Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1398 19.07.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, деветнадесети юли
две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Христо
К., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 224
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на П.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Министерството
на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието, с искане да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода за
периодите 13.05.2008 г. - 18.05.2010 г. и от 03.02.2011г. - 18.05.2011г.
Делото е висящо за втори път пред Административен съд
Бургас, след като с Решение № 1170/29.01.2019 г. на Върховния административен
съд на Република България е отменено постановеното по спора решение №
558/30.03.2017 г. по адм.д. № 122/2017 г. на Административен съд Бургас, в
частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Министерството на правосъдието
иск за обезщетение в размер на 4600 лева за периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009
г. и мораторни лихви върху тази сума в размер на 1384.29 лева и в частта, с
която е отхвърлена претенцията срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 4200 лева за периода от
01.06.2009 г. до 18.05.2010 г., ведно с мораторни лихви върху тази сума в
размер на 1263.91 лева; както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати
разноски по делото- 629.21 лева на Министерството на правосъдието и 603.20 лева
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че през процесните периоди
ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас. Твърди
се, помещенията, в които същият е бил настанен за изтърпяване на наказанието не
са били в съответствие с изискванията на ЗИНЗС, досежно минималната жилищна
площ и достъпа до санитарен възел. Изложено е, че поради липса на течаща вода и
тоалетна в спалните помещения, при нужда настанените в тях лишени от свобода
удовлетворявали физиологичните си нужди в предоставена за тази цел кофа пред
останалите обитатели. В резултат на бездействието на затворническата
администрация ищецът претърпял неимуществени вреди, които оценява на 4600 лева
за периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009 г. и 4200 лева за периода от 01.06.2009
г. до 18.05.2010 г. Претендира да му бъдат заплатени тези суми от ответниците,
ведно с мораторни лихви от 1384.29 лева, респ. 1263.91 лева за двата периода.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на
исковите претенции, поради отсъствие на установените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни
предпоставки. Оспорват се твърденията за противоправно бездействие на
длъжностни лица. Приложени са писмени доказателства.
В съдебното заседание ищецът не се явява, редовно
уведомен. Същият се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове.
Ангажира доказателства. Моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас
дава заключение за частична основателност на претенциите. Не сочи доказателства.
Предявените искове са допустими,
с оглед твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в резултат на противоправно бездействие
на длъжностни лица от затворническата администрация.
Бургаският административен съд, след
като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът П.М.М. е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Бургас през периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009
г. и периода от 01.06.2009 г. до 18.05.2010 г. При постъпване в
затворническото заведение на 13.05.2008 г. същият е бил настанен в приемното
отделение, в килия № 306 с обитаема жилищна площ 13.12 кв.м. На 28.05.2008 г. същият е
бил преместен в четвърта група, килия № 111 с обитаема жилищна площ 39.53 кв.м.
(при жилищна площ за едно настанено лице 1.98 кв.м.), след което е преместен в
пета група, килия № 508 с обитаема жилищна площ 18.63 кв.м. (за едно настанено
лице е 1.24 кв.м.). Остатъкът от наказанието е изтърпял в Затворническо
общежитие от открит тип „Житарово“, спално помещение № 2 (не е представена
информация за обитаемата жилищна площ и размерите на помещението).
По
делото е разпитан в качеството на свидетел Т.Т.Д., изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора- Бургас през 2008 г. и 2009 г. Свидетелят уточнява,
че не е бил настанен в спалното помещение на ищеца, но го е посещавал. Заявява,
че в помещенията с площ от около 40 кв.метра е били настанявани по 28-30 лишени
от свобода. Нямало изграден санитарен възел в спалното помещение. Банята на
затвора се намирала на 100 метра от спалното помещение, като топла вода била
осигурявана само в четвъртък. В помещенията имало вредители- хлебарки и
дървеници.
Съдът счита, че претенциите за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие лошите битови условия в
затворническото заведение през периода процесните два периода, са доказани по
основание. Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията
е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им. В чл. 3 от същия закон е установена забрана за
подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица, а
за такива се смятат умишленото поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето (т. 2), както и
унизителното отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност (т. 3). Съгласно чл. 20, ал.3 от
ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения (нормата е влязла в сила по
време на изтърпяване на наказанието от ищеца). В случая данните относно размера
на осигурената в жилищна площ за едно лице (1.98 кв.м. в килия № 111, 1.24
кв.м. в килия № 508, такава площ и в затворническото общежитие), както и
липсата на течаща вода и санитарен възел, налагаща удовлетворяване на
физиологичните нужди пред останалите обитатели на помещението, недвусмислено
сочат, че тези изисквания не са изпълнени. Вярно е, че разпоредбата на чл. 43,
ал.3 от ЗИНЗС, с която се предвижда минимална жилищна площ за един лишен от
свобода не по-малко от 4 кв. м., не е влязла в сила, но това не освобождава
ответника от задължението да осигури необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправителното въздействие. Несъмнено ищецът е
бил подложен на унизително отнасяне, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за
правата на човека и основните свободи, поради което съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Материалноправно легитимирано да
отговаря по предявения иск за периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009 г. е
Министерството на правосъдието на основание чл. 19 от ЗИН (отм.), а за периода 01.06.2009
г. до 18.05.2010 г.- ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
която осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, съгласно нормата на чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с
преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените
страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за
неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. В случая с
оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на
причинените страдания и техния интензитет, съдът счита, че сумата от 840 лева
би обезщетила справедливо ищеца за претърпените през периода 13.05.2008 г. до
31.05.2009 г. неимуществени вреди, а сумата от 780 лева- за периода от
01.06.2009 г до 18.05.2010 г. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита продължителността на престоя в затворническото заведение, условията, при
които ищецът е изтърпявал наказанието и претърпените неудобства от липсата на
санитарен възел и течаща вода, налагащи удовлетворяване на физиологичните му
нужди през нощта в предоставени от администрацията на затвора съдове, пред
останалите обитатели на помещението, недостатъчната жилищна площ на обитаваните
от него спални помещения. Доказателства за претърпени вреди в по-голям размер
не са ангажирани по делото, поради което предявените искове следва да се отхвърлят
за разликата до претендираните 4600 лева, съответно 4200 лева, като
неоснователни и недоказани.
При
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Според разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, когато вредите произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни. Следователно,
административният орган изпада в забава от момента на влизане в сила на
настоящото решение, а не от началната дата на бездействието, както се
претендира от ищеца. Ето защо, на претенцията за мораторна лихва за посочения в
исковата молба период също следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на П.М.М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.05.2008 г. до
31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2015
г. до окончателното и́ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
до претендирания размер от 4 600.00 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на на П.М.М. с ЕГН **********
сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода 01.06.2009 г до 18.05.2010 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2015 г. до окончателното
и́ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания
размер от 4 200.00 лева
ОТХВЪРЛЯ иска на П.М.М. с ЕГН **********
против Министерството на правосъдието за заплащане на сумата от 1384.29 (хиляда
триста осемдесет и четири лева и двадесет и девет ст.), представляваща
мораторна лихва.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.М.М. с ЕГН **********
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието за заплащане на сумата от 1263.91 лева (хиляда двеста шестдесет и
три лева и деветдесет и една ст.), представляваща мораторна лихва.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: