РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330110715 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против А. Т. Е. се твърди, че
на 11.11.2021г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.11.2021г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България и „АСВ” ЕАД, в качеството му на купувач, по силата на който вземанията по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № *** от 22.06.2015г. и приложение № *** били прехвърлени на „АСВ” ЕАД. Двете
дружества били упълномощили изрично „АСВ“ ЕАД в качеството му на цесионер от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че
длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне. Направено е искане с връчване на настоящата искова молба на ответника да се
връчи и писмото – уведомление по чл.99 ЗЗД. Твърди се, че на дата 22.06.2015г. бил
сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване
на кредитна карта, с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв., при уговорен
годишен лихвен процент от 35 %. Посочено е, че кредитополучателят е извършвал
транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства и тегления в брой
от банкомат АТМ, като не е заплатил изцяло усвоените суми. Непогасена останала сума в
размер на 777.70 лв. Начислена била и лихва за ползване на кредита от 279.38 лв. за периода
от 22.06.2015г. до 10.11.2021г. Било начислено и обезщетение за забава в размер на 69.65 лв.
1
за периода от 11.11.2021г. до 07.06.2022г. Изложени са обстоятелства за проведено
заповедно производство, като във връзка с подаденото от длъжника възражение, се
предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи: 777.70 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит, 279.38 лв. договорна лихва от 22.06.2015г. до
10.11.2021г. ; 69.65 лв. обезщетение за забава от 11.11.2021г. до 07.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното й погасяване. Претендирани са с исковата молба направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 8392 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена
заповед № 4221 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.06.2022г., по
силата на която е разпоредено А. Т. Е. да заплати на „АСВ“ ЕАД сумата от 777.70 лв.
главница, ведно със законна лихва за период от 07.06.2022г. до изплащане на вземането,
279.38 лв. договорна лихва за период от 22.06.2015г. до 10.11.2021г., 69.65 лв. мораторна
лихва за период от 11.11.2021г. до 07.06.2022г., както и държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По делото е представено Приложение към договор за потребителски кредит *** от
22.06.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А. Т. Е., както и
сключеният договор за кредит за покупка на стоки или услуги *** от 22.06.2015г.
Представена е фактура от 22.06.2015г., с издател „ЮСК БУЛ“ ЕООД и клиент А. Т. Е. на
стойност 425 лв. с включен ДДС.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021г., сключен
между кредитодателя и „АСВ“ ЕАД, по силата на който на второто дружество са
прехвърлени вземания по договори за потребителски кредит. Представено е и допълнително
споразумение № 5 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021г.
Приложен е документ – Приложение № 3 за потвърждаване на цесията, както и списък на
прехвърлените вземания.
По силата на пълномощно № 3518/2021 е упълномощено „АСВ“ ЕАД да представлява „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като уведомява съгласно чл.99 ЗЗД всички длъжници за
сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021г.
Представено е уведомително писмо до А. Т. Е. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
чрез „АСВ“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания от 11.11.2021г., ведно с известие
за доставяне, с отметка „непотърсена“.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което остатъкът на задължението на ответника по договора за покупка на стоки или услуги е
777.70 лв. главница и 279.37 лв. договорна лихва. Размерът на лихвата за забава е 45.15 лв.
2
за периода от 11.11.2021г. /дата на цесия/ до 07.06.2022г. /дата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК/. Според вещото лице общо внесени от кредитополучателя са 914 лв., от
които 222.30 лв. главница, 2.66 лв. договорна лихва и 689.04 лв. – които са отнесени за такси
застраховка и неустойки.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 8392 по
описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че срещу издадената заповед за изпълнение в
срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда
едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 22.06.2015г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А. Т. Е., в качеството им съответно на
кредитодател и кредитополучател се установява наличието на облигационно
правоотношение за предоставяне на парична сума в размер на 425 лева, за покупка на
аксесоари за мебели, както и за отпускане на револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при
лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 44.90 %. Договорът за заем е реален
договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед
събраните по делото доказателства – фактура от 22.06.2015г., вкл. и приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно дадено,
вещото лице по което е констатирало извършени от кредитополучателя плащания по
договора за кредит, съдът намира за установено, че заемната сума е усвоена от
кредитополучателя.
На 11.11.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България и „АСВ“
ЕАД, в качеството им на продавач и купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача свои вземания
по договори за потребителски кредити, като видно от Приложение към договора,
вземанията, предмет на процесния договор за покупка на стоки или услуги, са предмет и на
договора за цесия.
Видно от приложените към исковата молба документи, изпратеното до ответника
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания няма данни да е връчено на
адресата. Тъй като като приложения към исковата молба се съдържат договорът за продажба
и прехвърляне на вземания, пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България към „АСВ“ ЕАД и уведомително писмо до ответника, които са връчени заедно
с исковата молба и приложенията на пълномощника на ответника, съдът намира, че
извършеното връчване следва да се приеме, че представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. №
193/2018г., І т.о./.
В срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил, такъв е депозиран след
3
1-месечния срок за отговор на исковата молба, независимо от което ищецът следва да
проведе доказване на исковите си претенции, съобразно разпределената му доказателствена
тежест. В случая съдът намира, че такова доказване не е проведено.
В исковата молба се твърди, че възползвайки се от предоставения му кредитен лимит,
кредитополучателят е извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез
терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат АТМ. Твърди се също, че към
момента на подаване на заявлението длъжникът не е заплатил изцяло усвоените суми, като
непогасената сума за главница възлизала на 777.70 лв. По делото обаче не са ангажирани
доказателства в подкрепа на направените твърдения. Не става ясно от твърденията в
исковата молба, нито от събрания доказателствен материал какви транзакции е извършвал
ответникът, на кои дати, не са представени месечни извлечения за осъществените
транзакции, които се твърди, че кредиторът издава до 15-то число на месеца, не става ясно
какъв е размерът на минималната погасителна вноска, падежите на всяка погасителна
вноска, респ. кои погасителни вноски са просрочени, така че да възникне правото на банката
да начислява лихви – както се твърди в исковата молба в размер на 279.38 лв. лихва за
ползване на кредита, за периода от 22.06.2015г. до 10.11.2021г. и 69.65 лв. обезщетение за
забава за периода от 11.11.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, при
твърдения, че кредитополучателят не е извършил плащане по дължимите суми в рамките на
два месеца от последното плащане.
Освен това, от разясненията на вещото лице в открито заседание на 02.03.2023г. е видно, че
общо внесени от кредитополучателя са 914 лв., от които 222.30 лв. главница, 2.66 лв.
договорна лихва и 689.04 лв. – които са отнесени за такси застраховка и неустойки.
Следователно установява се, че от внесените от кредитополучателя 914 лв., голяма част от
сумата е използвана за погасяване от страна на кредитодателя на такси застраховка и
неустойки, но не и за погасяване на главница. При това положение по делото следваше
безспорно да се установят основанията за начисляване на посочените от вещото лице такси
застраховка и неустойки, както и техните размери, каквото доказване по делото не е
извършено.
В контекста на изложеното от ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства не
се установяват по основание и размер нито претендираната главница, нито претендираните
договорни и наказателни лихви. При тези данни съдът намира, че предявените
установителни искове са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, разноски се следват на ответната страна. Ответникът е
представляван от пълномощник, който претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата
на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед представения по делото договор за
правна защита и съдействие съдът намира, че в полза на адв. С. Н. от *** следва да се
присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Поради това съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 против А. Т. Е., ЕГН ********** от *** искове за признаване за
установена дължимостта на сумата от 777.70 лв. главница за периода от 22.06.2015г. до
10.11.2021г., 279.38 лв. възнаградителна лихва за периода от 22.06.2015г. до 10.11.2021г.,
69.65 лв. обезщетение за забава за периода от 11.11.2021г. до 07.06.2022г. по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *** от 22.06.2015г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за
които суми е издадена заповед № 4221 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 07.06.2022г. по ч.гр.дело № 8392 по описа на ПРС за 2022г.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да заплати на адв.С. Н., ***, адрес *** сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5