№ 80
Гр. Силистра, 23 ноември
2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 166 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните
помощи за деца (ЗСПД).
Производството по делото е образувано по
жалба на И.А.С., ЕГН-********** ***, подадена чрез адв. П.И. ***, срещу заповед
№ ЗСПД/Д-СС/2939 / 21.08.2023 г. на Директора на дирекция „Социално
подпомагане“– гр. Силистра, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за
семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагането му,
във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД
е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи,
втори, трети и четвърти клас, относно детето Е.Б.И..
Жалбоподателят счита, че оспорваното решение е
незаконосъобразно и моли за отмяната му. Твърди, че живее съвместно с детето,
полагайки необходимите грижи, което обстоятелство било констатирано от самите
социални органи нееднократно. Моли за отмяна на акта и връщане на преписката на
органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответник по жалбата е Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“– Силистра. Упълномощеният процесуален представител -
юриск. И. З. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Сочи, че детето е настанено в семейството на жалбоподателя, който е негов дядо,
по реда на чл. 59, ал. 7 от Семейния кодекс, а не по реда на чл. 26 от Закона
за закрила на детето, в който случай щеше да е налице упражняване на заместваща
грижа, респ. право да се получават семейни помощи за детето, докато в момента
майката упражнява всички родителски права по силата на постановения съдебен
акт.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Производството
пред административния орган е започнало по заявление–декларация вх. №
ЗСПД/Д-С-СС/2939 от 08.08.2023 г. от И.А.С., с което на основание чл. 10а от
ЗСПД е поискал отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи,
втори, трети и четвърти клас, относно детето Е.Б.И. – негов внук, който
отглежда по силата на настаняването на детето по реда на чл. 59, ал. 7 от СК,
извършено с решение № 110 от 16.12.2021 г. на СОС по гр. д. № 320 / 2021 г. Към
заявлението са били приложени копие от съдебното решение, както и Удостоверение с изх.№ 148 / 21.07.2021 г., че
детето е записано като ученик в четвърти клас за учебната 2022-2023 г. в ОУ
„Стефан Караджа“ с. Искра.
Във
връзка подаденото заявление е издадена процесната заповед № ЗСПД/Д-СС/2939 от
21.08.2023 г. на директора на ДСП-Силистра, с която е отказано отпускане
на еднократна месечна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социални
помощи за деца относно детето Е.Б.И. с мотива, че родителските права по
отношение на детето са предоставени на неговата майка С. И.А. по силата на
съдебното решение и детето не е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗДт в
семейството на роднини.
Оспорването на посочената заповед е основание за иницииране на настоящото
производство, в което, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на акта
следва да бъде преценена съобразно всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
В настоящият случай компетентността на
издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съобразно чл. 10, ал.4 от
ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца
или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Процесният административен
акт е издаден именно от директора на ДСП-Силистра и в рамките на предоставените
му правомощия.
При
издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените
фактически и правни основания позволяват проверка на материалната ѝ законосъобразност.
Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорът е концентриран около
материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.
В
производството е установено, че по силата на съдебно решение по спор за
родителски права между родителите на Е.Б.И., родителските права са предоставени
на майката С. И.А., а местоживеенето на детето е определено при неговите баба и
дядо по майчина линия Ф. Я.С. ***.
Според
ответния орган определянето на местоживеенето на детето по реда на чл. 127, ал.
2 във вр. с чл. 59, ал. 7 от СК при неговите баба и дядо не е равносилно на
настаняване по реда на чл. 26 от ЗЗДт, поради което в тази хипотеза за детето
не се дължи подпомагане на семейството на прародителите по реда на чл. 10а от
ЗСПД.
Тази
теза не може да бъде споделена. Настаняването на дете извън семейството в
хипотезата на чл. 59, ал. 7 е уредено като изключение от общия принцип,
прогласен в чл. 126, ал. 1 от СК, че родителите и ненавършилите пълнолетие деца
живеят заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. Една от
формите на ограничаване на родителските права е промяна на местоживеенето на
детето или настаняване извън семейството (чл. 131, ал. 1 СК, изречение второ),
когато това се налага поради опасно за детето поведение на родителя или по
обективни причини. В ЗЗДт (чл. 25, ал. 2 ЗЗДт) изрично е разпоредено, че
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила и то,
едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане. Лицата, на които са възложени
по този ред грижи, дори, когато са близки и роднини, имат само фактическа власт
да могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за
запазването на живота и здравето на децата. Касае се за особен случай на
представителство на детето и грижа за него, без упражняване на родителски
права, като правомощията, отговорностите и задълженията на лицата, на които са
възложени грижите, са регламентирани в чл. 137 от СК. Настаняването на детето
при неговите баба и дядо или в семейството на други роднини или близки по реда на
чл. 59, ал. 7 от СК се предприема при сходни предпоставки – по изключение и ако
интересите на детето налагат това. Лицата, при които
детето е настанено в тази хипотеза също упражняват заместваща грижа, без да
упражняват родителски права, като правомощията, отговорностите и задълженията
им също са в рамките на предоставените по чл.137 СК. Това настаняване се
предприема като мярка за закрила и то, ако няма друга възможност за закрила в
семейството (по тълкуването на чл. 59, ал. 7 от СК се е произнесъл ВКС в
решение № 29 / 04.04.2019 по гр. д. № 3138/2018 г.). Специфичното в случая е
това, че мярката се налага в хода на производство относно предоставяне на
родителски права, а не в отделно производство. На практика както с настаняването на детето по
реда на чл. 26 ЗЗД, така и в хипотезата на чл. 59, ал. 7 от СК се предприемат
мерки за закрила, чиито последици са идентични. И двете мерки се постановяват
от съда в производство по спорна съдебна администрация, взема се съгласието на
лицето, при което се настанява детето, задължително участва дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето (чл. 15, ал. 6 ЗЗДт), която при
настаняването по ЗЗДт може и да инициира производството (чл. 26, ал. 2 ЗЗДт).
Нещо повече-при наличието на постановено решение по чл. 59, ал. 7 от СК, с
което детето е настанено в семейството на баба и дядо, би било недопустимо
иницииране на производство за настаняване на детето по реда на чл. 26 от ЗЗДТ
при същите лица, тъй като би липсвал правен интерес от предприемане на подобна
стъпка. Разпоредбата на чл. 59, ал. 10 от СК, предвиждаща, че решението по чл.
59, ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона
за закрила на детето, не указва възможност за дублиране на приложени мерки за
закрила по двата закона.
Гореизложеното
сочи, че макар и в хода на производство относно решаване на спор за родителски
права, по отношение на детето Е.Б.И. е предприета мярка за закрила чрез
настаняване при неговите баба и дядо. Инкорпорирането на производството по чл.
26 ЗЗД в производство по чл. 127 във вр. с чл. 59, ал. 2 от СК не променя
последиците от постановения акт, в това число и правото семейството, отглеждащо
детето, да бъде подпомогнато по реда на чл. 10а, ал. 4 от ЗСПД, при условие, че
детето е записано като ученик в четвърти клас за настоящата учебна година. Този извод
налага отмяна на постановения акт и връщане на преписката на органа за ново
произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да се
произнесе относно дължимите на жалбоподателя разноски за производството, като
от него се претендира сумата за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие. Заплатеното по договора
възнаграждение е 600 лева. От страна на ответния орган е направено възражение
за прекомерност на възнаграждението. Настоящото производство е с определен
материален интерес, който е формиран от размера на помощта, чието заплащане е
отказано. Съгласно чл. 63, ал. 18 от Закона за държавния бюджет на Рупублика
България за 2023 г., размерът на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от
Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023 - 2024 година е 300 лв. В
този случай съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
минималното възнаграждение възлиза на 400 лева. Производството не се отличава с
особена правна или фактическа сложност, която да обуславя уговаряне, респ.
присъждане на адвокатско възнаграждение в двоен размер спрямо материалния
интерес. В тази връзка направеното възражение за прекомерност е основателно и
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева. Посоченото
задължение следва да се възложи на Агенция за социално подпомагане, доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, в чиято структура е
издателят на отменения акт – арг. от чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на
Агенцията за социално подпомагане (Обн. ДВ, бр. 15/2003 г., посл. изм. ДВ, бр.
20/21 г.) във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-СС/2939 / 21.08.2023 г.
на Директора на дирекция „Социално подпомагане“– гр. Силистра, с която на
основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от
Правилника за прилагането му, във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД е отказано отпускането на еднократна помощ за
ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, относно детето Е.Б.И. по Заявление–декларация
с вх. № ЗСПД/Д-С-СС/2939 от 08.08.2023 г. от И.А.С., ЕГН-********** ***.
Връща преписката на административния орган
за ново произнасяне съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с
ЕИК-*********, със седалище гр. София и с адрес на управление ул. Триадица 2,
да заплати на И.А.С., ЕГН-********** ***, направените по делото разноски в
размер на 400. 00 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно - чл. 10, ал. 6, изр. последно от ЗСПД.
Съдия: