№ 255
гр. Варна, 08.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Анн. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600065 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор П.
Жалбоподател-подсъдим В. АНДР. Ц. , редовно призован, явява се
лично и адв. Д. Г. Д. от АК - Шумен, редовно упълномощен от преди.
Адв. С. Н. Т. от АК – Шумен, редовно призована, не се явява. Същата
е депозирала молба на 08.09.2022 г. с която уведомява съда, че поради
противоречия между защитниците на подс.Ц., т.е. между нея и адв.Д.Д. в
бъдеще подсъдимият ще бъде представляван само от адв.Д. от ШАК, и не
желае повече да й бъдат връчвани съдебните книжа по делото. Същата е
представила и незаверено копие на амбулаторен лист във връзка с
отсъствието й в предходно с.з. като доказателство за наличието на
уважителна причина поради неявяването й.
Жалбоподател-подсъдим ИВ. ИВ. Д., редовно призован, явява се лично,
и с адв. А.А. Анева -Т. от АК – Благоевград, редовно упълномощена от
преди.
Явява се и резервния защитник Б. АБ. ЮС..
СВИДЕТЕЛИТЕ:
ХР. ЕВГ. Д., редовно призован, не се явява.
ХР. ИВ. Д., редовно призована, не се явява.
В. Т. СТ. , редовно призован, не се явява. За пореден път се представя
болничен лист, депозиран днес - 08.09.2022 г. в 11.31 часа, издаден на
05.09.2022 г. от който е видно, че е в отпуск по болест от 05.09. до 14.09.2022
г. включително, с диагноза пневмония неуточнена. В болничния лист не е
отбелязано, че това заболяване не пречи да се яви в съда, както и не е ясно от
1
кого е заверен.
ОКТ. Б. ХЮС., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Д.
Предвид изразеното становище на съда, обективирано по делото в
определение № 60, постановено в закрито заседание на 18.03.2022г, с
което са допуснати като свидетели четири лица, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на
явилия се свидетел:
СВИД. ОКТ. Б. ХЮС. - род на 07.05.1973 г . в с.Правда общ.Дулово,
неосъждан, бълг. гражданин, без родство със страните. Предупреден за
отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава добросъвестно и точно да
изложи всичко, което знае по делото.
На въпроси на съда
Свид.Х.: В момента съм на работа в ДЛС „Каракус“ гр.Дулово на
длъжност лесоинженер. Фирмата ми „Еко Форест“ ЕООД е замразена от
миналата година. С Ивайло се познаваме, а с колегата /сочи подс. В.Ц./ нямам
спомен от преди да се познаваме. През 2012 г. и 2013 г. бях лесоинженер на
нашата фирма. Тогава управител на фирмата беше баща ми – Бейти Мехмед
Ю.. Аз бях лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика. Отношенията
ми с Ивайло бяха дотолкова, че те като фирма участваха по търгове, и аз като
упълномощено лице на фирмата също участвах по търгове. С „Дулово лес“
нямам спомен кой се занимаваше. С Ивайло сме се виждали в гората и в
гр.Дулово също. Потвърждавам това, което съм казал в предишните
заседания, тъй като вече съм забравил.
С оглед заявеното от свидетеля, че не си спомня обстоятелства, за
които е свидетелствал пред други два състава на АпС-Варна, с оглед
2
изминалия период от време, намира, че следва да се прочетат показанията му,
депозирани на ДП и пред други състави на въззивния съд на основание чл.
281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и тези дадени пред следовател от ОС-Силистра в
хода на ДП на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.ОКТ. Б. ХЮС. дадени на 10.05.2019 г.
по ВНОХД 28/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Свид.Х.: Потвърждавам това, което съм казал тогава.
ПРОЧИТАТ се показанията на свид.ОКТ. Б. ХЮС. дадени на
05.02.2018 г. обективирани в протокол за разпит на свидетел, находящ се в
том 16, л.83 от ДП
ПРОЧИТАТ се показанията на свид.ОКТ. Б. ХЮС. дадени на
20.02.2020 г. по ВНОХД 19/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Прочетоха се.
Свид.Х.: Поддържам това, което съм казал тогава.
На въпроси на адв.Т. - Някакви цени и договори договаряли ли сте с
Ивайло?
Свид.Х.: Нямам спомен да съм договарял с Ивайло цени и с някакви
договори лично с него. Каквото сме доставяли по превозните билети, това сме
фактурирали. Спомням си, че ставаше на въпрос за две доставки. Цени с него
не съм договарял. Или със сестра му Христина съм договарял или с жена му
Невяна.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият беше освободен.
ПРОКУРОРЪТ: Относно неявилите се днес свидетели, които са
разпитвани пред първите два състава на въззивния съд предоставям на съда.
АДВ.Т.: Предоставяме на съда, тъй като те са по искане на
обвинението.
АДВ.Д.: Моето становище е същото.
АДВ.Ю.: Предоставям на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Аз съм съгласна да се приобщят към доказателствения
материал разпитите на неявилите се свидетели.
АДВ.Т.: Ние също сме съгласни да се приобщят техните разпити, стига
да приемете становището на Х.Д., че ще се ползва от правото си да не дава
показания.
АДВ.Д.: Не възразявам да бъдат приобщени към доказателствения
материал разпитите на свидетелите ХР. ЕВГ. Д. и В. Т. СТ..
АДВ.Ю.: Аз също не възразявам.
Съдът, с оглед изразеното съгласие от страните за приобщаване
показанията на разпитите на ДП и пред други два състава на АпС-Варна
3
свидетели Х.Д. и В.С., на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 т.5 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
показанията на разпитите свидетели Х.Д. и В.С. депозирани пред въззивен
състав на АпС Варна в с.з. на 15.01.2021 г. по ВНОХД № 19/2020 г. по описа
на Апелативен съд Варна и пред въззивен състава на АпС Варна в с.з. на
10.05.2019 г. по ВНОХД № 28/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Доколкото допусната от настоящия състав на съда в качеството на
свидетел – ХР. ИВ. Д. се е възползвала в открито съдебно заседание на
15.10.2020г пред състав на АпС Варна по ВНОХД № 19/20г от възможността,
предоставена й от законодателя в нормата на чл.119 от НПК да откаже да
дава показания /подс. И.Д. е неин брат/, същата не следва отново да заявява
това, което налага заличаването й като свидетел в настоящото производство, с
оглед на което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА като свидетел в настоящото производство ХР. ИВ. Д.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. Т.: Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Д.: Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Ю.: Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
ОП-Силистра, съображенията в подкрепа на същия този протест и всичко,
което е изказано до момента и което е в кориците на делото от
представителите на Апелативна прокуратура Варна пред предходните два
въззивни състава при разглеждане на делото.
Няма да преповтарям изложените доводи срещу тезата на подс.Д., която
е била възприета от Окръжен съд Силистра. В контекста на намерените от
ВКС нарушения, свързани с мотивите към последната присъда на Апелативен
съд Варна, отчитайки причините за отмяната на предходната такава
еднозначна присъда на Апелативен съд Варна свързана с явна фактическа
грешка според върховното съдилище ще кажа следното.
Касае се за две обвинения за данъчна измама срещу подс. И.Д., които
не може да има спор според мен, фактически и правно са неразривно
4
свързани помежду си, обективна и субективна е връзката между деянията по
двете обвинения и хронологически деятелността на по-късно създаденото
данъчно задължено лице обуславя и е изцяло подчинена на целите,
преследвани в дейността на „Дулово лес“. За мен в случая става на въпрос за
една класическа схема за ДДС измама, която сме наблюдавали в не една и две
НОХД по чл. 255 от НК и най-често свързани като предмет на сделките със
зърно. В случая става на въпрос за дърво. То е за дейност по горите - сеч,
износ, обработка и търговия като ако трябва в някаква сравнителна степен да
разглеждаме двамата подсъдими – В.Ц., който е осъден от СОС и оправдан от
същия И.Д., фактите, такива, които абсолютно не противоречиво се
установяват от цялата доказателствена маса е, че измежду двамата човека,
който е свързан с горите и търговията на дърво е именно И.Д., и както
посочва в показанията си ОКТ. Б. ХЮС. това не е от вчера или оня ден
спрямо инкриминирания период, а далеч назад във времето минимум 2002 -
2003 г.. Т.е. това само по себе си визира, че И.Д. е наясно с организацията за
дърводобива в българските гори и държавните лесничейства, наясно е и с
търговията, свързана с дърво, защото когато се добива, трябва да имаш и
пласмент на въпросната добивана стока.
По мое мнение тези данни за свързаността на И.Д. с горите и дървото са
видни дори от неговото многолистно свидетелство за съдимост, защото макар
и 24 пъти осъждан за най-различни посегателства, предимно свързани с
посегателства против транспорта, е осъждан и за деяния, тясно свързани с
горите - първо през 2008 г. за престъпление по чл.270 /пострадал лесничей от
горското стопанство/ и второ през 2011 г., което наказание е изтърпявал през
2011-2013 г., което вече е по специалните текстове от НК, свързани с
незаконната сеч, износ и търговия - чл.235 от НК.
Казвам това в контекста и на мотивите на досега произнасялите се
съдилища, че двигателната сила в тази деятелност, в тази класическа схема за
източване на ДДС е именно И.Д., а не В.Ц., който е в една изцяло подчинена
позиция със свид.Х.Д., като безспорно между техните действия и
бездействия, т.е. тяхното поведение в случая е налице и разлика, съществена,
която е довела до обвинение срещу Ц., но не и такова срещу Х.Д..
За да започна от зад на пред с пункт 2, защото замисълът за тази
деятелност е възникнала очевидно още в затворническите условия при И.Д.
започва точно „Дулово лес“, а не с „Каси лес“, която играе ролята на т.нар.
бушон в случая. Ясно е, че един толкова многократно осъждан, а и в затвора
човек би поел големи рискове ако сам отпочне като собственик и управител
една фирма, и затова той е действал чрез поставени лица каквито са както
подсъдимия Ц., така и свид.Х.Д.. Говоря за И.Д..
Започвайки отзад напред а именно свързано със съображенията на
Върховния съд с второто обвинение, че виждаш ли Апелативен съд Варна не
е дал ясен отговор защо кредитира едни свидетелски показания, пренебрегва
други и, че неоправдано по този начин се е насочил и е възприел
5
обвинителната теза, а не е отчел оправдаващите И.Д. свидетелски показания,
първо ще започна с това, че става на въпрос за обвинение по чл.255, което е
бланкетен текст в наказателния кодекс и прехвърля към данъчните
нормативи, в случая ЗДДС. Както е известно в цял свят, така известен е
постулата да се върви по пътя на парите, и аз считам, че когато се изясняват
фактите за една безспорно извършена данъчна измама за да се установи
авторство и съпричастността на едно или друго лице към тази измама, трябва
да се върви по пътя на парите. Затова по мое мнение би следвало анализа на
доказателствената маса оневиняваща или пък обвиняваща И.Д. трябва да
започне преди всичко от банковите документи по делото, които са събрани в
достатъчен обем в толкова томове от ДП, и които са анализирани от досега
произнасялите се съдилища. Тези банкови документи категорично и
несъмнено визират като човека опериращ с парите именно подсъдимия И.Д.,
а не подсъдимия В.Ц., и още по-малко свидетеля Х.Д., който според всички
доказателства, вкл. и според неговите собствени показания си е бил просто в
гората и като разбиращ това е организирал дейността на работниците в
гората, сечта там, но не се е ангажирал нито с търговската, нито със
счетоводно данъчно отчитане на данъчно задълженото лице „Дулово лес“.
В разрез с това, което е изписано, а пък и с разсъжденията на някои от
решаващите състави свързани със свидетелските показания, отпочвайки от
банковите документи, преминавайки през другата документация, свързана с
регистрацията и данъчния разчет на данъчно задължените лица, аз бих казала,
че свидетелските показания, да не говорим след вече 10 години от въпросния
инкриминиран период остават на второ място по тежест, а може би дори и по
назад и се преценяват тяхната обективност, достоверност и полезност за
установяване на обективната истина. Като оценка трябва да отпочне от това
които от тях съответстват на документациите и кои не. В този смисъл
показанията на лица, които са тясно свързани с подсъдимия Д., вкл.
Роднинска връзка или пък на работници в гората, които нямат общност с
търговската дейност на данъчно задълженото лице, съответно с разчета с
данъчните власти, според мен имат един много косвен и с много по- малка
тежест при установяване на обективната истина.
Да, има значение дали лицето има трудов договор, пък кой му е
подписвал неговия договор, кого познава като работодател, кой му плаща
заплатата, но това биха могли да бъдат и различни лица от онези, които са
осъществили данъчната измама, които са движили търговските дела на
съответното дружество и които на база интереса на дружеството са участвали
пряко в данъчната измама.
За мен в случая най-важни са показанията на свидетели като двамата
Павлови, представляващи „Платан“ ЕООД, чийто доставчик е бил „Дулово
лес“, а показанията на счетоводителите обслужвали „Дулово лес“ през
въпросния инкриминиран период, ако щете и на днес разпитания свидетел
О.Х., който също е бил в търговски отношения с „Дулово лес“, като
представляващ „Еко форес“ ЕООД, и чиито показания въпреки известните
6
противоречия и колебания, според мен не остават съмнение в ролята на
фактически представител на И.Д. – фактически представител на „Дулово
лес“.
По първия пункт относно подбудителството на В.Ц., ВКС е посочил, че
от мотивите на съда не ставало ясно къде, кога и как той е бил мотивиран да
вземе решение да участва в данъчната измама. Аз считам, че периода на
въпросното мотивиране е ясен, и това е периода преди регистрацията на
въпросното дружество „Каси лес“. Тук изцяло се солидализирам с
визираните разсъждения по документите относно това първо как и кога е
регистрирана „Каси лес“, видно е и защо, предвид договореностите, които са
отпочнали буквално ден след регистрацията на това ЕООД, липсата на
каквато и да било търговска и човешка логика „Дулово лес“ в лицето на И.Д.
печелил множество търгове и с безспорни връзки и познания в сечта и
търговията с дърво да се нуждае от посредник като „Каси лес“, в лицето на
В.Ц., който определено няма такива познания и възможности. Т.е.
документите показват кога и къде е бил мотивиран В.Ц.. Това е видно от
неговите обяснения, които са били приобщени и ценени от досъдебната фаза
на наказателното производство. Виден е и начина по който са били осигурени
от И.Д. доставчиците към „Каси лес“, определени за доставчици фирми,
които нямат нищо общо с въпросната стока, която просто е преминавала по
документи през „ Каси лес“ за да достигне до „Дулово лес“.
Няма да спирам Вашето внимание на въпроси, по които вече е взето
отношение, нито на тълкувателно решение № 4 от 2016 т., което ясно и
задължително за съдилищата визира липсата на каквото и да било значение
на упълномощаването, липсата, формата на пълномощно и т.н.. Считам, че
без особено значение са изводите на графологическата експертиза относно
авторството на подписите под първичните счетоводни документи към
„Платан“ ЕООД. В крайна сметка това наистина са първични счетоводни
документи. За мен важно в случая е, че всички уговорки като договорености,
параметри на доставка, цена, превоз и т.н. са били изцяло организирани и в
тях участва само и единствено И.Д..
Сега аз се питам каква е всъщност алтернативата, защото така или
иначе, ако не И.Д. е двигателя на тази дейност, трябва да се запитаме кой е
двигателя на тази дейности чий е интереса. Безспорно това не е Х.Д., който е
вписания управител и собственик на дружеството. Това се изключва от
всички писмени и гласни доказателства по делото, а колкото до ролята на
близките, на роднините на И.Д., неговата съпруга и сестра му, там също
тяхната роля е изяснена, най-вече за период предхождайки инкриминирания и
през който период И.Д. обективно е бил лишен от възможността сам да
движи нещата, тъй като е бил в затвора.
Предвид всичко казано, считам, че доказателствената маса по делото в
тази поредност документи, данъчни счетоводни и след това гласни
доказателства, не остава съмнение относно това чий е замисъла за
7
създаването на тази схема по ЗДДС, кой е пристъпил към реализацията и как
е пристъпил към реализацията й, и всъщност това е именно подс.И.Д., поради
което считам, че акта на СОС в тази част е незаконосъобразен и необоснован,
в разрес с материалния закон, със задължителните указания на върховните
съдилища и със събраната доказателствена маса.
Поради това моля да уважите протеста, съответно да постановите акт,
който е еднороден с вече постановяваните до момента от двата състава на
Апелативен съд Варна, като относно наказанието на И.Д. моля то да бъде в
параметрите, които не са протестирани от Апелативна прокуратура Варна.
Моля Ви за решение в тази насока.
АДВ.Т.:Уважаеми Апелативни съдии, моля при постановяване на
Вашия съдебен акт да се съобразите със задължителните указания, дадени от
ВКС в мотивите на последното решение на касационната инстанция.
Абсолютно не съм съгласна с нито един от доводите на представителя
на държавното обвинение, както и със злополучния според мен опит в
пледоария във въззивната инстанция да се изясняват факти и обстоятелства,
които не са посочени подробно и коректно в обвинителния акт. Не може в
пледоария на представител на държавното обвинение да се сочат такива
факти и обстоятелства, които изобщо не фигурират в обвинителния акт. Както
и нещо повече да се направи опит да се попълни с определени конкретни
твърдения едно обвинение, което до този етап на производството е останало
неясно, неконкретно и води до съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в затрудняване и лишаване от право на защита,
адекватно на обвиненото лице.
В този смисъл, на стр.14 от решението на ВКС от 10.03.2022 под № 27,
изрично е посочено, че не може какъвто и да било съдебен акт да пресъздава
изцяло заложени в обвинителния акт фактически и правни положения, а
конкретно в този обвинителен акт съдът е посочил, че конкретно описание на
фактическата деятелност на подсъдимия И.Д., която да е относима към
предмета на доказване е напълно оскъдно, крайно недостатъчно за
изграждане на пълноценни и несъмнени правни изводи.
Моля Ви също така да имате предвид, че въззивния съдебен акт следва
да се съобрази и със събраните пред него гласни доказателства. Моля да
имате предвид, че макар, че бяха четени при условията на чл.281, ал.4 от НПК
и чл.281, ал.5 от НПК свидетелски показания, то пак в този смисъл на стр.15
от решението съдът е посочил, че показанията на цитираните и снети
свидетелски показания от въззивния съд, депозирани в съдебната фаза следва
да бъдат ценени, и също така подробно да се даде аргументация кои от тях
съдът ще следва да кредитира и защо, като следва да съобрази разпоредбата
на чл.281, ал.8 от НПК, че каквато и да е присъда, вкл. и осъдителна такава,
не може да се основава само на показанията, прочетени по реда ал.4 на чл.281
от НПК.
Аз ще Ви помоля да приемете следните наши аргументи за това да
8
бъдат кредитирани показанията на въззивните свидетели, и да приемете, че
тези дадени в хода на съдебното производство следва да бъдат кредитирани
изцяло.
Считам на първо място, че присъдата на първоинстанционния съд не бе
опровергана от събраните пред въззивната инстанция доказателства . Не мога
да се съглася с твърденията на прокурора, че свид.Х.Д. е дал показания, които
по какъвто и да е начин уличават И.Д. в извършване на престъпление.
Напротив, и при двата разпита във въззивната инстанция – втория път става
ясно, че прочетохме показанията на същия и категорично той е заявил, че
записаното на ДП не е вярно, и е пояснил по каква причина. Заявил е, че си е
регистрирал търговско дружество, занимавал се е със съответната дейност, и
е упълномощил не моя подзащитен да се занимава с документацията на
дружеството, като по този начин и тези показания не се опровергава нищо от
това, което е заявил и за което са събрани съответните писмени
доказателства. По никакъв начин свидетелските показания не уличават
подзащитния ми в извършване на престъпленията вменени му в отговорност.
Моля също така, като основно наше искане да потвърдите
първоинстанционната присъда. Видно и от констатациите на ВКС на стр.14
от решението, в обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което ограничава и затруднява правото на защита на
моя подзащитен, и първоинстанционния съдебен състав правилно и
законосъобразно е приел със съдебния си акт, че оправдаването на
подзащитния ми всъщност преодолява това съществено процесуално
нарушение.
Какво конкретно обаче е записано в обвинителния акт? Считам, че е
налице пълно несъответствие между фактическите твърдения и правната
квалификация. Или абсолютно обосновано ВКС приема, че конкретното
описание на фактическата деятелност на подс.Д., която да е относима към
предмета на доказване е напълно оскъдно, недостатъчно и неясно за
изграждане на каквито и да е пълноценни и несъмнени правни изводи. От
една страна му е повдигнато обвинение за това, че в съучастие като
подбудител на другия подсъдим, който е действал като извършител и
представлява „Каси лес“ ЕООД чрез използване на документи с невярно
съдържание в условията на посредствено извършителство, е потвърдил
неистина в подадени СД по ЗДДС и като е приспаднал неоснователно данъчен
кредит е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на „Каси
лес“ в особено големи размери, а се сочи сума, която не покрива тези
критерии, а именно 61 хил. 834 лева.
Вторият пункт от обвинението му е, че в съучастие като съизвършител
в качеството на извършител на „Дулово лес“, съгласно пълномощно № 2335
от 25.02.2013 г., и с помагач другият подсъдим отново чрез използване на
документи с невярно съдържание, отново в условията на посредствено
извършителство е потвърдил неистина в подадените СД по ДДС и
9
неоснователно е приспаднал данъчен кредит, като по този начин е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 62 884 лв.
Така и за нас остава напълно неизяснен въпроса как подсъдимия на
10.12.2012 г. в гр.Силистра е потвърдил неистина в подадената СД, съгласно
пълномощно, което според прокуратурата му е дадено една година по-късно
пре 2013 г. Така въз основа на това пълномощно, издадено 2013 година е
извършил престъплението на 10.12.2012 г. И остава неясно как подзащитният
ми следва да се защити срещу това обвинение, колко е то ясно и коректно.
Трайна е практиката на Върховния съд, че повдигнатото обвинение
спрямо всяко едно от обвиняемите, респ. подсъдими лица, трябва да бъде
ясно, точно и конкретно. И в тази връзка са все още актуални изискванията на
тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на Общото събрание на наказателните
колегии, което въпреки, че е постановено по отменения НПК, разпоредбите
му не са загубили актуалност в дадените от него указания, които ние
считаме, че все още са задължителни за съдилищата. Именно в това решение
става ясно, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира
обвинението по такъв начин, че следва да се определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и конкретното участие на
обвиняемия в него, за да могат да бъдат оставени основните рамки на процеса
на доказване и да бъде осъществено и гарантирано правото на защита. Такова
становище е застъпено още във фундаменталната европейска конвенция за
защита правата на човека в чл.6, и в такъв смисъл е константната практика на
ЕСПЧ и си позволявам да обърна внимание на две такива дела. Това е делото
на Драчиш срещу Италия и на Пересиерис срещу Франция. Гарантирането на
това право да знаеш при какви точно факти и обстоятелства те обвиняват е
основна предпоставка за справедливост на наказателния процес и
наказателното производство.
Що се касае до втория пункт на обвинението, в обвинителния акт се
твърди, че на 11.01.2013 г. подзащитния ми е потвърдил неистина в
подадената СД, която дата отново предхожда датата на пълномощното, за
което прокуратурата твърди, че е дадено на моя подзащитен. Моля при
преценка на всички доказателства по делото да приемете, че относно
упълномощаването е налице факт, който не се спори от страните, но не се
спори и по отношение на датата на самото пълномощно и на акта на
упълномощаване.
Считам, че обвинителния акт съдържа и нарушения на материалния
закон. Защото видно от диспозитива на същия срещу И.И. е повдигнато
обвинение за извършено продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от
НК. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по тълкувателно
дело № 1 от 2009 г. на общото събрание на ВКС, когато данъчно задължено
лице неколкократно нарушава по някои от посочените в нормата н ачл.255 от
НК начини законоустановените си задължения към фиска, то осъществява
през известни периоди от време един и същ престъпен състав, който води до
постигане на един и същ престъпен резултат, а именно избягване
10
установяването и плащане на данъци. Налице е единствено правното благо
при еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. При
осъществяване на инкриминираните в нормата действия, деецът има едни и
същи фактически положения и трайно отношение към предмета и обекта на
посегателството, а именно защитените от закона обществени отношения,
както и еднакво психическо отношение към обществено опасните последици
на деянието си. Затова, когато избягва установяването, или плащането на
данъчни задължения чрез някои от посочените в нормата на чл.255 от НК
действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление,
което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат. В
обвинителния акт така и не е формулирано обвинението спрямо подзащитния
ми от една страна, че е извършил престъпление по чл.255, вр. чл.26 от НК
като е подбудил другия подсъдим да избегне установяване на плащане на
данъчни задължения на „Каси лес“ в особено големи размери, а отделно от
това във втория пуск е посочено, че самостоятелно като извършител е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на друго
търговско дружество, а именно „Дулово лес“, като описаната правна
конструкция за нас е недопустима. Тъй като в конкретния случай данъчно
задължените лица са две различни търговски дружества. Съответно
представляващите „Каси лес“ и „Дулово лес 2012“ ЕООД са възможните
субекти на такова престъпление по чл.255, но не е възможно да се извърши
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, тъй като данъчно
задължените лица са различни търговски дружества, които извършват
абсолютно независима икономическа дейност. В обвинителния акт се твърди,
че по отношение и на двете търговски дружества е получен общ престъпен
резултат, който възлиза на 124 719 лева, като цялата престъпна деятелност и
за двете търговски дружества е квалифицирана като престъпление по чл. 255,
ал.3, вр. ал.1, т. 2, 6, 7 и вр. чл.20, ал.2 и 3, и във вр. чл.26 от НК. Според мен
тази правна квалификация е недопустима. Първостепенния съд обаче ние
считаме, че е отговорил в акта си на тези допуснати съществени процесуални
нарушения, на допуснатото нарушение на материалния закон, като е
постановил оправдателна присъда по отношение на моя подзащитен и по
този начин правото му на защита не е нарушено.
Предвид на това, на първо място моля да потвърдите
първоинстанционната присъда като правилна и законосдъобразна.
Алтернативно на това обаче правя искане за връщане делото за ново
разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила на материалния закон, които пряко касаят правото на защита на моя
подзащитен, респ. с указания за връщане на държавното обвинение за
конкретизиране и конкретно описание на фактическата деятелност на
подсъдимия И.Д., която да е относома наистина, както съдът приема към
предмета на доказване, и която ще бъде достатъчна за гарантиране правото на
защита и за изграждане на едни несъмнени правни изводи.
АДВ.Ю.: Колежката беше достатъчно изчерпателна, няма какво повече
11
да добавя. Придържам се към казаното.
АДВ.Д.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да бъде потвърдена
присъда № 18 от 04.10.2018 г. по НОХД № 132/2018 по описа на СОС. Моля
да бъде отхвърлен протеста на СОП против присъдата, като неоснователен и
необоснован. Протестът на СОП е бланкетен, неконкретизиран в исканията
си, обективарани в него касателно моя подзащитен. В протеста СОП,
относима в частта, в която оспорва определеното наказание на моя
подзащитен В.Ц. прокурорът не е обосновал в какво всъщност се изразява
обективираната от него клеширана форма на определяне на наказанието на
В.Ц.. Прокурорът не дава визия в какво се изразява т.нар. от него задружна
престъпна дейност и тежка форма на извършване на престъплението, при все,
че в мотивите към присъдата председателят на състава обстойно се е
аргументирал и обсъдил въпроса досежно оправдаването му в това да е
извършил деянията си в съучастие с И.Д..
В протеста си прокурорът от СОП не е обсъдил факта, че моя
подзащитен е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“
за срок от 10 месеца, които е изтърпял в ареста Силистра и в затвора Варна.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ за такъв дълъг период е
въздействала на моя подзащитен възпиращо и поправително. Считам, че
съдебния състав правилно и обосновано е приложил спрямо моя подзащитен
института на условното осъждане, вземайки впредвид чистото му съдебно
минало, влошеното му здравословно състояние и не доброто му семейно
положение, както и липсата на данни за други противообществени прояви.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е спазил баланса на
установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятлества, и
индивидуализирал наказанието на моя подзащитен предвидени в закона
лишаване от свобода.
Правилно, и в духа на генералната и индивидуалната превенция, и с
оглед на реализиране на целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК
първоинстанционният съд е дала възможност на моя подзащитен в един
отлагателен период от 5 години да демонстрира, че наказанието му е
подействало възпиращо и поправително.
В този смисъл моля да бъде потвърдена присъдата по НОХД №
132/2018 г. по описа на СОС и моля за Вашето решение в този смисъл.
ПОДС.Д.: Нямам какво повече да добавя, поддържам казаното от
защитника си.
ПОДС.Ц.: Аз също поддържам казаното от защитника ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Д.: Не съм виновен за нищо. Желая да се потвърди
първоинстанционната присъда.
ПОДС.Ц.: Моля да се потвърди съдебния акт на първата инстанция.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
12
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
15.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13