№ 44
гр. Девин, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100388 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с цена на иска срещу
„И. А. М.“ АД – 386.98 лева и с цена на иска срещу „Ф. Б.“ ЕООД – 1814.02
лева.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2021г., ищцата, като
заемател сключила Договор за паричен заем № 420* с „И. А. М.“ АД, за
предоставяне в заем на сумата от 4000.00 лева. Общата предвидена за връщане
от нея сума, като се вземели предвид допусканията съгласно чл. 8 била
4386.98 лева, която се състои от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора, изчислена към момента
на неговото сключване. В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочен
Годишен процент на разходите - ГПР 40.21 %. Датите на плащане на всяка от
погасителните вноски били описани в погасителен план и били през 14 дни,
като всяка погасителна вноска съдържала главница и лихва. Твърди, че с чл. 4
от договора е предвидено задължение, в срок до три дни да представи
описаните в договора от подписването му да предоставя на заемодателя едно
от следните обезпечения. Твърди, че едновременно с Договора за паричен
заем, й бил предоставен формуляр и на Договор за предоставяне на
поръчителство № 420*/13.07.2021г., с който вторият ответник „Ф. Б.“ ЕООД
1
се задължава да сключи договор за поръчителство с първия ответник, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И. А. М.“ АД за
изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно Договор за паричен
заем № 420*/13.07.2021г., както и за всички последици от неизпълнението му.
Съгласно чл. 3 за поемане на посоченото задължение, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 1814.02 лева, с месечни вноски от
по 139.54 лева по начините и в сроковете, уговорени за плащане на договора за
паричен заем. В чл. З, ал. З от Договора за поръчителство е предвидено, че „И.
А. М.“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор. Предвидено е, че в случай, че платената по този начин сума не е
достатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
двете дружества с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя.
Твърди, че в погасителният план задължението по двата договора е посочено
общо, като една вноска от 477.00 лева, и това плащане се изисквало от
заемодателя. Общото задължение по договора за заем и по допълнително
сключения във връзка с него Договор за поръчителство възлиза на 6201.00
лева, която сума изплатила на ответниците изцяло. Поддържа твърдение, че
Договор за паричен заем № 420*/13.07.2021г., с първият ответник „И. А. М.“
АД – гр. София е нищожен, като тази нищожност моли съда да установи
преюдициално в настоящото производство. Поддържа също, че нищожен
заради нищожността на първия, а и на собствено основание е Договор за
предоставяне на поръчителство № 420*/13.07.2021г. подписан с „Ф. Б.“ ЕООД,
която нищожност също моли съда да установи в производството. И двата
договора съдържат неравноправни клаузи, като не са спазени изискванията на
чл. 11, т. 10 ЗПК, като излага подробни съображения. Уговореното
възнаграждение за поръчителя, в лицето на втория ответник представлява
допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата (т.
нар. скрита възнаградителна лихва), уговорено в противоречие с принципите
на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4
ЗПК. Моли съда да приеме, че процесният договор за потребителски кредит,
се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал.
4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не е породил правни последици. Счита, че
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
2
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Твърди, че сумата платена като договорна
лихва е получена без основание поради нищожността на договора за кредит и
претендира да й бъде върната от първия ответник. Съгласно Договор за
поръчителство № 420*/13.07.2021г., с вторият ответник „Ф. Б.“ ЕООД се
задължава да сключи договор за поръчителство с първия ответник, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И. А. М.“ АД за
изпълнението на всички задължения възникнали съгласно Договор за паричен
заем № 420*/13.07.2021г., както и за всички последици от неизпълнението му.
Твърди, че това задължение е поето възмездно, макар по правило на закона
поръчителството да е безвъзмезден договор спрямо лицето в чиято полза се
поръчителства и така договореното възнаграждение е 1814.02 лева, всяко от
които е 139.54 лева. Твърди, че този договор е акцесорен, като единствено
основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него
задължение за предоставяне на гаранция. Счита, че предвид
недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването
на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че от постигнатите между
страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на
договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по
заема. Поддържа твърдение, че този договор е нищожен и на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като счита, че
единствената му цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани
помежду си търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата
страна в лицето на ищцата. Счита, че този договор противоречи и на добрите
нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката за
възнаграждение в размер над 55 % от размера на кредита е абсолютно
неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на икономически по-слабо
друго. Твърди, че Европейското законодателство, а и българското - ЗПК и ЗЗП
не допускат подобни уговорки и за това счита, че договора за поръчителство е
нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5
ЗПК, като излага подробни съображения. Твърди, че договора с втория
ответник е нищожен на двете основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД -
поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, вр. чл.
143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Именно поради нищожността на договора за
поръчителство, платеното по договора възнаграждение се явява платено без
3
основание и подлежи на връщане в пълният му размер от 1814.02 лева.
Предявява осъдителни искове на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Счита,
че прилагането на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Освен това, в
ЗПК е предвидена специална уредба - чл. 23, според която по
недействителният потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи. Посочва, че ищцата е платила на първият
ответник общо сумата от 4386.98 лева и претендира връщане на разликата
между нея и предоставеният кредит от 4000.00 лева или 386.98 лева, а с оглед
плащане на сумата уговорена като възнаграждение по договора за
поръчителство въз основа на нищожен договор срещу вторият ответник
претендира връщане на сумата от 1814.02 лева, като и двете суми, претендира
със законната лихва.
Моли съда да се произнесе с решение, с което:
1. Да осъди „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********: гр. С., ж. к. Л. № *, бул.
Д. Н. № **, ет. *, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на Н. Д. У., с ЕГН
********** от гр. Д., ул. У. № **, сумата от 103.87 лева /в о.с.з. допуснато
намаляване на иска на основание чл.214 ГПК от 386.98 лева на 103.87 лева/
представляваща платена без основание възнаградителна лихва по Договор за
паричен заем № 420*/13.07.2021г., и представляваща разликата между чистата
сума по кредита и извършеното плащане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
издължаване.
2. Да осъди „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, гр. С., ж. к. Л. *, бул. Д.
Н. № **, ет. *, ап. **-**, с управител П. Б. Д. да заплати на Н. Д. У., с ЕГН
********** от гр. Д., ул. У. № **, сумата от 486.90 лева /в о.с.з. допуснато
намаляване на иска на основание чл.214 ГПК от 1814.02 лева на 486.90 лева/,
представляващо платено без основание възнаграждение по нищожен договор
за поръчителство № 420*/13.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
издължаване. Претендира направените разноски по водене на делото, на
4
пълномощника - адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, поради осъществяване на процесуалното представителство безплатно в
полза на материално затруднено лице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество „И. А. М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № **, „С. Ц.“, ет. *, офис**-**, представлявано
от Г. Т. - изпълнителен директор, чрез процесуалния им представител - ст.
юрк. М. К., с който твърди, че претенциите на ищеца към договора за паричен
заем и дружеството-кредитор са неоснователни и следва да се оставят без
уважение. Счита, че редът и условията за сключване на договор за паричен
заем, изискванията към неговото съдържание и условията за неговата
действителност са предмет на Директива 2008/48 и Закона за потребителския
кредит, чиито разпоредби са lex specialis по отношение на разпоредбите на
Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията
и договорите. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е в съответствие
с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.
Твърди, че годишният процент на разходите и общата дължима сума по
договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Спазени са изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Възнаграждението по договора за поръчителство не се
включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по
кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ
разход по кредита са всички разходи по кредита, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Счита, че към релевантния
момент за Заемателят не са известни разходите, които потребителят
евентуално ще плати към трети лица, за да изпълни задълженията си. Счита,
че ищецът неправилно тълкува приложимата разпоредба, като същата следва
да бъде разглеждана в посока, че общия разход по кредита са разходите по
кредита, тоест, всеки определен по размера си неизбежен разход, в пряка
връзка с договора за кредит. Твърди, че сключването на договор за
предоставяне на поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие
за сключването на договора за кредит. Отделно от това възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство към деня на сключване на
договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на
5
„Ф. Б.“ ЕООД ще бъде активирана или не, от действията на заемателя. Твърди,
че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по
кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК Годишният процент на разходите по
договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР по договора е
изчислен по определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. Твърди, че договора
не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК,
но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна
сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият
в договора ГПР е коректно изчислен. Счита, че годишния процент на
разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Счита твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен,
поради нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 за неоснователно, като
посочва, че надвишаването на максимално допустимия размер на годишния
процентна разходите, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, не води до недействителност
на договора за кредит. Счита, че изискването да се предостави обезпечение на
кредит е напълно допустимо и законно, както се вижда от разпоредбите на чл.
11, т. 18 от Закона за потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „н“ от
Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че клауза 4 от договора за паричен заем,
отговаря и на изискванията за прозрачност на договорните клаузи, предвидени
в Директива 93/13. Счита, че по настоящото производство няма посочени
факти, които да доказват недобросъвестно поведение на кредитора, а
абстрактната преценка за яснота и прозрачност на формулираните към
поръчителите изисквания не разкрива каквато и да било неяснота за същите
относно средния потребител. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от
страна на ищеца претендира за разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
това число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00
лева. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
6
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество „Ф. Б.“ ЕООД, чрез пълномощника му юрк. М. З., с който твърди,
че претенциите на ищеца към дружеството-ответник и договора за
предоставяне на поръчителство/гаранция са напълно неоснователни, видно от
аргументация, която се основава единствено на логически грешки, неверни и
правно ирелевантни твърдения. Счита процесния договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция за действителен, тъй като отговаря на приложимите
изисквания на закона и е сключен валидно - между лице, което е вписано в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, в рамките на
предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на
сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Твърди,
че процесния договор за предоставяне на гаранция не страда от пороците,
посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на
договора. Твърди, че „Ф. Б.“ ЕООД е вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно
в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки
(поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу
възнаграждение. Счита, че договора за предоставяне на
поръчителство/гаранция, е сключен между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД и урежда
техните отношения по повод задължението на „Ф. Б." ЕООД да обезпечи
кредита на ищеца. По силата на договора за предоставяне на
поръчителство/гаранция, едната страна - „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да
обезпечи изпълнението на задълженията на заемополучателя по договор за
паричен заем - да отговаря солидарно с заемополучателя пред кредитната
институция за изпълнение на задълженията му по договора за паричен заем,
както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Другата
страна се задължава да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД уговореното за тази услуга
възнаграждение. Твърди, че уговореното между „Ф. Б.“ ЕООД и ищеца
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция е
насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция,
като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на
7
изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или
нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Твърди, че сключеният
между страните по делото договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция не попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит. Счита, че твърдението, че договорът за предоставяне
на поръчителство/гаранция противоречи на добрите нрави е неоснователно и
неаргументирано. Твърди, че Договорът за предоставяне на
поръчителство/гаранция не нарушава нито изрично формулиран правен
принцип, нито правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби, а е сключен в съответствие с принципите на
добросъвестността и справедливостта и излага съображения. Твърди, че
дължимото им възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция е определено след извършена преценка на риска и
ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не
би сключила договора. Счита твърденията на ищеца, че договорът за
предоставяне на поръчителство/гаранция е недействителен на основание чл.
143 и чл. 146 от Закона за зашита на потребителите за несъстоятелни и излага
подробни съображения. Твърди, че Договорът за предоставяне на
поръчителство/гаранция е сключен само и единствено поради възлагането от
ищцовата страна. Ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде
обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество-
гарант. Ищецът е можел да избере дали да сключи договора за кредит при тези
условия или не. Ищецът е можел да избира между три вида обезпечения,
които да представи. Първата възможност е да се представи банкова гаранция.
Втората възможност е да се осигурят двама поръчители. Третата възможност е
представяне на гаранция от дружество-гарант. Ищецът е можел да избере
както банката, която би издала банкова гаранция, така и дружеството, което да
гарантира изпълнението на задълженията му. Ищецът е избрал да сключи
договор с „Ф. Б." ЕООД. Счита твърдението на ищеца, че договорът за
предоставяне на поръчителство/гаранция не е породил правни последици на
основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка за
несъстоятелно. Твърди, че обявяването на основния договор за
недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в
случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит,
8
остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има
дълг, то договорът за предоставяне на гаранция не може да е нищожен. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявения иск от страна на ищеца. Претендира за сторените в
настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това
число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева. В
случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв).
В о. с. з. ищцата е се явява, за нея адв. В. Р. с писмено становище
моли да се уважат предявените искове и излага подробни съображения.
В о. с. з. ответникът „И. А. М.“ АД – София, не изпраща
представител. Постъпила молба от ответника, чрез процесуалния му
представител – ст. юрк. М. К., с която поддържа всички твърдения и
възражения в отговора на исковата молба, моли да се отхвърлят исковете и
излага съображения по същество. Претендира за разноски.
В о. с. з. ответникът „Ф. Б.“ – София, не изпраща представител.
Постъпила е молба от ответника, чрез процесуалния му представител – юрк.
М. З., моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и
недоказани с изложени съображения. Претендира за разноски.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищцата е сключила с първия ответник „И. А. М.“ АД
Договор за паричен заем № 420*/13.07.2021г. Според договора е уговорено
връщането на заеманата сума в размер на 4000.00 лева, с двуседмична
погасителна вноска от 337.46 лева, срок на заема – 26 седмици, брой вноски –
13. Страните са постигнали съгласие за фиксиран годишен лихвен процент от
35.00 %, лихвен процент на ден при отказ от договора – 0.10 % и годишен
процент на разходите от 40.21 %.
Не се спори, че ищцата е сключила чрез „И. А. М." АД с втория
ответник „Ф. Б." ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство №
420*/13.07.2021г., с който е обезпечен сключеният договор за заем като
9
възнаграждението на поръчителя, което следва да заплати, е в размер на
възнаграждение 1814.02 лева, при вноска 139.54 лева, дължима на падежа на
плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „И.
А. М." АД.
От счетоводна справка от „И. А. М." АД се установява, че по
процесния договор за паричен заем № 420*/13.07.2021г. ищцата е извършила
плащания – главница 4000.00 лева и лихва 103.87 лева, при дължима лихва
386.98 лева.
От счетоводна справка от „Ф. Б." ЕООД се установява, че по
процесния Договор за предоставяне на поръчителство № 420*/13.07.2021г.
ищцата е извършила плащания – гаранция 486.90 лева, при дължима гаранция
1814.02 лева.
Съдът намира, че предявените искове чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД са
основателни и доказани, по следните съображения:
За да възникне претендираното спорно материално право следва в
обективната действителност да са се осъществили следните юридически
факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на
блага да е предприето без основание. Между страните не се спори и от
ангажираните доказателства се установи, че са сключени Договор за паричен
заем № 420*/13.07.2021г и Договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция № 420*/13.07.2021г, по които ищцата е извършила
плащане по договора за паричен заем за възнаградителна лихва в размер на
103.87 лева и по договора за предоставяне на гаранция гаранция в размер на
486.90 лева, описани по-горе.
Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване
недействителността на процесните договори, но е изложил подробни
съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да
разгледа въпроса за недействителността на договорите, доколкото същите са
обуславящи относно основателността на предявените осъдителни искове по
чл. 55 ЗЗД. Процесните Договор за паричен заем № 420*/13.07.2021г и
Договор за предоставяне на поръчителство № 420*/13.07.2021г. не се оспорват
от ищеца по автентичност. Съдът намира за основателни наведените в
исковата молба твърдения за нищожност на договорите поради противоречие
10
със закона. Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до
доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание
за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална
разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.
Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при
непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ
не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща
по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД намира приложение и
при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г.,
постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).
Процесните договори за заем и поръчителство са потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо
лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Процесните
договори по правната си същност по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчиняват на
правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
11
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки
за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя -
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, особено в случаите на договор при общи условия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на
чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-
9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали
в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от
ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит,
съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй
като договорът е сключен в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК,
вр. с чл.22 от ЗПК. В договора е визиран годишен процент на разходите /ГПР/,
като абсолютна процентна стойност – 40.21 % и ГЛП - 35.00 %. Не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
12
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни
стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена методиката на
формиране годишния процент на разходите, от където не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че
единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран
ГПР, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен
процент. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Нарушен е и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на
законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посоченият в договора за заем годишен процент на разходите не отговаря на
13
действителния.
В конкретният случай сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство № 420*/13.07.2021г е посочен като елемент от сключване на
договора паричен заем, без който последния не може да се сключи. От друга
страна в договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне
на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
ответника „И. А. М.“ АД дружество поръчител, като ищеца се е възползвал от
тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на
гаранция с втория ответник. След като се касае до възнаграждение за услуга в
полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема- чл.
4 от договора, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва
да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото
ограничение по чл.19, ал.4 от ЗПК. На практика със заплащане на сумата по
договора за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК,
тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход
по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК- за определяне
на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния
Договор за паричен заем № 420*/13.07.2021г., сключен между ищеца и
ответното дружество „И. А. М.“ АД са нищожни не пораждат правно
действие, договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Договор за предоставяне на поръчителство № 420*/13.07.2021г., е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5
ЗПК, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави -
чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В процесния договор никъде не са посочени
14
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в
ГПР. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР, както и по-горе е посочено. Ищеца е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови.
Уговореното възнаграждение за гаранта представлява допълнително
възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените
възможности е с избрано от ответника „И. А. М.“ АД дружество поръчител.
Ищеца се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор
за предоставяне на поръчителство с втория ответник.
Следователно Договор за паричен заем № 420*/13.07.2021г., сключен
между ищеца и ответното дружество „И. А. М.“ АД е недействителен
/нищожен/ на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5
ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК; и Договор за предоставяне на поръчителство №
420*/13.07.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество „Ф. Б."
ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.чл. 19, ал. 4
вр. ал. 5 ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Установи се, че плащанията от ищцата към ответните дружества са
извършено въз основа на нищожни Договор за паричен заем №
420*/13.07.2021г. и Договор за предоставяне на поръчителство №
420*/13.07.2021г., поради което платените от ищцата суми са получени от
ответните дружества без основание и следва да бъдат върнати на ищцата,
доколкото не се доказа наличие на основание да бъдат задържани процесните
суми от 103.87 лева по Договор за паричен заем № 420*/13.07.2021г. и 486.90
лева по Договор за предоставяне на поръчителство № 420*/13.07.2021г.
15
Ето защо, двата иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД
се явяват основателни и доказани и следва да се уважат за сумите - първия
103.87 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен
заем № 420*/13.07.2021г. и втория за сумата от 486.90 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за предоставяне на поръчителство №
420*/13.07.2021г.
Предявени са искове по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху
главниците по двата осъдетилни искове, считано от датата на предявяване на
исковете – 10.09.2024г. до окончателното плащане на задължението. Иска за
законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск, ищеца
претендира за законна лихва. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед уважаването на двата
иска по чл.55 ЗЗД, ответника дължи на ищцата законна лихва върху
главниците от 103.87 лева по договора за паричен заем и 486.90 лева по
договора за предоставяне на поръчителство, считано от датата на предявяване
на иска - 10.09.2024г. до окончателното изплащане на сумите.
За това ще следва да се осъди ответника „И. А. М.“ да заплати на
ищцата сумата от 103.87 лева, платена възнаградителна лихва по договор за
кредит, получена без правно основание въз основа на Договор за паричен заем
№ 420*/13.07.2021г. поради недействителност /нищожност/ на договора за
кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК,
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП
вр. чл. 24 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от 103.87 лева,
считано от 10.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
За това ще следва да се осъди ответника „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на
ищцата сумата от 486.90 лева, получена без правно основание въз основа на
Договор за предоставяне на поръчителство № 420*/13.07.2021г. поради
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 и
16
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, ведно със законната лихва върху главницата 486.90 лева,
считано от 10.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
По правилата на процеса на ищецът следва на основание чл.78 ал.1
ГПК да се присъдят претендираните разноски в общ размер на 122.56 лева -
заплатена държавна такса, като да се осъдят ответните дружества да заплатят
на ищцата по 61.28 лева – разноски.
Процесуалния представител на ищцата претендира за адвокатското
възнаграждение в общ размер на 400.00 лева за двата иска. Процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на
помощ на материално затруднено лице. Обемът на оказаната правна помощ по
предявените искове съответства на възнагражденията, дължими на основание
чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа, като следва да се уважи сумата от 400.00 лева за едно
адвокатско възнаграждение по двата иска, съобразно фактическа и правна
сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание, извършените
процесуални действия по събиране на доказателства. За това на основание 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ответните дружества да заплатят на процесуалния представител на ищцата –
адв. В. Р. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата в общ размер на 400.00 лева, т. е. по
200.00 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, „С. Ц.“, ет. *, офис ** - **,
представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор и. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. У.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. У. № ** сумата от
103.87 лева /сто и три лева и 87 ст./, платена възнаградителна лихва по
договор за кредит, получена без правно основание въз основа на Договор за
17
паричен заем № 420*/13.07.2021г. поради недействителност /нищожност/ на
договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр.
ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от
103.87 лева /сто и три лева и 87 ст./, считано от 10.09.2024г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
61.28 лева /шестдесет и един лева и 28 ст./– разноски.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** - **,
представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. У., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. У. № ** сумата от 486.90 лева
/четиристотин осемдесет и шест лева и 90 ст./, получена без правно основание
въз основа на Договор за предоставяне на поръчителство № 420*/13.07.2021г.
поради нищожност на договора за предоставяне на поръчителство на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, във вр. с
чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, ведно със законната лихва върху главницата
от 486.90 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и 90 ст./, считано от
10.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и 61.28 лева /шестдесет и един лева и 28 ст./ –
разноски.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, „С. Ц.“, ет. *, офис ** - **,
представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор и. на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Р., със съдебен адрес: гр.
С., общ. С., обл. Смолян, ул. Б. № *, ет. *, ап. *А сумата от 200.00 лева /двеста
лева/, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на Н. Д. У..
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. **- **,
представлявано от П. Б. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Р., със съдебен адрес: гр. С., общ. С., обл. Смолян,
ул. Б. № *, ет. *, ап. *А сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Н. Д.
У..
18
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
19