ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
401
гр.
Враца, 24.08.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, шести състав, в закрито заседание на 24.08.2020г. / двадесет и четвърти
август две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Коцева
адм. дело №375 по описа
на АдмС – Враца за 2020г. и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.203 АПК.
Образувано е по искова молба на „М.“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М.И.П., със седалище и адрес на
управление *** срещу Национална агенция за
приходите гр.София, цена на иска 4 500/четири хиляди и петстотин/ лева – имуществени вреди,
представляващи заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в производство по обжалване
на административни актове пред Директора на ТД на НАП-Велико Търново, подробно
описани от т.1 до т.9 в исковата молба.
Исковата молба е била подадена до
Административен съд Велико Търново. С определение №282/13.08.2020г.,
постановено по адм.дело №376/2020г. на АдмС - Велико Търново производството по
делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на АдмС-Враца. В определението
е прието, че компетентен да разгледа иска е АдмС - Враца, тъй като обезпечителните
актове са издадени и обективираните в тях действия са извършени от органи на
приходите в района на АдмС-Враца, а от друга страна извършените действия касаят
стоки чието местоназначение е склад на дружеството в гр.Враца. Също така е
прието, че и заплащането на адвокатските възнаграждения е извършено по банков
път в банкови клонове в гр.Враца и липсват обективни данни
заплащането на разноски за адвокатска защита, в чиято връзка се претендират
вредите да е извършено в района на АСВТ. С оглед на така изложеното съдът е
приел, че не е съдът по мястото на увреждането по см. на чл.7, ал.1,пр.1 ЗОДОВ
за претендираните в конкретния казус вреди и е изпратил исковата молба за
разглеждане от АдмС-Враца.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната искова
молба на дружеството, изпратена по компетентност от АдмС-Велико Търново и данните
съдържащи в нея, също намира, че не е компетентен да се произнесе по исковата
молба. Съображенията за това са следните:
От съдържанието на исковата молба
е видно, че се претендира обезщетение за имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение в производства по обжалване на адм.актове по
административен ред, пред Директора на ТД на НАП-Велико Търново, а именно действия
на органи по приходите, обективирани в съответните протоколи, потвърдени с
решения на Директора на ТД на НАП-Велико Търново и отменени впоследствие с
определения на АдмС – Враца.
В конкретния случай претендираното
обезщетение за вреди от дружеството-ищец, заплатено адвокатско възнаграждение в
производство по обжалване на актове по адм.ред, пред Директора на ТД на НАП-Велико
Търново следва да се разгледа от
АдмС-Велико Търново, вкл. и допустимостта на исковата молба.
Предвид твърденията, изложени в
исковата молба и направеното в нея искане за осъждането на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
незаконосъобразно издадени адм. актове в производството по тяхното обжалване
пред Директора на ТД на НАП-Велико Търново
следва да се приеме, че мястото на увреждане е в гр. Велико Търново,
където е седалището на административния
орган, който е издал оспорените решения.
Вредите, които се твърди, че са настъпили касаят обжалването на
съответните протоколи по адм.ред пред
Директора на ТД на НАП-Велико Търново, които са били потвърдени със съответните
решения. Тоест увреждането е настъпило именно
там и като е предявил ищецът исковата си молба пред АдмС-Велико Търново е
следвало същия съд да я разгледа, а не да я изпраща на АдмС-Враца.
Разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОДОВ предвижда, че искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес, или
седалището на увредения, срещу органите по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Предвид твърденията, изложени в исковата молба и направеното
в нея искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни актове на
длъжностни лица на ответника Национална агенция за приходите, следва да се
приеме, че мястото на увреждане, на извършване на деянието, е в гр. Велико
Търново, където са постановени актовете, на чиято отмяна се основават
причинените вреди. От значение за
определяне на местната подсъдност се явява направения от ищеца избор, който в
конкретния случай е искът му да се разгледа от Административен съд Велико Търново, пред който е предявена и
исковата молба. Видно от исковата молба, ищецът е упражнил правото си да избере
местна подсъдност на иска си по чл.7 ЗОДОВ, а именно АдмС-Велико Търново.
В този см. е и определение
№16680/9.12.2019г., постановено по адм.дело № 13849/2019г. на ВАС.
Също така следва да се посочи, че
заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалване на действия на органи по
приходите, обективирани в съответните протоколи пред Директора на ТД на
НАП-В.Търново в банкови клонове в гр.Враца не определя подсъдността на иска,
както и настъпването на вредите в
гр.Враца.
Водим от горното и на
основание чл.135, ал.5 вр. ал.3 АПК производството по делото следва да бъде
прекратено и изпратено на Върховен административен съд на Република България
София за определяне на подсъдността, тъй като е налице спор за подсъдност между
административни съдилища, поради което Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело №375 по описа за 2020г. на Административен съд Враца.
ПОВДИГА спор
за подсъдност с Административен съд Велико Търново и ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд на Република
България за определяне на местно
компетентния съд, който да
разгледа исковата молба на „М.“ ЕООД ***.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, като препис от
същото на основание чл.138 АПК да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: