Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 30.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 5262 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20038023 от 10.02.2021
г. по гр.д. № 50679/2017 г. по описа на СРС, 180 с-в е отхвърлен като
неоснователен предявеният от К.Г.П., ЕГН ********** против В. ООД, ЕИК *******иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
сумата 5850.00 лв.-обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно
уволнение за пет месеца, считано от 26.11.2015 г.-26.04.2013 г., ведно със
законната лихва от 20.10.2015 г. до окончателно погасяване на задължението,
поради погасяване по давност на претенциите.
Срещу
постановеното решение е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищеца К.Г.П. с излагане на доводи, че
решението в обжалвана част е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно; постановено в противоречие със събраните
доказателства. Заявява, че изводът на
съда, че претенциите са погасени по давност е неправилен и в противоречие с
материалния закон. В случая вземането за обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение възникване след влизане в сила на съдебното решение,
с което последното е обявено, а не от посочения от съда в решението начален момент.
С оглед това при съобразяване датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което е признато за незаконно уволнението на ищцата -20.10.2015 г. давността за
вземанията за предявяване на иска е започнала да тече от този момент, а не от
датата на уволнението, както неправилно е приел съда. Поради това и претенциите
на ищцата по чл.225, ал.1 КТ не са погасени по давност и следва да бъдат
уважени.
Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника В. ООД, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд правилно е установил
фактите по спора и е приложил правилно материалния закон. Излага правни доводи,
че искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ
се предявява в тригодишен срок, считано от деня, в който правото предмет
на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая вземането е
изискуемо от деня, в който уволнения работник или служител е могъл да иска
изпълнение, който съвпада с деня на уволнението, а не с деня на влизане в сила
на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно. Реално от
момента на уволнението е и оставането без работа на работника или служителя и
от този момент същият има право да потърси обезщетение за оставане без работа.
Предявяването на иска след изтичане на предвидения от закона тригодишен срок от
датата на уволнението го прави недопустим и неоснователен. Доколкото в случая
ищцата е узнала за уволнението си на 16.10.2012 г., то, началото на срока за
предявяване на иска е посочения от съда – 27.04.2013 г. Доколкото тригодишния
срок е изтекъл на 27.04.2016 г., а исковата молба е подадена в съда на
26.07.2017 г., то, правилно съдът е отхвърлил исковете за заплащане на
обезщетение за периода от 26.11.2012 г. до 26.04.2013 г. като погасени по
давност. За последното съдът правилно е съобразил, че претенция по чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. Чл.225, ал.1 КТ за периода 16.10.2012 г.-26.11.2012 г. е била
предявена с първоначалната искова молба. Освен това поддържа изложените в
писмения отговор на исковата молба възражения за неоснователност на
претенциите, поради недоказаност.
Моли за потвърждаване на
решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
В частта на произнасяне
на първата инстанция по претенция без посочен размер за законна лихва от
20.10.2015 г. до окончателно погасяване на задължението върху сумата 5850.00
лв.-обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, която
законна лихва е била предмет на първоначално подадената искова молба
постановеното решение е недопустимо, тъй като във връзка с дадени от съда
указания с разпореждане от 14.08.2017 г. ищецът е уточнил със своя молба от
07.09.2017 г., че не претендира законна лихва, а предмет на производството е
само и единствено обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, чийто размер за посочените
пет месеца възлиза на сумата 5850.00 лв. При съобразяване указанията на чл.6 ГПК и диспозитивното начало в гражданския процес в
посочената част решението на СРС следва да бъде обезсилено като недопустимо
поради произнасяне извън предмета на спора въведен от страните.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 269,
изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
В останалата част решението
на СРС е правилно, като настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
По установените от първата
инстанция факти не се спори и същите се възприемат изцяло от настоящата
инстанция.
Спорен по делото е
единствено въпросът за началото на давностния срок за претенциите по чл.225,
ал.1 КТ при незаконно уволнение, каквато е и претенцията на ищцата, по която е
образувано настоящето производство.
Както е посочено в
дадените разяснения с ТР № 3 от 19.03.1996 г. по гр.д. № 3/1995 Г., ОСГК на ВС,
„в хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ вземането за обезщетение възниква в момента
на уволнението, признато за незаконно и отменено. Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението
пред работодателя или пред съда и да иска признаването му за незаконно и
неговата отмяна, а съгласно чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ той може да иска обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен. Конститутивното действие на решението, с което този иск се
уважава, важи с обратна сила, т.е. уволнението се счита за незаконно към
момента на извършването му. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдителен.
Двата иска могат да бъдат предявени за съвместно разглеждане.
Вземането по чл. 225,
ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл
да иска изпълнение. Този ден по начало е денят на уволнението по чл. 335 КТ,
но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на
една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на
кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение
за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи
от деня, в който е предявен искът.
С оглед тези разяснения
и изразеното становище в Решение № 387/27.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1317/2010
г. на четвърто ГО постановено по реда на чл.290 ГПК, настоящият състав намира,
че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон. В деня на уволнението работникът може да търси
обезщетение за оставането си без работа в резултат на незаконното уволнение на
основание чл.225,ал.1 КТ включително и по съдебен ред, като предяви иска по
чл.344,ал.1,т.3 КТ, но няма да има основание за присъждането на обезщетението
преди настъпването на вредата, което става с осъществяването на факта на
оставане без работа през определения от закона период от време с
продължителност до шест месеца. С факта на нереализирането на трудов доход
наред с оставането без работа през определен период от време се осъществява
пълният фактически състав на нормата на чл.225,ал.1 КТ, която дава право на
обезщетение (осъществяват се всички признаци на този фактически състав).
Оттогава започва да тече и давностният срок по
чл.358,ал.1,т.3 КТ.
В случая е била
предявена по съдебен път заедно с исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ претенция
по чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за един месец. Предмет на настоящето производство са
претенции за останалите пет месеца
26.11.2012 г. до 26.04.2013 г. При съобразяване датата на връчване на заповедта
за уволнение на ищцата - 27.04.2013 г. предвидения в закона тригодишен срок / чл.
358, ал. 1, т. 3 КТ / за всяко от отделните вземания е изтекъл на 27.04.2016 г.
Тъй като исковата молба е подадена в съда на 26.07.2017 г., то, исковете за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 26.11.2012 г. до
26.04.2013 г. са погасени по давност.
Правилни са доводите на въззиваемия - ответник, че давностният
срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за вземането за обезщетение по чл. 225 КТ има
за начална дата, не последната дата на шестмесечния период, а поетапно всяка
дата, на която се е осъществил фактическия състав и работникът е останал без
работа, в който смисъл е и цитираната с отговора на въззивната
жалба практика на ВКС. С предявяване на исковата молба в съда, с която са били
предявени претенции за признаване незаконността на уволнението и за заплащане
на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за един
месец, на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД давността е прекъсната само
за това вземане по чл.225, ал.1 КТ, а не и за вземанията предмет на настоящето
производство.
По разноските:
При този изход на спора,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна. Същата
е представила доказателства за извършването на разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20038023 от 10.02.2021
г. по гр.д. № 50679/2017 г. по описа на СРС, 180 с-в, В ЧАСТТА с която е
отхвърлена като неоснователна предявената от К.Г.П., ЕГН ********** против В.
ООД, ЕИК *******претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
сумата 5850.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение за пет месеца, считано от 26.11.2015
г.-26.04.2013 г., считано от 20.10.2015 г. до окончателно погасяване на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20038023 от 10.02.2021
г. по гр.д. № 50679/2017 г. по описа на СРС, 180 с-в, В ЧАСТТА с която са
отхвърлени като неоснователни предявените от К.Г.П., ЕГН ********** против В.
ООД, ЕИК *******искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 5850.00
лв.-обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за пет
месеца, считано от 26.11.2015 г.-26.04.2013 г., поради погасяване по давност на
претенциите.
ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН **********
да заплати на В. ООД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300.00
лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.