№ 309
гр. Благоевград, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №
20231200101065 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е въз основа на предявен иск от Н. Д. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си- адв. П. Ш., срещу Прокуратурата на
Република България, ЕИК *********, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
2.
Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че с Постановление за привличане на обвиняем
от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. №
1591/2006г. по описа на РП Петрич/, Н. Д. Т. е бил привлечен като обвиняем за това, че за
периода 2002г.-2004г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата, в
качеството му на длъжностно лице- контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“ е
присвоил около 89 903.43лв., собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“- София,
връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е
в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, във вр.с чл. 201
от НК. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000.00
лева. Впоследствие, същата е намалена на 3000.00лв. Сочи се с ИМ, че в хода на
разследването, ответникът- Прокуратурата на Република България, неколкократно наложил
на ищеца по реда на Закона за българските документи за самоличност/сега Закона за
българските лични документи/ забрана за напускане на страната. Твърди се от ищцовата
страна, че независимо, че по съдебен ред всеки път тази ограничителна мярка е била
отменяна като незаконосъобразна, то ответникът продължил да я налага. А ищецът желаел
на работи в чужбина, където имал постигната договорка с чуждестранен работодател. Това
му желание останало неосъществено. След като не бил пуснат да работи в чужбина, ищецът
започнал частен бизнес, но срещал непрекъснати трудности тъй като контрагентите му не
изпитвали доверие към него поради наличието на висящо първоначално досъдебно, а в
последствие и съдебно производство за извършване на тежко престъпление от общ характер.
Изграждането на бизнеса продължило много години и бил положен много труд от страна на
1
ищеца за да се утвърди.
Нведени са с ИМ доводи, че Досъдебното производство е продължило прекалено дълго-
почти 6 години. Най-накрая РП Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това че е
извършил посоченото престъпление, като в РС Петрич бил внесен обвинителен акт. След
отводи на съдиите, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва
на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда №
15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да
извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано
ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение №
260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това
съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022г.
Поддържа се с ИМ, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени огромни
неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от
значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от
евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на
обвинението- от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се
чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно
целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите,
приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо
опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството
му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен;
смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия;
станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което
продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня.
Незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в
социален план. Двете му деца, тогава в пубертет, не искали да излизат от дома им защото се
срамували от баща си, който е бил обвинен, че е престъпник. По-големият му син не искал
да ходи и на училище от срам. В резултат на действията на прокуратурата настъпило и
много сериозно влошаване на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му,
като разводът помежду им „е бил на косъм“. В професионален план, мечтите и желанията на
ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.
Сочи се с ИМ, че ищеца бил обвинен заедно с още 18 души свои колеги, като случаят бил
публично разгласен в медиите- както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г.,
политикът Р. П., тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ
и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и
разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в
размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана
статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата
и Златарево. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най-гледаното предаване
„Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“-Благоевград комисар К. Г. дава
2
убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги.
Към този момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази
„новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на
досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-Петрич Л. М., по национални
телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В
националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в
които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излиза и
регионалният вестник „Струма“ и то в продължение на няколко дни подред. В интернет
пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от
читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“,
„престъпник“, „крадец“. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали
да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите
му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с увреденото лице. Чувал че за
него се говори, че „бил станал бандит", поради което загубил много контакти и приятелства.
Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе
си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си
контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал
се безполезен; смятал, че животът му е съсипан.
Поддържа се от ищцовата страна, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от
изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното
производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт
на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на
30.05.2012г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от
неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да- за какво точно престъпление,
въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до
съдебна фаза и делото започва в РС Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на
които ищецът чинно се е явявал. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес,
притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда и др.такива. Кошмар, който е
продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16
години! Животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи.
Независимо че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е продължил и продължава
да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна
репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Като
резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен,
много по-нервен и избухлив към околните; емоционално съсипан - в ежедневието не
проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, обезверен е. Във физически и
социален план - с постоянно високо кръвно налягане, страдащ от безсъние и кошмари; с
влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните.
Твърди се с ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че в резултат на
незаконните действия на ответника, ищеца е загубил работата си и по този начин е
3
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на
трудово възнаграждение. Още в деня на привличането му като обвиняем - на 14.09.2006г.,
напълно незаконно, на „основание“ Наредбата за граничните контролно-пропускателни
пунктове /ДВ, бр.54/31.05.2002г./, му е отнет пропускът за достъп до ГКПП, което е
направило невъзможно изпълнението на трудовите му функции като контрольор в
Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата. Цитираният пропуск не му е върнат
изобщо. На практика ищецът е останал без работа в резултат на действията на ответника.
Изложени са доводи с ИМ, че Управление „Пътни такси и разрешителни“ е създадено по
силата на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Пътища“, приет с ПМС №
143/25.07.2000г.. Правилникът е действал към 15.09.2006г. Само 4 дни по-късно същият е
отменен с влизане в силата на ПМС № 240/08.09.2006г. за приемане на Правилник за
структурата, дейността и организацията на работа на фонд „Републиканска пътна
инфраструктура“ и на неговата администрация, който продължава да урежда дейността на
Управление „Пътни такси и разрешителни“. Същият е отменен с ПМС № 219/05.09.2008г. за
приемане на Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на
Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и на нейната администрация и на Тарифа за
таксите, които се събират от Национална агенция „Пътна инфраструктура“. Управление
„Пътни такси и разрешителни“ продължава дейността си по силата на този правилник. Със
Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата обаче /обн. ДВ бр.75/18.09.2009г/,
правомощията, свързани с осъществяването на контрол на граничните контролно-
пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с
българска и чужестранна регистрация, за заплащане на таксите по чл. 10 от Закона за
пътищата, са възложени на длъжностни лица на Агенция „Митници“. Така на практика
Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Национална агенция „Пътна
инфраструктура“ престава да съществува. С разпоредбата на § 29, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗП
/обн. ДВ бр.75/18.09.2009г./, специално се регламентират трудовите правоотношения с
работниците и служителите от Управление "Пътни такси и разрешителни" в Национална
агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет, които се прекратяват при
условията на чл. 328 ал.1, т.2 от Кодекса на труда /закриване на част от предприятието/ от
влизането в сила на измененията в Устройствения правилник на Агенция "Митници". С
ПМС № 241/07.10.2009г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на
Агенция „Митници“, приет с ПМС № 1 на МС от 2001г. /обн. ДВ, бр. 4/2001г./, което
постановление е обнародвано в ДВ, бр.81/13.10.2009г., са въведени правомощията на
митническите служители за събирането на таксите и глобите, които са били в правомощията
на закритото Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Национална агенция „Пътна
инфраструктура“. Съгласно чл. 5, ал. 5 от КРБ, това изменение на Устройствения правилник
на Агенция „Митници“ влиза в сила в тридневен срок от обнародването си, т,е. считано от
17.10.2009г.
Предвид изложеното поддържа се от ищцовата страна, че ищецът е незаконно лишен от
доходи от трудово правоотношение за периода 14.09.2006г.- 17.10.2009г. Последното
4
съставлява причиняване на имуществени вреди, които подлежат на репариране по същия
правен ред. Към посоченият период, като работещ в Управление „Пътни такси и
разрешителни“, ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение от около 350 лева на
месец. Предвид на това, цената на този иск за имуществени вреди се претендира за сумата 12
950 лева.
Въз основа на изложените фактически твърдения, навадени са с ИМ правни доводи, че
доколкото ищеца е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, с влязла в законна
сила оправдателна присъда и по този начин обвинението му за извършване на престъпление
от общ характер се е оказало без правно основание, то са налице предпоставките на чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на Н. Д. Т. за причинените му неимуществени
вреди.
Поддържа се от ищеца, чрез процесуалният му пълномощник по делото, че като справедлив
размер на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият е
претърпял и търпи и до днес, се явява сумата от 250 000 лева. Същата би могла да репарира
в цялост, така какго изисква закона (чл. 51 ал.1 от ЗЗД) и по справедлив начин (чл. 52 от
ЗЗД), причинените от незаконните действия на ответника неимуществени вреди.
Предвид всичко гореизложено иска се от съда да постанови решение, с което:
Да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.“Витоша" № 2,
да заплати на Н. Д. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 250 000 (двеста и
петдесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в
резултат на действия на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване срещу
ищеца на досъдебно производство; противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което
същият не е извършил, какго и незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение
за извършване на престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно
разгласяване на материали по досъдебното производство нарушаващо презумпцията за
невиновност; публични изявления на представители на ответника, в което ищецът е бил
представен като виновен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 3; т. 3 и т.8 от ЗОДОВ и чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул."Витоша" № 2,
да заплати на Н. Д. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 12 950.00
(дванадесет хиляди деветстотин и петдесет) лева, съставляваща обезщетение за
имуществени вреди, притежаващи характера на пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение за периода 14.09.2006г.- 17.10.2009г., причинени му в резултат на действия
на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване срещу ищеца на досъдебно
производство; противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което не същият не е
извършил, както и незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно
разгласяване на материали по досъдебното производство нарушаващо презумпцията за
5
невиновност; публични изявления на представители на ответника, в което ищецът е бил
представен като виновен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 2 ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 3; т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ и чл. 4 ал.1 от ЗОДОВ, във вр.с чл.
86 от ЗЗД.
Претендира се с ИМ, присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, сочи се начин на плащане - по специална кпиентска
сметка, открита съгласно Закона за адвокатурата.
С ИМ са представени писмени доказателства, направено е искане за допускане на гласни
доказателства, при режим на довеждане на трима свидетели, които да установяват търпените
от ищеца психически болки и страдания във връзка с повдигането на обвинение и воденето
на наказателно производство срещу него. Иска се издаването на съдебно удостоверение по
реда на чл. 186 от ГПК, за получаване на справка от Държавна Агенция „Пътна
инфраструктура“, за размера на брутното трудово възнаграждение на длъжността
„контрольор“ в Управление „Пътни такси и разрешителни“, за периода 14.09.2006г. до
17.10.2009г.
След извършена служебна проверка в закрито съдебно заседание, съдът счита че
депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице нови
основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.
След като съдът е приел поправената исковата молба за редовна и е счел че на същата следва
да даде ход, следва на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от
нея заедно с приложените писмени доказателства.
Следва да бъде указано на ответника, че в едномесечен срок от получаването на исковата
молба и приложените към нея доказателства, може да подаде писмен отговор по делото,
който с оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал.2 от ГПК. В
отговора към исковата молба, ответника е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени
доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.
Следва на ответника по настоящото дело да бъде указано от съда, че подаването на
възражението в посочения от закона в чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но
съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не
правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не
посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредставяне на нови
писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по –
късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника
докаже това пред съда.
Следва да бъде изискано за да бъде приложено по делото ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-
гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на РП Петрич/ и НОХД № 630/2012г. по описа на
6
РС Кюстендил, ведно с приложено към него ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд
– Кюстендил.
Водим от горното и на основание чл. 131 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника по делото препис от ИМ и книжата по делото.
УКАЗВА на ответника, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и
приложените към нея доказателства, може да подада писмен отговор по делото, който с
оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал.2 от ГПК. В отговора
към исковата молба, е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които
разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.
УКАЗВА на ответника по делото, че подаването на възражението в посочения от закона в
чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на:
неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори
истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които
се основава възражението и непредставяне на нови писмени доказателства от ответника,
той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но
особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7