Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2019
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ
касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на
10.10.2019 г.при секретаря Наталия Зирковска и
с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД № 2000/2019
по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР
Варна, депозирана чрез процесуален представител, насочена срещу Решение №
1026/27.05.2019 г. на ВРС , постановено от XLV по НАХД №938/2019 г.
по описа на същия съд.
С него въззивният съд
отменил издаденото от касатора НП №
15-6252-000003/30.12.2015 г., с което за
нарушение на чл. 315, ал.1, т.1 във връзка с чл. 249, т.1 от КЗ на П.Й.В. *** е наложено административно наказание
глоба в размер от 400 лв. лв.
Касаторът счита
решението за неправилно, поради противоречието му с материалния закон.
Основното възражение е насочено срещу приетия от въззивния съд извод за
маловажност на деянието, като се
изтъква, че при това нарушение е формално и не се изисква създаване на
опасност или настъпване на вредни последици, липсата на които да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство.
Въз основа на изложеното е формиран петитум с
искане касационния съд да отмени въззивното решение и евентуално предвид
разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ (в сила от 001.2016 г.) да измени наказателното
постановление, като наложи по-благоприятното за нарушителя административно
наказание глоба в размер от 250 лв.
Ответникът в представен
по делото писмен отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд правилно е приложил
института „маловажен случай“ и моли
съдът да потвърди постановеното от този съд решение.
Представителят на ВОП изразява становище за основателност
на касационната жалба, счита, че ВРС е
приложил неправилно закона – в частност
чл. 28 от ЗАНН, моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и данните по делото, настоящият състав констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
Според съдържанието на издаденото от касатора НП №
15-6252-000003/30.12.2015 г. е ангажираната административнонаказателната отговорност
на П.Й.В. ***, за това, че на 12.11.2015 г. около 02:35 часа в гр. Варна по
бул. «Вл.Варненчик» в посока ул. «Д-р
Пюскюлиев» управлявал собственото си лек автомоби ДК № СА 5261 НС, като не е изпълнил
задължението си в качеството на собственик
да сключи валидна полица за задължителна застраховка «гражданска
отговорност».
Горното било установено при извършена от служители на
сектор ПП при ОД на МВР Варна проверка на посочените дата и час, като е
съставен и АУАН № 378990, връчен на
лицето на същата дата.
Приложената в АНП справка от Гаранционния фонд сочи, че
процесното МПС е било с активна
застраховка «ГО» до 23:50 часа 11.11.2015 г. Проверката е извършена в 02:35 ч.
На 12.11.2015 г., а новата застраховка е сключена на 12.11.2015 г. в 10:38
часа, активна от 12:00 часа на същата дата.
Издаденото НП №
15-6252-000003/30.12.2015 г. е връчено на нарушителя едва на 04.02.2019
г.
За да отмени
наказателното постановление, въззивният съд приел за
безспорно установено, че към момента на извършване на проверката за управляваното от жалбоподателя (сега –
касационен ответник) МПС не била сключена задължителна застраховка „ГО“, което от обективна страна осъществява
състава на чл. 315, ал.1 т.1 от отменения КЗ във връзка с чл.259, ал.1 т.1 от
същия кодекс. При съпоставката на цитираните
норми (отменени) с нормата на чл.
638, ал.1, т.1 от действащия КЗ, приел че се касае за идентични като състав на
административното нарушение норми, но с
актуалната разпоредба предвиденото административно наказание „глоба“ е в размер
от 250 лв. – по-нисък от определения с
действалия към момента на издаване на наказателното постановление чл. 315, ал.1
т.1 от КЗ(отм.) размер – от 400 лв. до 600 лв.
Тази съпоставка мотивирал
въззивния съд да приеме, че следва да се
приложи чл. 3, ал.2 от ЗАНН.
Възражението
за изтекла погасителна давност счел за неоснователно, аргументирайки се
направения коментар и анализ на разпоредбите на чл. 34 и чл. 11 от ЗАНН във връзка чл. 80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.1 ал.2 и ал.3 от НК.
Въпреки
направените с оглед липсата на вредни
последици от деянието, неговата незначителност и ниска степен на обществена
опасност, го квалифицирал като маловажен
случай, прилагайки чл. 28 от ЗАНН на това основание отменил наказателното
постановление.
Касационната инстанция в настоящия си състав
споделя изводите на въззивния съд относно доказаността на нарушението и
неговата правна квалификация, както и тези относно липсата на законови
предпоставки за приложение на института на погасителната давност.
Изводът
относно прилагането на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, макар и формално да е правилен, не
може да бъде споделен. Видно от данните
по делото наказателното постановление, издадено на 30.12.2015 г е връчено на
неговия адресат едва на 04.02.2019 г. Административнонаказващият орган е бездействал в продължение на повече от 3 години. С оглед
характера на деянието и развитието на поведението на наказаното лице (сключена
полица за задължителна застраховка „ГО“
десет часа и тридесет и осем минути след изтичане на срока на покритие на
предходната ) това забавяне на връчването на наказателното постановление
напълно изключва ефекта на превенцията,
заложен в чл. 12 от ЗАНН. Това обезсмисля и прилагането на чл. 3,ал.2 от ЗАНН.
Решението на ВРС е
принципно правилно и като такова следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2,
изр.второ и чл. 222, ал.2 от АПК втори
касационен състав при АС Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1026/27.05.2019 г. на ВРС , постановено от XLV по НАХД №938/2019 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………
ЧЛЕНОВЕ:1………………
2………………..