Решение по дело №3386/2017 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№801

гр. Перник, 12.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 03386 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба на Д.А.М. срещу «Кредит инкассо инвестмънт бг» АД, с искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 252,76 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № CREX -01644630, сключен между Д.А.М. и «БНП Париба»АД, сумата в размер на 65,26 лева, представляваща лихва за забава на главницата за периода от 15.04.2008 г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 125 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.04.2011 г. по ч. гр. д. № 6161 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, както и сумата от 350 лева – разноски по изпълнително дело № 190/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. с рег. № 813, което е образувано въз основа на посочения изпълнителен лист.

            В исковата молба се посочва, че между Д.А.М. и «БНП Париба»АД е сключен договор за потребителски кредит № CREX -01644630. Във връзка с вземанията по този договор «БНП Париба»АД инициирало образуване на ч. гр. д. № 6161 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 19.04.2011 г. След това на 19.09.2011 г. въз основа на молба на взискателя било образувано изпълнително дело № 1494/2011 г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № 813. На 03.10.2011 г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до НОИ  ТП – гр. Перник за налагане на запор върху пенсията на ищцата, което не породило никакви правни последици, тъй като вземането било несеквестируемо. Твърди се, че след това не са били извършвани изпълнителни действия, при което изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Пояснява се, че на 15.05.2015 г. с договор за цесия «БНП Париба»АД прехвърлило на ответното дружество «Кредит инкассо инвестмънт бг» АД вземанията си към ищцата. В тази връзка на 23.01.2017 г. ответникът образувал изпълнително дело № 190/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. с рег. № 813, по което били начилсени допълнително сумата от 350 лева – разноски. Изразяват се съображения за погасяване на вземанията по давност, тъй като не били извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години.  

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на претенциите. Поддържа доводи, че наложеният запор от 03.10.2010 г. представлява изпълнително действие, което прекъсва давността. Според процесуалния представител на ответника възраженията за давност са отбранителни средства и не могат да се предявят чрез иск. Също така посочва, че погасените по давност вземания представляват естествени задължения и спрямо тях не може да се предяви установителен иск, че не съществуват.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Страните не спорят, че между ищцата и «БНП Париба» АД е сключен договор за потребителски кредит № CREX - 01644630. Не се спори, че «БНП Париба» АД инициирало образуването на ч. гр. д. № 6161 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 19.04.2011 г. за следните вземания - сумата 252,76 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № CREX -01644630, сумата в размер на 65,26 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.04.2008 г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 125 лева – направени разноски в заповедното производство.

Видно от писмените доказателства по делото се установява, че «БНП Париба» АД подало молба от 19.09.2011 г. за образуване на изпълнително дело № 1494/2011 г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № 813. В същата молба е направено искане от съдебния изпълнител за предприемане необходимите действия за принудително изпълнение на обсъжданите вземания. Установява се още, че на 03.10.2011 г. е изпратено запорно съобщение до Районо управление «Социално подпомагане» - гр. Перник за налагане на запор върху пенсията на ищцата.

Видно от постановление от 14.01.2017 г. на ЧСИ А.В., с рег. № 813 се установява, че от същата датата е прекратено производството по изпълнително дело № 1494/2011 г.

Страните по делото не спорят по това, че процесните вземания на «БНП Париба» АД към Д.А.М. са прехвърлени на ответника «Кредит инкассо инвестмънт бг» АД, за което е сключен договор за цесия от 15.05.2015 г. 

От представената по делото молба от 26.01.2017 г. на «Кредит инкассо инвестмънт бг» АД се установява, че въз основа на същата е образувано изпълнително дело № 190/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. с рег. № 813, касаещо цедираните вземания по изпълнителния лист от 19.04.2011 г. по ч. гр. д. № 6161 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд. В молба от 26.01.2017 г. е поискано да се събере допълнително сумата от 350 лева, представляваща разноски в изпълнителното производство.

С уведомление от 05.03.2017 г. съдебният изпълнител е информирал ищцата, че дължи сумите по процесния изпълнителен лист, както и сумата от 350 лева, представляваща направени от взискателя разноски в изпълнителното производство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищцата не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност.

Доколкото предявяването на иска не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцата е обусловен от това, че ответното дружество претендира заплащането на процесните вземания и е образувало изпълнително производство по принудително изпълнение на вземанията, то предявените искове се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съдът намира за неоснователни доводите, че възраженяита за давност не могат да се релевират посредством предявяване на иск. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 439 ГПК изрично предвижда предявяване на установителен иск, като изтеклият период от време, водещ до погасяване на вземането, представлява факт, който е настъпил след издаването на изпълнителния лист.

Процесните вземания, които са предмет на изпълнителния лист от 19.04.2011 г., се отнасят за връщането на предоставени парични средства по договор за потребителски кредит и мораторна лихва, както и направени разноски в заповедното производство. Вземането за главница по договора за потребителски кредит се погасява с обща петгодишна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, а вземането за лихва за забава се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. 

Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

            Съдът счита, че на 03.10.2011 г. е прекъсната давността с предприето изпълнително действие, посредством налагане на запор върху пенсията на ищцата. Обстоятелството дали пенсията е несеквестируема не води до извод, че давността не се прекъсва. Давността се прекъсва, когато е поискано или е предприето изпълнително действие, както и в случая на извършено изпълнително действие (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Обстоятелството, че предприетият изпълнителен способ не е дал резултат, поради несеквестируемост, не води до извод за липсата на прекъсване на давността. Предвид изложеното съдът приема, че на 03.10.2011 г. е прекъсната давността, от която датата започва да тече нова петгодишна давност, която изтича на 03.10.2016 г., а за вземането за лихви кратката тригодишна давност изтича на 03.10.2014 г.  

            Съдът намира, че в този петгодишен период от 03.10.2011 г. до 03.10.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия, доколкото не се представиха доказателства за това. Подадената молба от 26.01.2017 г. е след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, когато вземането е вече погасено по давност. Подаването на подобна молба би имала значение по делото, ако вземането не е погасено по давност, тъй като в молбата се съдържа искане да бъде приложен определен изпълнителен способ.

            Предвид изложеното съдът намира, че вземането по договора за потребителски кредит и лихвата за забава са погасени по давност. На основание чл. 119 ЗЗД следва извод, че са погасени вземанията в размер на 125 лева – разноски в заповедното производство и 350 лева, представляваща направени от взискателя разноски в изпълнителното производство. В този смисъл исковете са основателни и следва да се уважат. 

По разноските:

            В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 600 лева за предоставена безплатна правна помощ, поради материалната затрудненото положение на ищцата, което се установява от представения договор за адвокатски услуги.

Съдът намира, че дължимата държавна такса по установителните искове е в размер на 100 лева. По делото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 100 лева следва да се присъди в полза на Пернишки районен съд.  

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение «Кредит Инкасо Инвъстмънт БГ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,***«Панчо Владигеров» № 21, Бизнес център «Люлин 6, ет. 2,  че Д.А.М., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 252,76 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № CREX -01644630, сключен между Д.А.М. и цедента «БНП Париба»АД, сумата в размер на 65,26 лева, представляваща лихва за забава на главницата за периода от 15.04.2008 г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 125 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.04.2011 г. по ч. гр. д. № 6161 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, които вземания са прехвърлени на цесионера «Кредит Инкасо Инвъстмънт БГ» АД, ЕИК *********, както и сумата от 350 лева – разноски по изпълнително дело № 190/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. с рег. № 813, което е образувано въз основа на посочения изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА «Кредит Инкасо Инвъстмънт БГ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,***«Панчо Владигеров» № 21, Бизнес център «Люлин 6, ет. 2 да заплати на адвокат Милка Х. от Адвокатска колегия – гр. Перник сумата в размер на 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА «Кредит Инкасо Инвъстмънт БГ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,***«Панчо Владигеров» № 21, Бизнес център «Люлин 6, ет. 2 да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата в размер на 100 лева, представляваща дължима държавна такса за предявените установителни искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

 

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.