Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 630 Година
2022, 13.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 16.03.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 323 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Ж.Д.Х. *** чрез
адв.Ш. срещу Решение №2318/21.12.2021г. по АНД №4912/ 2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХII н. състав, с което е потвърден Електронен
фиш/ЕФ/ Серия К №4753610 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение
на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на
основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Със същото
решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в
размер на 80 лева разноски.
В жалбата се сочи, че
решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата
възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление.
Претендират се сторените разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител юриск.Б.,
в нарочно писмено становище оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното.
Касационната жалба е
подадена в срок и от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав
установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив, ЕФ, серия К №4753610 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система на 19.04.2021г. в 18,09 часа на Републикански път II-64 километър 49+800 в
посока село Труд при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В26
с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, Х., в качеството му на собственик,
на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег***е бил
санкциониран на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2, т.2 ЗДвП, като
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че
управлява МПС със скорост от 75 км/ч, при максимално разрешена скорост от 60
км/ч – нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 ЗДвП.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че
от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на Х. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че
наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна
дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от административнонаказващия орган.
Така постановеното
решение е неправилно.
Това е така, тъй като
електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН, според
който „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и наруши тел,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш“.
В случая с електронния
фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза
по чл.39 ал.2 ЗАНН.
При това положение, макар
и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно „маловажен
случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тези
случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ
/т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.
Този извод следва
недвусмислено и от новелата на особената разпоредба на чл.85а ЗАНН, според
която „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство
или система съгласно чл.39 ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата“. Т.е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при
наличие на съответно правило в него, както е в случая.
Следва да отбележи, че
нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН са приети от законодателя и обнародвани с
изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е
именно изменението, с което се въвежда и институтът на „електронния фиш“, респ.
и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП.
Или всъщност основното
изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл.
и ЗАНН.
След това изменение,
въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна
практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни.
Освен това новелата на
чл.189 ал.4 ЗДвП/с оглед съдържанието и/ няма как да се яви и като специална по
отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.
Изложеното до тук, не е съобразено
от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение,
поради което процесният съдебен акт се явява незаконосъобразен и като такъв ще
следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспорения ЕФ.
По разноските.
С оглед изхода от спора, следва
да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се
дължат направените такива, които се констатираха в размер на 300 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ПРС. Като неоснователно съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е
определено съобразно правилата на чл.18 ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №2318/21.12.2021г. по АНД №4912/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХII н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №4753610
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство на ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка
с ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189 ал.4, във връзка с
чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП на Ж.Д.Х. *** е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 да заплати на Ж.Д.Х. *** сумата
от 300/триста/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО НЕ
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.