№159/28.07.20 г гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 14.07.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братановa в.т.д.№ 251/2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 ГПК.
Образувано
по постъпили въззивна жалба от ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД – София и насрещна въззивна
жалба от М. М.Е. *** против Решение № 1028/20.11.2019 год., постановено по
в.т.д.№ 1367/2018 год. по описа на ВОС, с което съдът е
ОСЪДИЛ ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Симеоновско
шосе“ 67, представлявано от М - Г и П В Д ДА
ЗАПЛАТИ на М.М.Е. с ЕГН ********** *** сумата от 33 333.33 лева,
съставляваща претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния брат Й М Й, ЕГН **********, след настъпило
на 07.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие на пътя между гр.Девня и
с.Падина със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество л.а. марка „Мерцедес" с д.к.№ В ХХХХ РТ, ведно със законната
лихва 08.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 33 333.33 лева до
първоначално предявения размер от 100 000 лева, и за при присъждане
на законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.09.2013г. до
07.09.2015г.
Застрахователното
дружество обжалва постановения съдебен акт в осъдителната му част, респ.
въззивникът по насрещната въззивна жалба
- в отхвърлителната такава.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството
по т.д.№ 1366/2018г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на М.М.Е. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.С.Ч.,***, с която е предявен иск с
правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане
на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, да заплати на ищцата
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от загубата на нейния брат Й М Й, ЕГН **********, вследствие на
настъпило на 07.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие на пътя между
гр.Девня и с.Падина със застрахован Ю Х Юпо застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество относно л.а. марка „Мерцедес" с д.к.№
В ХХХХ РТ.
Пред въззивната инстанция не се
оспорват следните предпоставки за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”.
Безспорно установени в процеса са следните факти: настъпило ПТП на пътя между
с.Падина и Девня, с участие на л. а.
„Мерцедес" с д.к.№ В ХХХХ РТ , управляван от Ю Х Ю; движение на автомобила
с превишена скорост и реакция на аварийно спиране без технически правилен опит
за насочване на автомобила; настъпила смърт на Й М Й.
Застрахователят
принципно оспорва наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата
да претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка със
смъртта на Й М Й /брат/. Оспорва се наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение №
1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Във
връзка с така очертания спорен предмет, съдът намира следното:
Съобразно
дадените разрешение в ТР № 1/2016 год. по т.д. №1/2016 год. на ОСНГТК
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No 4 от
25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В
мотивите на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и
семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт, право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
Преценката
за наличие на „особено близка връзка с починалия“, за понесени болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка е винаги конкретна и почива на събраните по делото
доказателства.
Починалият
е бил на 46 год. към датата на инцидента, баща на син и три дъщери. Ищцата е
негова сестра, на 44 год., към момента на ПТП, с местожителство в Германия.
Съобразно
показанията на св. Г К, починалият и двете му сестри били много близки, не се
деляли и постоянно били заедно. Братът бил опора за сестрите си, особено след
развода на М.. Споделяли всичко. М.
присъствала на погребението. След смъртта на брат си се затворила, все плачела
и не можела да преодолее случилото се. Имала психически проблеми, за което
посещавала психолог в Германия. Връщала се в България 1-2 пъти годишно и видимо
страдала. В ежедневните разговори със свидетелката по месинджър споделяла, че
гледа снимките на „единствения си батко“ и все плачела.
Съобразно
показанията на св. С.А, децата в семейството израстнали заедно и взаимно се
уважавали. После се оженили и се разделили. Ищцата живеела в Германия към датата
на инцидента, но се върнала за погребението. Припаднала, викали линейка, били й
инжекция. Оттогава родителите й споделяли, че тя все плаче и има главоболие.
Свидетелят имал няколко срещи с ищцата, на които се оплаквала, че тъжи за брат
си и че има постоянно главоболие.
Събраните
гласни доказателства следва да се ценят и в контекста на приобщената СПЕ,
изготвена въз основа на личен преглед и медицинската документация от Германия.
Вещото лице – гл.асистент в университетска болница, специалист по психиатрия и
съдебна психиатрия е категорично, че ищцата не е била в състояние на остра
стресова ситуация, обусловена от смъртта на брат си. Подекспертната е
страдала от тревожно разстройство, депресия и психосоматични разстройства, за
което е провела лечение в периода 12/2016 до 03/2018 год. и след 29.01.2018
год. Не може да съществува причинна връзка между състоянието на ищцата и
загубата на брат й. Всички симптоми понастоящем са с обратна динамика и не са
достатъчни за поставянето на психиатрична диагноза. Ищцата не се нуждае от
медикаментозна терапия и не страда от психично разстройство. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните в производството и се цени от съда като
компетентно и обективно.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства сочи единствено, че между
починалия и сестра му е съществувала традиционна обич, подкрепа, духовна и
емоционална близост. Не се установява наличието на конкретни житейски
обстоятелства, обуславящи привързаност, респ. болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Съобразно
уточнителна молба на ищцата /л.59/ наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка, надхвърляща по интензитет традиционната връзка брат – сестра се
обосновава с факта, че същите са израстнали заедно и са живели в едно
домакинство. Съвместното съжителство на
децата в семейството до навършване на пълнолетие или до сключването на брак има
обичаен характер и не може да обуслови извод за особена близост по смисъла на
ТР № 1/2016 год. по т.д. №1/2016 год. на ОСНГТК.
Не се
установяват и твърденията, свързани с предоставяна от починалия финансова
помощ, помощ при създаване на семейство и при намиране на работа. Свидетелите
излагат, че починалият помагал и бил опора на сестра си, но не сочат конкретни
проявления за това.
Не на
последно място, заключението на СПЕ е категорично, че психичното състояние на
ищцата не е обусловено от смъртта на брат й. Тревожното й разстройство и
депресия не са причинени от инцидента.
В
заключение, ищцата не е установила по реда на дължимото главно и пълно
доказване активната си материалноправна легитимация по спора – че поради
наличие на конкретни житейски обстоятелства привързаността между брат и сестра
е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Решението в осъдителната част следва да бъде
отменено.
В
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни
разноски за двете инстанции в размер на 867 лева /държавна такса и депозити за
експертизи/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1028/20.11.2019 год., постановено по в.т.д.№ 1367/2018 год. по описа
на ВОС, в частта в която което съдът е ОСЪДИЛ
ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище гр. София, бул.„Симеоновско шосе“
67А,
представлявано от М - Г и П В Д ДА
ЗАПЛАТИ
на М.М.Е. с ЕГН ********** *** сумата от 33 333.33 лева, съставляваща
претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания,
вследствие смъртта на нейния брат Й М Й, ЕГН **********, след настъпило на
07.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие на пътя между гр.Девня и с.Падина
със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
л.а. марка „Мерцедес" с д.к.№ В ХХХХ РТ, ведно със законната лихва
08.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Е.
с ЕГН ********** *** против ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Симеоновско шосе“ 67А, представлявано от М - Г и П В Д иск за заплащане на сумата от 33 333.33 лева,
съставляваща претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния брат Й М Й, ЕГН **********, след
настъпило на 07.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие на пътя между
гр.Девня и с.Падина със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество л.а. марка „Мерцедес" с д.к.№ В ХХХХ РТ, ведно със
законната лихва 08.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ решението в
частта за разноските.
ОСЪЖДА
М.М.Е.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Симеоновско шосе“ 67А, представлявано от М - Г и П В Д сумата от 867 лева – разноски за двуинстанционното
разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: