№ 15194
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110131955 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 220, ал.1 от КТ.
Ищецът „..........“ ЕООД („.........“ ЕООД-предишно наименование) твърди, че
ответника е работил при него на длъжност „Младши Специалист Подбор“, като по негово
искане трудовия му договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ - продължаване
образованието в учебно заведение на редовно обучение или постъпване на редовна
докторантура, т.е. без предизвестие. Заявява, че ответника веднага е започнал работа при
друг работодател. Поддържа, че не продължаване на обучението е била причината за
прекратяване на трудовото правоотношение със „.........“ ЕООД, а започване на нова работа
при друг работодател. Претендира сумата от 3200 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при прекратяването на трудовия договор.
Ответникът Е. И. И. е получил препис от исковата молба и в едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че трудовия договор е прекратен на
основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ - продължаване образованието в учебно заведение на
редовно обучение, като същия е студент редовно обучение в специалност „Международни
икономически отношения“ при УНСС. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Трудов договор № 7984/09.06.2021 г. ответникът е назначен на длъжността
„Младши Специалист Подбор“. Договорът е сключен със срок на изпитване от шест месеца
уговорен в полза на работодателя, като след изтичане на този срок, трудовият договор се
1
счита за сключен за неопределено време.
Със Заявление за напускане (вх. № 146/01.04.2022 г.) ответникът е пискал трудовото
му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, поради
невъзможността да съчетава университет и работа.
По делото е представена Заповед № 9420/01.04.2022 г., с която работодателят е
уважил искането на служителя и е прекратил на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ трудовия
договор на Е. И., считано от 02.04.2022 г.
От приложените по делото Уверение № 154/08.11.2022 г. и Уверение № 155/08.11.2022
г., издадени от Факултет - Международна икономика и политика към Университет за
национално и световно стопанство /УНСС/ се установява, че ответникът е записан през
2022/2023 учебна година в първи семестър на втори курс, редовно обучение за висше
образование по специалност: международни икономически отношения, образователно-
квалификационна степен - магистър.
От представената Справка за трудови договори на ответника е видно, че от 14.04.2022
г. до 30.01.2023 г. същият е бил в трудови правоотношения с трето за спора лице.
От показания на свидетеля Елена Стоилова Стоилова, се установява, че същата заема
длъжността старши-специалист, подбор на персонал при ищеца. Посочва, че познава Е. И.,
запознала се с нея в гр. София по време на първоначалното си обучение, след което са
работили заедно в един и същи отдел до напускането й. Твърди, че ответницата е
споменавала, че посещава висше учебно заведение, но не е коментирала за трудности в
образованието си. Разказа, че е напуснала на 01.04.2022 г., като преди това е поискала по-
висока заплата. Сочи, че от страна на работодателя е стартирана процедура по промяна на
възнаграждението на ответника, като е подготвен Анекс за нея с дата 01.04.2022 г. за
повишаване на заплатата, както и промяна на длъжността от „младши специалист подбор на
персонал“ в „специалист подбор на персонал“. Твърди, че с И. е трябвало да изготвят обява,
която е за вътрешна позиция със срок до края на деня в петък, като малко преди изтичане на
този срок, последната пуснала имейл, че не може да довърши самата обява, няма кога да
работи, последвал имейл с предаване на задълженията, които не е приключила и финален
такъв до нея и част от мениджмънта, че благодари за съвместната работа и това е
последният й ден. Посочва, че от началото на 2022 г. до месец 06.2022 г. е имало и други
трима служители от екипа на Е. напуснали фирмата и четвърти такъв, който сменил
работата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че трудовия му договор е
2
прекратен от ответника на някое от основанията, за които се изисква отправяне на
предизвестие, без да е спазен срокът на предизвестието, уговорен между страните. В
съдебната практика се приема, че предизвестието по естеството си представлява
уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата,
съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата,
от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият
договор ще бъде прекратен. Случаите, в които страната може да прекрати трудово
правоотношение с отправяне на предизвестие са предвидени в закона - чл. 326, чл. 328 и чл.
334 КТ. В съдебната практика се приема, че с уговорки в трудовия договор страните не може
да дерогират императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ, в текста на която ясно са
очертани хипотезите, при които се дължи обезщетение - тогава, когато се прекратява
трудовото правоотношение на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне
на предизвестие. Предвид тази разпоредба обезщетение за неспазено предизвестие се дължи
само когато трудовото правоотношение е прекратено на някое от изрично предвидените в
закона основания за прекратяване с предизвестие (в този смисъл- Решение № 133/25.10.2018
г. по гражданско дело № 3458/2017 г., на III ГО при ВКС).
Тези обстоятелства в настоящия случай обаче, не са налице. Процесният трудов
договор е прекратен на специалното основание по чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, даващ правото на
работника да прекрати трудовият договор без предизвестие, защото продължава
образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна
докторантура. Видно от приложените по делото Уверение № 154/08.11.2022 г. и Уверение №
155/08.11.2022 г., издадени от Факултет - Международна икономика и политика към
Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ е че към датата на прекратяване
на трудовия договор (02.04.2022 г.), ответникът е продължавал образованието си във втори
летен семестър (от 31.01.2022 г. до 05.06.2022 г.) на първи курс, а през 2022/2023 учебна
година в първи семестър на втори курс, редовно обучение за висше образование по
специалност: международни икономически отношения, образователно-квалификационна
степен - магистър. Това обстоятелство е единственото и достатъчно изискване на
законодателя да предостави възможността на работника да прекрати трудовия си договор без
да дължи предизвестие, ако счита, че това затруднява обучението му. В случая без правно
значение за валидността на прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в
заповедта основание е фактът, че след това работникът е сключил нов трудов договор. Този
факт за законодателя е ирелевантен, тъй като причините за сключването на последващия
договор могат да са различни, в това число и ако работникът прецени, че работата при новия
работодател ще бъде по-лесна за съвместяване с обучението.
С оглед изложеното и доколкото процесният трудов договор е прекратен на
основание, което не изисква отправянето на предизвестие от страна на работника, то не са
налице условията на чл. 220, ал. 1 КТ. За ищеца не е възниквало вземане за обезщетение за
неспазено предизвестие, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
3
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 600 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ ЕООД („.........“ ЕООД-предишно наименование),
ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 10,
ет. 3, срещу Е. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 51, ап.
2А, иск с правно основание чл. 220 КТ, за сумата 3200 лева, представляваща обезщетение за
неспазен от работника срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение
със Заповед № 9420/01.04.2022 г.
ОСЪЖДА „..........“ ЕООД („.........“ ЕООД-предишно наименование), ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 3, да заплати
на Е. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 51, ап. 2А, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4