О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 198 04.02.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 104 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от главен юрисконсулт Лилия
Трифонова Папазова (пълн. л. 39), съдебен адрес:*** – партер против Решение № 2213/08.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 1743/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
Жалбоподателят е останал недоволен от
посоченото съдебно решение като го обжалва в
частта, в която са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т.Х.А. ЕГН **********
като поръчител по договор за кредит от 30.09.2008г., сключен между Банка ДСК
ЕАД като кредитор и Мария Николова Тодорова като кредитополучател, а именно в
частта, в която са отхвърлени исковете за сумата над присъдената главница от
3133,35 лева до пълния предявен размер от 4086,11 лева, искът за договорна
лихва в частта за разликата над присъдената лихва от 191,38 лева до
претендираната договорна лихва 456,28 лева и за периода от 01.02.2017г. до
03.07.2017г., искът за лихвена надбавка за забава в частта за разликата над
присъдената 27,26 лева до претендираната 89,56 лева и за периода от
07.02.2017г. до 28.06.2017г.
Въззивникът счита, че в решението на БРС
е неправилно, тъй като е прието, че шестмесечния преклузивен срок по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на
падежа й. Жалбоподателят счита, че становището на съда е неправилно и че срокът
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, когато главното задължение е
станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна вноска. Намира, че
решението на БРС противоречи на закона и на съдебната практика като сочи, че съгласно
практиката на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника – кредитополучател и ако са налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент
целият или непогасеният остатък по кредита бил изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя и това бил началния момент
на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, а отговорността на поръчителя би се
погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение този срок е изтекъл. В случая Банката била обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от 10.10.2017г. – датата на получаване на поканата
от кредитополучателя, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК било подадено на 04.01.2018г., в рамките на преклузивния срок по чл.
147 ЗЗД. Акцентира, че според практиката на ВКС договорът за заем не
представлявал договор с периодични задължения. За разлика от договор с
периодични задължения, при договор за кредит
кредитополучателят усвоявал цялата договорена сума на една дата като
кредиторът се отказвал от правото си да получи плащане наведнъж, а било
уговорено погасяване на части, към които е прибавена и уговорената
възнаградителна лихва. Прави аналогия с чл. 66 ЗЗД, че както кредиторът не
можел да бъде принуден да приеме изпълнение на части, така не можел да бъде
принуден да търси по съдебен ред изпълнение на части. Счита, че даденото от РС
тълкуване на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД не съответства на целта на закона, отговорността
на поръчителя била акцесорна и предназначена да обезпечи изпълнението на
главното задължение като прекратяването се свързвало с бездействие на кредитора
в периода от време след падежа на главното задължение, а не с този на отделните
вноски. В подкрепа, че договорът за кредит не представлява такъв за
продължително или периодично изпълнение сочи съдебна практика, че вземането на
кредитора по договора за кредит се погасява с 5-годишна давност. Счита, че
възприемането на становището, че срокът по чл. 147 ЗЗД тече от падежа на всяка
вноска би направило поръчителя много неефективен начин за обезпечение като
излага съображения по целесъобразност – биха се оскъпили кредитите. Поддържа,
че поръчителят гарантира изпълнението на целия дълг, а разпоредбата на чл. 147 ЗЗД имала два елемента – обективен – определен период от време и субективен –
кредиторово бездействие, а бездействие би имало при изискуемост на главното
вземане и именно от датата на предсрочна изискуемост 10.10.2017г. е започнал да
тече срока по чл. 147 ЗЗД. Обезпечението
имало обхват за цялото главно вземане към крайния срок и едва след изтичане на
крайния срок кредиторът трябвало да предяви иска си по съдебен ред, за да
запази правата си спрямо поръчителя. При договор за заем вземането възниквало
като еднократно и по силата на съглашение или разпореждане на съда се изплащало
на части, но това не променяло правната характеристика на правопораждащия факт
и не следвало да води до по-неблагоприятно третиране на този, който е дал отсрочка.
Налице било неделимо плащане и договореното връщане на погасителни вноски не го
превръщало в договор за периодични платежи, а представлявало частични плащания
по договора. В заключение счита, че поръчителството обезпечава изпълнението на
цялото задължение и поръчителят остава задължен след падежа на същото при
условията на чл. 147 ЗЗД или това е датата на настъпила предсрочна изискуемост.
В случая заявлението по чл. 417 ГПК било предявено в срока по чл. 147 ЗЗД и затова
поръчителят останал задължен за сумите.
С оглед изложеното моли да се постанови
решение, с което да се отмени решението на РС Бургас в обжалваните части и
вместо него да се постанови друго, с което поръчителят Т.Х.А. да бъде осъден да
заплати солидарно с главния длъжник Мария Николова Тодорова сумата в размер на
952,76 лева, представляваща разликата над присъдената главница от 3133,35 лева
до претендираната главница от 4086,11 лева, ведно със законна лихва върху главницата
952,76 лева, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата в размер на 264,90 лева, представляваща разликата над
присъдената договорна лихва от 191,38 лева до претендираната договорна лихва от
456,28 лева за периода от 01.02.2017г. до 03.07.2017г.; сумата в размер на
62,30 лева, представляваща разликата над присъдените 27,26 лева до
претендираната лихвена надбавка за забава 89,56 лева за периода от 07.02.2017г.
до 28.06.2017г. Претендира въззиваемият да бъде осъден да заплати на Банка ДСК
ЕАД сумата от 10,59 лева, представляваща разликата над присъдените съдебно
–деловодни разноски от 557,81 лева до претендираните 568,40 лева, както и
разноски в заповедното производство в размер на 145,04 лева.
Претендира разноски за настоящото въззивно
производство.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивна жалба като въззиваемият счита въззивната жалба за
неоснователна, а решението на РС Бургас за правилно, постановено при правилно
прилагане на материалните и процесуалните правни норми. Счита, че макар
въззивникът да излага своите съображения за характера на договора за банков
кредит, настъпването на изискуемостта и случаите за прилагане на погасителната
давност, намира изводите му за неправилни, тъй като според него Банката не
правила разлика между субектите длъжник и поръчител, които имали различни права
и законоустановено положение. Сочи, че поръчителят разполага с отделни права и
задължения, различни от тези на заемополучателя. Изрично в чл. 147 ЗЗД
законодателят бил предвидил, че поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, но при условие, че кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на 6 месеца след падежа, това задължение остава и когато
поръчителят е ограничил поръчителството до срока на главното задължение. Преди
обявяване на неплатения остатък за предсрочно изискуем имало вноски с настъпил
падеж и те били изискуеми именно предвид факта, че не са платени от
кредитополучателя на падежа, именно неплащането на падежа давало основание на
кредитора да обяви и тези с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми.
Възразява, че срокът по чл. 147 ЗЗД не е давностен, а преклузивен. Сочи, че в
хипотеза на необявена предсрочна изискуемост отговорността на поръчителя би се
погасила за неплатените вноски след изтичане на 6 месечен преклузивен срок,
през който не е предявен иск, независимо, че отговорността за кредитополучателя
остава и след изтичането на този шестмесечен срок.
Моли решението на РС Бургас да бъде
потвърдено.
Претендира за разноски пред въззивна
инстанция.
РС Бургас се е произнесъл по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от главен юрисконсулт Лилия Трифонова Папазова, съдебен адрес:***
– партер против Решение № 2213/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 1743/2018г.
по описа на Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 104/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 20.02.2019г. от 10,20 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.