Решение по дело №1861/2014 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1879
Дата: 13 октомври 2015 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20147180701861
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1879

гр. Пловдив, 13.10.2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В. Е., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1861 по описа за 2014 год., за да се произнесе     взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5  от ЗДП.

Жалбоподателят  - "ХАЙ ЕНД БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК ***., със седалище и адрес на управление в гр. *** представлявано и управлявано от *** П., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Т. Ч. обжалва принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, л.а. Волво с рег. № РВ 5268ВК, проведена на 20.06.2014 г. по докл.записка № 22/25.08.2014 г.

 В жалбата, както и в писм.защита на адв. Ч.  се твърди, че репатрирането е незаконосъобразно, иска се отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна, както  и заплащане на съдебни разноски.

Ответникът - старши полицай Н. Х. , при Сектор “Общинска полиция” при ОД на МВР – Пловдив счита жалбата за неоснователна, по аргументи, изложени в проведеното открито съдебно заседание на 15.09.2015г.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото доказателства, че преместването на автомобила  е било осъществено на 20.06.2014 г., а жалбата срещу процесната ПАМ е подадена на 27.06.2014 г. от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално  допустима, а разгледана по същество същата е и основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.06.2014г.,  в гр. Пловдив, на ул.Братаница , срещу №6,   около 16.55 часа жалбоподателя е бил паркирал личния си лек автомобил, марка Волво с рег. № РВ 5268ВК,  на улицата, срещу гаража на Г.А.Д.. От административния орган не са изпратени фотоснимки , тъй като същите не са запазени. По сигнал на Динков до Общинска полиция, че не може да влезне в гаража си от неправилно паркирания л.а. Волво - собственост на жалбоподателя,  автомобила е бил репатриран на наказателен паркинг в гр. Пловдив.

Административният орган с писмо от 14.11.2014 г. е изпратил преписката  / л.31-41/ със становище по същество и практика на АС Пазарджик, по  сходен случай от същата улица,  Заповед № 14 0А 96/16.01.2014 г. в която фигурира под № 35 полицай Н. Х.. Изпратена е и  ежедневна ведомост от същата дата за разстановка на силите и средствата на общинска полиция Пловдив.

Предмет на оспорване в настоящото производство е приложеното спрямо жалбоподателя разпореждане на полицейския орган за принудителна административна мярка /ПАМ/, а именно преместване на пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението -  чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В случая по отношение на въпросното МПС е предприета процедура по преместването му, за реализирането на която сочи представената по делото докладна записка  на л.18 от полицай Х.  от 20.06.2014 г. Тази процедура е законово регламентирана в чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, както и с решения на органа на местното самоуправление - Общинския съвет на гр. Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК.

Поради това и доколкото в ал. 1 не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и по аргумент на противното следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез нарочна заповед, а с нареждане на съответните, оправомощени лица. В случаите като този приложената ПАМ не е необходимо да е с писмен акт, но е задължително същата да е наложена от орган, упълномощен за целта.

Съдът установи от  представената по делото като доказателство – заповед № 14 ОА 96/ 16.01.2014 г. на кмета на Община Пловдив, че под № 35 е отразен ст.полицай Н. Х.  от ООР сектор "Общинска полиция - Пловдив" към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР Пловдив, наредил процесната ПАМ  е определен да работи по безопасността на движението и репатриране на автомобилите в гр. Пловдив.

В разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП са уредени двете хипотези на преместване на "правилно" и на "паркирано в нарушение" МПС - букви "а" и "б". Законодателя е предвидил , че в горната хипотеза  (изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

 Настоящият случай е подведен под хипотезата на буква "Б", като именно и тук е спорния момент между страните - дали репатрираното МПС е било паркирано правилно или в нарушение на ЗДвП, както и дали е било паркирано на место, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите ППС-та.

От разпита на полицай Х., както и от изпратената от  ОП „Организация  и контрол на транспорта“ при Община Пловдив /л.68/ става ясно , че на процесната улица „Братаница“ няма  знак забраняващ паркирането или престой на МПС , както и че няма знак указващ  „репартриране“ на неправилно паркиралите автомобили.

По искане на жалбоподателя съдът допусна СТЕ с в.л. инж. А., който  след оглед на местото и запознаване с габаритите на улицата и процесните МПС-та  е  отговорил, че е възможно влизането на автомобила на Г.Динков в гаража, при положение че е налице паркираната срещу гаража от  жалбоподателя кола, марка „Волво“. Освен това експерта е отговорил, че на процесната улица е нямало поставени  знаци за забранен престой и забранено паркиране.

От горните доказателства съдът следва да приеме , че процесния автомобил на жалбоподателя е бил паркиран правилно в дясно от осовата линия на пътното платно  в участък от улицата за който няма знаци забраняващи паркирането или престой на МПС , както и че няма знак указващ  „репартриране“ на неправилно паркиралите автомобили. Така паркирано МПС-то на жалбоподателя не е създавало опасност за преминаването на другите участници в движението, както и не е пречило на Г.Д. да влезне със собствения автомобил в гаража си на ул. Братаница.

Целта на мерките по ЗДв.П изрично е посочена в разпоредбата на чл.171 ЗДв.П - за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга пряко и безусловно, макар и временно, правната сфера на адресата. Констатациите на контролния орган в случая не обосновават последиците на приложената мярка.

 

С оглед приложените доказателства и направеното искане на жалбоподателя се дължат съдебни разноски в размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лева

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд - Пловдив, V състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на  "ХАЙ ЕНД БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК ***., със седалище и адрес на управление в гр. *** представлявано и управлявано от *** П., ЕГН ********** принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, л.а. Волво с рег. № РВ 5268ВК, проведена на 20.06.2014 г.

ОСЪЖДА  Община Пловдив /Сектор Общинска полиция – Пловдив/, да заплати на "ХАЙ ЕНД БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК ***., със седалище и адрес на управление в гр. *** представлявано и управлявано от *** П., съдебни разноски в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: