№ 50
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20071310/18.03.2021 г. по гр.д. № 60188/2020 г. по описа
на СРС, 62 състав ЗД „Б.И.“ АД е осъдено на основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането да заплати на „А.“ ЕООД сумата от 421,43 лева, ведно със
законната лихва, считано от 03.12.2020 г. до датата на изплащане, както и
разноски – 770 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25061265/06.04.2021 г. (пощенско клеймо 31.03.2021), подадена от ЗД „Б.И.“
АД, в което са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по
делото доказателства. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП имал и
водачът на увредения автомобил. Не били взети предвид показанията на
разпитания по делото свидетел, който установява, че лек автомобил е спрял
непосредствено зад лек автомобил Опел Астра и фаровете му не се виждали в
огледалото. Поддържа, че не били спазени разпоредбите на чл. 23 от Закона
за движение по пътищата. Моли обжалваното решение да бъде отменено,
1
включително в частта за разноските и да бъде постановено ново, с което
предявеният от „А.“ ЕООД иск за сумата над 210,72 лева да бъде отхвърлен
като се отчете наличието на вина на другия водач.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 25078661/07.05.2021 г. (пощенско клеймо – 05.05.2021 г.),
подаден от „А.“ ЕООД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй
като първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото
доказателства. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира направените
по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 60188/2020 г. по описа на СРС, 62 състав е
образувано по искова молба, подадена от „А.“ ООД против ЗД „Б.И.“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането. Ищецът твърди, че на 29.11.2017 г. в гр. Монтана, лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, управляван от В.А. бил паркиран
пред ресторант „Плаза“ в гр. Монтана, находящ се на ул. „Трети март“, като
бил ударен, докато е в спряло положение от маневриращ лек автомобил Опел
Астра с рег. № М ******* управляван от М.Т., който предприел маневра
заден ход и реализирал ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП на лекия
автомобил Рено Клио били причинени имуществени вреди – повреда на
предна броня, емблема на преден капак, предна маска и държач на предния
регистрационен номер. Бил съставен двустранен констативен протокол, в
който било отразено, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек
автомобил Опел Астра. Поддържа, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие по отношение на лек автомобил Опел Астра е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. Твърди, че стойността на причинените вреди е в размер на 421,43
лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 421,43 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законна лихва от деня на изтичане на срока за произнасяне на застрахователя
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Б.И.“
АД, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* Оспорва
механизма за настъпване на ПТП, както и вината водача на лек автомобил
Опел. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите, получени върху
процесния лек автомобил и деянието. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът на
увредения автомобил бил спрял на нерегламентирано място. Оспорва и
размерът на предявения иск. Моли искът да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и
приета съдебно – автотехническа експертиза.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на
29.11.2017 г. в гр. Монтана е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № *******и лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, при
който водачът на лек автомобил Опел Астра е предприел маневра на
движение на заден ход за потегляне на ул. „Трети март“ пред ресторант
„Плаза“, в резултат на което е причинил вреди на лек автомобил Рено, който е
спрял зад него. Вещото лице от допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза установява, че щетите по лек автомобил Рено Клио с рег. №.
******* се намират в пряка причинно-следствена връзка от настъпилото на
29.11.2017 г. произшествие в гр. Монтана. Установява се също така, че
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил е в
размер на 509,69 лева.
Във връзка с установяване на обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Т. М.. В
показанията си свидетелят установява, че спрял, за да се огледа място за
паркиране. Заявява, че другият автомобил спрял зад него, но той не видял
колата. Валяло дъжд и било тъмно. Не виждал фаровете му, поради което
предположил, че автомобил Рено Клио е спрял много близо до него. Заявява,
че се придвижил една две педи назад и се ударили.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
3
доказателства, че лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******* е собственост
на ищеца „А.“ ООД.
Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие е действал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на който ЗД „Б.И.“ АД е поел задължение да покрие
отговорността на водач на лек автомобил Опел Астра с рег. № *******.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.
272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото
лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при
спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена
застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени и имуществени вреди (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ).
Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото
да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на
ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че
е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
4
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в
исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при
което на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СВ са причинени имуществени
вреди. Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******– М.Т. М.. Съгласно
разпоредбата на чл. 40 от Закона за движение по пътищата преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. От събраните по делото доказателства се
установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на деня, като водачът на лек
автомобил Опел Астра е предприел движение назад като е ударил спрял зад
него автомобил. Правилно първоинстанционният съд е основал изводите си
относно отговорността на водача на лекия автомобил въз основа на всички
събрани по делото доказателства като е приел, че водачът не е изпълнил
задължението си по чл. 40 от Закона за движение по пътищата.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства се
установява, че причинените на лек автомобил Рено Клио вреди са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че съдът неправилно
не е уважил направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия
може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е
противоправно като то следва да води до настъпване на вредоносния
резултат. По делото не са събрани доказателства относно виновно поведение
на водача на увредения автомобил, поради което и направеното възражение
5
за съпричиняване се явява неоснователно.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 62 състав, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК въззивника следва да бъде
осъден за заплати на въззиваемия сумата от 360 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20071310/18.03.2021 г. по гр.д. №
60188/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „******* да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК – *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Н. Й. ******* сумата от 360 лева,
представляваща направени пред въззивния съд разноскш.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6