М О Т И В И
По НОХД №1715/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим А.Н.С. ***
Срещу подс. А.Н.С. *** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.А от НК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, като при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от
11-12 години и „глоба“ в съответния размер, като срокът на първото да бъде
редуциран с една трета на осн. чл.58А от НК предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК. Изтърпяване на наказанието стича,
че следва да се извърши при първоначален строг режим. Изразява становище, че
доколкото престъпното посегателство по повдигнатото обвинение е реализирано в
рамките на изпитателния срок, определен при условно предсрочно освобождаване на
подс.С., то на осн. чл.70, ал.7 от НК е необходимо постановяване на отделно
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието 1 година и 4 месеца „лишаване
от свобода“. Относно веществените доказателства предлага: празната опаковка да
се унищожи като вещ без стойност, а средствата за комуникация да бъдат отнети в
полза на Държавата, т.к са послужили за извършване на престъплението.
Разноските по делото моли да се възложат в тежест на подсъдимия.
Подс. С. се явява лично в
съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли съдът
да му наложи по-малко наказание. Служебният му защитник адв.Н. моли за
извършеното от подзащитния й престъпление на същия да бъде наложено наказание в
законоустановения минимум, като спрямо размера на същото да бъде приложен чл.58 от НК.
Съдебното производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
А.Н.С. е роден на ***
*** българин, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
От приложената справка за
съдимост (л.183-185 ДПво) е видно, че подсъдимият
е осъждан. Същият е бил трудовоангажиран до 2010 г., след което е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение, съгласно
характеристичната справка (л.87 ДПво).
Подс.С. се занимавал с разпространение на високорискови наркотични
вещества и в частност на амфетамин на територията на гр. Пловдив. Уговорките си
с купувачи правел по телефона, включително посредством инсталирани на същия и
на ползван от него таблет приложения за комуникация. От своя страна, свид. Д.,
по предварителна „заявка” от трети лица, сред които и свидетелите В. Ц. и К. А.,
често закупувал високорискови наркотични вещества от подсъдимия. В разговорите
между последния и купувачите на наркотични вещества, наркотиците обикновено
били наричани „цигари”, респ. „кутии с цигари”. Качествено били описвани като
„миризливото”, „твойто” и др., а количествено договорките включвали уточнения
като „единично”, „двечки”, „двайсетак” и т.н.
На 18.04.2019 г. свид.Ц. поискал от свид.Д. да закупи за него 5
грама амфетамин за 80 лева. Според установената помежду им практика за
покупко-продажба на наркотични вещества, свид.Д. веднага се обадил на подс.С. и
поискал да закупи от него 7 гр. амфетамин за сумата от 80 лева. Възнамерявал
допълнително договорените два от седемте грама да остави за себе си като
„възнаграждение” за вършената на Ц. „услуга”. Подсъдимият се съгласил да му
продаде исканото количество високорискови наркотични вещества на посочената
цена и двамата се разбрали да се срещнат пред жилищна кооперация, находяща се
на ул.“С.С.“№ *** в гр. Пловдив, до заключващия се вход на която подс.С. имал
достъп.
Оперативна информация за евентуалната сделка между горепосочените
лица, както и затова, че подсъдимият разпространявал наркотични вещества по
занятие от апартамент, находящ се в кооперацията на посочения адрес, постъпила
в I-во РУ при ОД на МВР - Пловдив. Полицейските служители - свидетелите Д.К. и
А.К.веднага започнали наблюдение на адреса, пред който трябвало да се състои
срещата между подсъдимия и свидетеля. Междувременно свидетелите Д. и Ц. отишли
с такси до градинка, в близост до уговореното място. С тях бил и свид.Я.А., с
когото свид.Ц. работел. Наближавайки мястото на срещата, тримата слезли от
таксито, като свид.Ц. и свид.А. останали да чакат до денонощен магазин, а свид.Д.
провел телефонен разговор с подсъдимия и тръгнал към жилищната сграда на ул.“С.С.“№
***. Около 18,50 часа свид.Д. и подс.С., който се намирал в близост до
кооперацията на същия адрес, се срещнали, здрависали се и тръгнали заедно към
входа на блока, намиращ се на ул.“С.С.“№ ***. С помощта на чип, подсъдимият
отключил входа на кооперацията и двамата влезли вътре. Последният се качил до апартамент, намиращ се
на първия етаж срещу стълбите, и влязъл в него. Свид.Д. го чакал във входа.
Подс.С. взел от жилището наркотиците, за които имали уговорка да продаде. След
около една минута се върнал при свидетеля и му предал буца от 6,363 гр.
амфетамин, от които 4,471гр. със съдържание на активен компонент амфетамин 28
тегловни %, опаковани в найлон, както и четири топчета наркотично вещество,
всяко увито в черен найлон и поставени в общ плик, всички топчета с общо тегло
1,892 гр., със съдържание на активен компонент амфетамин 25 тегловни %. Свид.Д.
му заплатил договорената сума от 80
лева. Описаната „покупко-продажба” се развила в рамките на няколко минути,
непосредствено след влизането им във входа, а след това и двамата излезли от
кооперацията и поели в различни посоки.
Свид.Д. се насочил към денонощния магазин, където го чакал свид.Ц..
Няколко секунди по-късно, от магазина излязъл и свид.А., който се присъединил
към останалите двама. Тримата се отправили към паркинга на близкото казино „***“.
Свидетелите К. и К.ги последвали на разстояние. Когато тримата свидетели стигнали
до ъгъла на блок на бул “Н.В.“ №*** в гр. Пловдив, спрели и се събрали близо, с
лица един към друг. Тогава свид.Д. предал на свид.Ц. част от закупения от подсъдимия
наркотик, а именно едното пакетче, съдържащо амфетамин с нето тегло 4,471 гр.
със съдържание на активен компонент амфетамин 28 тегловни %. За себе си, като
„възнаграждение” за „услугата” по закупуване на наркотика, задържал второто от
получените пакетчета, съдържащо амфетамин с нето тегло 1,892 гр., със
съдържание на активен компонент амфетамин 25 тегловни %. В този момент
полицейските служители предприели действия по проверката им. След като се
легитимирали със служебни карти, видели как свид.Д. прибрал в десния джоб на
горнището си задържаното от него пакетче с наркотик, придобито от подсъдимия.
Когато установили самоличността на тримата, полицейските служители попитали свид.Д.
какво е прибрал в джоба си, а той им обяснил, че това е пакетче с амфетамин.
Попитали свид.Ц. и свид.А. дали в себе си имат наркотични вещества или други
вещи и предмети, забранени от закона. Първият отговорил, че също има у себе си
пакетче с амфетамин, а вторият отрекъл да притежава забранени вещества и вещи.
На място бил извикан автопатрул при I РУ при ОД на МВР - Пловдив и
свидетелите Д., Ц. и А. били отведени в районното управление. Спрямо първите
двама били инициирани бързи производства за държане на наркотични вещества (№ 317/2019 г. по
описа на I-во РУ при ОД на
МВР - Пловдив срещу Д. и № 316/2019 г. по описа на I-во РУ при ОД на МВР -
Пловдив срещу Ц.), тъй като при
извършените им обиски били намерени съответно у свид. Д. - 1,892 гр. амфетамин
със съдържание на активен компонент амфетамин 25 тегловни %, а у свид. Ц. -
4,471 гр. амфетамин със съдържание на активен компонент амфетамин 28 тегловни
%. Свид.Д. заявил, че намерения у него и у свид. Ц. амфетамин е закупил малко
преди това от подс. С..
Предвид така заявеното от свид.Д. и състоялата се по-рано среща
между него и подсъдимия, свидетелите К. и К. се върнали на адреса на ул.“С.С.“№
***в гр.Пловдив, който подсъдимият посещавал често именно във връзка с
дейността си по разпространение на наркотични вещества и възобновили
наблюдението си. Около десет минути след това те видели подс.С. да излиза от
входа на блока, но веднага отново влязъл вътре, поради което и в този момент не
предприели действия по задържането му. Около половин час по-късно същият отново
излязъл от входа и се отдалечил в посока към денонощния магазин, намиращ се в
близост. Тогава той бил спрян и задържан от полицейските служители. Запитан
каква е била целта на посещението му в блока, отговорил, че е идвал да търси
свои приятели, но не ги е намерил. Свидетелите К. и К.забелязали, че подс.С.
държи в ръцете си ключ и чип и поискали от него да им ги предаде. При
изпълнение на последното, със същите били
отключени/отворени входа на кооперацията на адрес: гр. Пловдив, ул. „С.С.” ***,
а след това и апартамент на първия етаж, в който свид. Д. бил посочил, че е
влизал подсъдимият непосредствено преди да му продаде наркотика. В момента на
влизането на полицейските служители, в жилището се намирали собствениците на
апартамента – П.Д. и В. Д., както и А. К. И тримата посочили на полицейските
служители, че те са предоставили чип за входната врата и ключ от апартамента на
подсъдимия и той има неограничен достъп до него.
При условията на неотложност били
извършени претърсване и изземване в посоченото жилище, при което от
маса, намираща се в хола на апартамента, бил иззет бял кристал, представляващ
амфетамин с нето тегло 0,012 гр., със съдържание на активен компонент амфетамин
31 тегловни %. За реализираните следствени действия е изготвен нарочен
протокол, надлежно одобрен от съда (л.46-48 ДПво).
Установеното наложило извършване и на обиск на подсъдимия, надлежно
документиран и одобрен от съда (л.41-43 ДПво), при който не били открити и иззети
предмети и вещи, имащи значение за делото.
Подс.С. обяснил пред полицаите, че действително посещава
апартамента на ул. „С.С.”***, но обичайно обитава жилището на майка си на ул.“М.“№
*** в гр. Пловдив, което довело до претърсване и изземване на същото. И при
тези следствени действия не били открити вещи, имащи значение към предмета на
делото, видно от изготвения протокол, одобрен от съда (л.51-53 ДПво).
С протокол за доброволно предаване от 22.04.2019 г. (л.66 ДПво) като веществени
доказателства по делото били приобщени иззетите от подсъдимия при извършения му
по реда на ЗМВР обиск: 1 бр. мобилен телефон „**” с IMEI **, черен на
цвят и 1 бр. таблет “**” с IMEI **, черен на цвят.
Вещото лице, изготвило заключение по назначената техническа
експертиза (л. 119-145 от
ДПво), е изследвало
инсталираните на иззетите от подс.С. мобилен телефон „**” с IMEI *** и таблет “**”
с IMEI ** приложения за комуникация и е направило извлечения от тях. Отразило е
и намерените в двете електронни устройства записи на контакти, входящи и
изходящи обаждания и текстови съобщения.
Съгласно заключението по химическата експертиза (л. 83 от ДПво), иззетото от апартамента на ул.„С.С.” ***
в гр.Пловдив наркотично вещество е с нето тегло 0,012 гр. и съдържание на
активен компонент амфетамин 31 тегловни %.
Заключенията по
горепосочените експертизи съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
изготвени.
Видно от приобщеното в заверено копие заключение по химическата
експертиза, изготвена по БП № 317/2019 г. (л. 72-73 от ДПво), иззетите от свид.Д. наркотични вещества
са с общо нето тегло 1,892 гр. и съдържание на активно вещество амфетамин 25
тегловни %, а от приобщеното в заверено копие заключение по химическата
експертиза, изготвена по БП № 316/2019 г. (л. 74 от ДПво) иззетите от свид.Ц. наркотични вещества
са с общо нето тегло 4,471 гр. и съдържание на активно вещество амфетамин 28
тегловни %.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от направеното от подсъдимия самопризнание,
в подкрепа на което са събраните по делото:
- писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, прочетени и приети по
надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протокол за обиск и изземване (л.42-43
ДПво), протоколи за претърсване и
изземване (л.46- 47 и л.51-52 ДПво), протокол за доброволно
предаване (л.66 ДПво), копие от заключение по
химическата експертиза по БП №317/2019 г. (л.72-73
от ДПво), копие от заключение на
химическата експертиза, изготвена по БП №316/2019 г. (л.74
от ДПво), справка за съдимост (л.
183-185 ДПво) и характеристична справка (л. 87 ДПво);
- веществени доказателства : 1 бр. мобилен телефон „**” с IMEI **, черен на цвят, 1
бр. таблет “**” с **, черен на цвят, празна опаковка;
- заключенията по назначените в хода на
досъдебното производство: химическа експертиза (л.83 ДПво), техническа
експертиза (л. 119-145 от
ДПво),
- гласни
доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите: Д. Д., В. Ц., Я. А., К. А., Д. К., А. К., П.Д.,
В. Ш., Б. С. и Д. С., които съдът
кредитира изцяло като обективни, логични, последователни и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалата доказателствена съвкупност.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Извършеното
от подс.С. деяние е обективно съставомерно по чл.354А, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.А от НК, тъй като на 18.04.2019 г. в гр. Пловдив, при условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества
с общо нето тегло 6,375 гр. на обща стойност 191,25 лв., съгласно Постановление
на Министерски съвет № 23/1998г. за определяне цените на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството и от това количество е разпространил на Д. Т. Д.
високорискови наркотични вещества с общо нето тегло 6,363 гр. на обща стойност
190,89 лв., съгласно Постановление на Министерски съвет № 23/1998г. за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
както следва:
на
18.04.2019 г., в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е държал, с цел
разпространение, високорискови наркотични вещества:
-
амфетамин с нето тегло 4,471 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин
28 тегловни % на стойност 134,13 лв.;
-
амфетамин с нето тегло 1,892 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин
25 тегловни % на стойност 56,76 лв.;
-
амфетамин с нето тегло 0,012 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин
31 тегловни % на стойност 0,36 лв.
и на
същата дата, от горното количество, без надлежно разрешително, е разпространил
на Д.Т.Д. високорискови наркотични вещества:
-
амфетамин с нето тегло 4,471 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин
28 тегловни % на стойност 134,13 лв.;
- амфетамин с нето тегло
1,892 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин 25 тегловни % на стойност 56,76 лв.
Подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава
на престъплението чрез две от формите на изпълнителното деяние, а именно държане
и разпространение на високорисково наркотично вещество. Първата е реализирал
чрез упражняване на фактическа власт
върху същото в апартамента в гр.Пловдив, ул.С.С. №** до момента, в който е пристъпил
към предаване на част от него в полза на свид.Д.. Доколкото несъмнено е
установен и фактът на извършената от подсъдимия продажба на амфетамин в
количество 6, 363 грама на свид.Д., то С.
е разпространил същото, с което е осъществил и втората форма на изпълнителното
деяние от разглеждания престъпен състав.
Амфетаминът представлява високорисково наркотично
вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от указания нормативен акт,
същият е включен в списъка на веществата с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
В ЗКНВП е предвидена изрична забрана за
притежаване на високорискови наркотични вещества, като единственото изключение
е за дейности с цел създаване на вещества, приложими в медицината. Режимът за
извършване на тази дейност е лицензионен. От доказателствената съвкупност не се
установява подсъдимият да е притежавал разрешение
за било за държането, било за разпространението на високорисковото наркотично
вещество, поради което е налице и предвиденият от обективна страна в състава на
престъплението по чл.354А, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А от НК отрицателен
факт, а именно липса /без/ на надлежно разрешително за държането и
разпространението на предмета на престъплението.
От заключението по назначената химическа експертиза, както и от
приобщените като писмени доказателства по делото копие от заключение на химическата
експертиза, изготвена по БП № 317/2019 г. и копие от заключение на химическата
експертиза, изготвена по БП № 316/2019 г., безспорно е установен и
предметът на посегателство : високорисково наркотично вещество – амфетамин с
общо нето тегло 6,375 грама, което на инкриминираната дата подсъдимият е държал
с цел разпространение, и 6,363 грама от което е разпространил на свид.Д..
Съгласно Постановление на Министерски съвет №23/29.01.1998г.
/изм. ДВ. бр.14 от 18.02.2000г./ за определяне на цени на наркотични вещества
за нуждите на съдопроизводството, амфетамин с горепосоченото нето тегло и съответно
установеното съдържание на активен компонент е на стойност 191,25 лева.
Престъплението е извършено при квалифициран
случай с оглед на субекта, доколкото е реализирано при условията на опасен рецидив
по чл.29, ал.1, б.А от НК, защото видно от приложената справка за съдимост:
- с
присъда по НОХД 1851/2011 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, влязла в сила на
28.11.2012 г., подс.С. е признат за виновен в извършване на престъпления по
чл.244, ал.2, т. 3 от НК и чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е
наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 11 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;
- с присъда по НОХД 6768/2012 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 03.10.2013 г., подс.С. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим;
- с
присъда по НОХД 1368/2011 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязла в
сила на 17.12.2015 г., подс.С. е признат за виновен в извършване на престъпления
по: чл. 321, ал.З, т.2, вр. ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от пет години; чл. 243, ал.2, т. 3, вр. ал.1, вр. чл. 20,
ал.З и ал.4, вр. ал.1 от НК – наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за
срок от седем години; чл. 244, ал.1, вр. чл. 243, ал.2, т.З, вр. чл. 26, ал.1
от НК – наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години
и чл. 308, ал.7, вр. ал.З, вр. ал.2 от НК – наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Определено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от
седем години.
С последната присъда на осн. чл. 25, ал.1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наказанията, наложени на подс.С. по НОХД
1368/2011 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, НОХД 6768/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив и НОХД
1851/2011г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като е определил едно общо
най-тежко наказание седем години „лишаване от свобода“.
Посоченото осъждане, което се явява едно с оглед
разпоредбите на чл.25 вр. чл.23 от НК,
определя престъплението, за което подс.С. е предаден на съд по
настоящето дело, като такова, извършено при условията на опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.А от НК, доколкото е извършил същото, след като е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а, от друга
страна, не е изтекъл предвидения в чл.30
ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ прилагането на правилата на чл.29 от НК (изтърпяването на така определеното на подс.С. общо най-тежко
наказание е приключило на 20.03.2018 г., когато, с определение на ПОС,
постановено по ЧНД 356/2018 г. същият е бил условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от него в размер на 1 година, 4 месеца и 5 дни).
Подсъдимият е извършил престъпното посегателство умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е
противоправния характер на осъщественото, като е целял и искал настъпването на
забранените му последици. Умисълът му е обхващал както обстоятелството, че е
упражнявал трайно фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество от
вид и със съдържание, описани по-горе, така и че е разпространил част от него.
Несъмнено същият е бил и наясно, че тези си действия е реализирал по отношение
на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително за това.
Безспорно и самото държане е осъществено с цел разпространение на
инкриминирания предмет предвид не само неговото количество, но и извършената
продажба на част от него в полза на свид.Д..
С оглед гореизложеното съдът призна подс.С. за виновен в
извършване на престъпление по чл.354А, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Предвиденото
наказание за горепосоченото престъпление е „лишаване от свобода” за срок от 5
до 15 години и „глоба” до 20 000 до 100 000 лева. При налагане на
наказанието на осн. чл.58А, ал.1 от НК с оглед проведената процедура по реда на
чл.371, т.2 от НПК, единствено наложеното наказание „лишаване от свобода” подлежи
на редукция с една трета. Отчитайки обаче предмета на посегателството предвид
изключително малкото му количество и ниската му стойност за така
инкриминираната престъпна дейност, от една страна, както и изказаното от
подсъдимия съжаление за извършеното, от друга, съдът прие, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност намаляват степента на обществена опасност на
престъплението по начин, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. В този смисъл същите обуславят
определяне на наказанието на основание чл.55 от НК. Доколкото за горепосоченото
престъпление е предвидено наред с основното наказание „лишаване от свобода” и
наказание „глоба“, то при условията на осн. чл.55, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК, както
първото, така и второто наказание подлежат на редуциране: първото - под
най-ниския предел, а второто - слизане под най-ниския предел най-много с една
втора. Следователно в настоящия случай определяне на санкцията при условията на
чл.55 се явява по-благоприятно за дееца, тъй като нормата на чл.58А, ал.1 от НК
установява редукция единствено на „лишаването от свобода“. Ето защо и с оглед
наличието едновременно на условията по чл.58А, ал.1 от НК и чл.55 от НК, както
и предвид обстоятелството, че определянето на наказанието на осн. чл.55 от НК
се явява по-благоприятно за подсъдимия, то на осн. чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр.
ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.А, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. чл. 58а, ал.
4 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК съдът наложи на подс.С. наказания „лишаване
от свобода“ за срок от четири години и „глоба“ в размер на 10 000 лева.
При
определяне размера на горепосочените наказания, съдът взе предвид отбелязаните
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи такива
отчете: лошите характеристични данни на подсъдимия предвид
осъжданията му, предхождащи това, което обуславя квалификацията опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А от НК.
Така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ подсъдимият следва да изтърпи ефективно предвид липсата
на предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с оглед размера на
конкретното наказание, надвишаващ максимално допустимия от закона размер за
условно осъждане, така и с оглед обстоятелството, че е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер на „лишаване от свобода“, за което не е
реабилитиран. Ето защо съдът постанови същият да изтърпи последното при
първоначален „строг“ режим на осн. чл.57, ал.1, т. 2, б.Б от ЗИНЗС .
На осн. чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК от срока на така наложеното наказание“лишаване от свобода“ съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК,
считано от 18.04.2019 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
„задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
С влязло
на 20.03.2018 г. в сила определение по
ЧНД №356/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, подс.С., осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от седем години по НОХД №1368/2011 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, е ОСВОБОДЕН УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание в размер на 1
година, 4 месеца и 5 дни, като е определен изпитателен срок в същия размер. В рамките
на същия е постановена и пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два
пъти седмично. Този изпитателен срок изтича на 25.07.2019 г., а престъплението,
за което подс.С. бе признат за виновен по настоящето дело е осъществено от него
на 18.04.2019 г. и следователно в рамките на изпитателния срок. Същото е умишлено
такова, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“. Ето защо и с оглед
констатацията за наличието на предпоставките на чл.70, ал.7 от НК, съдът
приведе в изпълнение остатъка от неизтърпяната
част в размер на една година, четири месеца и пет дни от наказанието „лишаване от свобода“, от наложеното на подс.С. наказание в размер на седем
години „лишаване от свобода“ с Присъда №64/06.07.2012 г., постановена по НОХД №
1368/2011 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ИЗМЕНЕНА с Присъда №
560/08.10.2014 г., постановена по ВНОХД № 5/2014 г. по описа на Апелативен съд
- Пловдив, ИЗМЕНЕНА с
Решение № 382/17.12.2015 г., постановено по н.д. № 976/2015 г. по описа на ВКС
на РБ, от което е бил условно предсрочно освободен с Определение № 326 от
12.03.2018 г., постановено по ЧНД № 356/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив.
Доколкото са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.А от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, четири месеца и пет дни.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На осн. чл. 53 от НК бе
отнето в полза на Държавата вещественото доказателство, представляващо средство
за извършване на престъплението - 1 бр. мобилен телефон „**” с IMEI **, черен
на цвят, находящо се на съхранение в I РУ при ОД на МВР – Пловдив, доколкото то
е послужило за извършване на посегателството, тъй като чрез него е реализирана
комуникацията между подсъдимия и желаещите да закупят наркотични вещества.
Вещественото
доказателство 1 бр. таблет “**” с
IMEI **, черен на цвят, находящо се на съхранение в I РУ при ОД на МВР –
Пловдив, бе постановено да се върне на собственика му след влизане на присъдата
в сила, защото не се явява нито предмет, нито средство за реализиране на
престъплението.
Доколкото
се явява вещ без стойност, празната опаковка, приложена на корицата на делото, бе
постановено да бъде унищожена след влизане на присъдата в сила.
ВДС,
изготвени въз основа на СРС, обособени в том II към настоящото дело, находящи се в РКИ,следва да се
съхраняват за срока на пазене на делото в архив.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид признаване на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, на осн. чл.189, ал.3 от НПК
в негова тежест бяха възложени направените такива по делото в размер на 279,92
лева. След като са извършени в хода на досъдебното производство във връзка с
назначените експертизи, то следва да бъдат заплатени в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР – Пловдив.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: