Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Деница Кръстева и в присъствието на прокурора от ВОП
Тони Томов, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 2554 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.П.А.
от гр. Добрич против Решение № 260201/05.10.2020 г. на Районен съд – Варна,
постановено по н.а.х.д. № 1918 по описа на съда за 2020 г., с което Наказателно
постановление № 19-0819-007658/02.03.2020
г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна, е потвърдено в частта по пункт 1, с която на М.А. за нарушение на чл.
25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.; в частта по пункт 2
процесното наказателно постановление е изменено като наложеното наказание на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е намалено от глоба в размер на 200 лв. на глоба в размер на 50 лв., а
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец е
потвърдено.
Касационната жалбоподателка твърди, че съдебният акт
на въззивната инстанция е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че въззивният
съд при произнасянето си не е обсъдил възражението й по отношение на това, че актът
за установяване на административно нарушение е съставен в нейно отсъствие, без
да са налице условията за това. Твърди, че е изпълнила задължението си по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, като е предоставила цялата информация, с която е
разполагала. Заявява, че от представените по делото доказателства става ясно,
че в периода 21.09.2019г. – 28.09.2019г. същата се е намирала на територията на
Р. Турция и възразява срещу присъденото в полза на дирекцията юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Ответникът по касационната жалба – Областна
дирекция на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на въззивното
решение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд —
Варна е било Наказателно постановление №
19-0819-007658/02.03.2020
г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна, с което на А. са наложени две административни наказания, както следва:
по пункт 1) за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.
2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.; по пункт 2) за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
Административнонаказателната
отговорност на А. е ангажирана за това,
че на 27.09.2019 г., около 19.50 ч. в гр. Варна по ул.“Мир“ в посока към бул. „Христо
Смирненски“ е установено да се движи мотоциклет с рег.№ ***, собственост на А..
Мотоциклетът е управляван от неустановено лице. По същото време в района се
движи патрулиращ полицейски служебен автомобил, в който са разпитаните пред
първоинстанционния съд като свидетели П. и С.. Те забелязват движението на
мотоциклета, който няма включена къса светлина, поради което го последвали.
След като се изравняват с него полицейските служители указали на водача, че
трябва да отбие и спре МПС. Водачът кимва с глава, в израз на съгласие и намаля
скоростта си. След това обаче рязко увеличава скоростта и минал през бордюра,
което кара полицейските служители да го последват. На кръстовището между
улиците „Мир“ и „Студентска“, водачът на мотоциклета прави маневра, с която
частично навлиза в съседната лява пътна лента, като не пропуска движещият се в
нея полицейски автомобил с рег.№ ***. След сблъсъка водача скача от
мотоциклета, изоставя го и продължава пеша. Поради навлизане в съседната пътна
лента без да даде предимство на движещия се по нея автомобил водачът на
мотоциклета е допуснал ПТП с незначителни материални щети. Управляващият
мотоциклета човек напуска
местопроизшествието
без да уведоми органите на полицията.
В хода на административното производство преписката е
изпратена по делегация на местната служба „ПП“ в гр. Добрич. На 28.10.2019 г.
по делото са депозирани писмени обяснения от А., в тях е записано, че не може
да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, тъй като не може да посочи лицето,
което е управлявало мотоциклета. На 15.12.2019 г. ден срещу М.А. е съставен
акт за установяване на административно нарушение, в който били описани
допуснатите от нея нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на А., която го подписала с отбелязване, че
възраженията си ще депозира в законоустановения срок. Такива не постъпили и в
срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 02.03.2020 г., след като се запознал с
доказателствата, събрани в административнонаказателното производство,
административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление. С
него на М.П.А. са наложени административни наказания по два пункта: по пункт 1)
за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.; по пункт
2) за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
При така установените факти, от правна
страна първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени
от компетентни органи, административнонаказателното производство е проведено в
сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните правила. Приел е
също, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на А., че административнонаказващият
орган е дал правилна правна квалификация на деянията, като е посочил правилно и
кореспондиращите с тях санкционни норми. Съдът е установил, че при издаване на
наказателното постановление не са посочени мотиви досежно размера на наложеното
административно наказание „глоба“ по пункт 2. Поради това е отчел, че през последните
пет години от стажа на А. като водач на МПС по делото липсват данни за нарушения
на ЗДвП и е редуцирал размера на наложената санкция, като е изменил в тази част
наказателното постановление до минимално установения в санкционната норма размер
от 50 лв.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, като подробно и задълбочено е
обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно
и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност.
Настоящият състав на съда не споделя доводите на
касатора, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не се е
произнесъл по възражението в жалбата, че АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя без да са налице условията за това. Напротив, въззивният съд е изложил
подробни мотиви относно законосъобразността на АУАН, които настоящият състав
възприема изцяло. Още повече, че в случая правото на защита на касатора
не е било нарушено към момента на съставяне на акта, тъй като А. е била
уведомена за образуваното административно производство, представила е обяснения
и е имала възможност да упражни защитата си още при представянето им, както и в
последващ момент след издаване и връчване на АУАН.
Настоящата инстанция споделя
изцяло мотивите на първоинстанционния съд по отношение на това, че жалбоподателката
не е посочила кой е управлявал собствения й мотоциклет в деня на извършеното
нарушение. Съдът
приема, че презумпцията по чл. 188, ал.
1, изр. 2 от ЗДвП
не е оборена и за извършеното с мотоциклета нарушение правилно е следвало да
бъде ангажирана отговорността на А. в качеството й на собственик на това
моторно превозно средство, а не на водач. В случай, че собственикът не може да
декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час, подлежи на
санкция за извършеното с въпросното моторно превозно средство административно
нарушение. С оглед на изложеното съдът, намира възражението на жалбоподателката
за неоснователно.
По отношение на възражението на А. във
връзка с присъдените разноски пред РС – Варна, съдът намира същото за
неоснователно. С писмени бележки вх. № 47938/17.07.2020г., депозирани от
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна, е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на фактическата и правна
сложност на спора и като е взел предвид изготвените и депозирани писмени
бележки, първоинстанционният
съд е определил юрисконсулстско възнаграждение в размер на 80,00 лв., към минимума,
предвиден в чл. 27е на Наредбата за заплащането на правна помощ.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ бр. 94/2019 г.), направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото производство е депозирано писмено
становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство в
съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260201/05.10.2020
г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 1918 по описа на съда за
2020 година.
ОСЪЖДА М.П.А. от гр. Добрич, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.