Решение по дело №12/2016 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         26.05.2016г.                                       Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 09.05.2016г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Б.К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №12 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.

Исковете са предявени от И.М.З. *** срещу “Е.” АД гр.С.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “Оксиженист”. Мястото на работа на ищеца е било “Е.” АД-СМП Г.. Поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед №24/21.05.2015г. Ищецът твърди, че не му е изплатено трудово възнаграждение за месеците ноември, декември 2014г. и януари, февруари, март, април, май 2015г., както и обезщетението за неспазено предизвестие в размер на една брутна работна заплата, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 194,54лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец ноември 2014г. и 20,35лв. лихва за забава за периода от 29.12.2014г. до 08.01.2016г.; сумата от 103,99лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец декември 2014г. и 9,98лв. лихва за забава за периода от 29.01.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 428,97лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец януари 2015г. и 37,47лв. лихва за забава за периода от 01.03.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 253,41лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец февруари 2015г. и 20,16лв. лихва за забава за периода от 29.03.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 529,92лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г. и 37,60лв. лихва за забава за периода от 29.04.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 433,71лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец април 2015г. и 28,00лв. лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 446,11лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец май 2015г. и 28,80лв. лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 42,70лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 ден и 2,75лв. лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 984,72лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и 63,57лв. лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

 Ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, но частично основателни. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Оспорва размера на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени или намалени по размер. Претендира направените разноски по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на: Трудов договор №33/28.06.2010г., Допълнително споразумение №24/02.01.2014г., Заявление с вх.№41/21.05.2015г., Заповед №24/21.05.2015г. на изп.директор на “Е.” АД, между страните е имало валидно трудово правоотношение, като ищецът е работел на длъжността “Оксиженист”. Поради несвоевременното изплащане на трудови възнаграждения, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 21.05.2015г.

По отношение на иска за изплащане на трудовите възнаграждения, подробно описани в исковата молба, съдът намира, че при установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /чл.8, ал.2 от КТ/. Следователно в тежест на  работодателя е възникнало задължение да изплати договорено възнаграждение. Фактът на добросъвестното полагане на труд от страна на ищеца не бе оспорен от ответната страна.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице към момента на изготвяне на експертизата ответникът дължи на ищеца суми за трудово възнаграждение, както следва: за месец ноември 2014г. – 194,54лв., за месец декември 2014г. – 207,98лв., за месец януари 2015г. – 428,97лв., за месец февруари 2015г. – 253,41лв., за месец март 2015г. – 529,92лв., за месец април 2015г. – 33,71лв., за месец май 2015г. – 436,00лв. Върху всяка една от сумите вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава за периода на забавата, които възлизат на, както следва: 20,35лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец ноември 2014г., 19,96лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец декември 2014г., 37,47лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец януари 2015г., 20,16лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец февруари 2015г., 37,60лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец март 2015г., 2,11лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец април 2015г., 23,54лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец май 2015г. Освен това вещото лице е изчислило размера на дължимото, но неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в брутен размер от 948,72лв. и лихвата за забава на това обезщетение – 46,10лв. Според заключението на вещото лице, ищецът не е ползвал 1 работен ден платен годишен отпуск, като дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ възлиза на 42,70лв. и лихва за забава върху тази сума в размер на 2,30лв.

Вещото лице не е констатирало плащания по претендираните суми.

В съдебно заседание ищецът е изменил размера на искова си за претендираното трудово възнаграждение за месец декември 2014г., като сумата, която претендира е в размер на 207,98лв., вместо записаната в исковата молба 103,99лв. Съдът е приел така направеното изменение на иска.

Предвид заключението на вещото лице и предвид липсата на доказателства от страна на ответника за извършени плащания на претендираните суми, съдът намира, че действително ответникът не е изплатил на ищеца дължимите суми за трудови възнаграждения, поради което дължи и лихва за забава. От страна на ответника не бяха направени никакви релевантни възражения, подкрепени с доказателства. Предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение и лихва за забава са основателни и следва да бъдат уважени в размера, който съответства на заключението на вещото лице, а именно за сумата от 194,54лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец ноември 2014г. и 20,35лв. лихва за забава за периода от 29.12.2014г. до 08.01.2016г.; сумата от 207,98лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец декември 2014г. и 9,98лв. лихва за забава за периода от 29.01.2015г. до 08.01.2016г., тъй като ищецът не е направил искане за увеличение на иска за мораторна лихва, сумата от 428,97лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец януари 2015г. и 37,47лв. лихва за забава за периода от 01.03.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 253,41лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец февруари 2015г. и 20,16лв. лихва за забава за периода от 29.03.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 529,92лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г. и 37,60лв. лихва за забава за периода от 29.04.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 33,71лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец април 2015г., като за разликата до претендираните 433,71лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, и 2,11лв. лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., като за разликата до претендираните 28,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан; сумата от 436,00лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец май 2015г., като за разликата до претендираните 446,11лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и 23,54лв. лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., като за разликата до претендираните 28,80лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По отношение на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съдът намира същият за основателен, тъй като според заключението на вещото лице ищецът не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, поради което работодателят му дължи обезщетение. Поради тази причина искът за обезщетение с правно основание чл.224, ал.1 КТ в размер на 42,70лв. следва да бъде уважен. Основателен е и искът за лихва за забава върху задължението за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, предвид несвоевременното изплащане на обезщетението в размер на 2,75лв. за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г.

По отношение на иска за обезщетение за неспазено предизвестие, съдът намира същия за основателен с оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено без да е спазено едномесечното предизвестие и обезщетението не е изплатено, които обстоятелства не се оспорват от ответника. Искът следва да бъде уважен за брутния размер от 948,72лв. съобразно заключението на вещото лице, като в останалата част до претендираните 984,72лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан. Основателен е и искът за лихва за забава върху задължението за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, предвид несвоевременното изплащане на обезщетението в размер на 61,25лв. за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., като искът в останалата му част до претендираните 63,57лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 913,00лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за сторени такива, нито е представил списък на разноските, поради които разноски не следва да му се присъждат.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС-Г. на основание чл.78, ал.6 от ГПК в размер на общо 131,65лв., както и заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 126,00лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Г.М.”, ул.”К.Л.” №*, представлявано от Д.П.П. и Б.Д.П., да заплати на И.М.З., ЕГН **********,***, сумата от 194,54лв. /сто деветдесет и четири лева и 54 стотинки/, представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец ноември 2014г. и 20,35лв./двадесет лева и 35 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.12.2014г. до 08.01.2016г.; сумата от 207,98лв./двеста и седем лева и 98 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец декември 2014г. и 9,98лв./девет лева и 98 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.01.2015г. до 08.01.2016г., сумата от 428,97лв. /четиристотин двадесет и осем лева и 97 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец януари 2015г. и 37,47лв. /тридесет и седем лева и 47 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.03.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 253,41лв. /двеста петдесет и три лева и 41 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец февруари 2015г. и 20,16лв. /двадесет лева и 16 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.03.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 529,92лв./петстотин двадесет и девет лева и 92 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г. и 37,60лв./тридесет и седем лева и 60 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.04.2015г. до 08.01.2016г.; сумата от 33,71лв./тридесет и три лева и 71 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец април 2015г., като отхвърля иска в останалата му част до претендираните 433,71лв., и 2,11лв. /два лева и 11 стотинки/ лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., като отхвърля иска в останалата му част до претендираните 28,00лв.; сумата от 436,00лв. /четиристотин тридесет и шест лева/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец май 2015г., като отхвърля иска в останалата му част до претендираните 446,11лв., и 23,54лв. /двадесет и три лева и 54 стотинки/ лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., като отхвърля иска в останалата му част до претендираните 28,80лв.; сумата от 42,70лв. /четиридесет и седем лева и 20 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и 2,75лв. /два лева и 75 стотинки/ лихва за забава за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., сумата от 948,72лв. /деветстотин четиридесет и осем лева и 72 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като отхвърля иска в останалата му част до претендираните 984,72лв.; и 61,25лв. /шестдесет и един лева и 25 стотинки/ мораторна лихва за периода от 22.05.2015г. до 08.01.2016г., като отхвърля иска в останалата му част до претендираните 63,57лв.; както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда  - 11.01.2016г. до окончателното им изплащане, както сумата от 913,00лв. /деветстотин и тринадесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Г.М.”, ул.”К.Л.” №*, представлявано от Д.П.П. и Б.Д.П., да заплати сумата от общо 257,65лв. /двеста петдесет и седем лева и 65 стотинки/ за държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице по сметка на РС-Г..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                    

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: