Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,13.07. 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на тридесети юни
през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 1036 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 289598 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 20731 по
описа за 2019 г. на СРС, ГО, 33-ти състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„Т.С.“ ЕАД , против И.П.Р., че ответницата дължи на ищеца следните суми: - сумата 126.45 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.2.2018 г. до 30.4.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 138.33
лв., мораторна лихва в размер на 8.23
лв. за периода от 31.3.2018 г. до 10.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 8.46 лв., сумата
от 3.75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 35 лв., мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0.21 лв. за
периода от 1.3.2016 г. до 10.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 5.08 лв., за недвижим имот в ГР. София, Ж.К. „*****, МАГАЗИН № 3,аб.№ 338797, за които суми е
издадена заповед от 31.12.2018 г. постановена по ч.гр.д. № 79184/2018 г. по
описа на СРС, 33 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от И.П.Р. - ответник в производството пред СРС.
Със същата се обжалва решение №289598/29.11.2019г по
гр. д. №20731/2019г на СРС, ГО, 33 състав, в частта в която са били уважени
претенциите на ищеца по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както
следва: мораторна лихва в размер на 8.23
лв. за периода от 31.3.2018 г. до 10.12.2018 г., сумата от 3.75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение; мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 0.21 лв. за периода от 1.3.2016 г. до 10.12.2018 г.
Излагат се доводи за недопустимост на така постановеното съдебно решение в частта
относно признатите в полза на ищеца вземания за дялово разпределение и лихва за
забава върху същото. Относно дяловото разпределение не била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Освен това стойността на потребената ТЕ и таксата за
дялово разпределение се дължали на различно основание. Счита, че по този начин
били нарушени указанията в т.11 б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК досежно
приложението на чл.214 ГПК.
Решението било и неправилно,
защото не ставало ясно по какъв начин е определена стойността на дяловото
разпределение в размер на 8,23 лв. За изпадане в забава било необходимо покана.
Иска се от настоящата инстанция да: 1-отмени обжалваното решение и да
постанови друго с което да се отхвърлят претенциите на ищеца, представляващи
вземане за мораторна лихва в размер на 8,23
лв. за периода от 31.03.2018 г. до 10.12.2018 г.; сумата в размер на 3,75 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 до 30.04.2018
г..; сумата в размер на 0,21 лв.
–мораторна лихва за забава върху стойността на услугата за дялово
разпределение, изтекла за периода 01.03.2016 г. до 10.12.2018 г.; относно имот,
представляващ магазин № 3 с аб.№ 338797; 2-
да обезсили решението и да прекрати производството /заявени по този ред/. Претендират
се разноски.
В течение на производството се излагат
доводи, че СРС не бил дал правилна правна квалификация. А освен това
заявлението по чл.410 ГПК било нередовно. Излагат се доводи, че процесният имот
не бил ползван. Сочи, че действително договор между страните не бил сключен, но
отношенията се уреждали на основание чл.286, ал.1 ТЗ и затова била приложима
нормата на чл.293, ал.3 ТЗ. Следвало да се приеме, че разместването на блага
било на основание договор.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „Т.С.“ ЕАД, в който се излага становище
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното решение на
СРС, в частта в която претенциите му са били уважени. Сочи, че доводите във
въззивната жалба са бланкетни и изпразнени от съдържание и смисъл, както и се
опровергавали от събраните по делото /пред СРС/ доказателства. Претендират се
разноски.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не взема становище по въззивната
жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на
10.12.2019 г. Въззивната жалба е подадена
на 20.12.2019 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частта, в която първоинстанционното решение се
обжалва, предявените срещу ответницата /пред СРС/, въззивник пред настоящата
инстанция, искове по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, са частично уважени като основателни,
следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенцията по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД е
уважена за сумата в размер на 126,45 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството-ищец топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г.до 30.04.2018
г. с оглед изрично посоченото във
въззивната жалба, решението като необжалвано е влязло в сила.
Затова и доводът, направен в молбата на въззивницата
от 08.12.2020 г., че имотът не бил ползван не ще бъде разгледан.
Решението е
влязло в сила и в частта, в която
претенциите са отхвърлени като
неоснователни, тъй като въззивна жалба от ищеца не е подадена.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на
31.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 79184 по описа за 2018 г. на СРС, 33 състав е била
връчена надлежно на длъжника на 03.02.2019 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 05.02.2019 г.
Посочено е, че задължението е платено на 22.01.2019 г. Представени са фискални
бонове.
На заявителя е дадена възможност да вземе становище по
така наведения от длъжника довод за наличие на плащане, което е достигнало до неговото
знание на 21. 02.2019 г. На 22.02.2019 г. заявителят е посочил, че няма
постъпила плащане по процесното задължение.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 11. 03.2019 г.
Исковата молба е предявена на 10.04.2019 г.
Противно на соченото от въззивницата, в т.12 от
заявлението по чл.410 ГПК е изрично посочено, че се претендира и стойност на
услугата дялово разпределение. Размерът на последното вземане е фиксиран на 35
лв. Върху същото е претендирана и лихва за забавеното му издължаване в размер
на 5,08 лв. Противно на соченото от въззивницата, за тези суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Същите суми са посочени и в исковата
молба.
Както в заповедното производство, така и с исковата
молба сумите са били претендирани на база неоснователно обогатяване.
Следователно, нито е налице изменение по чл.214 ГПК,
нито сумите са били претендирани на различно основание.
СРС е дал правилна правна квалификация на исковете, с
които е бил сезиран.
Договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, който е в писмена форма за действителност, не е представен от страните,
а и същите не спорят, че такъв в писмен вид не е сключван. Затова и доводът,
направен с молбата от 08.12.2020 г. от страна на пълномощника на въззивницата,
че е налице търговска сделка между страните, освен, че е преклудиран, а и не
отговаря на действителните отношения между страните по спора.
Следователно въззивната жалба в частта, в която се
сочи, че обжалваното решение е недопустимо по отношение произнасянето за
стойността на дяловото разпределение и лихвата за забава върху същото, е
неоснователна.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е
позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която като стойност на услугата дялово разпределение е
посочено такава в размер на 3,75 лв.
, а не сочената от въззивника сума в размер на 8,23 лв.
Сумата в
размер на 8,23 лв. представлява мораторна лихва върху главницата за
стойност на потребената топлинна енергия, изтекла за периода 31.03.2018 г.
до 10.12.2018 г. Сумата в размер на 8,23
лв. е установена също въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Самото заключение не е било оспорено от нито една от страните и е
кредитирано от първата съдебна инстанция, кредитира се и от настоящата като
компетентно изготвено.
Вземането за стойност на топлинната енергия, за която
СРС е приел, че искът е основателен за периода 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г.,
е срочно, тъй като приложими са правилата на ОУ-2016 г. Затова не е била
необходима покана. При уважаване на главния иск, правилно е приет за
основателен и акцесорния такъв.
Решението в
тази му част е правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции ще следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е основателна единствено по отношение на сумата в размер на 0,21
лв., представляваща мораторна лихва за забавено издължаване на стойността
на дяловото разпределение, тъй като тук действително е налице необходимост от
отправяне на покана- чл.84, ал.2 ЗЗД доколкото ОУ не съдържат срок, в който
това задължение следва да бъде изпълнено.
Решението в
тази му част е неправилно поради което ще следва да бъде отменено и вместо това
претенцията за лихва за забава в размер на 0,21 лв. ще бъде отхвърлена.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед ниският материален интерес, в който се прие,
че обжалваното решение е неправилно, това не променя размера на присъдените от
СРС, разноски.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски се
следват и такива се присъждат в размер
на 26,72 лв., от които държавна
такса в размер на 25 лв. и съответстваща на уважената част, сума на
адв.възнаграждение в размер на 1,72 лв.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива се присъждат в
размер на 100 лв.- юриск.възнаграждение при съобразяване, че въззивната жалба
беше приета за неоснователна по две от претенциите по чл.422 ГПК.
Въззивницата
е останала задължена за разноски към Софийски градски съд в размер на 50 лв., доколкото първоинстанционното решение се обжалва по
три от уважените искове. При внесени 25 лв., следва на основание чл.77 ГПК,
въззивницата да бъда осъдена да заплати в полза на СГС сумата в размер на 50
лв., представляваща доплащане за държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 289598 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 20731 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 33-ти
състав, в частта, в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„Т.С.“ ЕАД, против И.П.Р., че ответницата дължи на ищеца следните суми: - мораторна лихва в размер на 8.23 лв. за периода от 31.3.2018 г.
до 10.12.2018 г., ; сумата от 3.75 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.2.2018 г. до 30.4.2018 г., за недвижим имот в ГР. София, Ж.К. „*****, МАГАЗИН № 3,аб.№ 338797, за които суми е
издадена заповед от 31.12.2018 г. постановена по ч.гр.д. № 79184/2018 г. по
описа на СРС, 33 състав, както и в
частта за разноски.
ОТМЕНЯ
решение№ 289598 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 20731 по описа за 2019 г. на СРС,
ГО, 33-ти състав, в частта, в която
се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** против И.П.Р.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис на първи етаж-адв.Р.Р., че ответницата
дължи на ищеца, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
0.21 лв. за периода от 1.3.2016 г. до 10.12.2018 г., за недвижим имот в ГР. София, Ж.К. „*****, МАГАЗИН № 3,аб.№ 338797, за които суми е
издадена заповед от 31.12.2018 г. постановена по ч.гр.д. № 79184/2018 г. по
описа на СРС, 33 състав
И
вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** против И.П.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис на
първи етаж-адв.Р.Р., иск по чл.422 ГПК
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца, сумата в размер на 0,21 лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено издължаване на стойността на
дяловото разпределение, изтекла за периода 01.03.2016 г. до 10.12.2018 г.;
относно недвижим имот, в ГР. София, Ж.К. „*****, МАГАЗИН № 3 с аб.№ 338797;
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на И.П.Р., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, офис на първи етаж-адв.Р.Р., сумата
в размер на 26,72 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.П.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис на
първи етаж-адв.Р.Р., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 лв., разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
И.П.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис на първи етаж-адв.Р.Р., на основание чл.77 ГПК да заплати държавна такса в размер на още 50 лв., платима по сметката на
Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.