Решение по дело №370/2017 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 № 26

гр.П., 05.02.2018 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – П., гражданска колегия, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                              СЪДИЯ: Димитър Д.

 

при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 370 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба-уточнение  вх. № 3652/20.06.2017 г. (л.16 от делото), подадена от „М.К.” ЕООД гр.Б. против Г.Д. ***-Ю.Й.”*** и „Г. Н. Т.” АД гр.Б..

Ищцовото дружество твърди, че изгражда далекосъобщителни мрежи на основание разрешение за строеж от 2007 г., издадено от община П. и регистрации в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), във връзка с основния му предмет на дейност – доставка на интернет и цифров сигнал за потребители – абонати.

Сочи, че съгласно договор от 10.01.2010 г., с „М.Г.Б.” ООД гр.П., е собственик на техническа апаратура, разположена в помещение – телефонна централа, а така също и на кабелна далекосъобщителна мрежа, изградена в комплекс „Х.” в гр.П., ул. „М.”, № **.

Твърди, че в началото на м.март 2017 г., първата ответница Г.Д., представяща се като управител на етажната собственост на комплекса, е сменила патрона на входната врата на помещението, в което се намирала техническата апаратура и е разпоредила на наетата от нея охрана да не го допуска в помещението.

Твърди, че от 10.03.2017 г., служителите му нямат достъп до помещението.

Сочи, че на 25.04.2017 г. е установил, че първата ответница, без негово знание и съгласие, с помощта на неин служител, е демонтирала и отнесла със себе си технически съоръжения, част от кабелната мрежа, намиращи се в телекомуникационни шкафове, разположени в 12-те входа на комплекса, като по този начин прекъснала владението на ищеца върху съоръженията.

Твърди, че на 02.06.2017 г. установил, че служители на втория и третия ответник –  ЕТ „У.-Ю.Й.” и „Г. Н. Т.” АД, са прерязали кабели от далекосъобщителната мрежа в комплекса, свързали са ги към своя мрежа и подават сигнал по нея.

Сочи, че по разпореждане на първата ответница, служителите на останалите ответници са прекъснали и отнели владението на ищеца върху телекомуникационната мрежа и съоръжения, състояща си от коаксиални кабели тип RG11, лан-кабели тип FTP и телекомуникационни шкафове в 12-те входа на комплекса, като от 07.06.2017 г., охраната на комплекса не допуска ищеца както до помещението, така и до телекомуникационните шкафове.

Предявява иск с правно основание чл.76 ЗС, за осъждане на първата ответница Д. да осигури достъп и върне владението върху технически съоръжения, разположени в помещение – телефонна централа в комплекс „Х.” в гр.П., а вторият и третият ответник да предадат и върнат владението върху изградената от ищеца далекосъобщителна мрежа в комплекс „Х.”, състояща се от телекомуникационни шкафове, пач панели, коаксиални кабели тип RG11 и лан кабели тип FTP.

Претендира и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и преписи от нея са изпратени на ответниците.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата Д. е подал отговор (л.28-29), с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

В подкрепа на становището си за недопустимост на иска ответницата сочи, че ищецът няма правен интерес от предявяване на претенцията, тъй като към датата на подписване на договора от 10.01.2010 г. „М.Г.Б.” ООД не е бил собственик на обекти в комплекса и няма право да сключва такъв договор.

Твърди, че в одобрения инвестиционен проект за комплекса, част „Електро” е предвидено изграждането на слаботокови инсталации – телефонна, ел.звънци, домофон, антена ТВ и интернет, т.е. далекосъобщителната мрежа в комплекса е заложена в проекта, а същата е и изпълнена съгласно него, като ищецът не е проектант, инвеститор или възложител.

Същите съображения са изложени и като такива за неоснователност на предявения иск.

Ответницата застъпва становище, че договора от 10.01.2010 г., като сключен в нарушение на чл.40 от Наредба № 17/03.06.2005 г. за правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях (обн., ДВ, бр. 53 от 28.06.2005 г., в сила от 28.06.2005 г., отм., бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г.), е незаконосъобразен.

Незаконосъобразност на този договор се твърди от ответницата и по съображение, че инвеститор на обекта е бил „Т.Т.С.” ЕООД, след което общите части са заемани от две дружества, сред които и „М.Г.Б.” ООД, които не са били инвеститори и не са подписвали договори със собствениците по чл.2 от ЗУЕС.

Твърди се от ответницата, че договорът е незаконосъобразен и тъй като заеманото от ищеца помещение в комплекса не е телефонна централа, каквато в проектните книжа няма, а помещение за охрана.

Твърди се също така, че ищецът не е представил соченото в исковата молба разрешение за строеж на общ.П. и документи за собственост на инсталацията.

Постъпил е и отговор (л.60) от ответника ЕТ „У.-Ю.Й.”, в който се твърди, че едноличният търговец няма никакви отношения с ищеца и с ЕС на комплекса, акционер е в третия ответник, но последния е самостоятелно юридическо лице и като такъв осъществява самостоятелна търговска дейност.

Ответникът „Г. Н. Т.” АД също е подал отговор на исковата молба (л.63-64), в който се сочи, че дружеството, което е регистрирано в КРС по обща лицензия от 2008 г., за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа за пренос на данни и съгласно уведомление от 2012 г. е предприятие, предоставящо услуги за разпространение на радио и телевизионни програми, надлежно предоставили на СЕМ валидни договори с правоносителите на телевизионни права за препредаваните от него телевизионни и радио програми за 2017 г., е подписало договор за предоставяне на услугата „достъп до интернет и цифрова кабелна телевизия” с представители на ЕС на комплекс „Х.”.

Твърди, че по силата на този договор е следвало да бъде изградена локална мрежа на територията на комплекса за доставка на услугите „достъп до интернет” и „достъп до цифрова кабелна телевизия” в дванадесетте входа на сградата, като за целта бъдат използвани положените в общите части на сградата по време на строителството кабели и технически съоръжения, като възложителят поел ангажимент да осигури достъп до общите части и декларирал, че е собственик на всички кабели и комуникационни шкафове на територията на комплекса.

В изпълнение на договора този ответник доставил и изтеглил нови кабели тип RG11 и RG45 за доставка на цифрова телевизия, монтирал в етажните шкафове управляеми комутатори марка CISKO, модел CATALYST, а в общото помещение монтирал управляем комутатор MIKROTIK CRS125-24G-1S-2HnD и оборудване за доставка на цифрова телевизия.

Твърди, че с ищцовото дружество не е имало никакви контакти, както и негови служители не са прерязвали кабели от далекосъобщителна мрежа на ищеца.

Сочи, че на 08.06.2017 г. е получил от ищеца нотариална покана, на следващият ден отговорил на същата, но както в този ден, така и в следващите, не успял да осъществи контакт с ищеца, който не бил открит на посочения в поканата адрес, поради което на свой ред на 22.06.2017 г. отправил нотариална покана до ищеца, с която го уведомил за горепосочения договор.

Твърди, че не използва посочените от ищеца в исковата молба кабели тип RG11 и FTP, а положени в общите части кабели тип U/UTP И RG6, както и че използва монтирани в шкафовете пач панели UTP Cat.5e, а не сочените от ищеца пач панели FTP Cat.5e.

С отговора на исковата молба ответницата Г.Д. е предявила насрещен иск против ищцеца с правно основание чл.109 ЗС, за осъждането му да освободи заета от него обща част на комплекс „Х.” – помещение за охрана.

Насрещният иск е уточнен с молба-уточнение вх. № 4665817.08.2017 г. (л.80) и е приет за разглеждане от съда.

Ответникът по насрещния иск е представил отговор (л.89), с който оспорва иска като нудопустим и неоснователен.

В съдебно заседание ищецът се представлява от управителя си и редовно упълномощен (л.92, л.108) процесуален представител – адв.П.Ш..

Поддържа исковата претенция, поддържа становището си за недопустимост и неоснователност на предявения насрещен иск.

В съдебно заседание ответницата Г.Д. се явява лично и се представлява се от редовно упълномощени (л.93 и л.109) процесуални представители – адв.Т.Я. и адв.А.Т., които заявяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск и поддържат предявения против ищеца насрещен иск.

Ответниците ЕТ „У.-Ю.Й.” и „Г. Н. Т.” АД в съдебно заседание се представляват от редовно упълномощен (л.110, л.111) процесуален представител – адв.К.Б., която поддържа отговорите на исковата молба. Също заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

По делото е представен препис от разрешение за строеж № 59/29.05.2006 г. (л.39), издадено от гл.архитект на общ.П., видно от което на „Т.Т.С.” ЕООД гр.София е разрешено строителството на жилищни сгради с комплексно обществено обслужване в УПИ ІІ-3144,3145, кв.226 по плана на гр.П..

Не се спори, че разрешението за строеж е за сградите на комплекс „Х.” с адрес в гр.П., ул. „М.”, № **.

Съгласно представения по делото препис от констативен акт за установяване годността за приемане на строеж (образец 15) от 08.08.2007 г. (л.46-49), за строеж с разрешение за строеж № 59/29.05.2006 г. е изградена слаботокова вътрешна ел.инсталация – телефонна, ел.звънци, домофон, антена ТВ и интернет.

Установява се от представените по делото писмо от 03.07.2017 г. (л.41), обобщена количествена сметка (л.42-44), обяснителна записка (л.45, л.50) посочения констативен акт (обр.15), както и от удостоверение за въвеждане в експлоатация № 85/03.09.2007 г. ( л.38), че предвидената по проект, част „Електро”, на обект жилищни сгради с комплексно обществено обслужване в УПИ ІІ-3144,3145, кв.226 по плана на гр.П., слаботокова вътрешна ел.инсталация – антена ТВ и интернет, е изградена чрез скрито изтегляне на коаксиален кабел антена и кабел интернет.

Представен е препис от договор от 10.01.2010 г. (л.6-7), сключен от една страна от „М.Г.Б.” ООД гр.П., като възложител и от друга страна от ищеца, като изпълнител, съгласно който възложителят, в качеството си на управляваща компания и собственик на самостоятелни обекти в комплекс „Х.” („Х. б.), възлага и съдейства на изпълнителя да прокара кабели и монтира технически съоръжения и телекомуникационни шкафове през общите части на комплекса и във входовете, за целите на достъп на живущите до интернет или сателитна телевизия, които кабели и шкафове остават в собственост на изпълнителя, както и предоставя на изпълнителя, без ограничения правото да разположи в помещение – телефонна централа, намиращо се в комплекса, технически съоръжения (техника и кабели), със същата цел, като обекта ще се ползва като хъб за достъп до интернет или кабелна телевизия.

Представен е приемо-предавателен протокол от 01.05.2010 г. (л.8), между същите страни, съгласно който в общите части във входовете на комплекса са изградени 13 бр. комуникационни шкафове 19in 6U 600Х450 мм, със стъклена врата с рамка; 13 бр. пач панели FTP Cat.5e, 24 порта, с терминирани всички кабели за апартаментите; реглети (пач панел) за телефонни кабели; изградени и терминирани в панела FTP Cat.5e, кабели за всички апартаменти по входове; изградена оранжева структура от кабели, свързваща пач панелите във всички входове с централния телекомуникационен шкаф (телефонна централа); изградени и изтеглени и свързани магистрални коаксиални кабели RG11 от централния шкаф до всички входове; изтеглени и свързани магистрални вертикални трасета от коаксиални кабели RG11 от шкафовете, през гофрирани тръби, до последния етаж във всички входове; положени и изтеглени и свързани FTP Cat.5e кабели между входовете; положени и изтеглени и свързани коаксиални и FTP Cat.5e кабели за видеонаблюдение.

Представен е и препис от приемо-предавателен протокол № 2/01.06.2014 г. (л.8), между същите страни, за поставено в помещението (телефонна централа), оборудване – 45 бр. сателитни приемници; 49 бр. модулатори; цифров модул WISI; 12 бр. цифрови модули; пач панел; 4 бр. медиа конвертори; телевизор; телекомуникационен шкаф;  UPS, 2бр. захранване, 12 V; захранващ модул; кабели; шкаф с 4 бр. чекмеджета; шкаф с 2 рафта и шкаф метален – стилаж.

Представен е препис от нотариален акт за замяна на недвижим имот № 107/05.03.2014 г., нот.дело № 102/2014 г. по описа на нотариус Гергана Недина, с район на действие – района на Районен съд – П. (л.36-37), от който се установява, че първата ответника Г.Д. е собственик на ½ ид.част от самостоятелен обект на собственост – апартамент, находящ се в процесния комплекс.

Предствен е препис от протокол № 1/15.07.2016 г. (л.32) от заседание на УС на ЕС на комплекса, съгласно който ответницата е избрана за председател на УС.

Представен е договор за услуга от 30.07.2016 г. (л.65-66), сключен от една страна от ЕС на комплекс „Х.” гр.П., представлявана от първата ответница, като възложител и от друга страна от третия ответник – „Г. Н. Т.” АД, като изпълнител, съгласно който възложителят е възложил на изпълнителя изграждането на локална мрежа на територията на комплекса за доставка на услугите „достъп до интернет” и „достъп до цифрова кабелна телевизия”, като възложителят е поел задължението да предостави достъп до общите части за преминаване и до кабелите, положени при строителството на сградата – коаксиален и  UTP и е декларирал, че притежава разрешение от ОС на ЕС за изграждането на телекомуникационната инфраструктура. Съгласно чл.2 от договора, срокът за изпълнение на договорената услуга е епределен на 30 дни, считано от 01.05.2017 г.

Представен е препис от писмо (л.35), адресирано до ищеца и подписано от първата ответница, в качеството и на председател на УС на ЕС на комплекса, в което се сочи, че в срок до 28.02.2017 г., ищецът следва да освободи заемането от него помещение в корпус С (В), намиращо се до главния вход на комплекс „Х.”, зад магазин № 4, съгласно общия план на кота 0, представляващо обща част на комплекса, и демонтира инсталираното в него оборудване, както и да заплати използваната от него електроенергия, съгласно приложените фактури. В писмото е отбелязано, че е връчено на 03.02.2017 г., при отказ на адресата да го получи, удостоверен с подписи на двама свидетели.

С нотариална покана рег. № 6739/08.06.2017 г. (л.9) на нотариус В.Д., отправена от ищеца до третия ответник, последният е поканен от ищеца да премести поставени от служителите на ответника телекомуникационни съоръжения от собствени на ищеца телекомуникационни шкафове и да не използва кабели от далекосъобщителна мрежа на ищеца. Поканата е връчена на третия ответник на същата дата – 08.06.2017 г.

С нотариална покана рег. № 7485/22.06.2017 г. (л.67) на същия нотариус третият ответник е уведомил ищеца относно сключения с ЕС на комплекса договор и е заявил, че изтегля нови кабели. Поканата е получена от ищеца на 23.06.2017 г.

По делото са изслушани показанията на св.М.М.(собственик на самостоятелни обекти на собственост в процесния комплекс),  Д.Н.А.(работник по поддръжката в комплекса), Данчо Петров П. (също собственик на самостоятелни обекти на собственост в процесния комплекс) и Станимир Лефтеров Петров (охранител в комплекса).

В показанията си св.М.сочи, че е бивш съдружник в „М.Г.Б.” ООД и собственик на самостоятелни обекти на собственост в процесния комплекс. Твърди, че въз основа на договор между „М.Г.Б.” ООД и ищеца последният е изградил далекосъобщителна мрежа във всички 12 входа на процесния комплекс. Сочи, че основното оборудване на тази мрежа е било разположено в стая в комплекса, която по проект е била с предназначение за „ информация и охрана”. Твърди, че от стаята били изведени каели до всички входове на комплекса, в които били разположени метални разпределителни кутии, а от кутиите кабелите отивали до отделните апартаменти. Твърди, че до пролетта на 2017 г. ищецът владеел помещението, в което била разположена неговата апаратура, а след тази пролет, по разпореждане на първата ответница, била сменена ключалката на помещението, ищецът не можел да го владее и достъпът му до него му бил забранен.  Твърди, че към датата на съдебното заседание – 03.11.2017 г., интернет и телевизия в комплекса се доставят от втория ответник – ЕТ „У.-Ю.Й.”, като доставянето на интернет и телевизия от ищеца било прекъснато в началото на месец май или юни на 2017 г. Твърди, че лично е възприела, че стаята, в която било разположено основното оборудване на ищеца била отворена и в нея първата ответница – Г.Д. и служители на втория ответник прекъсват кабели. Твърди, че е заявила на служителите на втория ответник, че следва да изградят собствена мрежа, на което и било отговорено, че това не е изгодно. Сочи, че при въвеждане на сградата в експлоатация кабелна инсталация не била изградена, имало е само вътрешна връзка между апартаментите и снопове от кабели по входовете. Твърди, че след въвеждане на сградата в експлоатация въз основа на договор с „М.Г.Б.” ООД ищецът изградил мрежа за предоставяне на интернет във всеки вход на комплекса, до всеки апартамент, като изграждането не е заплатено от  „М.Г.Б.” ООД, а ищецът получавал заплащане за доставяните услуги от абонатите на мрежата. През м.март на 2017 г. първата ответница сменила ключовете от всички помещения в комплекса, включително и от помещението, в което били разположени съоръженията на ищеца и било прекъснато доставянето на интернет от него.

Св.Абрашев твърди, че патроните на ключалките на всички помещения в комплекса, включително и на стаята с апаратура на ищеца, са сменени в края на м.октомври, началото на м.ноември на 2016 г., от работници по поддръжката по нареждане на първата ответница. Твърди, че управителят на ищеца не е допускан до помещението и до комплекса по нареждане на ответницата Д..

Св. П. твърди, че „И.” ООД, в което е съдружник, е придобило самостоятелни обекти на собственост в комплекс „Х.” от инвеститора „Т.Т.С.” ЕООД, при въвеждане на комплекса в експлоатация през 2007 г. Сочи, че при придобиването на собствеността, в обекта – апартамент е имало интернет и телевизия, които услуги собственикът заплащал на фирмата стопанисваща комплекса – „Т.Т.С.” ЕООД, с която имал договор за обслужване и управление. Сочи, че  през 2009 г. – 2010 г., инвеститорът „Т.Т.С.” ЕООД прехвърлил дейността по стопанисване на комплекса на други юридически лица, неизвестни на свидетеля. Твърди, че познава помещението, в което ищецът държи апаратура, сочи, че същото било предназначено за охрана и от него се включвало осветлението в коридорите на секции А до Ж в комплекса. Твърди, че през 2016 г. е учредена ЕС на комплекса и първата ответница била изпрана за председател на УС на ЕС, на който УС свидетелят бил член. Сочи, че ищцовото дружество се афиширало като доставчик на телевизия и интернет, но всички такси за телевизия и интернет били заплащани на фирмата управляваща комплекса, а не на ищеца, като договорите за кабелна телевизия и интернет също били сключвани с тази фирма, която понастоящем била „БКС Брезник” ЕООД. Твърди, че през 2016 г. на заседание на УС на ЕС било взето решение да бъде освободено помещението, като предназначено за охрана и във връзка със сключен договор с охранителна фирма, която да поеме охраната на комплекса и да ползва за тази цел помещението. Сочи, че на 27.03.2017 г. или на 01.04.2017 г. в присъствието на първата ответница било поискано от управителя на ищеца да посочи основанието, на което влиза в комплекса и ползва помещения в него. Твърди, че достъпът на управителя да комплекса бил ограничен до представяне от управителя на документи относно посочено основание. Твърди, че на 25.04.2017 г., служители на РУ – П. посетили комплекса и установили, че първата ответница и служител на име Петър са сменили без съгласието на ищеца ключовете на разпределителни кутии в 12-те входа на комплекса. Твърди, че не е присъствал при сваляне на оборудване на ищеца, но е присъствал на предаването на сваленото оборудване на ищеца, което станало с протокол, без ищецът да представи документи за собственост. Сочи, че оборудването било свалено тъй като се намирало в общите части на комплекса, без да е обозначено чия собственост е. Твърди, че ищецът бил предупреждаван писмено да освободи помещението, като представи документи за собственост на монтираните съоръжения, но управителят на ищеца отказал да комуникира с упрвлението на ЕС, с аргумент, че съдът е отменил ЕС.

В показанията си св. С.П.твърди, че работи като охрана в комплекса от м.август на 2016 г. Сочи, че процесното помещение се използва от охраната за включване на осветление в комплекса, ключът за помещението е в охраната и по решение на управителката на ЕС може да бъде предоставен на всеки етажен собственик. Утвърждава, че в негово присъствие първата ответница не е сменяла ключове на врати в комплекса, но му е известно, че достъпът на управителя на ищеца в комплекса бил ограничен по разпореждане на управителката.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

Безспорно се установява от писмените доказателства по делото – констативен акт (образец 15) от 08.08.2007 г., обобщена количествена сметка, обяснителна записка и от удостоверение за въвеждане в експлоатация № 85/03.09.2007 г., че при въвеждането в експлоатация през 2007 г. на процесния комплекс „Х.” с адрес в гр.П., ул. „М.”, № **, с инвеститор „Т.Т.С.” ЕООД, в сградите на комплекса, чрез скрито изтегляне на коаксиален кабел и кабел интернет, е била изградена слаботокова вътрешна ел.инсталация за телевизия и интернет – кабелна съобщителна инсталация в сграда по смисъла на глава четвърта от Наредба № 17/03.06.2005 г. за правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях (отм. ДВ бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г.).

Съгласно чл.41, ал.1 от Наредба № 17/03.06.2005 г.(отм.), кабелната съобщителна инсталация в сграда обхваща участъка от входното устройство на сградата до абонатния разклонител.

Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба № 17/03.06.2005 г.(отм.), „входно устройство на сградата” е интерфейсът между външната и вътрешната част на кабелната далекосъобщителна мрежа по отношение на сградата, всяка от които може да е притежание на различни собственици.

Кабелна далекосъобщителна мрежа съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.1 от ДР на Наредба № 17/03.06.2005 г.(отм.), е кабелна мрежа за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или пренос на данни, за пренос на радиосигнали и/или телевизионни сигнали, и/или за предоставяне на услугата „достъп до Интернет”.

Според настоящия съдебен състав, а и в този смисъл е цитираната разпоредба на §1, т.2 от ДР на Наредба № 17/03.06.2005 г.(отм.), кабелната съобщителна инсталация в сградата е вътрешна част на кабелната далекосъобщителна мрежа.

Нормативната уредба не изключва сградната съобщителна инсталация от далекосъобщителната мрежа, а указва, че тази част от мрежата може да е притежание на собственик, различен от собственика на външната (спрямо сградата) част от мрежата.

В подкрепа на този извод на съда е и разпоредбата на чл.41, ал.1, изр.първо от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, с която наредба е отменена Наредба № 17/03.06.2005 г.(отм.), съгласно която разпоредба кабелните електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура в сгради могат да включват всички или някои от следните елементи: кабелна съобщителна инсталация, електронни съобщителни устройства, линии и съобщителни кабели.

В случая, с оглед предмета на спора – иск за възстановяване на отнето владение, при който съобразно разпоредбата на чл.357 ГПК,  съдът проверява само факта на владението и на нарушението му, а документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението, не следва да се излагат изводи относно собствеността на вътрешна част на кабелната далекосъобщителна мрежа, но за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че след изграждането на сградите в комплекса собствеността върху тях, включително и върху изградените в сградите кабелни съобщителни инсталации, е придобита от „Т.Т.С.” ЕООД, а след продажбата на самостоятелни обекти на собственост, намиращи се в сградите, от „Т.Т.С.” ЕООД на трети лица, по силата на чл.38, ал.1 ЗС, кабелната съобщителна инсталация в сградите на комплекса е станала обща собственост на всички собственици.

С горепосочения договор от 10.01.2010 г., сключен между „М.Г.Б.” ООД гр.П. и ищеца „М.К.” ЕООД, страните са се договорили ищецът да прокара кабели и монтира технически съоръжения и телекомуникационни шкафове през общите части на комплекса и във входовете, както и да разположи в помещение, намиращо се в комплекса, технически съоръжения (техника и кабели), като обекта ще се ползва като хъб за достъп до интернет или кабелна телевизия.

При направения по-горе в решението извод, че кабелната съобщителна инсталация в сградите е вътрешната част от далекосъобщителната мрежа, то следва, че с договора е предвидено изграждането на външната част (спрямо отделните сгради) от далекосъобщителна мрежа в комплекса.

Процесният договор е сключен на 10.01.2010 г., а договорените в него дейности са извършени към 01.05.2010 г., видно от горепосочения приемо-предавателен протокол, при действието на Закона за електронните съобщения (Обн., ДВ, бр.41/ 22.05.2007 г.) и Наредба № 17/03.06.2005 г. (отм.), към която дата според съда е довършена външната част от мрежата.

Ищецът твърди, че от 01.05.2010 г. до 10.03.2017 г. е владял така изградената далекосъобщителна мрежа, като на последната дата владението му е отнето по скрит и насилствен начин.

Претенцията по чл.76 ЗС защитава както владението, така и държането на вещи.

Основанието на което почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението дали е добросъвестно или недобросъвестно е без значение в производството, поради което защитата може да бъде предоставена срещу всеки, в това число и срещу собственик.

 Необходимите предпоставки за основателност на иска е установяването на владението, респ. държането и на нарушението.

Ето защо за успешното провеждане на иск по чл.76 ЗС, в тежест на ищеца е да установи на първо място, че е имал качеството на владелец или държател на вещта към момента на твърдяното отнемане.

В случая предявената претенции цели защита на владението на ищеца върху електронна съобщителна мрежа, като вещ със специален статут, уреден в ЗЕС – предназначена да обслужва дейността на предприятие по смисъла на § 1, т.50 от ДР на ЗЕС, осъществяващо по търговски начин електронни съобщения при условията на този закон, която дейност е свързана с предоставянето на електронна съобщителна услуга по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗЕС – включваща изцяло или предимно пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, при което упражняването на фактическа власт върху мрежата е свързано с ползването и съобразно това нейно предназначение за пренос на сигнали. В този смисъл изрично Решение № 1322/16.07.2012 г. по в. гр. д. № 1684/2012 г., по описа на ОС – Пловдив, на което се позовава ищцовото дружество.

Във връзка с възраженията за неяснота на исковата молба и недопустимост на иска следва да се направи отграничението, проведено и в цитираното решение, между предявена претенция по чл.76 ЗС от една страна и от друга страна защитата на владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут по чл.75 ЗС, искът по чл.108 ЗС и този за защита на фактическа власт върху недвижим имот, придобита на правно основание (чл.243 ЗЗД).

От изложените в исковата молба и в молбата-уточнение фактически обстоятелства според настоящият съдебен състав е безспорно, че в случая не се търси ревандикация на собствена вещ, макар ищецът да твърди, че процесната съобщителна мрежа е негова собственост, нито се търси защита на право на преминаване, съвместно ползване или сервитут по ЗЕС или защита на отстъпено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот по договор за заем за послужване.

Отнемането по насилствен и скрит начин на владението на ищеца върху движима вещ – електрона съобщителна мрежа в комплекс „Х.” гр.П., в случая се изразява в отнемането на възможността на ищеца да предоставя електронни съобщителни услуги посредством пренос на сигнали по процесната мрежа, предявеният иск е за възстановяване на възможността на ищеца да предоставя посочените услуги посредством мрежата и правното му основание е чл.76 ЗС.

Предвид изложеното относно спецификата на търсената защита, за да е основателна претенцията на ищеца последният следваше да установи, че посредством мрежата в комплекса е предоставял електронни съобщителни услуги на абонати по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЕС.

Според настоящия съдебен състав такова доказване не е проведено в производството.

Не са представени каквито и да е писмени доказателства, в това число договори между ищеца, в качеството му на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги и абонати – физически или юридически лица, установяващи, че към 10.03.2017 г. ищецът е предоставял съобщителни услуги на абонати в комплекса.

Единствено св.М.в показанията си сочи, че услугите „достъп до интернет” и „достъп до телевизия” в комплекса са предоставяни от ищеца, но при липсата на писмени доказателства в подкрепа на твърденията на свидетелката и при наличието на свидетелски показания – тези на св.П., че собствениците на обекти в комплекса не са имали договори с ищеца за доставка на тези услуги, съдът намира, че ищецът не установи по безспорен начин, че посредством процесната мрежа е предоставял електронни съобщителни услуги в комплекса, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По предявения от ответницата Г.Д. насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждането на ответника по този иск да освободи заета от него обща част на комплекс „Х.” – помещение за охрана, съдът намира следното.

По реда на чл.109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост – Решение № 283/07.03.2013 г. по гр. д. № 387/2012 г., II г. о., ГК на ВКС.

Всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота – Решение № 163/04.06.2012 г. по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК на ВКС.

В случая процесното помещение е за охрана, по предназначение служи за общо ползуване от всички собственици в комплекса и като такова е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, но по делото се установи, че ответникът по този иск няма достъп и не заема това помещение, а такъв има ищцата, ето защо предявената насрещна претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Всички страни са направили искания за присъждане на разноските, сторени от тях в настоящото производството.

С оглед неоснователността и на първоначално предявения иск и на насрещния такъв разноски на ищеца и на първата ответница не следва да бъдат присъждани.

Предвид неоснователността на иска на „М.К.” ЕООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в негова тежест следва да бъдат възложени разноските на ответниците ЕТ „У.-Ю.Й.” и „Г. Н. Т.” АД, в размер 500 лв., за всеки един от ответниците, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – П.

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „М.К.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул. „Гладстон”, № 28, представлявано от Н.Г.Р., със съдебен адреса*** – адв.П.Ш., против Г.Н.Д., гражданка на Р.Ф., род. на *** г., с адрес ***, комплекс „Х.”, секция *, ет.*, ап.*, със съдебни адресати в гр.П., ул. „С.”, № **– адв.Т.Я. *** – адв.А.Т., ЕТ „У.-Ю.Й.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул. „С.С.”, № **, вх.*, ет.*, представляван от Ю.Д.Й., и „Г. Н. Т.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул. „С.С.”, № **, вх.*, ет.*, представлявано от Ю.Д.Й. ***, последните двама със съдебен адреса*** – адв.К.Б., за осъждане на Г.Н.Д. да осигури достъп и върне владението на „М.К.” ЕООД върху технически съоръжения, разположени в помещение, находящо се в комплекс „Х.” в гр.П., ул. „М.”, № **, а ЕТ „У.-Ю.Й.” и „Г. Н. Т.” АД, да предадат и върнат на М.К.” ЕООД владението върху далекосъобщителна мрежа в комплекс „Х.” гр.П., състояща се от телекомуникационни шкафове, пач панели и коаксиални кабели тип RG11, лан кабели тип FTP.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Н.Д., със съдебни адресати в гр.П. – адв.Т.Я. *** – адв.А.Т. против „М.К.” ЕООД, ЕИК *****, със съдебен адреса*** – адв.П.Ш., за осъждане на М.К.” ЕООД да освободи заета от него обща част на комплекс „Х.” гр.П. – помещение за охрана.

ОСЪЖДА М.К.” ЕООД, ЕИК *****, със съдебен адреса*** – адв.П.Ш., да заплати на ЕТ „У.-Ю.Й.”, ЕИК *****, със съдебен адреса*** – адв.К.Б., сума в размер 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА М.К.” ЕООД, ЕИК *****, със съдебен адреса*** – адв.П.Ш., да заплати на „Г. Н. Т.” АД, ЕИК *****, със съдебен адреса*** – адв.К.Б., сума в размер 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.К.” ЕООД, ЕИК *****, със съдебен адреса*** – адв.П.Ш., за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Н.Д., със съдебни адресати в гр.П. – адв.Т.Я. *** – адв.А.Т., за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :