Решение по адм. дело №778/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

 

Образувано е по жалба на Р. Д. П. от [населено място] чрез адв. П. П. от САК против Отказ на „Фератум България“ ЕООД, [населено място] в качеството на администратор на лични данни по подадено заявление от жалбоподателя от 25.08.2025 г. да му се предостави информация относно обработването на неговите лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни.

Изричният отказ на „Фератум България“ ЕООД по подаденото заявление се оспорва като нищожен, алтернативно – като незаконосъобразен. Твърди се, че е постановен при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Като конкретни съображения са изтъкнати липсата на подпис на издателя на отказа, несъотвествие с изискванията на чл. 12, §1 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета (Регламент), доколкото в отговора липсва пълнота, точност и яснота на изискуемата информация. Жалбоподателят възразява, че не му е предоставено копие от договора, въпреки че копие от лични данни не се отъждествява с копие от документ, но именно този договор се явява носител на информация за обработваните лични данни. В този смисъл се позовава на Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/21 на СЕС. Излага доводи, че субектът на данни не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламента във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. От фактическа страна твърди, че по гр. дело №2232/2024 г. по описа на ГОРС е обявена нищожността на Договор №1305094/28.11.2023 г. и не става ясно дали изисканото задължение произхожда от този договор или от друг. Жалбоподателят счита, че е лишен от администратора на лични данни от правото на защита на личните данни, което е и целта на закона. Твърди и несъобразяване на принципите на служебно начало, на бързина и процесуална икономия. От съда се иска да обяви отказа за нищожен и да б.върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление, алтернативно – да го отмени като незаконосъобразен и да върне преписката за произнасяне. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък.

В о.з. редовно призован жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния представител адв. П. са постъпили подробни писмени бележки относно допустимостта и основателността на оспорването.

Ответникът по жалбата – „Фератум България“ ЕООД, [населено място], чрез Адвокатско дружество „П., М. и партньори“, представлявано от адв. Ц., представя отговор на жалбата с подробно развито становище за недопустимост на същата поради липса на редовно сезиране на администратора, въпреки което е отговорено в срок. Поддържа, че не дължи предоставяне на копия от самите носители на лични данни. По тези съображения намира, че оспорването е безпредметно и следва да бъде прекратено и подчертава, че в практиката си по дело С-487/21 СЕС сочи, че правото да се получат копия на документи не е абсолютно. Обосновава още, че информацията за извършвани плащания не попада в обхвата на понятието за лични данни, въз основа на което намира, че дружеството не е задължено да предоставя копия от документи и финансова информация. В останалата част искането като надлежно удовлетворено не подлежи на оспорване. Накрая, счита, че няма постановен нито мълчалив, нито изричен отказ по подаденото заявление, който да е предмет на настоящото дело. В обобщение моли жалбата да бъде приета за недопустима като преждевременно подадена, преди изтичане на срока за отговор и реалната липса на отказ. Алтернативно, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит, спорът е концентриран върху това дължи ли се представяне на копие от същия по реда на ЗЗЛД. На 09.07.2025 г. чрез изпращане по електронна поща жалбоподателят е получил Уведомление от „ЛМ Файненс“ ЕООД – дружество, специализирано в събирането и управлението на клиентски вземания, упълномощено от „Фератум България“ ЕООД, че Р. П. има просрочени задължения към кредитора.

На 25.08.2025 г. потребителят е подал чрез куриер до дружеството Заявление по чл. 37б от ЗЗЛД с искане за потвърждение по чл. 15 от Регламента за обработваните данни и целите на обработването, предвидения срок за съхранение, както и за предоставяне на копие от данните, които са в процес на обработване. Изрично е поискано предоставяне на информация за задължението, включително основанието, въз основа на което се изисква заплащането на суми, както и данни за изплатените до момента суми. Заявена е претенция за електронно изпращане на книжата и съобщенията, за което е посочен адрес на електронна поща. Заявлението е подадено чрез адв. П. П., за което е приложено пълномощно. Същото е получено от администратора на 26.08.2025 г.

Според изявленията в жалбата и в нейния отговор, предвид липсата на доказателства за това, отговор на заявлението е получен на електронната поща на упълномощения адвокат на 16.09.2025 г. Според разпечатка на вътрешна кореспонденция в структурата на „Фератум България“ ЕООД (л. 54 от делото) юрисконсултът на дружеството дава указания на служителя П. В. да се отговори стандартно на заявлението, получено на 26.08.2025 г., без да се изпраща ПП. В административната преписка е приложен отговор в табличен вид, в който се съдържа обръщение към г-н П. и означение, че е изготвен от служител по защита на данните при „Фератум България“ ЕООД, без този служител да е индивидуализиран. Липсва подпис, дата, изходящ номер. В отговора са посочени лични данни: име, ЕГН, дата на раждане, използван метод на идентификация, тип и номер на документа, адрес, политическа личност, мобилен номер, e-mail, IBAN, семейно положение, сектор на работа, наименование на длъжността, месечен доход, произход на средствата, обща сума на задълженията по заема, дата на създаване и номер на профила, общата сума на получения кредит, лихвен процент, размер на месечна вноска, дата на месечно плащане, текущо отворено салдо, история на плащанията, документи, приложение към отговора, записи на телефонни разговори. Като допълнителна информация са изложени сведения относно целите на обработката, категориите лични данни, за които се отнася, категориите получатели, на които личните данни са били или ще бъдат разкрити, период, за който ще се съхраняват личните данни, или , ако това не е възможно, критериите, използвани за определяне на този период, право на коригиране или изтриване, или ограничаване, информация за източника на лични данни, когато не са събрани от субекта, наличие на автоматизирано вземане на решение, връзка към политиката за поверителност на „Фератум България“ ЕООД. Не е изпратено копие от договора за потребителски кредит.

След като заявителят е получил информация за обработваната от ответника информация, представляваща лични данни, но не е предоставено копие от сключен договор за потребителски кредит, е подадена жалба до Административен съд – Велико Търново, по която е образувано настоящото производство. Жалбата е входирана директно в съда на 24.09.2025 г. чрез ССЕВ.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и тези, съдържащи се в административната преписка, описани по-горе. От Комисията за защита на личните данни, [населено място] /КЗЛД/ е изискано и представено Удостоверение вх. №4530/06.10.2025 г. по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, според което към 02.10.2025 г. не е налично висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Р. П. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти, след като прецени доводите и възраженията на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 145 от АПК от правна страна намира следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК за съдържанието й и съответните приложения към нея, подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт – отказ, от лице, имащо правен интерес, депозирана в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Настоящата инстанция не намира за основателно направеното възражение за недопустимост на жалбата, доколкото липсва предмет, или не е налице отказ, тъй като на заявителя е предоставена информация за обработваните данни, и при липса на правен интерес, доколкото искането е удовлетворено. Макар формално ответникът да е посочил обема на обработваните лични данни, категориите такива и целите, за които същите се обработват, правен интерес от оспорването не е отпаднал, доколкото информацията не е предоставена в поисканата форма, като копие на договор за потребителски кредит.

Трайната практика на ВАС посочва, че съгласно чл. 79 от Регламент ЕС 2016/679, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент ЕС 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права. В този смисъл са: Решение №3556 от 3.04.2025 г. на ВАС по адм. д. №3050/2023 г., V Решение №3509 от 2.04.2025 г. на ВАС по адм. д. №11462/2022 г., Решение №3356 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. №4436/2023 г., Решение №3345 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. №4246/2023 г., Решение №3050 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. №4237/2023 г. С други думи, след като се твърди нарушение на правата по Регламента, тъй като информацията не е предоставена в искания от заявителя вид, то жалбата се явява допустима, доколкото е налице правен интерес от оспорването, както и че е налице съответен акт на ответника, в който реално е инкорпориран изричен отказ за предоставяне на договор за потребителски кредит. Това становище заема ответникът и в депозирания по делото писмен отговор.

Неоснователно в отговора на ответника се поддържа възражение, че жалбата е недопустима, тъй като се явява преждевременно подадена. Според чл. 12, т. 3 от Регламента, според който администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 – 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Няма данни в развилото се производство администраторът да се е възползвал от възможността за удължаване на срока за произнасяне, като не се намират нито предпоставките за такава необходимост – сложност и множество искания, нито задължителното информиране на субекта в срок за причините и продължителността на удължаването. Тоест не е налице хипотезата на удължаване и срокът за произнасяне се свежда до общото правило – без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Така формулирано възръжението не намира кореспонденция с фактите, доколкото заявлението е подадено на 25.08.2025 г., а изричнит отказ е постановен на 16.09.2025 г., тоест в едномесечния срок. Съдът е сезиран с оспорване на законосъобразността на този отказ на 24.09.2025 г. Неясно остава съображението на ответника, че не е налице мълчалив отказ, доколкото такъв нито се твърди, нито се установява, а оттам произлиза и неотносимостта на възражението за предсрочност на жалбата поради неизтекъл срок за произнасяне.

ЗЗЛД урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламента и по ЗЗЛД: сезиране на надзорен орган – КЗЛД /чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД/ или сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК /чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД/. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД – да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. В настоящия случай е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично с това съдебно производство. Не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

Съдът не установи други основания за недопустимост на оспорването, като не може да се приеме, че органът не е редовно сезиран, потвърждение за което се намира в подробно изложената по-горе фактическа обстановка.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Според чл. 4, §1 от Регламент ЕС 2016/679 понятието „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Чл. 4, §2 от Регламент съответно сочи, че „обработване“ е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – чл. 22 от Регламента чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съответно чл. 15 от Регламента предвижда „право на достъп на субекта на данните“, като в §1 е прието, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Според чл. 15, §3 от Регламента администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Член 20, §1 от Регламента дава право на субекта на данните да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. Отказът на достъп до данни по реда на чл. 15, §1 от Регламента е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, §1, б. „а“ от него, като с чл. 12, §1 от Регламента е уредено, че администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и дали се обработват в съответствие с Регламента, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от Регламента, вкл. да иска обезщетение за причинените му вреди при нарушение на задълженията по Регламент ЕС 2016/679.

При така очертаната нормативна рамка няма спор, че ответник жалба се явява администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент, и като такъв същият има предвидените в него задължения по представяне на поисканата му от субекта информация, въз основа на подадено заявление по чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД. Освен това жалбоподателят се явява субект, чиито лични данни безспорно се обработват от дружеството по повод съществуващо между тях облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за паричен заем, поради което същият се явява активно легитимиран да отправя искане по чл. 37б от ЗЗЛД за достъп и преносимост на лични данни. Посоченото заявление, с което е започнало административното производство има нормативно установените реквизити в чл. 37в от ЗЗЛД, което поражда задължение за ответник по силата на чл. 12, §3 от Регламента да се произнесе по него без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, дори администраторът да не предприема действия по него.

С оглед на така изложеното се установява, че посоченият отказ да се предоставят обработваните лични данни чрез представяне на копие на сключения договор за потребителски кредит се явява издаден от компетентно по ЗЗЛД лице – администратор на лични данни.

Процесният отказ обаче не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото макар на прима виста в писмото си ответникът да предоставя списък с обстоятелствата, които представляват лични данни и които се обработват от него във връзка с двата нормативни акта: Закон за мерките срещу изпиране на пари и Закон за потребителския кредит, посочване на конкретните данни за заявителя, целите, за които същите се обработват, той не посочва основанието – фактическо и правно за отказ за предоставяне на копие от сключен договор, в който тези лични данни са обективирани. В този смисъл липсата на такива фактически установявания и правни изводи в отказа, го правят постановен при съществено нарушение на изискването за форма, което се явява самостоятелно основание за отмяна на акта. Представената по делото писмена защита, в която се посочва, че основанието за отказ е липсата на задължение за предоставяне на копие на договор, както и позоваването на Решение на СЕС по С-487/21 г. не може да санира порока на формата. Съгласно Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. В него се посочва, че най-късният момент, в който актът може да бъде мотивиран с приложение на други писмени доказателства е изпращането му до съда, което не е налице в настоящия казус. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №1/18.04.2006 г. по а.д. № 1/2006 г. на ВАС задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от АПК. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС №4/1976 г., т. 7; ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР №4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на ВАС не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. Изложеното означава, че допустимостта на препращане към текста на служебно съставени подготвителни документи се отнася само до мотивите на индивидуалния административен акт, които в случая не могат да бъдат заместени от писменото становище на ответника по делото.

Настоящият състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на заявителя и по тази причина да се явяват самостоятелно основание за отмяна на акта. Подаденото заявление е във връзка с упражняване на правата на жалбоподателя по чл. 15 – чл. 20 от Регламента и съгласно чл. 15, §3 от същия администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Тук следва да се подчертае, че действително копието на лични данни не е буквално тъждествено с копие от документи, в каквато насока е част от отправеното от жалбоподателя искане. Както се посочи по-горе чл. 15, §1 от Регламента определя, че всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администраторът обработва негови лични данни и ако това е така, достъп до данни и информация в обема, посочен в цитираната разпоредба. Ответникът по делото не опроверга твърденията, че за целите на сключването и изпълнението на договора между страните се обработват личните данни на жалбоподателя. По този начин, като не получава достъп до договора, последният се лишава от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламента, във връзка със съществуващите между страните облигационни отношения, което има за последица невъзможността му да разбере дали личните данни се обработват законосъобразно с оглед нормативната база – ЗЗЛД и Регламент ЕС 2016/679. Ответникът е лишил жалбоподателя и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл. 8, §1 от Хартата за основните права в ЕС – ХОПЕС, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламента. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, §2 от ХОПЕС да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

От настоящия състав не се споделя становището на ответник жалба, че същият няма задължение да предостави копие от сключения договор за потребителски кредит, като е достатъчно да посочи само категорията лични данни, които по принцип обработва, конкретните лични данни на жалбоподателя и целите, за които тези данни се обработват. В това се изразява основното твърдение за материална законосъобразност на постановения акт от ответник жалба, с който той счита, че е изпълнил задълженията си по чл. 12 от Регламента. Съдът на Европейския съюз е имал повод да тълкува чл. 15, §3, изр. първо от Регламент ЕС 2016/679 с Решение от 4.05.2023 г. по С-487/21 цитирано и от самия ответник, който гласи, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Изхождайки от принципа на прозрачност, предвиден в чл. 12, §1 от Регламента СЕС приема, че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Съдът посочва, че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този Регламент права. СЕС подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

В чл. 6, §1, б. „б“ от Регламента е посочено, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, в конкретния случай обработването на лични данни на жалбоподателя е във връзка със сключен договор за кредит. Последният изрично е поискал да й бъде предоставено копие от договор – носител на личните й данни, за да извърши проверка на обработваните данни. В случая съдът приема, че предоставянето на същите е било задължително, за да може тя ефективно да упражни предоставеното й с Регламента право. Без значение е целта на това искане и дали жалбоподателят вече е получила екземпляр от договора, дали съхранява или не своя екземпляр от договора. Това са обстоятелства, неотносими към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент 2016/679 и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б, вр. чл. 37в от ЗЗЛД.

Настоящата инстанция намира, че неоснователно се поддържа и възражението, че информацията за извършвани плащания и въобще финансовата информация не попада в обхвата на понятието за лични данни. Съгласно чл. 11 от ЗПК, когато се прилага ал. 1, т. 12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Регламентираното втази норма е непротивопоставимо на правата на жалбоподателя, свързани с обработката на неговите лични данни на плоскостта на Регламент ЕС 2016/679 и ЗЗЛД. В чл. 5 от Регламента са посочени принципите, свързани с обработването на лични данни и по-конкретно с отговорността за отчетност, състояща се в задължението на администратора на лични данни да докаже спазването им. По-конкретно чл. 5, §1, б. „б“ от Регламента, предвижда личните данни да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. Следователно принципът на ограничение на целите, който принцип, както и всички останали, изисква това да се докаже в хода на производството. Не е достатъчно администраторът да твърди, както е в настоящия случай, че личните данни се обработват в необходимия обем и за целите, посочени в съгласието за обработването на лични данни, добросъвестно и законосъобразно, като са и защитени подходящо. Непредоставянето на копие от договора за потребителски кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, който осигурява и гарантира спазването на принципите за законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, точност, цялостност и поверителност. Възраженията на ответника не дават отговор на въпроса как по-точно без прозрачност относно спазването на принципите на чл. 5 от Регламента ще се постигне изпълнение на задължението му за отчетност. Ответникът твърди, че не е длъжен да предостави договора за потребителски кредит поради липса на такова задължение в приложимото право и на посоченото Решение на СЕС по С-487/21, което не се споделя от съда. Съгласно чл. 6 от Регламента целта на обработването е функция на основанието, което в случая попада под чл. 6, §1, б. “а“ и „б“ от Регламента и е правно немислимо правото на субекта на лични данни да бъде свеждано само до посочване – изброяване на личните данни, без да е посочена целта на обработването им, която е функция на основанието. В потвърждение на подхода, че правните норми разкриват своето съдържание като се вземат предвид общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне е самото заглавие на Глава трета на Регламента – „Прозрачност и условия“ при упражняване на правата на субекта на данните, която е основната гаранция за правата на субекта на данните, или с други думи администраторът при поискване следва да предостави копие на самото основание, което в случая се явява договора за потребителски кредит. Не може да се приеме, че съдържанието на правото по чл. 15 от Регламента се свежда само и единствено до копие от данните по чл. 15 §1, б. „б“ от него, тъй като това се явява превратно и несъответно на правната норма тълкуване. То е довеждане до абсурд на правото на субекта на данните да получи копие стриктно и само до категориите лични данни, но никога да не може да получи информация за целите, тоест основанието за обработване и по този начин ответникът в настоящия случай всъщност изцяло отрича задължението си за отчетност. Ето защо жалбата е не само допустима, но и основателна, тъй като ответникът не предоставя необходимата информация за проверка на законосъобразното обработване на лични данни.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че не са налице и лимитативно изброените законови предпоставки за отказ от предоставянето на лични данни, посочени в нормата на чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД.

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи 10 лева държавна такса и претендирано възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1 000 лева. По делото са представени Пълномощно от 06.02.2024 г. и Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2025 г., в който е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – на материално затруднени лица. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е материално затруднено лице. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение, но съдът намира, че същото следва да е в размер на 900 лева. На първо място, това съответства на минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА – за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗЗЛД. На следващо място, според чл. 2 от Договора за правна защита и съдействие свършената адвокатска работа е оценена именно на 900 лева и съдът намира за справедливо ответникът да бъде осъден да заплати именно толкова.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд – Велико Търново

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Д. П. от [населено място], [улица]Отказ на „Фератум България“ ЕООД, [населено място] в качеството на администратор на лични данни по подадено заявление от жалбоподателя от 25.08.2025 г. да му се предостави информация относно обработването на неговите лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни.

 

ВРЪЩА преписката на администратора на личните данни „Фератум България“ ЕООД, [населено място] за произнасяне по подаденото Заявление от Р. Д. П. от [населено място], [улица]при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение, като на основание чл. 174 от АПК се определя 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за постановяване на новия акт.

 

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, [населено място] с [ЕИК] да заплати на Р. Д. П., [ЕГН] от [населено място], [улица]разноски в размер на 10 /десет/ лева.

 

ОСЪЖДА Фератум България“ ЕООД, [населено място] с [ЕИК] да заплати на адв. П. С. П., вписан в Софийска адвокатска колегия на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 900 /деветстоти/ лева.

 

Решението, подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.