РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Радомир, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241730101436 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №
....../26.10.2023 г., подписан с ответното дружество „Неткредит“ ООД, по силата на който е
получила в заем сумата в размер на 1900,00 лева, платима на 12 месечни вноски, всяка в размер на
195,00 лева. Съгласно чл. 11, ал. 5 от договора общата сума за плащане по кредита била в размер на
2340,00 лева.
Според ищцата договор за потребителски кредит №....../26.10.2023 г. е недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен единствено като
абсолютна величина, без да се конкретизират в достатъчна степен взетите предвид разходи по
кредита, с които той се оскъпява и които се възлагат в тежест на кредитополучателя. Сочи и че
предвидената в чл. 4, ал. 3 от договора неустойка в размер на 1524,00 лева е следвало да бъде
включена в размера на ГПР, като потенциален разход, който би могъл да възникне за
кредитополучателя, като по този начин размерът на ГПР би надхвърлил петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Отделно от изложеното, счита, че предвиденият в договора ГЛП в размер на 40,32% е
немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави и на принципите на справедливост и
добросъвестност, тъй като същият надхвърля с повече от три път размера на законната лихва.
Според ищцата нищожността на която и да е от двете клаузи за ГПР или ГЛП влече след себе
си нищожност на целия договор за кредит, като в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не намира
приложение.
1
При условията на евентуалност и в случай, че съдът прецени, че договорът за потребителски
кредит не е нищожен на соченото в исковата молба основание, твърди, че клаузата на чл. 6, ал. 1,
касаеща размера на дължимата неустойка, е недействителна, тъй като с оглед завишените
изисквания, касаещи представянето на обезпечение по договора и краткия еднодневен срок за
представянето му, кредитополучателят практически бил поставен в невъзможност да изпълни това
свое задължение. Наред с това, размерът на неустойката бил необосновано висок и се равнявал на
80% от стойността на предоставената в заем сума, като заплащането на неустойка от 1524,00 лева
нямало за цел да обезщети кредитора за реално претърпените от него вреди, а по-скоро имало за
последица неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор
за потребителски кредит № ....../26.10.2023 г., а при условията на евентуалност – да прогласи за
нищожни клаузите, съдържащи се в чл. 6, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 11, ал. 4 от договор за
потребителски кредит № ..../26.10.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава
изрично, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №....../26.10.2023 г. Наред с
това, твърди, че договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.
5 от ДР на ЗПК и по тази причина не се изисква посочването на методика при определяне на ГПР.
Сочи и че дружеството – кредитор не е начислявало неустойка по договора, тъй като е
получило обезпечение по предоставения в полза на ищеца кредит от трето – неучастващо по делото
лице, а именно „Кредит Гарант БГ“ ЕООД.
По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С
писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за потребителски кредит № ......../26.10.2023 г., а при условията на евентуалност –
да прогласи за нищожни клаузите, съдържащи се в чл. 6, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 11, ал. 4 от договор
за потребителски кредит №......../26.10.2023 г.
Ответното дружество „Неткредит“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № ....../26.10.2023 г., сключен
между „Неткредит“ ООД (кредитор) и С. И. М. (кредитополучател), по силата на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1900,00 лева, която кредитополучателят се е
задължил да върне на 12 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 195,00 лева.
Видно от приложения погасителен план към договора, падежът на първата погасителна вноска е на
27.11.2023 г., а на последната – на 27.10.2024 г. Предвидени са следните условия по сключения
между страните договор: годишен лихвен процент – 40,32%; годишен процент на разходите –
48,67%; общ размер на всички плащания – 2340,00 лева.
По делото е представена гаранция за плащане от 26.10.2023 г., по силата на която „Кредит
Гарант БГ“ ООД се съгласява неотменимо и безусловно да плати на „Неткредит“ ООД, без
2
възражения и оспорване, сумата в размер до 2340,00 лева след получаване на надлежно подписано
от кредитора искане, в което се декларира, че кредитополучателят не е изпълнил своевременно
някое от паричните си задължения по договор за потребителски кредит № ....../26.10.2023 г.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен
договор за потребителски кредит № ....../26.10.2023 г., съгласно който на ищцата е предоставен
кредит в размер на 1900,00 лева. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит в срок до края на
следващия ден от сключването на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция,
следва да бъде за сума в размер на 2340,00 лева, със срок на валидност до 28.10.2024 г. При
неизпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит във връзка с чл.
3.2 от ОУ на ответника, кредитополучателят на основание чл. 6, ал. 1 от договора за потребителски
кредит дължи неустойка в размер на 1524,00 лева, която се престира разсрочено заедно с
погасителната вноска, към която се добавя месечна вноска за неустойка.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което действителността на неговите
клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите, съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците ú са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума.
Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,67%, а възнаградителната лихва – 40,32%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно в какво се изразява разликата от над 8% между
размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не
знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно
е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Наред с това, в погасителния план към договора, макар да е записана общата дължима сума, тя
не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 2340,00 лева,
тя следва да включва само главницата и лихвата, но това не е реално дължимата сума, защото в нея
не е включена неустойката по чл. 6 в размер на 1524,00 лева, която потребителят ще понесе заради
3
уговорката по чл. 4, ал. 3, предвиждаща задължение за предоставяне на гаранция. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за
кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от
кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на
решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче
предварително е уговорено обезпечение чрез гаранция (от банка или от небанкова институция) и то
в много кратък срок (до 1 ден), без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази
клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на
всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на
кредита. От това следва, че ГПР от 48,67% не отговаря на действителния такъв, защото е без сумата
за неустойката, като с включването ú кредитът ще се оскъпи допълнително. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва
да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма, от една страна е насочена към осигуряване
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита.
Обсъдената по-горе клауза за обезпечение е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече
се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора
за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на възнаграждение за това
обезпечение във фиксиран размер, равняващо се на 80% от стойността на кредита, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да
намери приложение нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи
задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява
4
по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
(бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.
С оглед уважаване първоначално предявения иск, съдът не следва да се произнася по
предявения такъв при условията на евентуалност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 93,60 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит № ..../26.10.2023 г., сключен
между „Неткредит“ ООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ул. „Л.
Ст.“ № . (Литекс Тауър), ет.. и С. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ..
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ул.
„Л. С.“ № . (Литекс Тауър), ет. 10 да заплати на С. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК
„А.“, бл. . сумата в размер на 93,60 лева (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5