Р Е Ш Е Н И Е
№ 924 / 16.12.2019г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 996, по описа на
съда за 2019 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от И.И.П.,
чрез адв. П., против заповед № 312з-2395/15.08.2019 г., издадена от директора
на ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 197, ал,
1, т. 3, чл. 197, ал. 3,
т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 11, чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година,
като е направено предупреждение, че за извършено друго дисциплинарно нарушение
на чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание. В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на предвидената форма, при
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че са налице
фактически грешки и неясноти в текста на заповедта, което води до нарушаване
правото на защита. Твърди се, че липсва посочване на място, време и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Не е конкретизирано точно
нарушението, за което е наказан, както и формата на вината. Навежда довод, че
оспорената заповед е издадена след срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно
основание за отмяната. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира
присъждането на разноски по делото по представен списък.
Ответникът - Директор на ОДМВР Пазарджик, се
представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата, обосновава становище за
законосъобразност на заповедта. Подробни съображения развива в писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят заема длъжността полицай в група
„Охранителна полиция“ към РУ Пещера при ОДМВР Пазарджик.
До министъра на вътрешните работи е входирана жалба
вх. № 489700-2333/18.07.2018г. от Ф. С. С. и Б. Н. С., като се посочва, че на
21 срещу 22 декември 2017г. е упражнено насилие над внука им в РУ Велинград.
Проведена е среща с тях, за която е съставен Протокол рег. № 4575р-3279 от
17.08.2018г. Разпоредена е проверка, като се посочва МЗ №
8123з-973/13.08.2018г., като са дадени сведения от началник участък Ракитово и от
началник РУ Велинград, началник група КП на РУ Велинград, младши експерт при КП
на РУ Велинград.
По така постъпилия сигнал министърът на вътрешните
работи издава Заповед № 8121з-973/13.08.2018г., като назначава комисия при
Инспекторат към МВР, която да извърши проверка по сигнала. От комисията му е
представен доклад с рег. № 4575р-3430/07.09.2018г. Описани са подробно факти,
становища, твърдения. Ф. В. твърди, че на 21.12.2017г. около 06.30ч. в дома му
служители на ГДНП извършват претърсване, като той и баща му са откарани в
сградата на РУ Велинград. Разпитван е от 4-5 служителя, като един от тях му
нанася физически удар, като заради болката е отведен за медицинска помощ,
където се установява, че рамото му е извадено. При проверката се установява, че
на 13.12.2017г. около 9,30ч. в гр. Велинград е извършен грабеж на офис от
неизвестен извършител. Засечен е черен автомобил, който след това е открит.
Заради предполагаема съпричастност е извършена проверка в дома на бащата на Ф.
В.. Ф. В. е отведен в РУ Велинград, където е задържан, за което са издадени
необходимите документи. Отказва медицински преглед, както и последващ такъв.
Изведен от стаята за задържане и е разпитан в друго помещение. Преди да бъде
върнат в помещението за задържане се оплакал от болка в рамото, заради което е
отведен в ЦСМП Велинград. Установява се луксация на дясна раменна става. Върнат
е отново в РУ Велинград. Освободен е в 6.30ч. на 22.12.2017г. В доклада се
посочва, че не се установява неправомерна употреба на физическа сила.
Служителите отричат да са употребили физическа сила под каквато и да е форма.
Записи не се съхраняват. Комисията не установява доказателства извън
твърденията на страните в ситуацията.
В Районна прокуратура Велинград е образувано ДП №
73/2018г. по жалба на Филип Василев.
Във връзка с посочения доклад е издадена Заповед №
312з-2152/20.09.2018г. на директор на ОДМВР Пазарджик за образуване на
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР по повод сигнал на
Филип Василев, че И.И.П. е употребил физическа сила спрямо него. Счетено е, че
служителят е нарушил точки 89(държавният служител не подлага задържаните лица
на изтезания, физическо или психическо насилие), т. 93(държавният служител зачита
правото на живот на всеки) и точка 96(заплаха с оръжие извън методите,
определени от професионалните правила за намеса) от Етичния кодекс, с което е уронил престижа
на държавната служба – счетено за тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание - уволнение.
По направени искания за удължаване срока за
разследване по дисциплинарното производство са издадени заповеди за удължаване
на срока на дисциплинарното производство срещу И.И.П.: Заповед №
312з-2431/19.10.2018г.; Заповед № 312з-3011/18.12.2018г.; Заповед №
312з-746/12.03.2019г.; Заповед № 312з-1253/18.04.2019г.; Заповед № 312з-1832/14.06.2019г.
на директор на ОДМВР Пазарджик.
На директор на ОДМВР Пазарджик е представена обобщена
справка рег. № 312р-13487/15.07.2019г. В същата се предлага, че по воденото
дисциплинарно производство за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда наказание уволнение,
не са събрани категорични доказателства за извършено нарушение. В хода на
производството е установено, че за 21.12.2017г. от страна на И.П. е проявена
небрежност относно непълното попълване на информационната карта – небрежност в
служебната дейност, за което се предвижда налагане на писмено предупреждение за
срок от 3 до 6 месеца. Установено е, че И.П. не е изпълнил поставените му
задачи, разпоредени в Указание рег. № 367р-6680/23.05.2017г. по описа на РУ
Велинград и информационна карта, по осъществяване на пропускателния режим по
описа на РУ Велинград, като е допуснал безконтролно влизане и излизане на
служители и други лица в сградата. Деянието е подведено под хипотезата на чл.
200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което се
предвижда наказание порицание за срок от 6 месеца до една година. На основание
чл. 204, т. 3 от ЗМВР е предложено да се наложи на държавния служител И.И.П.
дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца до една година.
С Покана рег. № 312р-19216/04.10.2018г. председателят
на дисциплинарната комисия дава възможност на И.П. да представи в срок до 05.10.2018г.
своите писмени обяснения относно нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предвижда наказание уволнение. Такива са представени от П. на
05.10.2018г. Съставен е протокол рег. № 312р-19358/05.10.2018г.
С Покана с рег. № 312р-13533/10.07.2019г. председателят
на ДРО е указал възможността за запознаване с изготвената обобщена справка с
рег. № 312р-13487/15.07.2019г. и да даде допълнителни обяснения. На 16.07.2019г.
И.П. се е запознал с обобщената справка, за което е положил подпис на последна
страница от същата.
По делото са представени дадени сведения до директора
на ОДМВР Пазарджик и на вниманието на председателя на ДРО по заповед №
312з-2152/20.09.2018г. – от Х. Б. Г.; Н. Л. Л.; В. О. С.; Б. В. Б.; И.Г. К.; Г.
Н. Г.; З. Д. П.; Всичките от януари 2019г. Сведения до комисията е дал Ф. Г. В.
на 19.06.2019г.
Съгласно представена справка И.И.П. е ползвал платен
годишен отпуск 08.01.2018г.-19.01.2018г.;
26.03.2018г.-05.04.2018г.;19.06.2018г.-02.07.2018г.;10.10.2018г.-06.11.2018г. –
75 дни; Отпуск за временна неработоспособност е от 26.04.2018г.-30.04.2018г.;01.05.2018г.06.05.2018г.
– 6 дни.
В проведеното разследване на случая административният
орган намира, че са налице данни, че през нощта на 21.12.2017г. И.И.П. е заплашил
с пистолет и неправомерно е употребил физическа сила спрямо Ф. В., с цел да
признае съпричастност към деяние по чл. 198 от НК, с което е нарушил т. 89, т.
93 и т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което
е нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗДВР, за което се предвижда
дисциплинарно наказание уволнение. В хода на производството е установено, че
мл. инсп. И.П. е за времето от 20.30 на 21.12.2017г. до 08.00ч. на 22.12.2017г
е бил наряд на пост № 1. Същият не е вписал допълнителната задача в отчетната
форма на информационната карта, че е напуснал около 4.30ч. пост № 1 – за охрана
и снемане на обяснения на лицето М. Б., с което е проявил небрежност в
служебната дейност, за което се предвижда наказание писмено предупреждение за
срок от 3 месеца до шест месеца.
При осъществяването на пропускателния режим в РУ
Велинград И.П. е допуснал безконтролно влизане и излизане на служители и други
лица в сградата на РУ Велинград. Деянието е нарушение по смисъла на чл. 200,
ал. 1, т. 11 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца до
1 година.
Въз основа на установеното, което е подробно изложено
в текста на административния акт, директор на ОДМВР Пазарджик на основание чл.
194, ал.2, т. 2, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 197, ал. 3, т. 1, чл. 200,
ал. 1, т. 11 е чл. 204, ал. 3 от ЗМВР е наложил с процесната заповед №
312з-2395/15.08.2019 г. дисциплинарно наказание порицание за срок от една
година на И.И.П..
При така установеното и с оглед разпоредбата на чл.
168 от АПК, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законния срок от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да оспори процесната
заповед, която представлява подлежащ на съдебно обжалване индивидуален
административен акт.
Разгледана по същество същата е основателна.
Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание "порицание" за срок от една година на служителя И.П. е
издадена от компетентен административен орган – директор на ОДМВР Пазарджик.
При издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е спазена регламентираната писмена форма по чл. 210 от ЗМВР.
Спазена е и процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като жалбоподателят е бил
запознат с резултатите от извършената проверка и му е дадена възможност да
представи писмени обяснения.
Настоящият състав счита, че оспорената заповед е
издадена извън преклузивния срок по чл.195, ал.1 и 2 ЗМВР " Дисциплинарното наказание се налага не по-късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. За извършено
тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението ..". По писмени
доказателства от преписката се установява, че нарушението по чл. 200, ал. 1, т.
13 е извършено на 21.12.2017 г., а всички данни и относими факти и
обстоятелства са установени с Доклад с рег. № 4575р-3430/07.09.2018г. на
Дирекция Инспекторат при МВР.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е императивна, тъй
като регламентира правомощия на дисциплинарнонаказващ орган. Сроковете по чл. 195 от ЗМВР са преклузивни.
Ползваният годишен платен отпуск е в размер на 75 дни и 6 дни отпуск за
временна неработоспрособност. Процесната заповед е издадена на 15.08.2019г.
Очевидно е, че двумесечният срок от откриване на
нарушението и едногодишният срок от извършването му са изтекли. Изтичането на
преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание е основание за отмяна
на оспорената заповед.
Съдът намира, че в останалата част на обжалваната
заповед по обвинение за дисциплинарни нарушения – небрежност в служебната
дейност(непопълване на информационна карта) и неизпълнение на служебните
задължения(неизпълнение на задачите по осъществяване на пропускателния режим) -
не е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния
закон. Съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
За да е налице обоснованост на извода на
дисциплинарнонаказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение,
задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал.1 от ЗМВР при издаване на
заповедта. Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. За нарушението на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – небрежност в
служебната дейност, за което се предвижда наказание писмено предупреждение за
срок от 3 до 6 месеца, и по отношение на нарушение на служебните задължения по
чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което се предвижда наказание порицание за
срок от 6 месеца до 1 година, наказаното лице е уведомено една с връчване на
обобщена справка на 15.07.2019г. В текста на самата заповед, липсва коректно
посочване на датите на нарушението. Тези нарушения не са включени в проверката,
започнала още през септември 2018г. В представената административна преписка,
по издаване на заповедта, не се съдържат доказателства в подкрепа на
извършеното по тези разпоредби дисциплинарни нарушения.
В оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган не
е изпълнил императивното изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В заповедта липсват
конкретни мотиви на органа, изразяващи неговата оценка по отношение на
твърдяното нарушение като тежест, обстоятелствата, при които то е извършено,
вредни последици, които са настъпили, форма на вина и цялостното поведение на
служителя. Дисциплинарно-наказващият
орган приема, че жалбоподателят е извършил три нарушения. В случая е наложено наказание „порицание“ за
срок от една година, но липсват мотиви дали това е в хипотезата на чл. 197, ал.
3, т. 2 ЗМВР.
С оглед на горното жалбата се явява
основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени
като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените в съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 10
лева и за адвокатско възнаграждение 700 лева (договорено и заплатено в брой,
видно от договора за правна защита и съдействие) или общо 710 лв. съдът счита,
че не е налице прекомерност, поради което възражението на ответника се оставя
без уважение.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението
на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по
чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 312з-2395/15.08.2019 г., издадена от
директора на ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл.
197, ал, 1, т. 3, чл. 197, ал. 3,
т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 11, чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да
заплати от бюджета на ОД на МВР Пазарджик на И.И.П. направените по делото
разноски в размер на 710(седемстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/