Решение по дело №660/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 6, вх. Б, представлявано от управителя Т.Н., срещу Решение № 1012-04-65#13/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължителни предписания № ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, а констатациите в задължителните предписания – като недоказани. Твърди, че дружеството е представило достатъчно доказателства за наличието на търговска дейност, осъществявана от негови служители, като представя допълнително такива с жалбата. Сочи, че разминаването на някои данни по документи и декларирани в НАП представлява технически грешки, което подлежи на коригиране, но това не е основание за заличаване на данните за извършване на трудова дейност от служителите. По тези съображения, подробно развити в съдебно заседание, се иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразността на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО вр. чл. 59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. Тези доводи важат и за задължителни предписания № ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. Не се установява при издаването на тези актове да са допуснати съществени процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон:

Със задължителни предписания № ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – В. Търново, на „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД, в качеството на осигурител е наредено да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на: 1. Е. М.П. за периода от 09.12.2021 г. до 31.12.2021 г. 2. П. Р.И. за периода от 29.12.2022г. до 30.01.2023 г. 3. Ж.С.С. за периода от 24.02.2023 г. до 28.02.2023 г. В мотивите на предписанието е посочено, че съгласно КП № КП-5-04-01405298/08.08.2023 г. не се установяват данни за извършването на стопанска дейност, вкл. за реализирани приходи, обуславящи изплащането на трудови възнаграждения, за които е подавана информация в регистъра на осигурените лица. При това положение дружеството-осигурител не е имало фактическо и правно основание да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО за посочените лица, доколкото същите не са упражнявали трудова дейност и за тях не е възникнало основание за осигуряване.

Основният спорен въпрос по делото е дали лицата – Е. П., П. И., и Ж. С.са осъществявали трудова дейност или не са, за което на осигурителя „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД са дадени задължителни предписания да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация образец № 1. От данните по делото се установява, че „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД е регистрирано на 26.04.2016 г. с предмет на дейност: дейности в областта на информационните технологии, разработка на приложен софтуер и други дейности, незабранени от закона. До края на 2019 г. дружеството е стопанисвало кафене. Последните трудови договори с лица на длъжност „сервитьор“ са прекратени на 06.12.2020 г., а след 03.09.2020 г. дружеството не разполага с регистриран касов апарат, както и с банкови сметки. По отношение на Е. П., П. И., и Ж. С.се установява следното:

Относно Е.П.:

Лицето е назначено по трудов договор от 09.12.2021 г. на длъжност „техник-оператор“ с трудово възнаграждение в размер на 650 лв., към който е приложена длъжностна характеристика на длъжността „техник вибродиагностика“. От 13.12.2021 г. е назначен на длъжността „техник ел. системи“, като е приложена длъжностна характеристика за тази длъжност. Със заповед № 1 /без дата/ трудовото правоотношение на Е. П. е прекратено считано от 10.01.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.

От Е.П. са представени писмени обяснения, според които бил назначен на длъжност техник вибродиагностика, а впоследствие на длъжността техник ел. системи. Трябвало да се запознае и обучи, да извършва монтаж, поддръжка, абонамент на СОД, системи на видеонаблюдение и системи за пожароизвестяване. Първите дни преминал през обучение от служители на „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД. За периода след обучението работил на обект в с. Михалци, където изградили система за видеонаблюдение. Работното му време било от 8,30 ч. до 17,30 ч. За свободното място научил от общи познати с Т. Н.. Уговорили се били тя да го назначи на изпитателен срок. Тя го запознала с основните изисквания на служебните задължения, като е работил и със служители на другата ѝ фирма. Трудовото му възнаграждение било платено в брой, за което се подписал в съответната ведомост. Не притежавал особени технически умения, но тъй като щял да мине обучение работодателката му не изисквала такива.

Съгласно писмени обяснения от управителя на „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД до края на 2019 г. дружеството стопанисвало кафене, но поради намаляване обема на работа прекратили дейността. Т. Н. била собственик и на друго дружество „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД, което се занимавало с проектиране, доставка, изграждане и поддръжка на системи за видеонаблюдение, СОТ, пожароизвестителни системи, системи за GPS проследяване и др. Дружеството обаче било регистрирано по ЗДДС, а много от клиентите-частни лица и малки фирми не желаели допълнително оскъпяване с 20 %, затова решила „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД да започне дейност в сферата на изграждане и поддръжка на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване и др. за такива лица и фирми. За осъществяването на дейността се изисквало квалифициран персонал и тъй като дейността била сложна и изисквала нужда от определени технически познания, първият месец обикновено бил свързан с преминаване на обучение. Е.П. бил назначен на въпросната длъжност, тъй като искала да участва в една обществена поръчка, но същият не покрил изискванията ѝ и бил освободен още първия месец.

От работодателя в хода на проверката и с жалбата са представени двустранно подписана проформа фактура № 1/11.01.2022 г., издадена от „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД на А.Х.от гр. Габрово, на стойност 1600 лв. с предмет „проектиране, монтаж на система за видеонаблюдение“ и фактура № 1/29.12.2022 г. между същите страни и със същите предмет и стойност. Представена е заповед за командировка № 1/13.12.2021 г., с която Е. П. е командирован до с. Михалци за периода 13.12.2021 г.-31.12.2021 г., със задача „монтаж система видеонаблюдение“. От командированото лице е попълнен доклад за извършената работа със забележка „дейността е сложна за мен“. Представен е и протокол, според който „Днес, 05.01.2022 г., в с. Михалци, къща-собственост на А.Х.-К., служител на фирмата извърши монтаж на система за видеонаблюдение в периода от 13.12.21 г.-31.12.21. Системата е предадена в пълна работна изправност.“ Протоколът е подписан единствено от изпълнител Е.П.. От ТД на НАП В. Търново е представена ГДД на „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД за 2022 г., от която е видно, че дружеството е декларирало приходи в размер на 1600 лв. и разходи в размер на 852,50 лв. Представени са и длъжностни характеристики, ведомости за заплати, правилник за вътрешния ред, бележка за начален инструктаж и др.

В други обяснения Т. Н. посочва, че лицето А.Х.работи в чужбина и няма контакт с нея. Не можела да посочи адреса в с. Михалци. Фирмата не извършвала продажба на техника, а същата била собственост на клиента, който директно я закупувал от производител или дистрибутор. Плащанията били в брой чрез използване на система за парични разплащания „Весипей“, която имала издадено разрешително от КРС. Фирмата към момента нямала разкрити банкови сметки и касов апарат, тъй като била с много скромна дейност.

Относно П.И.:

Лицето има сключен трудов договор от 19.12.2022 г. с „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД за длъжност „техник“ с код по НПКД 31193056 с трудово възнаграждение в размер на 710 лв., към който е приложена длъжностна характеристика на длъжността „техник вибродиагностика“. Със заповед от 19.12.2022 г. Пл. И. е назначен на посочената длъжност, считано от 29.12.2022 г. /в заповедта годината навсякъде е посочена като 2023 г./. С анекс от 03.01.2023 г. е изменено трудовото възнаграждение на 780 лв. и Пл. И. е назначен на длъжността „техник ел. системи“, като е приложена длъжностна характеристика на тази длъжност. Със заповед № 1/30.01.2023 г. трудовото правоотношение на Пл. И. е прекратено считано от същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

От това лице са представени писмени обяснения, че на длъжността „техник вибродиагностика“ реално не е работил, защото при подписването на трудовия договор е допусната грешка от работодателя при посочване на длъжността. През м. декември имал отработени три дни, като през същите е преминал обучение, с конкретно посочване в какво се е изразявало обучението за всеки от тези дни /запознаване със сигнално-охранителна техника през първия ден, запознаване със системите за пожароизвестяване и др./. Обучението му се извършило от М.Ц. – служител на „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД, както и от г-н Н., в офиса на фирмата в гр. В. Търново, ул. Ален мак № 6. За тези три дни получил трудово възнаграждение в брой, отразено във ведомостта за заплати. След преминаване на обучението и подписване на допълнителното споразумение му било възложено да осъществи монтаж на система за видеонаблюдение в гр. Златарица, с помощта на служител на „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД. С Т. Н. се познавал служебно от 2008 г., като при случаен разговор тя му споменала, че търси персонал. Пл. И. бил завършил средно образование със специалност монтьор на ел. машини, апарати и устройства. Нещата обаче не се получили, не успял да се справи и бил съкратен. Не притежавал правоспособност да работи със специализирана техника, но такава не се изисквала. Използвал ръчна ударно-пробиваща машина, перфоратор, отверки, клещи, стълби и др., както и е ползвал работно облекло и лични предпазни средства, когато се е налагало.

От работодателя в хода на проверката и с жалбата до съда са представени приемо-предавателен протокол от 27.01.2023 г, според който „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД е извършило монтаж и настройка на система за видеонаблюдение на къща в гр. Златарица, ***. Протоколът е подписан за възложител /приел/ от М. Д., а от изпълнител /предал/ от Пл. И.. Представена е заповед за командировка № 1/03.01.2023 г., с която Пл. И. е командирован до гр. Златарица за периода 03.01.2023 г.-27.01.2023 г., със задача „монтаж на система видеонаблюдение“. От командированото лице е попълнен доклад за извършената работа със забележка „проблем при осъществяване на онлайн наблюдение на системата“. Представена е оферта от 10.12.2022 г. към М. Д., както и фактура № 2/06.02.2023 г., издадена от „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД на М.Д. от гр. Златарица, двустранно подписана, на стойност 1600 лв. с предмет „плащане на проектиране и монтаж на система за видеонаблюдение“. Представен е паричен превод за сумата от 1600 лв., издаден от „Весипей“ ЕООД, с основание „плащане по фактура 2/06.02.2023 г.“ с подател М.Н.Д. и разписка за получаване на сумата. Представени са счетоводни извлечения от сметки 411 и 703. Представена е обяснителна записка от М.Д. от 09.05.2023 г., според която фирма „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД е извършила монтаж на система за видеонаблюдение в личния ѝ имот в ***, техниката си я закупила сама по препоръка на фирмата, която е извършила монтажа и е поела гаранционно и абонаментно обслужване. Имала издадена фактура, плащането било в брой. В отговор на запитване от проверяващия орган лицето е декларирало на 22.05.2023 г., че обяснителната записка е собственоръчно написана и подписана от нея, техниката била закупена от интернет сайт, доставена по куриер и платена в брой, като не е взела фактура.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че изводите на адм. орган по отношение на Е. П. и Пл. И. са необосновани. Събраните доказателства обуславят извода, че Е. П. и Пл. И. в действителност са извършвали трудова дейност по монтаж на системи за видеонаблюдение – първият в с. Михалци на А.Х., а вторият в гр. Златарица на М.Д.. От ответника не е оспорена автентичността и верността на представените фактури и платежни документи, както и обясненията на М. Д., поради което същите са годни доказателства. Писмените обяснения на Т. Н., Е. П. и Пл. И. са логични, последователни и взаимносвързани, като същите кореспондират с представените писмени доказателства. Обясненията на М. Д. също изцяло ги подкрепят, като следва да се посочи, че в хода на проверката не са били изисквани доказателства и обяснения от другия получател – А.Х., въпреки че същата е индивидуализирана във фактурата с имена, адрес и ЕГН. В действителност не са представени писмени договори между „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД от една страна, и А. Х.и М. Д. от друга, но следва да се отбележи, че такива не са задължителни, а освен това фактурите са двустранно подписани от страните по тях, с което същите са потвърдили стопанските операции. Налице са и приемо-предавателни протоколи, неоспорени от ответника. От обясненията на П. и И. се установява, че при изграждането на системите са били подпомагани от служители на „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД /което е логично с оглед липсата на предходен опит на лицата в извършването на подобни дейности/, но твърдението на ответника, че системите били изградени всъщност единствено от служители на последното дружество е изцяло недоказано, като следва да се отбележи, че такива доказателства не са били искани нито в хода на проверката, нито при административното обжалване. Ирелевантно е, че не са съставяни пътни листи или пътни книжки за пътуване със служебен автомобил, още повече, че „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД безспорно не притежава такъв дълготраен материален актив, но проверяващият орган не е изследвал дали „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД има такъв автомобил и как е извършван транспорта до съответните населени места. От доказателствата се установява, че „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД е извършвало стопанска дейност, макар и инцидентно през 2022 г. и 2023 г., за което е издало съответните фактури /като няма данни получателите по тях да са свързани лица с дружеството или неговия управител/ и е отчело съответните приходи и разходи. Според настоящия състав по делото е надлежно установено, че Е. П. и Пл. И. реално са осъществявали трудова дейност по сключените от тях договори с „Интерсофтконсулт-ТН“ЕООД, преди да преди да бъдат прекратени трудовите им правоотношения, като са престирали труд, изразяващ се в монтаж на системи за видеонбалюдение - част от вменените им задължения по длъжностна характеристика за техник ел. системи, поради което към релевантния момент имат качеството „осигурено лице“ по смисъла на легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед на това незаконосъобразно е предписано на осигурителя да заличи подадените от него данни за тези две лица. Следователно процесните задължителни предписания в тези им части са издадени при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да ги издаде, което сочи, че както предписанията, така и потвърдилото ги решение на директора на ТП на НОИ В. Търново, са материално незаконосъобразни.

Допълнително представените от ответника писмени доказателства на 21.11.2023 г. с нищо не опровергават изложеното по-горе. От същите е видно, че на Е.П. двукратно през 2023 г. е отпускано обезщетение за безработица след прекратяване на правооотношението с „Интерсофтконсулт-ТН“ЕООД, без каквито и да е забележки от страна на органите на НОИ. Що се отнася до издаденото разпореждане от 31.08.2023 г., с което Пл. И. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.01.2023 г. до 31.01.2023 г. в размер на 140,18 лв. главница и 9,17 лв. лихва, следва да се посочи, че същото не притежава сила на присъдено нещо, в т.ч. за мотивите си и в това производство „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД не е участвало като страна, а освен това не е налице идентичност и в периодите.

Относно Ж.С.:

Със заповед № 4/2023 г. е прекратено трудовото правоотношение между „Мултимес Фарм“ АД гр. Лясковец и Ж.С.С. на длъжност ветеринар, считано от 06.02.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. От представените от ответника на 21.11.2023 г. доказателства е видно, че осигурителният доход на Ж.С. в „Мултимес Фарм“ АД е 3400 лв.

Ж. С.има сключен трудов договор от 24.02.2023 г. с „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД за длъжност „търговски представител“ с трудово възнаграждение в размер на 780 лв. и е назначена на тази длъжност със заповед от същата дата. Представена е длъжностна характеристика, според която лицето следва да осъществява презентация на длъжността на фирмата, като посещава на място евентуални клиенти; изготвя всички документи за сключване на договори с клиенти; следи онлайн за обществени поръчки, за които фирмата може да кандидатства, както и подготвя и подава необходимите документи. Със заповед от 24.03.2023 г. трудовото правоотношение на Ж. С.е прекратено считано от същата дата, на основание чл. 328, ал. 1 /без посочена точка / от КТ.

От Ж. С.са представени писмени обяснения, че била назначена на длъжност търговски представител в офиса на фирмата в гр. В. Търново, ул. Ален мак № 6. Длъжността била пряко подчинена на управителя, който поставял задачите и приема отчетите. Информация за работното място била получила от общи познати с управителя. Кандидатствала чрез интервю за постъпване на работа. Управителят я запознал с основните изисквания на служебните задължения и не е осъществявала съвместна дейност с други служители. Трудовото възнаграждение било платено в брой. Завършило средно образование в ПМГ в гр. В. Търново, а висше в гр. Стара Загора, като длъжността не изисквала висше образование. Притежавала свидетелство за управление на МПС, умения за работа с компютър и познания по английски език. Нямало как да опише колко и какви презентации е правила, както и имена и адреси на клиенти. Обществените поръчки се следят в ЦАИС и всички изискуеми документи се изготвят и подават в тази електронна система. Посещенията при клиенти била извършвала лично с предоставен служебен автомобил.

Съгласно писмени обяснения от управителя на „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД Ж. С.е извършвала дейност съобразно длъжностната си характеристика, пътувала е в командировки, за което представяла заповед за командировка /каквато не е приложена/ и се е срещала с потенциални клиенти. Заедно с Т. Н. била изготвила оферта за обществена поръчка, подадена от името на друга нейна фирма, и това се водело част от обучението. Искала фирмата отново да започне да работи, за което ѝ бил необходим търговски представител с цел осигуряване на клиенти, подаване на оферти за обществени поръчки, както и изготвяне на всички необходими документи. Освен фирмите на Т. Н., мъжът ѝ и синът ѝ също имали фирми, за които тя извършвала всички дейности, от търговски представител до чистачка. Искала да наеме човек, който изцяло да поеме работата с клиенти и работата в офиса за всички тези фирми. Ж. С.се свързала лично с нея чрез общи познати, за да кандидатства и била назначена след проведено събеседване, с уговорката, че е наета с изпитателен срок. Освободила я, защото не можела да се справи с изискванията. Длъжността била подчинена на Т. Н. и тя била извършила обучението и контрола.

От „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД са представени 10 бр. Протоколи за извършена работа, без посочване на имена на съставилите ги страни: № 1/24.02.2023 г., според който бил проведен инструктаж по безопасност на труда от Т. Н.; № 2/27.02.2024 г. за запознаване с дейността на фирмата от Т. Н.; № 3/28.02.2023 г. за обучение от Т. Н.; № 4/01.03.2023 г. за запознаване с ЦАИС; № 5/02.03.2023 г., според който от 02.03.23 г. до 10.03.2023 г. е извършено изготвяне на оферта за обществена поръчка с конкретно посочен номер и подаване на същата съвместно с Т. Н.; № 6/13.03.2023 г. според който от 13.03.23 г. до 17.03.2023 г. посетила Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец за срещи с потенциални клиенти и презентация; № 7/20.03.2023 г., според който от 20.03.23 г. до 21.03.23 г. посетила гр. Елена във връзка със срещи с клиенти; № 8/22.03.2023 г., според който на същата дата посетила гр. Златарица; № 9/23.03.2023 г. според който изготвила документация и отчети; № 10/24.03.2023 г., според който изготвила документация и отчети. Представени са доказателства за подадена оферта от „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД за участие в обществена поръчка с възложител Община Плевен. Представена е и фактура № 3/03.04.2023 г., издадена от „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД на „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД, с предмет „изготвяне и подаване на оферта за обществена поръчка“ на стойност 800 лв. и преводно писмо от „Весипей“ ЕООД за същата сума.

С оглед изложените факти съдът намира за правилни изводите на адм. орган, че по отношение на Ж. С.липсват доказателства да е извършвала трудова дейност. Нито работодателят, нито работникът са посочили имена на конкретни клиенти, с които Ж. С.се е срещала, при положение, че е минал кратък период от време към този момент, като такива липсват и в протоколите за извършена работа. Според Ж. С.посещенията били извършени със служебен автомобил, но такъв актив „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД безспорно не притежава според представените с жалбата счетоводни документи, а също така безспорно не са съставяни и командировъчни заповеди според обяснението на Т. Н. /л.403/, въпреки че в писм. обяснения на л. 97 лицето твърди обратното. Липсват доказателства, че за процесния период или след него „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД е сключило договори с клиенти, за които Ж. С.да е изготвила документите, или че изобщо съществуват рекламни флаери на дружеството, които С.да е раздавала на клиенти, както в съдебно заседание твърди Т. Н.. Не са представени доказателства и не се твърди, че „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД е участвало в обществена поръчка. Участието в обществена поръчка от страна на „Проектоконсулт-ТН“ ЕООД по никакъв начин не може да се обвърже с Ж. С.. И двете дружества са собственост на Т. Н. и представлявани от нея, което безспорно улеснява съставянето на каквито и да е документи между тях. Следва да се посочи, че протоколи за извършена работа № 5/02.03.2023 г., № 6/13.03.2023 г. и № 7/20.03.2023 г. са очевидно антидатирани, тъй като в тях се сочат дати след датите на съставяне на протоколите. Това разколебава както тяхната доказателствена сила, така и доказателствената сила на останалите еднотипни протоколи. Освен това липсва каквато и да е логика едно лице, заемало длъжност ветеринар на предходната си работа, която е напуснало по негова молба, да започне нова работа на длъжност 4 пъти по-ниско платена от предходната, която няма нищо общо с професионалната му квалификация. Изложеното дотук мотивира настоящият състав да приеме, че фактически не е упражнявана трудова дейност и че документите са съставени с оглед заобикаляне на закона и възползване от фондовете на ДОО – ако не беше трудовото правооотношение с „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД, Ж. С.би получавала парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 3 от КСО, т.е. в минимален размер и само за 4 месеца.

Предвид горното правилно адм. орган е приел, че не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. Съдебната практика е константна, че не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е упражняването на трудова дейност по този трудов договор, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Представените по делото доказателства са цялостно анализирани и адм. орган е достигнал до законосъобразен правен извод за липса на такива, които да сочат, че Ж. С.е изпълнявала трудови функции, поради което следва да бъде потвърдена констатацията му, че същата няма качеството на осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Решението на директора на ТП на НОИ В. Търново и задължителните предписания са законосъобразни в тази част и следва да бъдат потвърдени. По отношение на периода посочен в тях следва да се отбележи, че от представените от ответника доказателства е видно, че само за този период осигурителят е подал данни, а не и за периода 01.03-24.03.2023 г.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Предвид частичното отхвърляне на жалбата и своевременно направеното искане, в полза на ТП на НОИ В. Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ определя в размер на 80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1012-04-65#13/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – В. Търново в частта, в която на „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД, в качеството на осигурител е наредено да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Е. М.П. за периода от 09.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и на П. Р.И. за периода от 29.12.2022г. до 30.01.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ в останалата част жалбата на „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 6, вх. Б, представлявано от управителя Т.Н., срещу Решение № 1012-04-65#13/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължителни предписания № ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – В. Търново, с които на „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД, в качеството на осигурител е наредено да се заличат данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за Ж.С.С. за периода от 24.02.2023 г. до 28.02.2023 г..

ОСЪЖДА „Интерсофтконсулт-ТН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 6, вх. Б, представлявано от управителя Т.Н. да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: