Р Е Ш Е Н И Е
№ 287/23.10.2017г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, I
състав
На двадесет и първи септември Година 2017
В публичното заседание в следния състав :
Председател: Людмила
Пейчева
Членове : Капка
Павлова
Димитър
Ковачев
при секретаря Златка Стоянова_____________ и в присъствието на прокурора
_______________________ като разгледа докладваното от член съдията Капка
Павлова, въззивно гражданско дело № 382 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение №229 от 11.04.2017г.,
постановено по гр.дело № 05242/2016г.
по описа на ПРС “Стомана
индъстри ” АД , гр.П. и „Еврометал“ООД, гр.П. са осъдени солидарно да
заплатят на Б.С.З. сумата 13 160,76лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално
заболяване „Дискова херния на нива L4 -L5 и L5- S1, състояние след дисцектомия, и L5- S1
и фераминотомия“, установено с ЕР №***г. на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.С., влязло
в сила на 02.01.2014г. и представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила ако е била здрава и работила като „ ***“ в *** и трудовото
възнаграждение, което е получила като „***“ за периода 02.01.2014г.-
15.05.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата , считано от 02.01.2014г. до окончателното й изплащане. Освен това ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищцата и
сумата 959,40лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между дължимите с трудовото
възнаграждение суми за безплатна храна, която
ищцата би получила ако е била
здрава и е работила като „ ***“ и *** и получените от същата суми като „***“.
Със същото решение “Стомана индъстри ” АД , гр.П. е осъдено да заплати на
ищцата сумата 3684лв, представляваща имуществени вреди в резултат от същото
професионално заболяване и изразяващи се в разликата между обезщетението в
размер на шестмесечно трудово възнаграждение при пенсиониране, което ищцата би получила ако е била здрава и е работила като „***“ и полученото
такова като „***“,ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от 02.01.2014г. до окончателното й изплащане.
Против така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от дружеството- ответник в първоинстанционното
производство “Стомана индъстри ” АД,
гр.П.. Със същата се моли решението да бъде
отменено и въззивният да отхвърли предявените искове изцяло. Направени са оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност
на същото. Посочва се, съдебният акт е
необоснован и постановен при нарушение на съдопроизводствените правила. По- конкретно
се сочи, че по делото няма доказателства, че
ищцата би пропуснала като доход всички допълнителни плащания,
съставляващи елемент от допълнителното трудово възнаграждение, които са
различни от основната работна заплата и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер съгласно Наредбата
за структурата и организацията на работната
заплата.
На следващо място са направени оплаквания, че неправилно е прието , че експертното
решение на ТЕЛК, с което е констатирано влошаване на здравословното състояние на
З. е влязло в сила и е породило действие
, като се сочи, че този факт е в
доказателствената тежест на ищцата. Освен това се правят оплаквания за неправилно
определяне на периода, за който е присъдена законна лихва, тъй като датата
на издаване на съдебното решение не може
да се приеме за дата на пораждане на
неговото действие. Наведени са и
оплаквания, че “Стомана индъстри
” АД не е правоприемник на другия
ответник по делото – „Еврометал“ ООД и не е страна в материално
-правното отношение по предявените
претенции за имуществени вреди. Сочи, че при този ответник не е
имало вредни условия на труд, за
да се претендира обезщетяване на вредите от същите. Посочва се, че неправилно и
в противоречие със задължителната практика на ВКС е прието, че се дължи
разликата между обезщетението в размер на шестмесечното трудово възнаграждение при
пенсиониране ако ищцата е била здрава и това ,което е получила
при заеманата длъжност „***“ . На последно място е направено оплакване за незаконосъобразност на решението
в частта му, с която са присъдени обезщетения за забава в размер на законната
лихва, считано от 02.01.2014г. като се твърди, че началната дата, от която се
дължат същите е определена неправилно
като резултат от погрешното схващане
на съда,че датата, от която решението поражда сила е тази, на която същото е
издадено.
Еврометал“ООД, гр.П. се е присъединило
към въззивната жалба на “Стомана
индъстри ” АД , гр.П. в срока по чл. 265,ал.1 от ГПК.
Въззиваемата Б.З. чрез процесуалния си
представител е подала писмен отговор,с който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В
съдебно заседание и депозираните писмени бележки поддържа това становище.
Пернишкият окръжен съд,
извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба,
събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:
Пред
районния съд са предявени искове с
правно основание чл.200 от КТ. Моли се на ищцата да бъдат присъдени обезщетения
за имуществени вреди, претърпени в резултат на инвалидизирането и за срок от
три години поради наличие на професионално заболяване, получено в следствие на
работата й в ответните дружества. Характера на професионалното
заболяване е констатиран с ЕР № ***г. на ТЕЛК- обща разширена при МБАЛ „Рахила
Ангелова“, гр.П.. На основание това експертно решение ищцата била трудоустроена
и преназначена от длъжност „ ***“в *** на длъжност „***“. В последствие ищцата е
преосвидетелствана с три решения на ТЕЛК
при МБАЛ „ Иван Рилски|“, гр.С. като въз
основа на първите две са били заведени искове с правно основание чл.200 КТ и на З. са присъдени обезщетения за имуществени вреди.
С
последното ЕР №***г. на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.С. на ищцата е
определена 78% нетрудоспособност
за срок от три години – до 01.12.2016г. Предявените искове, както беше посочено,
са за присъждане на обезщетения за
претърпени в следствие на това имуществени
вреди. Първият такъв е за сумата 13
160,76лв.,представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата
е можела да получи ако работеше на предишната си длъжност и тази, на която е
трудоустроена за периода 02.01.2014г.- 15.05.2016г. Втората претенция е за обезщетяване на разликата
в сумите, изплащани за безплатна храна
за същото време и е в размер на 959,40лв, а последната- за разликата между
обезщетението в размер на шестмесечно трудово възнаграждение при пенсиониране, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „***“ и полученото
такова като „***“. Претендира се и законната лихва върху тези главници,считано от датата на решението
на ТЕЛК до окончателното й изплащане.
С
подадения отговор на исковата молба
ответникът „ Стомана индъстри” АД
е изразил становище за недопустимост на предявените искове, а при условията на алтернативност е оспорил същите
по основание и размер. Направено е възражение, че ЕР на ТЕЛК не е породило правно действие. Посочва
се също, че трудоустрояването е станало след сключване на договор по взаимно съгласие на страните, както и че това дружество не е правоприемник на другия ответник.
Навеждат се и доводи, че се претендират вреди от плащания, които нямат
постоянен характер. Направено е възражение за погасяване на исковете по
давност.
Ответникът
„ Еврометал” ЕООД също е подало отговор
на исковата молба, с който я оспорва. Макар да се признава факта, че ищцата е
работила в дружеството за периода 17.01.2000г. - 15.06.2001г., се твърди, че за
вредите от професионалното заболяване
следва да отговаря само другият ответник , тъй като със споразумение двете
дружества са се съгласили всички задължения по трудовите правоотношения с
работниците да бъдат поети от „Стомана индъстри“ АД. Оспорва се основателността
на претенцията за сумите за безплатна храна , бонуси към трудовото възнаграждение и нощен труд като се посочва , че не е ясно
на какво основание се дължат същите. По
отношение на третия иск, чиято цена представлява разликата в обезщетенията при
пенсиониране се изразява становище, че това не са имуществени вреди в резултат
на професионалното заболяване.
С
обжалваното решение е прието, че е налице фактическият състав на чл.200, ал.1 от КТ и отговорността на
ответното дружество следва да бъде ангажирана. Съдът е счел, че безспорно на
ищцата е признато професионално заболяване, а с ЕР №***г. на УМБАЛ „Св.Иван
Рилски“, гр.С. е определена
нетрудоспособност за срок от три години. Размера на претърпените от ищцата имуществени вреди е
определен на базата на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза.
Въззивният съд при упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК , намира че обжалваното решение е
валидно и допустимо, тъй като е постановено от съдебния състав, разгледал
делото и в рамките на правомощията на
съда, като последният се е произнесъл
по заявената претенция, излагайки ясни и разбираеми мотиви.
По
отношение на правилността на същото,
настоящата инстанция намира следното:
Обстоятелството,
че ищцата е работила по трудово договор първо в Еврометал“ООД, гр.П. , а след
това и в “Стомана индъстри ” АД , гр.П. е безспорно по делото. Това
важи и за факта, че на ***г. трудовото правоотношение
между нея и “Стомана индъстри ” АД , гр.П. е прекратено
поради пенсиониране на същата. В тази
насока по делото са представени писмени доказателства, които не се оспорват от страните .
Предвид
направените в жалбата оплаквания спорни са следните въпроси : На първо място е необходимо да бъде проверено дали решението на ТЕЛК, въз основа на което
на ищцата е призната временна
нетрудоспособност е влязло в
сила. На следващо място следва да се прецени дали допълнителните възнаграждения, за които се иска присъждане на разлика, включително и стойността
на безплатна храна са елемент на трудовото възнаграждение с постоянен характер
, както и дали са налице материалноправните
предпоставки за присъждане на разликата
между обезщетението по чл.223, ал.3
от КТ. Спорно е и откога следва да бъде присъдена законната лихва върху
претендираните главници и дали и
исковете са погасени по давност.
Макар първоинстанционният съд да не е
обсъдил доводите на ответника “Стомана
индъстри ” АД , наведени с
отговора на исковата молба, че при
този ответник не е имало вредни условия на труд, за да се претендира
обезщетяване на вредите от същите, предвид липсата на такива оплаквания във въззивната жалба съдът счита, че
не следва да обсъжда същите. Само за
пълнота следва да се отбележи, че решението на ТЕЛК е официален удостоверителен
документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна
връзка между условията на труд и
полученото заболяване и съдът няма правомощия да преразглежда същото.
Окръжният съд приема ,че възражението,
че ЕР не е влязло в сила е неоснователно предвид приложеното към писмо изх.№326 от
15.03.2017г. копие от обратна разписка, получена
от това дружество на 08.01-2014г. и липсата на доказателства, а и
твърдения “Стомана индъстри ” АД , гр.П. да е подало жалба против същото. Съгласно задължителната
съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 213 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др./ при спор дали решението е
обжалвано, този факт подлежи на доказване от работодателя
Във връзка с определяне на размера на разликите във
възнагражденията на длъжността, която З.
е изпълнявана преди констатиране на
заболяването и тази, на която е работила
за исковия период, както и
разликите в размера на сумите за получавана безплатна храна и в тази , получена като обезщетение за пенсиониране
първоинстанционния съд е допуснал и приел съдебно- икономическа експертиза , изготвена от вещото
лице Б. П..
От заключението по същата се установява какъв е размера на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 02.01.2014г. до
15.05.2016г. и размера на възнаграждението на работник ,който заема длъжността „***“
като е коригиран само процента за клас
прослужено време с оглед трудовия
стаж на ищцата. При изчисляване на възнагражденията експертът е взел предвид и производствените
бонуси, бонусите по КТД, нощния и
извънреден труд. Получената разлика
е в размер на 13160лв. Изчислена е и стойността на получената безплатна
храна за същия период. Тя е в размер на 959,40лв. Освен това вещото лице е
определило какъв би бил размера на обезщетението, което З. би получила
ако работеше на предишната си длъжност и обезщетението, което е получено при
пенсионирането й , след като е работила на длъжност „***“
За да уважи така предявеният иск трябва да са
налице следните предпоставки: На първо място трябва да е налице имуществена
вреда , която освен претърпените загуби, обхваща и пропуснатите от лицето
ползи, които като например безплатна храна. На второ място е необходимо да е констатирано професионално заболяване и на трето - да се
установи причинна връзка между заболяването и
тези вреди, т.е. именно заболяването да е попречило на работника да
получи тези доходи .
При определяне на размера на вредите базата
за изчисляване на разликата е брутното трудово възнаграждение, което работникът
би получил, ако беше здрав и работеше на заеманата преди увреждането длъжност
при съобразяване на всички промени в размера на трудовото възнаграждение за
същата длъжност, настъпили през исковия период от време. Брутното трудово възнаграждение
включва и всички трайно получавани доходи
и добавки към него - парично и натурално, включително и стойността на
получаваната безплатна храна. Различните бонуси, възнаграждения за условия на труд и за положен нощен труд представляват част от
работната заплата съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, както и на Наредбата за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Преди на това
направените в същата насока възражения се
явяват неоснователни.
Неоснователно
е и оплакването, че не се дължи
обезщетяване на разликата в размера на
обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ , тъй като тя също представлява пропусната полза.
Ето
защо следва да се приеме, че по делото са доказани настъпилите имуществени вреди,а оглед изложените по-горе мотиви , че решението
на ТЕЛК е влязло в сила – и професионалното заболяване. Що се касае до
причинната връзка, същата се установява от самото експертно решение, в което са дадени
предписания относно противопоказанията на
труд за здравето на ищцата и от приложения като доказателства по делото протокол за
извършване проучване на
професионална болест , в който подробно е описан работният процес и е оценен
професионалния риск за здравето на ищцата при
упражняване на труд на предишната
заемана от нея длъжност. На базата на това следва да се приеме, че
именно професионалното заболяване е било
пречката З. да работи на длъжността „***“ и да получи съответното възнаграждение и допълнителни плащания
за същата, както и обезщетение по чл.222,ал.3 КТ на база на същото възнаграждение. .
По
отношение на оплакванията ,че неправилно е определен началният момент,
от който се дължи законна лихва върху присъдените главници съдът излага
следните съображения: За началния момент, от който се дължи законна лихва от
значение е датата на инвалидизиране - 01.12.2013г., т.е обезщетение за забава в размер на законната
лихва се дължи от елемент по-ранен от този, посочен в решението. Ето защо е
жалбата и в тази й част се явява
неоснователна.
Неоснователно
е и възражението за погасяване на
предявените искове по давност,тъй като исковата молба е предявена на
15.11.2016г. и не е изтекъл тригодишния срок
от постановяване на решението на ТЕЛК, с който искът се погасява по давност.
С оглед
на всичко изложено обжалваното решение
като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата ще следва да бъдат присъдени и
направените разноски, които са в размер на 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения окръжния съд,
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №229 от
11.04.2017г., постановено по гр.дело №
05242/2016г. по описа на ПРС .
ОСЪЖДА “Стомана индъстри ” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** И Еврометал“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** солидарно за заплатят
на Б.С.З. сумата 800лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.