№ 41274
гр. С., 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20231110115175 по описа за 2023 година
Производството е по чл.410 от ГПК:
Образувано е по заявление на ФИРМА ООД срещу Р. И. – Д.А. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по сключен
между длъжника и „ФИРМА“ ООД Договор за паричен заем № ..... от 07.06.2022г.
Със заявлението се претендира главница по договора в размер на 1000 лева,
договорна лихва в размер на 153,40 лева, законна лихва в размер на 68.18 лева както и
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 250 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта на претендираната неустойка следва да бъде
отхвърлено.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение на неустойката:
Уточнено е, че се претендира неустойка за непредставено обезпечение в тридневен
срок от подписване на договора. Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
1
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендриа неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на почти пълния размер на сумата,
дадена в заем. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната ѝ функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер
на почти целия размер на заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на
договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на
основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната
лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен
– той в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще има право да получи и
2
допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение
по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза в която заемателят изпълнява
задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на
това задължение, тъй като то се изпълнява, но и при този случай, уговорената неустойка за
непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от
това и да не му е необходимо обезпечение. По тези съображения съдът приема, че
претенцията на заявителя за неустойката противоречи на добрите нрави.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в тези части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 15175/2023г. на ФИРМА ООД срещу Р. И. – Д.А.
на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, в частта, с която се претендира неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 250 лева, което вземане произтича от сключен
между длъжника и „ФИРМА“ ООД Договор за паричен заем № ..... от 07.06.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за останалата част от претенцията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3