гр.Елхово, 24.01.2020
г.
Елховският районен съд в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : В.Апостолова
при секретаря …, като сложи на разглеждане гр.д. № 565/2019г. по описа на
ЕРС, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по предявената от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника - юрисконсулт К.С., против Д.С.И. ***, ЕГН - **********, искова молба за установяване съществуване на парично
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК.
В хода на връчване на съдебните книжа на ответника, съдът е констатирал, че
изпратеното съобщение до Д.С.И. на адреса му
по делото в с.Изгрев, общ. Елхово, ул.„Лиляна Димитрова“ № 3, е върнато
в цялост невръчено, като връчителят – кметът на с.Изгрев, обл.Ямбол е удостоверил, че той не пребивава на адреса,
както и че няма близки и роднини, които да получат съобщението.
Съдът е разпоредил съдебните книжа до ответника да се връчат по реда на чл.
47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на посоченият по делото адрес.
Уведомлението на адреса с.Изгрев, общ. Елхово, ул. „Лиляна Димитрова“ № 3 е
било залепено на 14.10.2019г., като в 2-седмичният срок, изтекъл на 28.10.2019г. адресата не се е явил
да получи съобщението и съдебните книжа.
От извършената служебна справка в НБД“Население“ се установява, че
ответникът Д.С.И. е с постоянен и настоящ
адрес ***, идентичен с адреса по исковата молба и с адреса, на която
съдът е изпращал съдебните книжа.
От извършена служебна справка в НАП, не се установява ответникът да се
намира в трудово правоотношение, за да му бъдат връчени съдебните книжа по
местоработата му.
С оглед разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК с изтичането на срока по ал.2 на
чл.47 от ГПК за получаване на съобщението от канцеларията на съда, респ. общината, който срок в случая е изтекъл
на 28.10.2019г., същите се смятат за връчени и се прилагат към делото.
При тези фактически данни, съдът е приел, че са налице основанията за
прилагане разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК за разглеждане на настоящото
производство в отсъствието на ответника Д.С.И., но с участието на назначен му
от съда особен представител - адвокат на разноски на ищеца, с оглед защитата на
правата и интересите на Д.С.И.. С Определение № 2071 от 15.11.2019г. съдът е предоставил
правна помощ на ответника, чрез процесуално представителство, назначил е особен
представител и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да внесе по
сметка на ЕРС на основание чл.47, ал.6 от ГПК, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС
е приложима в случая, сумата от 327.37 лева за заплащане адвокатско
възнаграждение на особения представител на ответника Д.С.И..
Ищецът е получил съобщението на съда
с препис от Определение № 2071 от 15.11.2019г. на 25.11.2019г., но нито
в указания едноседмичен срок, нито до настоящия момент, той е внесъл
определеният от съда депозит за
заплащане възнаграждение на особения представител на ответника.
Когато ответникът е призован при
условията на чл.47 от ГПК, назначаването на особен представител е задължително
условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за
особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на
ищеца по чл.47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен
представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски
от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки
изрични указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба
поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по
делото. В този смисъл са Определение № 211/01.04.2013г. по ч.гр.д. № 11/2013г.
на ВКС, ІV г.о., Определение № 602/09.12.2013г. по ч.гр.д. № 7217/2013г. на
ВКС, І г.о., Определение № 1 от 04.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3320/2016г., І
г.о. и др.
След като съдът
е указал на ищцовото дружество да внесе сума по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и
това не е сторено, то производството по делото следва да се прекрати. Ищецът не
е поискал да бъде освободен от заплащане на дължимото възнаграждение за особен
представител на ответника, не е подадена молба за продължаване на срока, нито е подадена молба по чл. 64 от ГПК за възстановяване на даденият от съда
срок.
Поради това, съдът намира, че са налице основанията на чл.129, ал. 4, вр. с
чл. 128, т.2 от ГПК за връщане на
исковата молба и приложенията към нея и за прекратяване на производството по
образуваното гр.д. № 565/2019г. по описа на ЕРС.
Предвид прекратяване производството по предявения от ищеца - заявител по
приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 220/19г. по описа на ЕРС,
установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът към
релевантната дата – 29.03.2019г., дължи на ищцовото дружество паричното
вземане, за част
от което е издадена процесната Заповед № 619/25.04.2019г.
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, а именно – за сумата от общо
1390.95 лева /заявена в заповедното производство обща сума 1430.71 лева/, от
които 600.00 лева - главница; 130.40 лева - договорно възнаграждение и 660.55
лева - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, ведно със
законната лихва за забава върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2019 година (пред РС - Благоевград) до
изплащане на вземането, дължими по договор за потребителски кредит № **********
от 26.01.2018 година, както и разноски по делото в общ размер на 78.61 лева, в
т.ч. 28.61 лева заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно
производство и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в тази част така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК следва да бъде обезсилена, тъй като с прекратяване на
делото
по предявеният иск по чл. 422 от ГПК се счита, че
искът не е бил предявен. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 13 от ТР
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
В конкретния случай не би
могло да се търси отговорност на длъжника по реда, избран от заявителя, тъй като
последният не е установил по реда на чл.422 от ГПК, че паричното му вземане
против ответника-длъжник към датата на депозиране на заявлението – 29.03.2019г.
по цитираното ч.гр.д. № 220/19г. по описа на ЕРС е съществувало и му се дължи
от длъжника.
Воден от горното и на
основание чл.129, ал. 4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 565 по описа за 2019г. на ЕРС и ВРЪЩА ОБРАТНО подадената от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника - юрисконсулт К.С., против Д.С.И. ***, ЕГН - **********, искова молба за установяване съществуване на парично
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК поради неотстранени от
ищеца в срок нередовности по същата – да внесе депозит за заплащане на адв.
възнаграждание на особен представител на ответника.
ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО Заповед № 619 от 25.04.2019 година за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 220/2019 година по описа на РС-Елхово по заявление на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:
гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В,
телефон: 0895 502 576, електронна поща: ********@***********.**,
представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, в
качеството им на управители на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, действащи, чрез
юрисконсулт Радина Иванова Илиева, тел.02/40 32 559, против длъжника Д.С.И.,
с ЕГН
**********,***, САМО ЗА СУМИТЕ 600.00 лева - главница; 130.40 лева -
договорно възнаграждение и 660.55 лева - възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от дата на подаване на заявлението в съда -
29.03.2019 година (пред РС - Благоевград) до изплащане на вземането,
дължими по Договор за потребителски кредит № ********** от 26.01.2018 година,
както и разноски по делото в общ размер на 78.61 лева, в т.ч. 28.61 лева
заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и
50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховския районен с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
След влизане в
сила на настоящото определение, копие от същото да се изпрати за прилагане по
ч.гр.д. № 220/2019г. по описа на ЕРС.
Районен съдия: ................
/В. Апостолова/