Решение по дело №65656/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11235
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20211110165656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11235
гр. ..., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110165656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ... е предявил срещу ответника ... иск с правно основание по чл. 411 КЗ за
сумата от 3 625,54 лв. /съгласно изменение на иска, допуснато с протоколно определение от
04.10.2022 г./, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.06.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 17.11.2021 г., до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” на 05.06.2019г. в гр.... настъпило застрахователно
събитиесъбитие – ПТП, в причинна връзка с което били причинени вреди на застрахован
при него лек автомобил. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на другия автомобил, участвал в ПТП. Поддържа, че
събитието настъпило поради виновното и противоправно поведение застрахования при
ответника водач. Сочи, че вредите от ПТП възлизали на обща стойност 3610,54 лева, като
направил и ликвидационни разноски за определянето им в размер на 15 лв. Твърди, че с
плащането на обезщетението се е суброгирал в правата на застрахования при него водач
срещу ответника. от където извежда исканията си към съда за присъждане на платеното,
ведно с обичайните разноски, направени за неговото определяне и законните последици от
уважаването на предявените искови претенции.
Ответникът не взема становище по предявения иск в срока по чл. 131 ГПК. В първото
по делото заседание оспорва иска като неоснователен с твърдението, че вина за
настъпването на инцидента има застрахованият при ищеца водач.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
По делото основният спор между страните е концентриран върху конкретния
механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило
същото.
За осъществяването на материалните предпоставки, включени във фактическия
състав за възникване на вземането за обезщетение, свидетелстват събраните писмени
доказателства - застрахователна полица, протокол за ПТП, преводно нареждане, както и
изслушаните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля З. С. Д. – водач на увредения
лек автомобил, застрахован при ищцовото дружество.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП № ... се установява, че на
05.06.2019 г., в гр. ..., кв. ..., движейки се в района на ветеринарна клиника „...“, водачът на
л.а. „...“, модел ..., с рег. № ... – А. А. предприема маневера неправилно изпреварване и
реализира по негова вина пътнотранспортно произшествие, при което уврежда завиващия
наляво лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ....
Посоченият механизъм на ПТП се установява по безспорен начин и от събраните
гласни доказателства, които след дължимата се преценка съдът кредитира като обективни,
последователни, логични и безпротиворечиви, както и от приетото и неоспорено
заключение на САТЕ, което също кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено.
Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателсва води еднопосочно до
извода, че процесното събитие е настъпило по описания в констативния протокол
механизъм. Събитието е настъпило поради виновното /доколкото не се установяват
изключващи вината обстоятелства/ и противоправно поведение на водача на застрахования
при ответника лек автомобил, който в нарушение на правилото на чл. 42, ал. 1 т. 2 ЗДвП е
предприел маневра изпреварване без да се убеди, че изпреварваното моторно превозно
средство е подало сигнал за изменение посоката си на движение наляво.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза всички повреди по лекия
автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., описани в констативния протокол за ПТП и
отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна
връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че правопораждащият регресното
вземане на ищеца фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи,
поради което предявеният иск е доказан в своето основание.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие.
От кредитираната съдебно-автотехнчиеска експертиза се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. №
..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4108,90 лева.
От съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като безпристрастно
2
изготвена и обоснована, се установява, че сумата в размер на 3610,54 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета .../19/436/5000249, е изплатена на 18.09.2019 г. като
част от общо преведената сума с преводно нареждане на ищцовото дружество, и сметката на
сервиза, в който са поправяни щетите по лек автомобикл марка „...“, модел „...“, с рег. № ... –
„... ...“ ООД, е заверена с дължимата сума по фактура № 19708/19.08.2019 г. във връзка с
щета № ... Ето защо съдът приема за доказано обстоятелството, че застрахователят по
имуществена застраховка валидно и изцяло е встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка "Гражданска отговорност" в
размера на претендираната в настоящото производство сума.
Между страните не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е предявил надлежно вземането си по предвидения в чл. 412, ал. 1 КЗ ред с
отправена до ответника покана за плащане, ведно с приложена окомплектованата преписка
по щетата. Съгласно уведомително писмо от ЗК „...“ е отказано плащане от ответното
дружество по щета с № ...
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло. Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /на л. 71 от
делото/, видно от който е направил разходи в общ размер на 930 лева, от които 145,03 лева
за държавна такса, 175 лева за депозит за вещо лице по САТЕ, 200 лева за депозит за вещо
лице по ССчЕ, 50 лева за депозит за свидетел и 360 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските в претендирания размер.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр...., ..., да заплати на
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр...., ул. „...“ ... на основание чл. 411 КЗ
сумата от 3625,54 лева, представляваща регресно вземане по щета №...за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.06.2019 г.,
ведно със законната от датата на предявяване на иска – 17.11.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 930 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3