Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр. Провадия, 16.02.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.К.

 

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията бр. д. № 60 по описа на ПРС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

Брачният процес е първоначално учреден с предявяването на обективно съединени в условия на кумулативност искове от З.А.Н., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Провадия, ул. „Ал. Стамболийски” № 12, чрез адв. Г. Г. и Г. Н., срещу Я.Н.С., с ЕГН: **********,***, Варненска област: с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК, за прекратяване с развод на брака, сключен помежду им на 28.08.2001 г. в гр. Варна, по вина на мъжа; с правно основание чл. 106 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните низходящи на спорещите – Я., родена на 18.10.1995 г., и Н., роден на 31.08.2005 г.; с правно основание чл. 82, ал. 1 от СК – за присъждане в полза на всяко от децата Я. и Н. на платима от бащата месечна издръжка в размер на 80 лева; с правно основание чл. 87 от СК – за присъждане в полза на всяко от децата Я. и Н. на издръжка за предхождащ предявяването на исковата молба период – от 13.08.2007 г. до 30.10.2008 г., изчислена върху месечен размер на алиментното задължение от по 80 лв.; с правно основание чл. 107 от СК – за предоставяне ползването на семейното жилище – апартамент 50, находящ се в *****.

В проведеното на 13.02.2009 г. съдебно заседание З.Н. и Я.С. са заявили споделено желание да постигнат преустановяване на брачната си обвързаност – всеки от тях въз основа на сериозно обмислено и категорично решение, и са се договорили успешно за уреждане на всички лични и имуществени отношения помежду им за след развода. Постигнатото споразумение е в следния смисъл: упражняването на родителските права по отношение на децата Я. и Н. да бъде предоставено на майката, като на бащата бъде определен следният режим на лични отношения с тях: да ги вижда и взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца – от 10, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятната ученическа ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по пет дни през Коледната и Великденската ученически ваканции; Я.Н.С. да заплаща в полза на малолетните си низходящи – Я. и Н., месечна издръжка в размер на по 80 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба (30.10.2008 г.) до настъпване на обстоятелство, обуславящо по закон изменението или прекратяването на алиментното задължение; ползването на семейното жилище – съсобственият на страните под режим на СИО апартамент **, находящ се в *******, да бъде предоставено на ищцата; направените до настоящия момент разноски по воденето на делото да останат за сметка на извършилия ги, а държавната такса по споразумението за издръжката на децата Я. и Н. родителите да поемат по равно. Страните са декларирали, че: имат съвместно притежавана под режим на СИО недвижимост – апартаментът – семейно жилище, прекратяване на съсобствеността върху която не желаят, движимото си имущество са поделили извънсъдебно, както и че не претендират издръжка един спрямо друг. С оглед постигането на възпроизведеното споразумение и на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК съдът е постановил производството по делото да продължи по реда на чл. 330 от ГПК.

По същество г – жа Н. и г – н С. молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, без да издирва налагащите разтрогването му причини, като утвърди споразумението им, постигнато в с. з. на 13.02.2009 г.

За да се произнесе досежно основателността на молбата за допускане на развод по взаимно съгласие, съдът съобрази следното:

Видно от представения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Община Варна( л. 4 от делото ), З.А.Н. и Я.Н.С. са съпрузи от 28.08.2001 год.

Видно от представените в заверени преписи: дубликат на удостоверение за раждане, издаден на 20.12.2000 г. от Община Варна, и удостоверение за раждане серия КМР, № 59867, издадено на 19.10.2006 г. от Община Варна( л. 5 и 6 от делото ), от брака си страните имат две ненавършили пълнолетие деца: Я., родена на 18.10.1995 г., и Н., роден на 31.08.2005 г.

Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Провадия поддържа становище, че споразумението на страните касателно упражняването на родителските права по отношение на децата Я. и Н. е съобразено с интересите на двамата малолетни.

Възпроизведеното в предходното изложение споразумение на страните касателно последиците от прекратяването на брака е изчерпателно, съобразено е с интересите на малолетните им низходящи – доколкото това е възможно с оглед на благосъстоянието, жилищната осигуреност и бита им, и съдържанието му не е противозаконно или неморално, поради което следва да бъде утвърдено от съда, след допускане на развод между двамата съпрузи, на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК.

На основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде събрана държавна такса по споразумението за издръжката на децата Я. и Н. в размер на 115, 20 лв. Тя следва да бъде понесена по равно от двамата молители, съобразно договореното в постигнатото между тях споразумение.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

           

ПРЕКРАТЯВА брака между З.А.Н., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Провадия, ул. „Ал. Стамболийски” № 12, чрез адв. Г. Г. и Г. Н., и Я.Н.С., с ЕГН: **********,***, Варненска област, сключен на 28.08.2001 год. пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна, за което е съставен Акт за граждански брак № 1089/28.08.2001 год., по взаимно съгласие, на основание чл. 100 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Я. Я. Н., с ЕГН: **********, и Н. С., с ЕГН: **********, на майката З.А.Н., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Провадия, ул. „Ал. Стамболийски” № 12, чрез адв. Г. Г. и Г. Н..

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Я.Н.С., с ЕГН: **********,***, Варненска област, с децата Я. Я. Н., с ЕГН: **********, и Н. С., с ЕГН: **********, като му дава възможност да ги вижда и взема: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца – от 10, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятната ученическа ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по пет дни през Коледната и Великденската ученически ваканции.

ОСЪЖДА Я.Н.С., с ЕГН: **********,***, Варненска област, да заплаща в полза на всеки от малолетните си низходящи – Я. Я. Н., с ЕГН: **********, и Н. С., с ЕГН: **********, двамата действащи чрез своята майка и законен представител З.А.Н., с ЕГН: **********,***, месечна издръжка в размер на 80 лв.( осемдесет лева ), ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от 30.10.2008 г. до настъпване на обстоятелство, обуславящо по закон изменението или прекратяването на алиментното задължение, на основание чл. 82, ал. 1 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – съсобственият на страните под режим на СИО апартамент **, находящ се в *******, на З.А.Н., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Провадия, ул. „Ал. Стамболийски” № 12, чрез адв. Г. Г. и Г. Н..

ОСЪЖДА Я.Н.С., с ЕГН: **********,***, Варненска област, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата от 57, 60 лв.( петдесет и седем лева и 60 ст.), представляваща държавна такса по споразумението за издръжката на децата Я. и Н., на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА З.А.Н., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Провадия, ул. „Ал. Стамболийски” № 12, чрез адв. Г. Г. и Г. Н., да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата от 57, 60 лв.( петдесет и седем лева и 60 ст.), представляваща държавна такса по споразумението за издръжката на децата Я. и Н., на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: