№ 1507
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300101479 по описа за 2022 година
и като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на предявения иск намира
следното :
Делото е образувано по искова молба на П. В. Н. с ЕГН **********, от гр. ***, с
която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът К. ЦВ. Ц. с ЕГН **********, от гр. ***, не е собственик на следния
недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.503.328.1.1 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота – гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 56784.503.327, 56784.503.328, с предназначение на
самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта : 2, с площ от 74.00
кв. м., ведно с избено помещение с площ от 37 кв. м., възложена му с влязло в сила
постановление за възлагане от 19.10.2021 г. на ЧСИ рег. № ***, по изп. д. № *** г. Или
предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост.
Съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставка за допустимостта на всеки
установителен иск е интересът от търсената с него защита, като според дадените
задължителни по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. на ВКС на РБ, ОСГТК по т. д. № 8/2012 г.
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице, когато : ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника.
Публичната продан е деривативен способ за придобиване право на собственост
върху недвижим имот, като съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота и ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на
1
продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и
при невнасяне на цената - чл. 496, ал. ГПК.
В настоящия случай искът се основава единствено на твърдението, че издаденото от
ЧСИ рег. № ***, по изп. д. № *** г. и влязло в сила постановление за възлагане не е
породило прехвърлителен ефект, тъй като в разрез с императивните правила на закона
принудителното изпълнение е било насочено върху гореописания недвижим имот,
който е единствено жилище на длъжника, поради което е несеквестируем, т. е. навежда
се твърдение за незаконосъобразност на принудителното изпълнение, което следва да
се релевира в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител,
чиято правна уредба се съдържа в чл. 435 и сл. ГПК, с оглед на което и предвид
гореизложеното с разпореждане № 2159/01.06.2022 г. съдът е указал на ищеца да
посочи какъв е интересът му от предявения отрицателен установителен иск за
собственост. Възползвайки се от така предоставената му възможност последният е
депозирал молба вх. № 15025/07.06.2022 г., в която не навел нови фактически
твърдения, аргументиращи интереса му от търсената с предявения иск защита, а
единствено буквално е възпроизвел постановките на цитираното тълкувателно
решение. Ето защо и доколкото ищецът не твърди да притежава самостоятелно право
върху описания в исковата молба недвижим имот, което да се оспорва от ответника,
съответно не се позовава на фактическо състояние, нито твърди да има възможност да
придобие права, а влязлото в сила постановление за възлагане легитимира ответника
като собственик на процесния недвижим имот, придобит на публична продан,
действителността на която не се оспорва, то настоящият състав намира, че наведеното
в исковата молба твърдение за незаконосъобразност на принудителното изпълнение не
е достатъчно да обоснове интерес от претендираната с иска защита. А тъй като, както
се посочи вече по-горе в мотивната част на настоящото определение, последният е
процесуална предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът следи служебно, то предвид липсата й предявеният иск се
явява недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната.
По изложените съображения съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на П. В. Н. с ЕГН **********, от гр. ***, против К. ЦВ. Ц.
с ЕГН **********, от гр. ***.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
2
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3