Р Е
Ш Е Н И Е
№ 568 29.04.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Гергана Славова
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2706 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба от С.И.К., с адрес: ***, чрез упълномощен процесуален представител, против Заповед № 8121К-11028 от 18.10.2021г., на Министъра на вътрешните работи на Република Б., с която се прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя, заемащ длъжността „Директор в Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ по щат Ръководство на МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата връчване на заповедта.
Първоначално оспорването е предявено пред АССГ, но с Определение № 8993 от 16.11.2021г. по адм. дело № 11357 от 2021г. на Административен съд- София -град производството по тази жалба е прекратено и е изпратено по подсъдност на настоящия съд, с оглед правилата за определяне на местната подсъдност по чл.133, ал.1 от АПК.
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и неговите цели. Сочи се, че на 18.10.2021г. ответният административен орган е отправил до жалбоподателя писмено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР, но то не е получено от адресата. Сочи се, че липсват изискуемите законови предпоставки за издаване на заповедта. На първо място, оспорва се реалното съкращаване на длъжността, като се позовава на установеният от съдебната практика смисъл на това понятие. Изтъква се, че съгласно чл.143, ал.2 от ЗМВР се утвърждава класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 от закона и министърът издава заповед за неговото прилагане. Държавните служители в МВР могат да бъдат назначавани само на длъжности, посочени в класификатора, а съобразно чл.143, ал.3 от ЗМВР длъжностите и техните специфични наименования се определят в класификатора по ал.2, който се обнародва в ДВ. Със Заповед от 24.01.2017г. е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, но както длъжностите, така и въобще структурата наречена „Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ не фигурират в действащия утвърден класификатор. Не са обнародвани изменения и/или допълнения на Класификатора, поради което липсата на подобно обнародване на акта в ДВ води до нищожност на акта. На следващо място, излага становище за липса и на втората кумулативна предпоставка за прекратяване на правоотношението по този ред, поради неизпълнение на изискването по чл.226, ал.5 от ЗМВР, а именно служителят да откаже предложената му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Сочи се, че не е достатъчно само формалното предлагане на длъжности, а е необходимо така предложените длъжности да са подходящи за конкретния служител. В настоящият случай, съгласно последната специфична длъжностна характеристика, заеманата от жалбоподателя последна длъжност е ръководна. Счита, че са налице и други длъжности, които са били вакантни и са подходящи за него, но не са били предложени, а това нарушава чл.226, ал.5 от ЗМВР, а наред с това чл.9 и чл.11 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители в МВР. Позовава се и на текста на чл.7, ал.2 от тази наредба, доколкото не е изискана информация от структурите на МВР относно наличието на вакантна длъжност, подходяща за заемане от жалбоподателя, с което се препятства изясняването на релевантните към спора факти, в нарушение на чл.35 от АПК. Заявява, че издадената заповед не съответства и не целта на закона, при положение, че извършената промяна не е имала за цел да оптимизира дейността на администрацията, а е проява на превратно упражнена власт, с което е нарушен и принципа на чл.6, ал.1 от АПК. Сочи се, че 4 бр. постоянни щатни длъжности са били съкратени, но едновременно с това 6 бр. длъжности, на които служителите са били „временно преназначени“, не са съкратени. Нещо повече, няколко дни след издаване и връчване на оспорената по делото заповед е открита 1 бр. щатна длъжност, която е била заета от временно назначен служител.
Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат Ц.М. от САК. Поддържа жалбата и наведените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и пледира за нейната отмяна. В писмени бележки доразвива аргументите си за липса на реално съкратена длъжност, като се позовава на осъщественото в кратък интервал от време многократно за разкриване и съкращаване на щатни длъжности по щата на Ръководството на МВР, с което посоченото от ответната страна основание да се оптимизира дейността на администрацията на министерството не съответства на действителната преследвана цел. Наред с това се позовава на идентичните дл. характеристики на служителите от Звеното, независимо от конкретната заемана длъжност, а в тази връзка се позовава на специфичната дл. х-ка на заеманата последна длъжност от жалбоподателя и събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля А.Г.. Отделно от това сочи, че самият факт за неспазено 1-месечно предизвестие е още една индиция за действително преследваната от ответника цел, която според жалбоподателя е персонално да се отстранят определени служители в кратък срок.
Ответната страна – Министърът на вътрешните работи на Република Б., се представлява от упълномощен процесуален представител с юридическо образование- Б.П.. Представена е административната преписка, свързана с издадената заповед, предмет на оспорване, както и допълнителни писмени доказателства, по искане на жалбоподателя. Оспорва се оспорва основателността на жалбата и се иска отхвърляне на оспорването. В съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора сочи, че издадената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената форма и ред за прекратяване на служебното правоотношение, като изцяло съответства на указаното в приложимата наредба по чл.226, ал.6 от ЗМВР и съдържа изискуемите реквизити. Представени са доказателства по преписката, че жалбоподателят е отказал да заеме длъжностите, които са му били предложени, а приетите доказателства установявали безспорно, че щатната бройка, заемана от жалбоподателя е съкратена. Сочи се, че всички предложени на жалбоподателя длъжности са ръководни. Целият стаж на К. в МВР е в ГД“ГП“, като с изключение на една длъжност заемана в периода от м. октомври 1998г.- м.август 1999г. всички останали са ръководни и висши ръководни, а видно от съответната дл. х-ка, последната длъжност, от която е съкратен жалбоподателя е именно ръководна. Предложените на жалбоподателя длъжности са съответствали на притежаваното от него образование и квалификационна степен, но същият отказал да ги заеме. Счита, че събраните допълнително по искане на жалбоподателя писмени доказателства относно наличието на свободни щатни бройки за периода от 19.07.2021г. до 19.11.2021г. са неотносими. На първо място, жалбоподателят сам е поискал да бъде преназначен от длъжността директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ и по собствено желание е преназначен на заеманата преди прекратяване на правоотношението длъжност. На следващо място, административният орган няма задължение да предлага на служителя свободни равностойни длъжности единствено в дирекцията, от която е преназначен служителя. Ирелевантни за спора са обстоятелствата относно свободните ръководни длъжности в ГДГП в периода от 18.10.2021г.- 19.11.2021г., който представлява едномесечното предизвестие за прекратяване на правоотношението, доколкото законодателят е предвидил при неотработване на времето на това предизвестие да се изплати обезщетение на служителя. От представените по делото доказателства става ясно, че в Звеното не е създадена идентична със съкратената щатна бройка, а бройката на свободните щатни ръководни длъжности в ГДГП е ирелевантна за спора, защото К. не е съкратен от длъжност в тази дирекция. Сочи се, че свидетелските показания на А.Ц.Г. са неотносими към спора, тъй като се отнасят за период след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, а освен това не се отнасят до факти, имащи значение за законосъобразността на издадената и оспорена по делото заповед. Обжалваният административен акт е постановен в съответствие с целта на закона и при спазване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С прекратяването на това правоотношение министърът е действал в условието на оперативна самостоятелност, тъй като има право в рамките на законовите си правомощия да определя щатната численост и поименното щатно разписание. Иска се отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Административен съд- гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за оспорващия, т.е. подателят има правен интерес от оспорването. Спазен е срока за обжалване, тъй като оспорената заповед е връчена на 19.10.2021г. /л.20 от материалите по адм. дело № 11357 от 2021г. на АССГ/, а същата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок за оспорване в деловодството на АССГ, на 29.10.2021г. Несъмнено, актът подлежи на оспорване пред съда, което е отразено изрично и в самия индивидуален адм. акт, с който се прекратява служебното правоотношение на оспорващата страна с МВР, представлявано от Министъра на вътрешните работи. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
По фактите:
Съгласно Заповед № 8121К- 6743 от 01.06.2021г. на Министъра на МВР /л.16 от делото- том първи/, държавният
служител – главен комисар С.К.- Директор на ГД „Гранична полиция“- МВР е преназначен на висша ръководна длъжност Директор в „Звено за подпомагане на
Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ към „Ръководство на МВР“, считано от датата
на встъпване в длъжност. Видно от акта за встъпване в длъжност /л.17/, К. заел
длъжността на 02.06.2021г.
Представеният по преписката /л.18 и
сл./ формуляр на специфична дл. х-ка на длъжността директор в „Звено за подпомагане на Министъра по чл.33,
т.1 от ЗМВР“ удостоверява, че директорът е запознат с нея още на датата на
встъпване- 02.06.2021г. /л.21/.
Съгласно Заповед № 8121з- 214 от
24.02.2015г. е определен редът за изготвяне на функционалните задължения,
организационните структури и щатовете на структурите по чл.37 от ЗМВР и
звената, създадени по реда на чл.33, т.7 от ЗМВР. /л.12-13 от делото/.
Със Заповед на министъра на МВР /л.211 и сл.- том втори от делото/ е
утвърден щат на „Ръководство на МВР“,
която е изменена със Заповед № 8121к-6435 от 13.05.2021г. на Министъра на МВР
/л.214-том 2/. Видно от нейното съдържание, в този щат са включени 6 щатни
бройки за държавни служители с висше образование, като е създадено и процесното
ЗВЕНО за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР. Считано от тази дата-
13.05.2021г. процесното ЗВЕНО за подпомагане включва 4 щатни бр. длъжности „директор първа степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“ и 2 щатни длъжности „директор, старши комисар магистър /ППП/, ДСВО“.
Издадена е и Заповед № 8121к-6489 от
18.05.2021г. на Министъра на МВР /л.215-том 2/. Видно от нейното съдържание, в
щата „Ръководство на МВР“ са включени 6 щатни бройки за държавни служители с
висше образование, както следва:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“:
-„директор
втора степен, старши комисар, магистър /ППП/, ДСВО“ – 3 длъжности и
-
„директор трета степен, старши комисар
магистър /ППП/, ДСВО“ – 3 длъжности. Това изменение е в сила от датата
издаване заповедта- 18.05.2021г.
С последваща Заповед № 8121к-6490 от
18.05.2021г. на Министъра на МВР /л.216-том 2/. Видно от нейното съдържание, в
щата „Ръководство на МВР“ е включена 1
щатна длъжност за държавен служител
с висше образование, а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по чл.33,
т.1 от ЗМВР“- „директор, главен комисар, магистър /ППП/, ДСВО“, считано от
датата на издаване на заповедта- 18.05.2021г.
Ръководният щат е изменян още няколко
пъти, както следва:
Със Заповед № 8121к-6745 от 01.06.2021г.
на Министъра на МВР /л.217-том 2/ в щата „Ръководство на МВР“ са включени от
резерва на министерството 2 щатни длъжности за държавни служители с
висше образование, а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“- „директор, главен комисар, магистър /ППП/,
ДСВО“- 2 щатни бройки, считано от датата на издаване на заповедта-
01.06.2021г.
Със Заповед № 8121к-6871 от 03.06.2021г.
на Министъра на МВР /л.218-том 2/ в щата „Ръководство на МВР“, считано от
датата на издаване на заповедта- 03.06.2021г. са включени от резерва на
министерството 11 щатни длъжности за държавни служители с
висше образование, а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“-
„директор първа степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 2 щатни бройки.
„директор втора степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 4 щатни бройки.
„директор трета степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 5 щатни бройки.
Със Заповед № 8121к- 7101 от
04.06.2021г. на Министъра на МВР /л.219-том 2/ от щата „Ръководство на МВР“ са
съкратени 2 щатни длъжности за държавни служители с висше образование, а
именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“- „директор трета степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 2 щатни бройки, считано от датата на издаване на
заповедта- 04.06.2021г., но със същата заповед са включени в този щат също 2 щатни
длъжности за държавни служители с висше образование, а именно: „заместник-
директор,
старши комисар, магистър /ППП/, ДСВО“- 2 щатни бройки, считано от
датата на издаване на заповедта- 04.06.2021г.
Със Заповед № 8121к- 7175 от
09.06.2021г. на Министъра на МВР /л.220-том 2/ от щата „Ръководство на МВР“ са
съкратени и включени в резерва на министерството 18 щатни длъжности за
държавни служители с висше образование, считано от датата на издаване-
09.06.2021г., а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“:
„директор, старши комисар, магистър /ППП/,
ДСВО“- 1 щатна бройка.
„директор първа степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 6 щатни бройки.
„директор втора степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 6 щатни бройки.
„директор трета степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 5 щатни бройки.
Със Заповед № 8121к- 7845 от
22.06.2021г. на Министъра на МВР /л.221-том 2/ в щата „Ръководство на МВР“ са
включени от резерва на министерството 2
щатни длъжности за държавни
служители с висше образование, а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“-
„заместник-
директор,
старши комисар, магистър /ППП/, ДСВО“- 2 щатни бройки, считано от
датата на издаване на заповедта- 22.06.2021г.
Със Заповед № 8121к- 8935 от
09.07.2021г. на Министъра на МВР /л.222-том 2/ от щата „Ръководство на МВР“ е съкратена
1 щатна длъжност за държавни
служители с висше образование, а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“- „директор, старши комисар, магистър /ППП/,
ДСВО“- 1 щатна бройка, считано от датата на издаване на заповедта-
09.07.2021г., но със същата заповед е включена в този щат също 1 щатна
длъжност за държавен служител с висше образование, а именно: „директор
първа степен, старши комисар, магистър /ППП/, ДСВО“- 1 щатна бройка, считано
от датата на издаване на заповедта- 09.07.2021г.
Със Заповед № 8121к- 10978 от
18.10.2021г. на Министъра на МВР /л.223-том 2/ от щата „Ръководство на МВР“ са
съкратени и включени в резерва на министерството 4 щатни длъжности за
държавни служители с висше образование, считано от датата на издаване-
18.10.2021г., а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“:
„директор, главен комисар, магистър /ППП/,
ДСВО“- 2 щатни бройки.
„директор втора степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 1 щатна бройка.
„директор трета степен, старши комисар,
магистър /ППП/, ДСВО“- 1 щатна бройка.
Със Заповед № 8121к- 11192 от
22.10.2021г. на Министъра на МВР /л.224-том 2/ в щата „Ръководство на МВР“ е
включена от резерва на министерството 1
щатна длъжност за държавни служители
с висше образование, а именно:
„Звено за подпомагане на министъра по
чл.33, т.1 от ЗМВР“-
„директор
първа степен, старши комисар, магистър /ППП/, ДСВО“- 1 щатна бройка, считано
от датата на издаване на заповедта- 22.10.2021г.
Изготвена е справка за вакантните
бройки в Ръководството на МВР към 25.10.2021г., видно от която са
свободни 7 щатни длъжности, от които 1 бр. за директор –главен комисар, 2бр. за
директор –старши комисар и 4бр. за заместник-директор –старши комисар /л.225 от том втори/.
С процесната Заповед № 8121К-11028 от 18.10.2021г., на Министъра на вътрешните работи на Република Б. се прекратява служебното правоотношение на главен комисар С.К., заемащ длъжността „Директор в Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ по щат Ръководство на МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на адресата на
19.10.2021г. и на същата дата е подписан акт за сдаване на длъжност /л.21 от адм. дело № 11357 от 2021г. на АССГ/
По делото е представено и Предизвестие,
с рег.№ 8121р- 18101 от 18.10.2021г. адресирано до главен комисар С.К., с което
ответният административен орган уведомява жалбоподателя, че във връзка с
процедираното изменение на щата на Ръководството на МВР със Заповед от
18.10.2021г., както и поради отказ от негова страна да заеме друга предложена
длъжност след изтичане на законоустановения срок- 1 месец, ще бъде прекратено служебното
правоотношение за заеманата към този момент длъжност, на основание чл.226,
ал.1, т.5 от ЗМВР. Изрично е уточнено, че при неспазване срока на
предизвестието ще бъде изплатено обезщетение, съгласно чл.228, ал.1 от ЗМВР.
Видно от текста на предизвестието /л.23 от адм. дело № 11357 от 2021г. на АССГ/
същото е получено от адресата на 19.10.2021г.
Представен е протокол за предлагане
на вакантна длъжност на държавен служител в МВР, с рег.№ 8121р-18068 от
18.10.2021г. /л.24-32 от адм. дело №
11357 от 2021г. на АССГ/. Неразделна част от този протокол е приложената справка за вакантни ръководни длъжности по
ЗМВР, изготвена по информация, представена от структурите на МВР. Видно от
нейното съдържание, посочени са вакантни длъжности в ГД „Национална полиция“,
ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, ДСОБТ, ГД „Гранична
полиция“, СДВР, Областните дирекции на МВР, както следва: Благоевград, Велико
Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград,
София, Хасково и Шумен.
В материалите по преписката са
приложени и справки за вакантните бройки в ГД „Национална полиция“ /л.226 и сл-
том 2/, от ГД „Гранична полиция“ /л.230 и
сл.- том 2/, ГД „„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ /л.250 и сл.- том 2/, както и за
цитираните териториални структури на МВР- СДВР и областни дирекции. От текста
на справките става ясно, че отразяват актуални данни към 24-25 септември 2021г.
Представени са и длъжностни
характеристики на обективирани в справката длъжности, които са предложени на
жалбоподателя, но същият е отказал да заеме, която и да е от тях.
Изготвянето на упоменатите справки за
вакантните длъжности е регламентирано в нарочни указания /л.23 от делото- том първи/, с които министърът на МВР е задължил ръководителите на структурите по
чл.37 от ЗМВР ежемесечно, в срок до 25-то число на съответния месец, да бъдат
изготвяни и изпращани чрез АИСД в дирекция „Човешки ресурси“-МВР справка в
табличен вид за вакантните длъжности в съответните им поверени структури, за
което е приложено и изпратеното до тези ръководители писмо от 12.12.2018г. /л.22 от делото- том първи/.
Протоколът от 18.10.2021г., съставлява
официален документ и удостоверява, че на тази дата- 18.10.2021г. в сградата на
МВР заместник- главния секретар на МВР, в присъствие на трима посочени
служители от състава на Дирекция „Човешки ресурси“- МВР са предложили на главен
комисар К. вакантните ръководни длъжности,
съгласно справка с рег.№ 8121р-18050 от 18.10.2021г., предвид съкращаване на
заеманата от него длъжност със Заповед на Министъра на МВР № 8121к- 10978 от
18.10.2021г., с която е изменен щата на Ръководството на МВР. В съответният
раздел на протокола се съдържа саморъчно изписан текст „Не съм съгласен да заема нито една от предложените длъжности“ и е
положен подпис на жалбоподателя К..
По делото е представена и Кадрова
справка на жалбоподателя /л.14-15 от делото- том първи/, според която е
назначен на длъжност в МВР на 25.08.1992г., а всички заемани длъжности са в
структурите на ГД „Гранична полиция“, на която жалбоподателят е бил и директор
за времето от 31.08.2016г. до 02.06.2021г. Единствената длъжност, която е
заемал по време на службата си в МВР извън състава на ГД „Гранична полиция“ е
именно тази, която според тезата на ответната страна е предмет на извършено
съкращаване – директор в „Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ по щат Ръководство на МВР.
В справката са посочени и множество
награди на държавния служител, както и две наложени дисциплинарни наказания
през 2011г. и през 2019г., но същите нямат отношение към предмета на делото и
няма да бъдат обсъждани.
В качеството на свидетел бе изслушан А.Ц.Г.,
бивш държавен служител в МВР. Свидетелят заяви, че е бил директор на ОД на
МВР-гр.Хасково от 2013г. до 13.01.2022г., с едно кратко прекъсване, за времето
от 22.10.2021г. до 07.01.2022г., през който интервал е заемал длъжност
„директор първа степен, старши комисар“ в „Звено за подпомагане на министъра по
чл.33 от ЗМВР“. По време на дейността си в посоченото звено свидетелят е
изпълнявал задачи във връзка с разработването на политики, методики, концепции
за подпомагане на ръководството на министерството, като задачите са поставяни
на един или няколко служители, които след извършване на необходимото изготвяли
съответно предложение. Заяви, че поставяните задачи не са били съобразявани със
специфика на заеманата длъжност, съответно образованието и квалификационната
степен на конкретния служител, а всички задачи са били във връзка с това, което
служителите са работили преди. В останалата им част, показанията на свидетеля
са относими само към собственото му кариерно развитие и статус на държавен
служител в МВР, поради което в тази част са неотносими към предмета на делото и
няма да бъдат обсъждани.
Допълнително, по искане на
жалбоподателя по делото са представени и приети като писмени доказателства
писмо от заместник- директор на дирекция „Човешки ресурси“ до ВПД Директор на
дирекция „Правно-нормативна дейност“- МВР, в което се сочи, че всички ръководни
длъжности в процесното звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР
по щат Ръководство на МВР за периода от 19.07.2021г. до 19.11.2021г. са както
следва:
Директор- главен комисар- 3
щатни бройки, от които 2бр. са били заети до 18.10.2021г. /от друг служител/ и
до 19.10.2021г. /от жалбоподателя/. Една от длъжностите е била вакантна, като е
заета временно от посочен друг служител /главен комисар/ за срок от 3 месеца,
удължен на 1 година. Със Заповедта от 18.10.2021г. за промяна на щата са
съкратени 2 щатни бройки от длъжностите.
Директор- старши комисар- 1
щатна бройка, съкратена със заповед на министъра от 19.07.2021г.
Заместник- директор- старши комисар – 4
щатни бройки, на които са били временно назначени посочени служители.
Директор, първа степен- старши
комисар- 1 щатна бройка, заета от 22.07.2021г., като със заповед на
министъра на МВР № 8121К- 11192 от 22.10.2021г. е включена още една щатна
бройка на същата длъжност, като от 23.10.2021г. на нея временно за посочен срок
е бил преназначен комисар А.Г. /свидетеля по делото/.
Директор, втора степен- старши
комисар- 1 щатна бройка, заета от посочен служител до 18.10.2021г., когато
със заповед на министъра на МВР длъжността е съкратена.
Директор, трета степен- старши комисар- 1 щатна бройка, заета от посочен служител до
18.10.2021г., когато със заповед на министъра на МВР длъжността е съкратена.
Обобщено, в писмото се сочи, че към
датата 19.11.2021г. в щата на звеното са били включени 7 щатни длъжности, в
това число: Директор- главен комисар, вакантна, като на нея има временно
преназначен служител; директор, първа степен- старши комисар – 2 щатни бройки,
вакантни, като на тях има преназначени временно служители; заместник- директор,
старши комисар- 4 щатни бройки, като на три от тях временно са преназначени
служители.
Представено е и писмо от директора
на ГД ГП, ведно със справки за вакантните ръководни длъжности в ГД Гранична
полиция, изготвени на 19.07.2021г., 19.08.2021г., 19.09.2021г., 19.10.2021г. и
19.11.2021г. Посочена е информация за преназначаването на редица служители,
съгласно описаните 15 точки, като се уточнява, че длъжността заместник-директор
на ГД ГП, който е и директор на дирекция „Граничен контрол“ е съкратена от щата
на Гранична полиция със заповед на министъра от 15.10.2021г.
От представените месечни справки за
свободните ръководни длъжности в ГД Гранична полиция, меродавна към датата на
постановената заповед е справката от 19.09.2021г., защото последващите от
19.10.2021г. и от 19.11.2021г. са за период след постановяване на заповедта от
18.10.2021г. за прекратяване на служебното правоотношение, поради което евентуално
овакантени други длъжности, включени в последващите справки обективно не биха
могли да се вземат предвид от издателя на заповедта, нито да бъдат предявени на
жалбоподателя на 18.10.2021г.
Видно от справката за м.септември 2021г. всички вакантни длъжности са със специфично наименование старши инспектор и главен инспектор, с изключение на една длъжност с наименование комисар – заместник-началник на специализиран отряд „Въздушно наблюдение“, за която се изисква степен на образование „магистър“, както и една длъжност със специфично наименование „старши комисар“, за която също се изисква степен „магистър“ заместник-директор на ГД ГП, който е и директор на дирекция „Граничен контрол.
Въз
основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните
правни изводи:
Съгласно чл.33, т.1 от Закона за МВР: „Министерството на вътрешните работи
се ръководи от министър, който:
1.
провежда държавната политика по превенцията, противодействието на
престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната
сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите, граничния контрол,
регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на
населението чрез разработване на политики, планиране на дейности и контролиране
на изпълнението им;
Нормата на чл.33, т.7 от ЗМВР
предоставя изрични правомощия на Министъра на МВР да „управлява човешките ресурси, и създава и закрива звена, извън тези,
създадени със закона;
В случаят, процесното „Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ не е сред основните структури на министерството, съгласно изчерпателно посочените в чл.37, ал.1 от закона, нито е създадено по реда на чл.37, ал.4 с правилника по чл.37, ал.3 от ЗМВР.
Както вече бе посочено по-горе в изложението, процесното звено е създадено с цитираната заповед на министъра на МВР от 13.05.2021г. /л.214 от том 2 на делото/, като многократно, според описаните в настоящото решение заповеди са изменяни включените в звеното брой и вид длъжности.
Няма спор, че жалбоподателят е заемал именно длъжността „Директор в Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“, която съгласно заповедта за преназначаване на С.К. съставлява „висша ръководна длъжност“, видно от текста на заповедта от 01.06.2021г. /л.16 от том първи/. Допълнителен аргумент, че заеманата от жалбоподателя последна длъжност попада в категорията на чл.143, ал.1, т.1 от ЗМВР /висши ръководни длъжности/ е и обстоятелството, че още със създаването на звеното, а и от последващите заповеди за изменение на неговия щат изрично се сочи, че се изменя заповед за утвърждаване щат на Ръководството на МВР, а съгласно действащия утвърден класификатор на длъжностите в МВР /съгласно Заповед № 8121з- 140 от 24.01.2017г. на Министъра на МВР, обн. в ДВ, бр.13 от 07.02.2017г., последно доп. Обн. в ДВ, бр.16 от 25.02.2022г., в сила от 07.02.2022г./, в раздел І „Ръководство на МВР“ са включени само висши ръководни длъжности. Не на последно по важност, следва да се отбележи и че винаги специфичното наименование на длъжността „главен комисар“ съответства на „висша ръководна длъжност“, а в акта за встъпване на длъжност от 02.06.2021г. /л.17-том І/ се сочи, че именно главен комисар К. е преназначен на висша ръководна длъжност поради което и не може да има съмнение в категорията на заеманата от жалбоподателя последна длъжност в структурите на МВР.
Възражението на жалбоподателя за липса
на обнародване промяна в класификатора на длъжностите в МВР по отношение
създаденото Звено за подпомагане би могло да се обсъжда при евентуално
оспорване на заповедта на министъра на МВР, с което се създава това звено,
респективно последващите заповеди за изменение на включените в него вид и брой
длъжности, но тъй като в настоящото производство тези заповеди не са предмет на
оспорване съдът не би могъл да обсъжда законосъобразността им от гледна точка
липсата на подобна промяна в класификатора и надлежното и обнародване в
Държавен вестник. Неоспорим факт е, че ответният административен орган има
правомощието да разкрива подобни звена, които не са създадени по силата на
закона или с правилника за устройството на министерството, съгласно чл.37, ал.3
от ЗМВР, поради което създаването на звеното и утвърждаване на длъжностите в
него несъмнено са включени в материалната компетентност на ответника, още
повече, че и самият класификатор на длъжностите в МВР се утвърждава от
министъра на МВР. Освен това, следва да се отбележи и факта, че както се
установява от наименованието на създадената друга структура, същата има за цел
подпомагане на дейността на министъра, съобразно правомощията му по чл.33, т.1
от ЗМВР, а именно ръководителят на ведомството следва да обособи необходимите
по вид и количество длъжности от висши ръководни служители, които да го
подпомагат в тази сфера на дейности.
Издателят на оспореният административен акт е
орган по назначението /чл.158 от ЗМВР/, тъй като именно с издадена от министъра
на МВР предходна заповед жалбоподателят К. е бил преназначен на длъжността,
която заемал от 02.06.2021г. до 19.10.2021г., когато е прекратено служебното
правоотношение. Следователно, Министърът на вътрешните работи, в качеството на
административен орган, е компетентен
да издаде акт за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя,
заемал последно длъжността директор на Звено
за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР.
По отношение изискуемата форма на административния акт, същият е постановен в писмена форма- Заповед, която съдържа изискуемите реквизити. Посочени са правните и фактическите основания за издаване на заповедта.
По отношение спазване на
административнопроизводствените правила, нормите на материалния закон и
неговите цели, съдът съобрази следното:
В оспореният акт е посочено, че с друга заповед от 18.10.2021г. е съкратена заеманата от жалбоподателя длъжност, а освен това същият е отказал да заеме други предложени длъжности, поради което се издава на основание чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР. Представено е и надлежно писмено доказателство установяващо факта, че на държавният служител действително са предложени вакантни ръководни длъжности по списък, а съставеният в тази връзка официален документ – протокол удостоверява и неговото изрично волеизявление, с което отказал да заеме, която и да е от посочените в справката ръководни длъжности.
По отношение неспазеният срок на предизвестие, за което бе посочено, че е връчено едновременно със самата заповед за прекратяване на правоотношението следва да се отбележи, че сам по себе си неспазеният срок не може да обуслови незаконосъобразност на процесната заповед. Това е така, защото както се сочи и в текста на самото предизвестие, неспазването на срока е основание за изплащане на съответно обезщетение на служителя и именно в това се изразява отговорността на органа по назначението. От друга страна, следва да бъдат обсъдени възраженията за липса на реално съкращаване на щата, което би било липса на основание за прекратяване на правоотношението, респективно би обусловило незаконосъобразност на адм. акт. В тази връзка, жалбоподателят сочи, че щатът на звеното реално не е съкратен, като се позовава на приети по делото писмени и гласни доказателства.
Правоотношението е прекратено на основание чл.226,
ал.1, т.5 от ЗМВР. Според тази норма на закона „Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява: 5.
при съкращаване на длъжността.“ Тази хипотеза обаче не е безусловна, тъй
като императивната разпоредба на чл.226, ал.5 от ЗМВР сочи, че „Прекратяване
на служебните правоотношения в случаите по ал.1,
т. 3, 5 и т. 7, букви
"е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се
допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или
ако няма друга длъжност, подходяща за него.“
В съдебната практика е прието, че предлагането на друга длъжност следва да е съобразено с професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. Самият законодател е обективирал в нормата на закона указанието, че предложената друга длъжност следва да е „подходяща“. Според съда това указание следва да се отнася и за ранга на предложената длъжност, тъй като е нелогично на един висш ръководен служител да се предлагат длъжности пренебрегващи придобитите му професионален опит и стаж именно в качеството на висш ръководен служител. Колкото до разпределението на функционалните задължения в процесното звено, видно от показанията на изслушания свидетел А.Г. в звеното не е имало разпределение на задачите, в зависимост от спецификата на конкретна длъжност или образование, а задачите са поставяни на един или двама от служителите в звеното, като се изразяват в събиране и обработване на информация и предлагане на решение /предложение/ по определени въпроси, с оглед подпомагането на министъра. Показанията на свидетеля са в унисон и с ангажираните по делото писмени доказателства, от които не се установяват специфични изисквания за заемане на отделните длъжности в звеното, вкл. заеманата от жалбоподателя. Видно и от самите заповеди за изменение на щата на звеното постановени преди прекратяване на правоотношението не се установява наличието на изисквания за отделните длъжности, които да са строго специфични и на които жалбоподателят да не отговаря. Вярно е, че в основанието за прекратяване на правоотношението се сочи съкращаването на щата, но въпреки декларирането на това основание, по същество щатът не е съкратен. Това е така, поради следното:
Както сочат обстоятелствата от
обсъдените допълнителни писмени доказателства представени по делото и приети
като доказателства в откритото заседание на 30.03.2022г. прекратителната
заповед по отношение на жалбоподателя е издадена на 18.10.2021г. Видно от
упоменатото по-горе съдържание на справките, към този момент в щатното
разписание на звеното по чл.33 от ЗМВР са включени и незаети длъжности. Няма
спор по делото, че сред справката, неразделна част от протокола от
18.10.2021г., с който на жалбоподателя са предложени ръководни длъжности не са
включени такива от състава на Звеното, в което той работи към момента. При
положение, че служителят работи в структура от най-високо ниво, включена в щата
„Ръководство на МВР“ и предвид факта, че тази структура не се съкращава изобщо,
т.е. звеното не се заличава изцяло, а има незаети длъжности, в изпълнение на
законовото изискване на чл.226, ал.5 от ЗМВР при евентуално съкращаване на
конкретна длъжност административният орган е следвало да предложи на съответния
служител наличните други свободни длъжности в Звеното за подпомагане. Именно
тези длъжности отговарят на законовите критерии за „подходяща длъжност“. След като служителят отговаря на изискването
за заемане на най-високата длъжност в това звено и няма ангажирани по делото
доказателства, че предвид липсата на образователен ценз или други причини не
може да заеме друга от свободните длъжности в звеното не е установена обективна
пречка при промяна в наименованията на длъжностите на конкретния директор да се
предложи друга длъжност. В противен случай, с предлагане на множество други
длъжности, обективирани от справката от 18.10.2021г. в различни структури на
МВР по същество се предлага понижение на държавния служител. Предложените други
длъжности, макар и формално да са ръководни, са с няколко степени по-ниски от
заеманата от жалбоподателя, което е ясно онагледява факта, че не могат да се
приемат за „подходящи“. Видно от посочените в справката от 18.10.2021г.
предложени длъжности всички са със специфични наименования „старши инспектор“ и „главен инспектор“, с изключение на три
броя длъжности със специфично наименование „комисар“. Една от тях е в
отдел „Пътна полиция“, втората е в
отдел „Специални операции“-ДСОБТ, а
третата длъжност е за заместник-началник /летателна
подготовка, главен пилот/. При положение, че в кадровата справка на
жалбоподателя се сочи, че всички заемани от него длъжности са в структурите на „Гранична полиция“ и то само на
полицейски кораби, което е в унисон
със завършеното образование на жалбоподателя /висше военноморско училище/, не би могло да се твърди, че посочените
по-горе три длъжности „комисар“ са от естество на дейност, което покрива белезите
на „подходяща длъжност“. Отделен е
въпроса, че всички останали длъжности са няколко
степени по-ниски от заеманата от него длъжност „главен комисар“ и с тяхното предлагане реално се предлага
съществено понижение на служителя в йерархично ниво. Тези факти опровергават
тезата на ответната страна, че на жалбоподателя са предложени подходящи
длъжности, които той отказал да заеме и обуславят незаконосъобразно провеждане
на процедурата по прекратяване на правоотношението. Не се и твърди наличие на обективна
причина, поради която на заемащият длъжност в звеното за подпомагане да не е
предложена друга длъжност в същото звено, което е по щат в „Ръководството на
МВР“, а обективираните в материалите по преписката данни за образованието и
опита на жалбоподателя ясно сочат, че дори да е налице прекратяване на щата за
конкретно заеманата длъжност са били налице други свободни длъжности в звеното,
които обаче не са били предложени за заемане от висшия ръководен служител.
Колкото до съкращаването на щата, както се установява от приетите по делото
писмени доказателства /представена допълнителна справка/, със Заповед на министъра на МВР № 8121К- 11192 от
22.10.2021г. е включена още една щатна бройка на длъжността „Директор, първа степен- старши комисар“,
като от 23.10.2021г. на нея временно за посочен срок е бил преназначен
свидетеля А.Г.. Следователно, само четири дни след издаване на заповедта за
прекратяване правоотношението на жалбоподателя се разкрива нова длъжност в
звеното. Това обстоятелство, както и наличието на други свободни длъжности в
звеното описани в справката реално опровергават осъществяването на съкращаване,
което да е основание за прекратяване на правоотношението, а както вече бе
отбелязано, дори конкретна длъжност да е била съкратена е имало обективна
възможност да се предложи друга свободна позиция на жалбоподателя, което обаче
не е сторено. Нещо повече, видно от обобщената информация в цитираната справка,
към датата 19.11.2021г., когато изтича срокът на едномесечното предизвестие до
жалбоподателя, считано от връчването на заповедта на 19.10.2021г., в щата на
звеното са били включени 7 щатни длъжности, в това число: Директор- главен комисар, вакантна, като на нея има временно
преназначен служител. Това обстоятелство опровергава въобще наличието на
съкратена длъжност, каквато е заемал до 19.10.2021г. жалбоподателят К., при
положение че към датата на изтичане на предизвестието тази длъжност очевидно не
е съкратена.
В заключение, издадената заповед за прекратяване на правоотношението е процесуално и материално незаконосъобразна, издадена в противоречие със законовите цели. Същата противоречи и на принципа на чл.13 от АПК за последователност и предвидимост, след като при неясни критерии са закривани и разкривани длъжности, без да се сочи промяна в изискванията, а при наличие на стабилизирано правоотношение, основавайки се на съкращаване на щата, което реално не е осъществено и при нарушаване на принципа за предлагане на „подходяща длъжност“ на висш ръководен служител, незаконосъобразно е осъществено прекратяването на това правоотношение.
Обобщено, жалбата срещу административния акт е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно заповедта, с която се прекратява правоотношението на жалбоподателя е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Разноски не се претендират и не се присъждат при този изход на спора.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-11028 от 18.10.2021г., на Министъра на вътрешните работи на Република Б., с която се прекратява служебното правоотношение на главен комисар С.И.К.- Директор в „Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ по щат Ръководство на МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата връчване на заповедта, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република Б., в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: