МОТИВИ
към Решение по НАХД № 5595/2014г. по
описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С
постановление от 16.09.2014г. Районна прокуратура
гр.Пловдив е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство - дознание №
31/2014г. по описа на І РУ на ОД на МВР - гр.Пловдив, водено срещу
М.А.Г. за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за това, че на 19.12.2013 год. в
гр. Пловдив, е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, с Предложение ПРС да освободи обвиняемата от
наказателна отговорност като й наложи административно наказание по смисъла на
чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянието, а по отношение на индивидуализиране
на наказанието се предложи да й се определи глоба в размер ориентиран към
законоустановения минимум.
Защитниците на обвиняемата – адв.Д.
и адв.Х., пледират за оправдателно решение, излагайки
аргументи за несъставомерност на деянието, включително се изказват
предположения за евентуално приложение на УБДХ.
Обвиняемата Г., редовно призована,
се явява в съдебно заседание, дава обяснения за случилото се, не признава вина
и моли съда да я оправдае по повдигнатото й обвинение, солидаризирайки се с
доводите на защитата.
Съдът, въз основа
на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата М.А.Г. е родена на ***г***, П, общ. Р, ул. О. П. №
12**, б., българска гражданка, омъжена, със средно
образование, неработеща, неосъждана, ЕГН **********.
На 19.12.2013 г.
свидетелите С.В. и И.Д. - ***** ***** при І РУП на МВР гр.Пловдив, били на работа за
времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. и изпълнявали служебните си задължения по
безопасност на движението, като осъществявали контрол по спазване на
разпоредбите на ЗДвП и в частност правилата за движение и паркиране на
територията на паркинг, находящ се между търговски обекти на „Кауфланд” и
„Лидл”, находящи се на бул. М № **, и в близост до сградата
на І РУП Пловдив, в кв. К. П. в гр.Пловдив. Движението
на хора и автомобили било интензивно по повод предстоящите коледни празници.
В следобедните часове свидетелите В. и Д. били на паркинговата площадка в
близост до входа на м-н „Кауфланд”, където в непосредствена близост до св.В. паркирал л.а.м.”Рено”, модел „Меган”, син
на цвят, чийто водач Ц. Г. го позиционирал на паркомясто за инвалиди. В
автомобила пътували св.М.А., която към онзи момент
живеела на семейни начала с Ц. Г. и малолетния й син. Полицейските служители
познавали Ц. Г., тъй като неколкократно се налагало да
имат комуникация с него, поради многобройните криминалистически регистрации на
Г.. В тази връзка им било известно, че той е с отнето
свидетелство за правоуправление на МПС, поради което св.В. се поинтересувал защо управлява автомобила, след като е
неправоспособен, още повече, че същият паркирал неправилно, тъй като по
автомобила липсвали отличителни знаци, удостоверяващи факта на управлението му
от инвалид. Същевременно поискал от него документ за
самоличност. Ц. Г. представил личната си карта и докато св.В., отмествайки се встрани, извършвал справка в дежурната
част на РУП относно самоличността на проверяваното лице, последното избягало от
местопроизшествието. Двамата полицейски служители започнали преследване, но не
успели да заловят Ц. Г., поради което след кратко
време се върнали на паркинга. Малко по-късно се прибрали в
сградата на РУП, където предали личната карта на дежурния полицай и докладвали
за случилото се. Известно време след това двамата
полицейски служители се върнали на територията на паркинга и бул.”М.”, където продължили проверките, издавали глоба с фиш,
съставяли АУАН. В момент, в който двамата се намирали на
тротоара до кръстовището, образувано от бул.”М.” и входа на паркинга, до
намиращите се в близост сергии от открит пазар, към св.В. се приближила обв.М.А.Г., придружавана от св.А., като обв.Г.
започнала да вика срещу св.В., изисквайки от него
обяснение на какво основание същият е взел личната карта на сина й, като
настоявала да й бъде върната. Св.В. й обяснил, че това е
невъзможно, тъй като документът за самоличност е в РУП, което разгневило обв.Г.
и същата започнала още по-яростно да крещи, като
започнала да обижда св.В., обръщайки се към него с думите „т.”, „м.”. Св.В. се
опитал да успокои обвиняемата, но безуспешно, защото тя продължила да вика: „Ти
не си полицай да взимаш личната карта на сина ми, т. такъв, м., п., каква е
тази с. полиция, която тормози семейството ми, началникът ви е същият като вас б..”,
„Ще те съсипя, ще те уволня, ще уволня и шефа ти.”. Св.В. поискал от
обвиняемата да представи личната си карта, на което същата отказала, а
продължила да отправя обиди, викайки „Вие полицаите сте с.”.
При това положение св.В., който през цялото време не
преставал да приканва обв.Г. към успокоение и я
умолявал да преустанови виковете, й заявил, че следва да го придружи до РУП,
където да изяснят случая и установят самоличността й. Обв.Г. още повече
агресирала, като без каквато й да била провокация от страна на св.В. го блъснала с двете ръце в гърдите, което го накарало,
хващайки я за ръката, да я поведе към намираща се наблизо сграда на І РУП. Тези
събития в една или друга степен били възприети от намиращите са наоколо
множество хора – свидетелите И.Д., Е.М., З.Т. и Д.П., продавачки на сергиите от
открития пазар, пред които се развивал случаят, както и други техни колеги,
чието внимание било привлечено от виковете на обв.Г., чието поведение
предизвикало неодобрението и смущението им. Проявената
словесна и физическа агресия на последната възмутила присъстващите, като дори
клиенти и други минаващи граждани проявили интерес към случващото се, което
продължило около 5-10 минути. Държането на обвиняемата
не било предизвикано от неправомерно или предизвикателно отношение на
полицейските служители, а св.А. през цялото
време наблюдавала разправията, без да се намесва, а впоследствие придружила
обвиняемата в РУП, където от двете, както и от част от свидетелите били снети
обяснения.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени
материали – от показанията на свидетелите С.В. /вкл. и
тези приобщени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, предл. последно от НПК/, И.Д. /вкл. и тези приобщени на основание
чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Е.М., З.Т., Д.П., частично от тези на
свидетелите Г.Г., М.А., както и частично от обясненията на обвиняемата, всички
те дадени в съдебно заседание, а също и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително и заключението на СПЕ,
които писмени доказателства съдът кредитира като обективни и неоспорени от
страните, а заключението на СПЕ и като изготвено с необходимите професионални
знания и опит от страна на експерта.
Съдът възприема като правдиви, подробни и
лишени от субективизъм показанията на свидетелите С.В., И.Д., Е.М., З.Т., Д.П.,
които последователно и в детайли, както и напълно синхронизиращи едни спрямо
други излагат обстоятелствата около инцидента. Всички те напълно
независимо описват събитията, на които са станали очевидци, като от съществено
значение са фактите, касаещи непристойното държане на обвиняемата, нейните
викове, обидните реплики към полицейските служители и в частност към св.В., както
и физическото й съприкосновение с него, бутайки го, без да е имало провокация
от нечия страна.
Съдът не се
доверява на значителна част от показанията на свидетелите Г.Г. и М.А., както и
преимуществено на обясненията на обв.Г., относно
релевантните факти и обстоятелства, тъй като в тези им части същите са напълно
заинтересовани. Съдът не се съгласява с твърденията им, че с
действията си обв.Г. не е проявявала провокативно и агресивно отношение
към полицейските служители и в частност към св.В., както и че не е отправяла
словесни нападки, груби думи, обидни реплики и физически сблъсък, тъй като в
тези им части показанията им, респективно обясненията на обвиняемата се
опровергават от приетите за правдиви свидетелски показания, анализирани по-горе
самостоятелно и в съвкупност. Обясненията на обвиняемата и показанията на
свидетелите Г. и А. досежно инкриминираната деятелност на първата съдът приема
като проява на защитна позиция от нейна страна, както и на целенасочена
пристрастност от страна на двамата свидетели, които, обаче, не се подкрепят от
съвкупния доказателствен материал, както и на стремежа им да дискредитират
останалите доказателства по делото, поради което и съдът не ги цени отчасти, а
ги счете за недостоверни, нелогични и лишени от обективност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си
обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за това, че на 19.12.2013 год. в гр. Пловдив, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна на инкриминираната
дата в гр.Пловдив обвиняемата на обществено място – на тротоар на улица, в
близост до открит пазар, се държала грубо и агресивно, като крещяла срещу
органите на реда нецензурни изрази и обидни думи. Същата
в присъствието на множество хора разразила скандал, като особено настойчиво
отправяла арогантни реплики и проявявала пренебрежително отношение както към
служителите, така и относно държавното управление. В резултат на поведението на обвиняемата е
настъпил и съставомерният резултат, а именно демонстративно и грубо незачитане
на обществения ред, като действията й са предизвикали притеснение, неудобство,
възмущение и реакция у околните /продавачите от сергиите започнали да надничат,
да се интересуват какво се случва, да наблюдават развитието на инцидента, а
имало и минувачие, чието внимание било привлечено/, включително бил е накърнен и
телесния интегритет на полицейски служител с проявата на посегателство от
страна на обвиняемата. Същите се отличават със значителна интензивност, не са били
кратковременни, напротив именно поради динамиката и продължителността им им са
предизвикали вниманието на други лица, както и са били прекратени благодарение единствено на намесата на
полицейския служител. Именно тези
характеристики на описаното посегателство налагат извода, че същото съдържа
обективните признаци на престъпно такова, а не се касае за проява на дребно
хулиганство, в каквато насока са възраженията на защитата. Действията на обвиняемата се явяват непристойни, тъй като
противоречат на възприетите обществени порядки и морал, същите имат
скандализиращ характер и чрез тях обвиняемата безспорно е изразила явното си неуважение към обществото.
От субективна страна деянието, извършено
от обвиняемата, е осъществено при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е
желаела настъпването им. Умисълът на обвиняемата се обективира от действията й, описани
по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите, така както
безспорно се установява от приетите по делото доказатателства, обсъдени
по-горе. С осъществените хулигански действия
обвиняемата е показал, че не се счита обвързана от същестуващите норми на
поведение и е демонстрирала незачитане на цялостно установения обществен ред.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото в особената част на НК
наказание за извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК е лишаване от
свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемата е пълнолетно лице, не е осъждана към момента на
извършване на деянието за престъпление от общ характер, както и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на гл. VIII от НК и от престъплението не са настъпили материални щети,
които да са съставомерни. Ето защо Съдът зае
становище, че са налице основанията на чл.78А от НК, поради което освободи
обвиняемата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание
ГЛОБА. При индивидуализация размера на така посоченото
наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, преценявайки степента
на обществена опасност на дееца и извършеното деяние. В този смисъл
съдът прие, че същите се характеризират със сравнително ниска степен на
обществена опасност с оглед наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно добрите характеристични данни на обвиняемата предвид
необремененото й съдебно минало, затрудненото й финансово състояние, предвид
влошеното здравословно състояние на съпруга й, което неминуемо рефлектира върху
семейния бюджет, както и, че от престъплението не са настъпили съставомерни
щети. Тоест съдът отчете наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, поради което и при превес на
първите, прие, че целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36,
ал.1 от НК биха могли да се постигнат чрез определяне размера на наказанието в
минималния предвиден в чл.78А от НК такъв, поради което и наложи на обвиняемата
глоба в размер на
1000лв.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемата бяха възложени направените по
делото за съдебно-психиатриачна експертиза разноски в размер на 80 лв.
По
делото няма приобщени веществени доказателства.
По изложените съображения Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК