.
В резултат
на взетите решения през 2015 г. (до 31.10.2015 г.) дружеството не е извършвало
продажби и няма нетни приходи от продажби, а само други приходи в размер на 12
хил. лв., като е извършило разходи за 48 хил. лв. Загубата на дружеството към
31.10.2015 г. е 36 хил. лв.
Същевременно
към 31.10.2015 г. дружеството има задължения към доставчици в размер от 11 хил.
лв., задължения към персонала в размер
от 1 хил. лв. и задължения към свързани лица в размер от 84 хил. лв.
Краткотрайните активи на дружеството са 105 хил. лв. (100 хил. лв. амбалаж и 5
хил. лв. вземания). Следователно, ако дружеството е трябвало да погасява своите
задължения, то е трябвало да продава или амбалаж, или ДМА /дълготрайни
материални активи/.
Съдебно-оценителната експертиза, изготвена от Ж.С.Г. и Е.А.П.
/л. 1-16, т. 7/ има за задача да изготви
оценка, която да определи пазарната стойност на имот, описан в НА
(нотариален акт) № 155, т. XIV, рег. № 9054, дело № 1762 от 2015 г. на Нотариус
А.А. *** на Нотариалната камара, на
базата на пазарния подход, като се вземат предвид всички подходящи за аналог
сделки, вписани в СВ (Служба по вписванията) гр. Шумен за периода от 01.11.2014
г. до 30.11.2015 г.
Експертите са ползвали следните методи за оценка на недвижимите имоти:
За оценка на
земя: Метод на сравнителната стойност (пазарен подход). При този метод за оценка стойността
се определя чрез пряко сравняване на оценявания имот с други подобни недвижими
имоти, разположени в близост до него или в сходен ценови район, които са били
оферирани, продадени или наети в рамките на шест месеца до една година от
датата на експертната оценка. За експертизата са проучени всички сделки,
касаещи продажбите на подобни имоти в периода от 27.11.2014 г. до 27.11.2015
г., регистрирани в Агенция по вписвания гр. Шумен (копия от НА на сделките са
приложени).
Въз основа на това е определена пазарна стойност на
поземлен имот с идент. № 83510.669.42 гр. Шумен, Индустриална зона, в размер
на: 147 558 лв.
За оценка на сгради:
Метод „Вещна стойност” - брутната стойност за създаване се формира от
стойността, която следва да се заплати към текущия момент за придобИ.е правата
на собственост върху недвижимите имоти. Всички разходи, които следва да се
отчетат при формирането на брутната стойност за създаване имат характер на
настоящи — пазарни стойности и се определят от съдържанието и качеството на
оценявания имот. Изчисляват се новата производствена (инвестиционна) стойност,
като данните са адаптирани към оценяваните обекти и са отчетени реалните
измерения (височина, допълнителни преградни стени, вид на довършителните
работи, вид на покривното покритие, инсталации и др. особености). Определената
производствена стойност се коригира със следните обезценки: коефициент за физическо
стареене, обща експлоатационна годност на сградите по норма в години,
коефициент за функционално износване, коефициент за стопанско обезценяване:
Сравнителен
метод (пазарни аналози) (пазарен подход) - Стойността на
обекта се извежда от продажната цена на подобни имоти, коригирана с коефициенти
за отчитане на факторите, влияещи най-много върху стойността. В случая са
приложени корекционни коефициенти в „+“ или „-„ т.е. добавки или отбиви в
стойността, в резултат на изпълнените подобрения, местоположение, транспортна
достъпност, привлекателност, екологични условия, изграденост на инженерната
инфраструктура, както и други особени качества. Методът е използван пряко при
определяне пазарната стойност на сградите.
Приходен метод (капитализирана наемна стойност)
- Стойността
на всеки обект се извежда от възможностите на оценявания имот да създава
приходи и неговата пазарна стойност може да се определи от паричните потоци
формирани от наемните цени.
В резултат на прилагане на три метода на оценяване,
крайната пазарна стойност се определя на базата на тяхното участие чрез
относителни дялове, в случая приети в математическа зависимост.
Въз основа на това е определена пазарна стойност общо
на сгради от 873,04 кв.м. в размер на 179 879 лв.
Или общата пазарна стойност на недвижимите имоти в гр. Шумен, Индустриална зона, предмет
на сделка с тях по Нотариален акт № 155/ 28.11.2015 г. експертите са оценили на 327 437 лв. - триста двадесет и седем хиляди
четиристотин тридесет и седем лева.
Т.е. безусловно
определената цена по сделката е нереална и неизгодна за дружеството. По време
на тези продажби ЧСИ вече е бил описал „Битова сграда“ и тя е била обявена за
публична продан, т.е. не е съществувал риск за материалните активи. Сделката не е била и необходима за
функционирането на дружеството. С продажната
цена на ДМА се намаляват задължения към доставчици в малък размер. От друга страна печалбата за
2012 и 2013 г. е била отнесена към фонд „Модернизация", вместо да се
използва за изплащане на съществуващите задължения, респ. решаване на
възникналите затруднения на дружеството. Ако
дружеството е трябвало да погасява своите задължения, то е трябвало да продава
или амбалаж, или ДМА /дълготрайни материални активи/. Следователно дружеството
е имало алтернативни варианти, а и необходимостта от продажби не е посочена
като неотложност от експертите. Поради което сключването на въпросната сделка не е била
наложителна, можело е да се изчака време, като се намерят по-добри условия за
сключването на сделката.
Престъплението неизгодна сделка е
резултатно и е довършено с настъпване на вредоносния резултат – произтичането
на значителни вреди. При всички случаи значителните вреди включват реално
претъпените материални щети /намаляване на активите или увеличаване на пасивите
на стопанския субект и причинени други загуби/. Значимостта на вредите се
определя като цялостна преценка на всички обстоятелства, засегнатия интерес и
от абсолютния размер на вредите. При пазарна стойност на недвижимите
имоти, предмет на сделка с тях по Нотариален акт № 155/ 28.11.2015 г., която експертите оценяват в общ размер на 327 437 лв. продаването на имота за 40 000 лв. безспорно, освен че засяга фунционирането на стопанския
субект, но намалява и неговите активи и обуслявя настъпилите значителни вреди
за акционерното дружество. Решение
№ 462 от 23.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1187/2012 г., III н.о., НК, докладчик
председателят Е.К.- Признакът "значителни вреди" е налице, когато
техният размер е в рамките на 14 минимални заплати към момента на деянието. Съгласно установената практика на ВКС признакът
"значителни вреди" е налице, когато техният размер е в рамките на 14
минимални заплати към момента на деянието.“ Решение № 5 от 13.02.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 2128/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н. Д. - „Съставът на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК изисква съзнателно, т.
е. умишлено сключване на неизгодна сделка от длъжностно лице, комуто са дадени
правомощия да стори това, от което са последвали значителни вреди за
стопанството или предприятието, учреждението или организацията, което то
представлява. …. Какъв следва да е
характерът на съставомерната щета от инкриминираното деяние е уточнено и в ППВС № 7/76 г.,
р. I, т. 3, а в т. 6 на същото постановление е изяснено въз основа на какви
обстоятелства следва да се оценява неизгодността на анализираната сделка, като
икономическата й значимост, доколкото всяка неизгодна сделка касае или
намаляване на имущество, или увеличаване на задължения съобразно и
необходимостта от сключването й, следва да се преценява именно към момента на
сключването й“.
За 2015 г. МРЗ е била 360 лв. /ПМС № 419 от 17.12.2014
г/. Съгласно посочената практика 14 МРЗ се равняват на 5 040 лв., т.е
посоченият критерий е изпълнен многократно, тъй като го надвишава с
282 397 лв. /(327 437 лв. – 40 000 лв.) – 5 040 лв./.
Касае е се за престъпление по
чл. 220, ал. 1 от НК. Спецификата на това престъпление се отнА.до наличието на
допълнителното изискване към съответното длъжностно лице, а именно - то да е
оправомощено по силата на нормативни актове – законови и подзаконови, или по
друг валиден начин да сключва сделки. Това допълнително изискване се отнА.не до
връзката на дееца с повереното му имущество или възложена работа, а до
необходимостта той да притежава представителна власт, по силата на която да
сключва договори от името и за сметка на своето предприятие, организация и пр.
Законът не поставя изискване относно начина на възникване на тази
представителна власт – тя може да следва от самата длъжност или от пълномощно,
което длъжностното лице е получило. Посочените
недвижими имоти са връчени на подсъдимия в качеството му на член на
Съвета на директорите на „ЛИДА“ АД, което дружество Й. предстявлява заедно и
поотделно с Й., поверени му да ги пази и
управлява. Това отговаря на въпроса на защитата, защо ако адвокатът беше
упълномощен да сключи сделката, то той не следва да отговаря по този текст от
закона /щеше да е пълномощник по сделката, но няма качеството на длъжностно
лице, поради което и отговорността на адвоката ще е по друг текст, а не по
този/. Решение № 128 от 28.09.2009 г. на ПАС по в.
н. о. х. д. № 218/2008 г., 1-ви нак. с-в, докладчик съдията И.Р. - „Субект на престъплението по чл. 220 от НК може да бъде само длъжностно
лице, което е оправомощено със законов или подзаконов акт или по друг валиден
от закона начин от името на учреждението, предприятието или организацията,
която представлява с подписа си да ангажира отговорността им да сключва сделки“. Решение № 30 от 8.02.2018 г. на ВнАС по
в. н. о. х. д. № 482/2017 г. – „Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал.4 и чл.
232, ал.4 от Търговския закон, решенията за избор и освобождаване на
управител на ООД пораждат действие след вписването им в Търговския регистър.
Едва след това лицето придобива или престава да притежава качеството на
"управител". Правилото е императивно и не може да бъде игнорирано.
Това означава, че вписването се явява елемент от правопораждащия фактически състав-
условие за настъпване на целената правна промяна"/вж решение № 5147 от
14.04.2014 г. на ВАС по адм. д.№ 786/2014г /.Съобразявайки изложеното,
настоящия състав намира, че към момента на сключване на сделките по силата на
извършеното вписване в Търговския регистър, за Управител на
"Еффект"ООД следва да се счита подсъдимия К.. Следва да се посочи и
Решение на ВКС № 169 от 04.10.2017 г. по н. д.№ 608/2017 г., с което е
потвърдено Решение на ВАпС по ВНОХД № 65/17 г. по идентичен казус, където
изцяло е възприето наличието на качеството"длъжностно лице".
Длъжностно е лице, на което е
възложено /със заплащане или безвъзмездно, постоянно или временно/ да изпълнява
служба в държавно учреждение, ръководна работа в държавно предприятие, в
кооперация, обществена организация или друго юридическо лице, както и работа
свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация или друго юридическо лице. Решение № 295 от 1.07.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 284/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н. Д. – „Управителят
на търговско дружество, с каквото и да е имущество - държавно, общинско или
частно е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК. Такъв е
и ликвидаторът на обявено в ликвидация дружество…. Правомощията му го определят
като лице, комуто е поверено имуществото на дружеството да го пази и управлява,
а че то подлежи на обща защита от посегателства, включително и от длъжностно
присвояване, е категорично записано и в Решение
№ 19 от 12.10.1995 г. по к. д. № 17/95 г. на КС на РБ “. Подсъдимият Й.Й. е „длъжностно лице“ по
смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК, доколкото на същия е било възложено да
изпълнява постоянно ръководна работа в друго юридическо лице - акционерно
дружество „ЛИДА“ АД, като предметът на посегателство е у него по служба, т.е.
във връзка с осъществяване на негови служебни задължения. Тези вещи са му
поверени да ги пази и управлява. Поверяването представлява установяване на едно
по-трайно отношение към тези пари, материални ценности и вещи, като пазенето се
разбира не като физическата им охрана, а дейността по съхраняване и отчитане. Й.
по силата на решение на Общото събрание и приет Устав на акционерното дружество
има представителна власт и валиден начин да сключва сделки. Представителната му
власт е надлежно вписана в търговския регистър. При управлението длъжностното
лице има възможност да насочва или пренасочва движението на вещите.
Престъплението е резултатно, като престъпния резултат се заключава в лишаване
на собственика от вещите чрез сключване на неизгодна сделка, явяваща се разлика
в цената и ненужността на сделката към момента на сключването й /в настоящия
казус/. Съдебната практика нееднократно е
посочвала, че макар и ненормативно определени, изпълнението или не на
задълженията на едно длъжностно лице, което упражнява дейноста си извън
структурата на държавните органи и обществени организации, не препятства
преценката на неговото поведение на плоскостта на чл. 219 или чл. 220 от НК.
Обществените отношения във връзка с правилното функциониране на стопанството,
които са предмет на регулиране в чл. 220 от НК, не са поставени в зависимост от
сферата на действие на длъжностното лице. Представителите на частните правни
субекти, каквото напр. представлява едно
акционерно дружество, също имат задължение в дейността си да проявават грижата
на добър стопанин, като го управляват по начин, който не накърнява интересите
на акционерите. В този смисъл и Решение 561
– 10 – ІІ на ВКС.
Относно необходимостта от сделката съдебно-счетоводната
експертизата е на мнение, че въпреки задълженията на дружеството по двата
банкови заема и задълженията към доставчици и други кредитори не е било
необходимо сключването на тази сделка при тази цена. Сделката не е била и необходима за функционирането на дружеството. С продажната
цена на ДМА се намаляват задължения към доставчици в твърде малък размер, а печалбата за 2012 и 2013 г. е била отнесена към фонд
„Модернизация", вместо да се използва за изплащане на съществуващите
задължения, респ. решаване на възникналите затруднения на дружеството. Не е
съществувал и риск за материалните активи, които да обуславят необходимостта от
продажбата, нито необходимост за осигуряване на средства за погасяване на
задълженията към ЧСИ, което да изисква кратки срокове за извършване на
разпоредителни сделки.
В този смисъл и Решение № 4 от 8.02.2019 г. на
ВКС по н. д. № 1164/2018 г., I н. о., НК, докладчик председателят Н. Д. – „Задължително е и изследването на изискуемия се признак "значителна
вреда", включващ реално претърпените материални щети (намаляване на
активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект) и причинени други
загуби (платени неустойки, лихви и глоби), но не и пропуснатите ползи“. Решение № 30 от 8.02.2018 г. на ВнАС по в. н.
о. х. д. № 482/2017 г. – „За да бъде
неизгодна една сделка, същата следва да се сключена без необходимост за
функциониране на засегнатото дружество, както и когато нейните клаузи са
неизгодни и не водят до целения икономически резултат. Неизгодността може да се
изрази в цената, количеството, качеството, сроковете за доставка, начина на
плащане и т. н.“ /Потвърдено от ВКС с Решение № 165 от
10.07.2018 г. на ВКС по к.н. д. № 465/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Т.К./.
Решение № 180 от 23.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 571/2017 г., III н. о., НК,
докладчик председателят П.Ш.– „Неизгодна е онази сделка,
която изобщо не е било необходимо да се сключва или макар и да е била
необходима, е могло да бъде сключена при по-изгодни условия. Законосъобразното
тълкуване на понятието "неизгодна сделка" по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК и в двете хипотези
предполага действителна сделка“. Решение № 236 от 1.02.2017 г. на ВКС по н. д.
№ 899/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят К.К. – „Вярно е,
че не всяка сделка, съдържаща неизгодни условия за някоя от страните, може да
се дефинира като неизгодна по смисъла на чл. 220
от НК. Преценката за неизгодност е фактически въпрос и се прави към момента
на сключването на сделката. Отчита се спецификата й, необходимостта да бъде
сключена, икономическият й ефект, възможността за договаряне на по-изгодни
условия и пр. Може да се каже, че една сделка е неизгодна, когато е сключена
без да е необходима за дейността и функционирането на съответната структура и
когато нейните клаузи са неизгодни и не водят до постигане на целения с нея
икономически ефект. Несъмнено, вредите следва да са настъпили реално като пряка
и непосредствена последица от сключване на сделката, а умисълът на дееца винаги
е пряк (в този смисъл вж. и р.
№ 128/2016 година на ВКС, ІІ НО, р. № 327/2011 година на
ВКС, ІІ НО, р. №
196/2010 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 265/2013 година на
ВКС, ІІ НО и др.)“. Решение
№ 128 от 12.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 423/2016 г., II н. о., НК, докладчик
председателят Б.Ч.– „Преценката
за неизгодност на сделката е фактически въпрос и следва да се изгражда към
момента на сключването й, като се отчита спецификата й с оглед предвидените
клаузи, доколко същата е била необходима и дали е имало възможност за
договарянето на по-изгодни условия, при които намаляването на имуществото или
увеличението на задълженията за представляваното дружество да са по-малки.
Вредите следва да са настъпили реално като пряка и непосредствена последица от
сключване на сделката.“ Решение № 327 от 12.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1682/2011г., II н. о., НК, докладчик съдията Е.А.– „Неизгодността на сделката се преценява с
оглед на всички условия, поради които тя е сключена, включително
непосредствения икономически ефект. Едва тогава съдът би могъл да ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 220, ал. 1 от НК.“ Решение № 166 от 21.05.2009 г. на САС по в. н. о. х. д. №
814/2008 г., НК, 1-ви с-в, докладчик съдията М.Ц.– „При деянието по чл. 219,
ал. 3 от НК деецът не полага достатъчно грижи за стопанисването и
управлението на повереното му имущество. Той бездейства, има пасивно поведение
или /в много редки случаи/ извършва неправилни стопански действия, които са
несъвместими с грижата на добър стопанин. При чл.
220 от НК изпълнителното деяние винаги с осъществява чрез действие - в
рамките на своите правомощия да управлява и представлява съответното юридическо
лице деецът сключва сделка, която е неизгодна, защото изобщо не е необходима за
функционирането на предприятието, организацията, държавния орган или защото
клаузите и са неизгодни и не водят до постигане на целения икономически ефект. Чл. 219 от НК ще намери приложение, само
когато сключването на неизгодна сделка не е извършено умишлено, а по
непредпазливост. За субективната страна на престъплението се съди не по
обясненията на извършителя, а по неговите действия“.
В този смисъл и Решение № 462 от 23.05.2013 г. на ВКС
по н. д. № 1187/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Е.К., Решение № 529 от 11.01.2010 г. на ВКС по
н. д. № 532/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Л.М., Решение № 473 от
23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 519/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Т.К., Решение № 265 от 18.07.2013г. на ВКС по н.
д. № 781/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е.А., Решение № 643 от
18.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2670/2011 г., НК, III н. о., докладчик съдията К.М.,
Решение № 303 от 8.07.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 261/2009 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Т.К..
По отношение на обстоятелството необходимо ли е решение
на Общото събрание или управителния орган СД, отново е относимо /доколкотото и
ООД и АД са капиталови дружества/ Тълкувателно
решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, докладчик
съдията Р.К.– „Подчинеността на управителя на решенията на
общото събрание (чл.
141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията
на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен
ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители,
съгласно чл.
141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, "други ограничения на представителната власт на
управителя нямат действие по отношение на трети лица". Липсва и нормативно
установено стесняване на представителната власт на управителя.
При органното представителство необходимостта от защита на интересите на
дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от
дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява
във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и
бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица.
Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради
наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без
предходно решение на ОС по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството
и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е
прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на
ОС по въпроси от неговата компетентност. Нормата на чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга
правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и
несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват липса на
съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и
управителя“.
В този смисъл е и съдебната практика, но доводи
в тази насока се съдържат и в Решение № 92 от
10.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 31/2014г., II н. о., НК, докладчик съдията Г.З.
– „Макар и да няма абсолютно значение, цената на сделките не
може да бъде игнорирана като съществен фактор при преценката на въпроса за
неизгодността им. По отношение на сключените между осъдения В. в качеството му
на ликвидатор на [фирма] и търговското дружество [фирма], сделки съдилищата са
констатирали, че неоправдано са били осъществени при условията на "бърза"
ликвидация, при която е било възможно намаление на продажната цена на активите
до 50% от стойността им. … Като краен резултат от осъществените конкретни
продажби на ДМА на държавното дружество са били осъществени от осъдения
буквално на "безценица". Показателно в тази насока е сравнението
между стойностите на данъчната оценка (228 213.20 лева), пазарната оценка при
нормална ликвидация (229 271 лева) и цената при бърза ликвидация на ДМА (101
326 лева), посочени от тройната съдебно-счетоводна експертиза, назначена от
първоинстанционния съд. ВКС не приема за основателни възраженията на осъдения,
че решенията за избор на купувач на процесните имоти, приемането на офертата на
търговското дружество [фирма] и определянето на начина на плащане са били взети
от колективен орган. …. … Решенията на колективния орган в конкретния случай по
никакъв начин не изключват, нито омаловажават първостепенната лична роля на
осъдения при подготовката и реализацията на сделките. Последните са били
сключени именно от осъдения В. в качеството му на ликвидатор на [фирма], като
за него решенията на комисията поначало не са имали задължително обвързващо
действие.“, както и в Решение № 326
от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 902/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията К.К.
– „Престъплението
по чл. 220, ал. 1 от НК може
да бъде извършено само при пряк умисъл. При надлежно установените по делото факти и обстоятелства от кръга на тези
по чл. 102 от НПК, материалният закон е
приложен правилно. Направеното от защитата възражение за несъставомерност на
деянието от субективна страна вероятно е последица на схващането, че въпросите
за вината са такива само по приложение на правото, но не и на фактите, което е
неправилно, защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от
поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата.
Несъмнено, престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК може
да бъде извършено само при пряк умисъл. Всички установени по делото факти във
връзка с проведеното общо събрание на член-кооператорите на 05.03.2009 г.,
определено подвеждащата и неточна информация, която им е съобщена за възможната
бъдеща продажба на единствения недвижим имот в активите на кооперацията и
най-вече за цената на сделката, начинът, по който е изготвен протокол за това
общо събрание, подаването на молба за удостоверение за данъчна оценка на имота
едва на 13.03.2009 г. и невярното отразяване в протокола от общото събрание за
вече налична такава оценка и пр. - цялата дейност на подсъдимия, съвместно със
свид. М., по предварителната подготовка и последващото бързо реализиране на
сделката, сочат единствено на съзнаване от негова страна на неизгодните за
кооперацията условия на тази сделка, които условия член-кооператорите никога не
биха приели и гласували. Сделката е неизгодна не само поради ниската продажна
цена на имота - 140 хил. лева при справедлива пазарна стойност на имота от 358
300 лева, но и поради договореното разсрочено плащане от купувача на 36 равни
месечни вноски и поемане от страна на кооперацията на всички разноски по
сделката. Дори и само данните за данъчната оценка на имота (568 хил. лева), би
следвало да е достатъчна индиция за осъдения за очевидно неизгодното за
кооперацията разпореждане с най-съществената част от активите й при тези
условия, но въпреки това е извършено от него.“
От субективна страна деянието
е осъществено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на неговото деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Тук следва да се обсъдят и възраженията
на защитата относно съставомерността на деянията на двамата подсъдими, тъй като
макар и да касаят различни състави на престъпления, доводите са аналогични.
На първо място – възражението, че всеки от подсъдимите
при сключване на сделката е действал в изпълнение решенията на Общото събрание
на дружеството и в изпълнение решението на Съвета на директорите, поради което
не е налице престъпния състав. Това възражение донякъде би могло да е
основателно, ако не бяха налице някои особености в коментираното акционерно
дружество, а те са следните:
Безспорно
Акционерно дружество „ЛИДА“ АД е учредено с едностепенна система на управление,
като органи на управление на дружеството са общо събрание на акционерите и
съвет на директорите. Видно от устава на дружеството, копие от който е приложен
в т. ІІІ, л. 64 – л. 76 от делото, номиналната стойност на капитала на
дружеството е в размер на 150 000 лв., който е разпределен в 150 000
броя поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от по 1 лв. През 2002 г. подсъдимите Й.Й. и З.Й. закупили
от акционери в „ЛИДА“ АД акции в размер на общо над 51% от капитала на
дружеството, а впоследствие Й. и Й.
увеличили капитала на дружеството, като общо разполагали със 70.43% от акциите
му. При това положение, което е и към разглежданите процесни години –
2013-2015, двамата подсъдими са можели да вземат и са вземали валидни решения,
каквито те са искали, без знечение дали на събранието са присъствали други
акционери, колко на брой и по какъв начин са гласували /дали са подкрепяли
тяхното решение или са гласували против/. Това е така, тъй като ТЗ определя
правото на глас на една акция /една акция = 1 глас/. При това положение дори акционерите да са много на брой и да
гласуват против, то със своите акции от 70.43% двамата подсъдими са можели да
вземат каквито решения са им необходими, тъй като притежават повече от
половината гласове /гласове почти за квалифицирано мнозинство/. От тук втората
особеност: Съставът на Членовете на Съвета
на Директорите в процесния период е от трима – двамата подсъдими Й. и Й. и св. С.Д.Д.
/майка на Й.Й./. Отново СД е можел да взема решение с мнозинство, а даже и с
пълно съгласие /каквито са и процесните му решения/ поради тази обвързаност
между лицата. Апропо, в мандата преди този СД, като негов член е бил синът на Й.
и Й. - И.Й.Й., който после е бил заменен със св. Д.. И трето:
Представителната власт на акционерното дружество се е осъществявала от Й. и Й.
заедно и поотделно /посоченият устав и решения на ШОС по фирменото дело, справки
от търговския регистър/. Или в обобщение: И колкото много акционери да е имало
„ЛИДА“ АД Шумен /и двеста, и триста/ решенията на ОС, решенията на СД и
изпълнението им е зависело само и единствено от желанието и волята на двамата
подсъдими, формиращи повече от половината от необходимите им гласове. Поради
което и възражението, че те са спазили закона и са действали в изпълнение на
решенията на ОС и СД, не се споделя напълно. Защото те са изпълнявали решения
на ОС и СД, но те са гласували тези решения. Т.е. те са си вземали решенията,
които после са си изпълнявали. То /възражението/ не
се споделя и на друго основание: Както беше посочено и в цитираната по-горе
съдебна практика, отношенията между действията на представляващия дружеството и
неговите органи са вътрешни отношения. Т.е. Решенията на колективния орган по
никакъв начин не изключват, нито омаловажават първостепенната лична роля на
подсъдимите при подготовката и реализацията на сделките. Решенията на ОС и СД
може да са взети при спазване изискванията на ТЗ /като свикване на събрание, кворум,
начин на вземане на решения и др. подобни/, но като целесъобразност, изгодност
и грижа на добрия стопанин те не отговарят на изискванията на закона, поради
което са и наказуеми. И както се вижда и от доказателствата по делото, акционери
са оспорили последното взето решение на Общото събрание, с което Съветът на
директорите е бил освободен от отговорност /Протокол № 55 от 24.11.2015 г. на
СД на „ЛИДА“ АД за свикване на ОС за освобождаване от отговорност членовете на
СД и избор на нов СД – л. 123, т. 3,
протокол от ОС, Решение по т. д. № 30 по описа за 2016 г. на ШОС на съдия Св. С.,
с което се отменя решение на ОС на акционерите за освобождаване от отговорност
на членовете на СД за дейността им през 2015 г. – л. 236, т. 1/.
По отношение деятелността на З.Й..
От събраните по делото доказателства е видна обвързаността на З.Й. и Й.Й.,
както в личен аспект, така и като представляващи акционерното дружество и „Й.“
ЕООД. Тази обвързаност е констатирана и от приетата съдебно-счетоводно икономическа експертиза
на П.И.А. /л. 30-46, т. 8/, от която също е видно, че Дружество „Й.“ ЕООД е свързано лице по смисъла на
закона с „ЛИДА“ АД чрез З.П.Й. -изпълнителен директор, Й.И.Й. /съпруг/ като
членове на Съвета на директорите на акционерното дружество, собственици на над
51% от акционерния капитал и същевременно Й.И.Й. е собственик и управител на „Й.“
ЕООД. Тази обвързаност протича и от
откритата по-късно доверителна сметка - на 01.11.2014 г., между „ЛИДА“ АД и „Й." ЕООД, когато
е бил сключен договор за доверително финансово обслужване на акционерното
дружество, съгласно който била разкрита доверителна сметка с титуляр „Й.“ ЕООД
в „ОББ“ АД. Видно и от съдебно-счетоводната експертиза на паричните потоци,
тази сметка не е използвана само за банково обслужване на АД. По нея са
постъпвали и други плащания, включително от продажбата на процесните машини и
съоръжения, които от една страна са намалявали задълженията на АД, но от друга
страна тези средства отново са му били предоставяни под формата на паричен заем
- /от свързано лице/ и са увеличавали задлъжнялостта му към свързаните лица. Т.е.
задлъжнялостта остава, като само се променя субектът, към който се дължат
средствата – от такова към „Й.“ ЕООД с представител Й.Й., към Й.Й. като ФЛ /По-късно
един от паричните заеми е бил
върнат със средствата, получени от продажбата на недвижим имот на „ЛИДА“ АД на 27.11.2015 г., което се установява от
движението по доверителната сметка – т. ХІІ от делото/. От съдебно-счетоводно икономическата експертиза на П.И.А. /л. 30-46, т. 8/, извършил цялостна
проверка и анализ на всички събрани по досъдебното производство счетоводни и
данъчни документи за покупки и продажби, допълнително представени фактури,
договори, счетоводни регистри и доклади и др. доказателства, данните за търговското
дружество „ЛИДА” АД отново е видно какво е финансовото състояние на „ЛИДА“ АД
гр. Шумен в периода 2012 г. - 2015 г. - задължения
към доставчици и други кредитори, вкл. присъдени вземания, постъпления и бъдещи
приходи. Видно от същата „дружеството
се декапитализира с намаляване на собствения капитал от 317 000 лв. през 2012
г. на 121 000 лв. в края на 2015 г. … Задълженията към доставчици намаляват на
11 000 лв. в края на 2015 г., за сметка на поддържано сравнително високо ниво
на задължения към свързани лица/собственици/ над 50 000 лв. за анализирания
период“. Т.е. със сключената от З.Й. сделка на
01.07.2013 г. за продажба на машини и съоръжения на „Й.“ ЕООД не се намалява
задлъжнялостта на акционерното дружество. Нещо повече, за ползването на тези
машини то заплаща и месечен наем, а от последваща им продажба от „Й.“ ЕООД на
„МЕТАРЕКС“ ООД се обогатява „Й.“ ЕООД, представлявано от Й.Й., а акционерното
дружество търпи загуби, освен от безвъзвратната загуба на ДМА и от разликата в
цената.
По отношение на сключената сделка на 27.11.2015 г., /НА № 155, т. ХІV, рег. № 9054, д. № 1762/2015
г., копие от който е приложено в т. ІІ, л. 118 – л. 119/, с която подсъдимият Й.Й.
е продал на св. Г. недвижими имоти, собственост на „ЛИДА“ АД за сумата от 40
000 лв. Начинът на вземане на решение беше коментиран малко по-горе и е
аналогичен. На това, че подсъдимият е действал с пряк умисъл и че стъпките са обмислени
предварително, навежда последователността, в която са извършени:
На 02.11.2015 г. св. Г. депозира оферта за закупуване на
идеалните части от земя и сгради, собственост на ационерното дружество, за
сумата от 40 000 лв.
На 06.11.2015 г. подсъдимите З.Й. и Й.Й. даряват на св. Г. минимална идеална част от тяхна лична
собственост от земя и сгради, от съсобствеността им в посочения имот. Същият
ден непосредствено след тази сделка се изповядва друга, с която продават
останалите си идеални части от същите имоти на Г..
По този начин, видно и от хронологията на събитията, се
заобикаля изискването, предвидено в чл. 33, ал. 1 от ЗС, подсъдимите да
предложат имота по предложената от Г. цена на останалите съсобственици – т. І,
л. 135 – НА № 129, т. ХІІІ, рег. № 8364, дело № 1621 от 2015 г. Безспорно
подсъдимите могат да продадат собствеността си на когото поискат и при каквато
цена преценят, но същите не можаха да отговорят какъв е бил личният им мотив да
дарят непознато лице. Но с тази сделка те са отворили пътя за сключването на сделката
със съсобствената част на акционерното дружество, заобикаляйки необходимоста да
я предложат на другите съсобственици.
На 19.11.2015 г. е проведено заседание на СД на „ЛИДА“ АД,
на което е обсъдено предложението във връзка с депозираната от Г. оферта, и същото
е прието.
На 27.11.2015 г. сделката е сключена и е оформена
документално с НА. А че сделката не е била необходима и че е при неизгодни
условия сочат не само цената, на която е сключена /в този смисъл беше посочена
конкретна съдебна практика/, а и обстоятелството, че сумата е била преведена от купувача по доверителната
сметка на АД, а след това е наредена в полза на подсъдимия Й.Й. като физическо лице. На това сочат и обясненията
на подс. З.Й., която от една страна твърди, че Фирмата
е спряла дейност, а от друга, че сделката от 27.11.2015 г. е била необходима,
тъй като трябвало да продадат активи недвижими, за да може фирмата да работи.
Отделен е въпросът как „фирмата“ ще работи, като година и половина преди това е
продала машините, съоръженията и поточните линии, необходими за
производствената дейност. Прави впечетление и обстоятелството, че подсъдимите
са прехвърлили всичката тяхна лична собственост на синовете си същата година
няколко месеца по- рано /НА № 67, том ІІІ, рег. № 1593, дело № 229 от 2015 г. –
05.03.2015 г., нот. А. А. – дарение от З.Й. и Й.Й. на сина им И.Й.Й. *** /жилище
и търговски обекти/ – л. 96, т. 1, и НА № 68, том ІІІ, рег. № 1594, дело № 230
от 2015 – 05.03.2015 г., Нот. Ася А. – З.Й. и Й.Й. даряват на другия си син С. Й.
*** /жилище и търговски обекти/ – л. 121, т. 1/ в
срока за постановяване на Решение от 23.03.2017 г. на ШОС по т. д. № 30 по
описа за 2016 г. – съдия Св. С., с което се отменя решение на ОС на акционерите
за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2015г.
– л. 236, т. 1. Тъй като от момента на влизане в сила на това решение,
членовете на СД отговарят с цялото си имущество за своите решения. Т.е. същите,
в частност и подс. Й., са са били наясно, че действията им са наказателно
отговорни и са предприели мерки за запазване на имуществото си.
Тук следва да се отбележи и още едно обстоятелство относно финансовото
състояние на „ЛИДА“ АД. От приетата съдебно-счетоводно
икономическа експертиза на П.И.А. /л. 30-46, т. 8/ е видно, че: „финансовото
състояние на „ЛИДА“ АД гр. Шумен в периода 2012 г. - 2015г. се характеризира с
постепенно влошаване на финансовите резултати. Наблюдава се неустойчиво
развитие /липса на трайни приходи от продажби, несигурен пазар/ и тенденция към
загуби от дейността на акционерното дружество за анализирания период, не се определят
бъдещи приходи. Общото финансово състояние на дружеството „ЛИДА“ АД в
хронологията на периода 2012 г. - 2015 г. и свързаните с това динамични пазарни
условия и финансови резултати не е
позволявало пълно обслужване на задълженията на акционерното дружество
без отчуждаване на активи“. От друга
страна обаче липсва констатация на експерта, че дружеството е в хипер задлъжнялост
и въобще не може да обслужва задълженията си. Т.е. то не е в състояние на
извънредност, обуславяща необходимост от вземане на решения в спешен порядък.
Това съответства и с изисканите писмени доказателства, видно от които единственото
дело с искане за обяваване в несъстоятелност на „ЛИДА“ АД е по искове на
кредитори и е било прекратено /Писмо изх. № 60173/25.09.2020 г. на Окръжен съд – Шумен,
ведно с приложените към него копия от Решение от 27.07.2005 г. по гр. д. №
908/2004 г. на ШОС; Решение № 110/01.03.2006 г. по т. д. № 629/2005 г. по описа
на ВКС; Решение от 10.07.2006 г. по гр. д. № 127/2006 г. по описа на ШОС и
Решение № 131/21.03.2007 г. по т. д. № 557/2006 г. на ВКС./. Това коренспондира и с половинчато направеното
признание от подс. Й. защо не са поискали те откриване на такова производство. Защото,
дори и дружеството да е имало известни затруднения, същото е успявало да
обслужва задълженията си, което не е налагало извършването на бързи
разпоредителни сделки при неизгодни условия. В същото време обаче подсъдимият Й.
не дава обяснения защо след като има решение на ОС за прекратяване на дейността
на акционерното дружество /от общо събрание
на акционерите на „ЛИДА“ АД, проведено на 24.11.2014 г., като считано от
01.12.2014 г. дружеството е прекратило производствената си дейност /т. ІІІ, л. 162/
и е с прекратена производствена дейност/, СД, в частност подсъдимите Й. и Й.,
които имат представителна власт, не са предприели последващите се стъпки,
разписани в ТЗ – обявяване в ликвидиация, покана към кредитори... и т.н., до
заличаване или обявяване в несъстоятелност, ако са считали, че не могат да
обслужват задълженията си. Нещо повече, след това решение подсъдимите извършват
процесните сделки, след които с решение на ОС и с техните гласове биват
освободени от СД, където са избрани други лица и представляващ, който нито
органите на досъдебното производство успяха да намерят, нито съдът. А в резултат
на извършената цесия /между „Й.“ ЕООД и Й. Й./, освен че дружеството е било
ощетено, то остава задължено към подсъдимите и най-вече към Й.Й..
С изключение на тези забележки по доводите на защитата, обясненията на
подсъдимите са подробни, подкрепят се от доказателствата по делото и се
кредитират.
Няколко изречения и за представените многобройни
нотариални актове, с които различните съсобственици от процесния имот са
продали и своите части – нотариални
актове от 2016 г. за продажба на ид.ч. от съсобственици на Г. – т. 4; нот.
актове от 2017, 2018 и 2019 г. за продажба на ид.ч. от съсобственици на Г. – т.
6 /приложени в досъдебното производство, както и от копия от Нот. акт № 6, том ІІ, рег. № 1537, дело № 164 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 7, том ІІ, рег. № 1538, дело № 165 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 8, том ІІ, рег. № 1539, дело № 166 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 26, том ІІ, рег. № 1714, дело № 182 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 27, том ІІ, рег. № 1715, дело № 183 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 28, том ІІ, рег. № 1716, дело № 184 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 29, том ІІ, рег. № 1717, дело № 185 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 30, том ІІ, рег. № 1718, дело № 186 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 31, том ІІ, рег. № 1719, дело № 187 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 32, том ІІ, рег. № 1720, дело № 188 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 33, том ІІ, рег. № 1721, дело № 189 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 34, том ІІ, рег. № 1722, дело № 190 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 25, том ІІ, рег. № 1724, дело № 191 от
2020 г. на нотариус А. А.; Нот. акт № 36, том ІІ, рег. № 1725, дело № 192 от
2020 г. на нотариус А. А., нот. акт от 2016г. за продажба на ид.ч. от недв. имот от
съсобственик Д. на Г., НА от 2020 г., с които Д. М., С. М.а, С.Х., И. И., С.И.продават
на „ЕС ПИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ид.ч. от съсобствения с „ЛИДА“ АД имот, представени в съдебно
заседание от защитата. Същите бяха представени с оглед направени възражения от
защитата – адв. Н., за цената, по която имотът е продаден от Й.. Но тук могат
да се противопоставят два довода. На първо място периода, в който са сключени,
и на второ – качеството на лицата, в което те са сключили договорите. Съгласно
константната практика /а и цитирани многобройни решения по-горе в мотивите/
неизгодността сделката по отношение на цената се определя към момента на
сключване на сделката. Така че колкото и нотариални актове да се представят и
на каквито и да е цени, то те са неотносими към предмета на доказване, тъй като
не касаят процесната дата – 27.11.2015 г. или близък до нея период. От друга
страна представените нотариални актове касаят сделки между физически лица. По
отношение на сделки между физически лица няма предвидена наказателна санкция,
касаеща неизгодност на сключването им. Физическите лица са освободени от това
задължение /те не я сключват като длъжностни лица/, като „неизгодността“ има съвсем други
измерения и друга правна защита, която е гражданскоправна, тъй като те се
разпореждат със собствени вещи, а не с такива, поверени им да ги пазят и
управляват. И независимо и от всичко посочено дотук, видно от представените
нотариални актове, тези физически лица са сключили сделките до цени по-близки
до данъчната оценка, от сделката, сключена от подсъдимия Й. със св. Г. за
процесния имот.
Следва да се отбележи, че много от представените в
съдебно заседание писмени доказателства не касаят нито процесните две сделки –
на машини и съоръжения от 01.07.2013 г. и на недвижими имоти от 27.11.2015 г.,
обуславящи деятелността на подсъдимите, предмет на делото, нито периода, в
който те са имали представителна власт в дружеството, нито по някакъв друг
начин са относими с предмета на доказаване, поради което не им се следва
обсъждане. Такива са: Извънсъдебно споразумение от
21.03.2006 г.; Счетоводен баланс на „Лида“ АД към 31.12.2002 г.; Справка за
физическите лица, получили доходи, различни от трудови правоотношения и пенсии
за 2001 г.; Справка за физическите лица, получили доходи, различни от трудови
правоотношения и пенсии за 2002 г.; Споразумение от 26.10.2006г.; Допълнение
към договор за услуга между „Лида“ АД и „Биокомплект Инженеринг“ ООД от
01.10.1999 г.; Изпълнителен лист от 16.05.2002 г. по гр. д. № 1186/2001 г. на
ШРС; Изпълнителен лист от 07.05.2002 г. по гр. д. № 689/2001 г. на ШРС;
Изпълнителен лист от 23.05.2002 г. по гр. д. № 81/2002г. на ШРС; Изпълнителен
лист от 12.06.2002 г. по гр. д. № 353/2001г. на ШРС; Изпълнителен лист по гр.
д. № 724/2001 г. на ШРС; Изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по гр. д. № 524/2001
г. на ШРС; Изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по гр. д. № 524/2001 г. на ШРС;
Изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по гр. д. № 791/2001 г. на ШРС; Изпълнителен
лист от 13.06.2002 г. по в. гр. д. № 730/2001 г. на ШОС; Изпълнителен лист от
24.06.2002 г. по гр. д. № 421/2001 г. на ШРС; Изпълнителен лист от 26.06.2002
г. по гр. д. № 468/2001 г. на ШРС; Изпълнителен лист от 15.07.2002 г. по гр. д.
№ 399/2001 г. на ШРС; Изпълнителен лист от 15.07.2002 г. по гр. д. № 594/2001
г. на ШРС; Изпълнителен лист от 17.07.2002 г. по гр. д. № 1024/2001 г. на ШРС;
Изпълнителен лист от 09.08.2002 г. по гр. д. № 492/2001 г. на ШРС; Изпълнителен
лист от 14.08.2003 г. по гр. д. № 2081/2002 г. на ШРС; Изпълнителен лист от
05.03.2003 г. по гр. д. № 2709/2002 г. на ШРС; Изпълнителен лист от 09.01.2006
г. по гр. д. № 4022/2004 г. на ШРС; Изпълнителен лист от 06.03.2006 г. по гр.
д. № 660/2004 г. на ШРС и Изпълнителен лист от 27.10.2005 г. по гр. д. №
54/2005 г. на Апелативен съд – Варна; Обезпечителни заповеди от 2014 и 2015 г. на ШРС – т. 1 –
по исковете на съсобствениците, изпълнителни листи от 2014 и 2015 г., покани за
доброволно изпълнение, договор за наем на автомобили, извлечения от ревизионни
книги, аналитична главна книга, аналитична оборотна ведомост, фактури, вносни
бележки, ордери, справки за изплащане на доходи на ФЛ, различни от трудови
правоотношения и пенсии за годините 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014,
2015 и 2016 г.; договори от 1995 г.
Същите имат значение само за приетата обща фактическа
обстановка, изложена в началото на мотивите, която цели да обясни създаването
на акционерното дружество, неговото
развитие през времето и финасови, имотни и производствени отношения с трети лица. Описването на общатата фактическа
обстановки е необходимо за да може да се обясни деятелността на подсъдимите,
предмет на настоящото дело.
По изложените съображение
съдът прие, че са налице субективните и обективните признаци на престъплението неизгодна
сделка, като призна подсъдимия Й.Й. за виновен по възведеното му обвинение по
чл. 220, ал. 1 от НК.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
незачитане от страна на подсъдимия на отношенията, гарантиращи нормалното
функциониране на стопанството.
Предвиденото
наказание за този вид престъпление – по чл. 220, ал. 1 от НК, е лишаване от
свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК. При определяне на размера на наказанието
съдът взе предвид степента на обществена опасност на подсъдимия Й., който е с
чисто съдебно минало и без наложено наказание по чл. 78а от НК. Взе предвид и
добрите характеристични данни и оказаното от него съдействие. Отчете и продължилия
период от време на водене на разследването и разглеждане на делото, които не
могат да се вменят във вина на подсъдимия, тъй като същият е имал коректно
поведение. А безспорно всеки подсъдим има право не само на справедлив процес,
но и на провеждан такъв в разумни срокове. Това даде основание на съда да
определи на подсъдимия Й.Й. наказание лишаване от свобода към минималния размер
– една година и шест месеца лишаване от свобода. С оглед личността на подсъдимия
и изминалия период от време, целите на наказанието, както и на генералната и
лична превенция съдът прецени, че за поправянето на Й. не се налага той да
изтърпи определеното му наказание ефективно. Поради което и на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от
три години. Така определеното наказание съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Наложеното
наказание отговаря и на целите, залегнали в чл. 36 от НК. В същото време счита,
че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
изключителни такива, обуславящи приложението на чл. 55 от НК, тъй като такива
просто няма.
По отношение на наказанието – лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 6 от НК, съдът прецени
следното: Тъй като налагането на това наказание е предоставено на преценката на
съда, съдът прецени, че не следва да го налага. Й. е безработен към настоящия
момент, поради което и няма възможност да извършва други аналогични
престъпления. Освен това съдът намира, че с приложението на този вид наказание
би се утежнило финансовото и имотно
положение на подсъдимия, като същото би се явило социално неоправдано.
По делото няма предявен граждански иск.
По отношение на
направените разноски по делото съдът съобрази органите, които са ги направили,
както и частта съобразно обвинението, за което е признат за виновен всеки от
подсъдимите, поради което и
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимата З.П.Й. да заплати в полза на НСлС - София по сметка на ВКП
сумата от 1 090 лв. – хиляда и деветдесет лева разноски по досъдебното
производство; в полза на ОСлО - Шумен по сметка на ОП - Шумен сумата от 500 лв.
– петстотин лева разноски по досъдебното производство и в бюджета на съдебната власт по с/ка на Окръжен съд - Шумен сумата от 1 457,01 лв. –
хиляда четиристотин петдесет и седем лева и една стотинка като разноски по
делото, както и по 5 /пет/ лева за издаването на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
Й.И.Й. да заплати в полза на НСлС -
София по сметка на ВКП сумата от 3 254,20 лв. – три хиляди двеста петдесет и
четири лева и двадесет стотинки разноски по досъдебното производство; в полза
на ОСлО Шумен по сметка на ОП - Шумен сумата от 415 лв. – четиристотин и
петнадесет лева разноски по досъдебното производство и в бюджета на съдебната власт по с/ка на Окръжен съд Шумен сумата от 358,79 лв. – триста
петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки като разноски по делото,
както и по 5 /пет/ лева за издаването на изпълнителен лист.
Веществени доказателства по делото няма.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Н.
Батанова/