№ 159
гр. Айтос, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110101020 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Б. А., с която срещу
Средно училище „Христо Ботев“ – гр. Айтос е предявен иск с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда за заплащане на сумата от
2071,62 лв. (след оттегляне на първоначалния иск за сумата от 2071,62 лв. до
2086,23 лв.), представляващо разлика между стария и увеличения размер на
брутното й месечно възнаграждение съгласно Анекс № Д01-192 към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование, полагащо се за положения от ищцата труд за периода от
01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 03.12.2024 г., до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че от 04.02.2021 г. до 03.07.2023 г. е работила в ответното
училище, като последната й длъжност е била „учител общообразователен
учебен предмет в прогимназия“. Със Заповед № 1556/03.07.2023 г. на
директора на училището трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено, считано от 03.07.2023 г. Сочи се, че със Закона за държавния
бюджет на Република България за 2023 г., в сила от 01.01.2023 г., е предвидено
увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти в системата на образованието. На основание този закон на
10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование, по силата на
който, считано от 01.01.2023 г., са увеличени индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия
1
персонал в системата на образованието не по-малко от 15%. Въпреки че
ищцата от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. била в трудово правоотношение с
ответника, това увеличение не й било заплатено. Развиват се подробни
съображения, че увеличението е със задна дата и засяга всички учители, които
са били в трудово правоотношение, включително и ищцата. Излага се, че в
процесния период е била член на Независимия учителски синдикат. Според
ищцата съгласно Допълнително споразумение № 0001576 от 05.09.2022 г.
брутната й трудова заплата, считано от 01.09.2022 г., е била в размер на 1621
лв., поради което полагащото й се увеличение от 15% възлиза на 347,70 лв. на
месец, което за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. възлиза на общо
2086,23 лв.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва, че за
периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. ищцата е била в трудово
правоотношение на сочената от нея длъжност. Със Заповед № 1556/03.07.2023
г. била освободена от длъжност поради придобито право на пенсия и
осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г. Ответникът оспорва
доводите на ищцата, че й се полага увеличението по горецитирания анекс със
задна дата. Сочи, че ищцата не е представила доказателства да е била
синдикален член към момента на сключване на анекса към колективния
трудов договор. Според ответника, дори и да се приеме, че ищцата е била
синдикален член, тя е загубила това качество на 03.07.2023 г. и не може да
претендира увеличението, защото то се дължи само на синдикални членове.
Освен това анексът предвиждал увеличение само на заетите в системата на
училищното и предучилищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал, каквото качество лицата нямала. Излагат се
аргументи, че увеличението се полага към 10.08.2023 г. – подписването на
анекса. Текстът на чл. 27, ал. 3, т. 2 от колективния трудов договор касаел само
действащи трудови договори към момента на подписването на анекса. Освен
това Министерството на образуванието било дало такова тълкуване на анекса.
По отношение на претендираната сума ответникът счита, че не ставало ясно
как е формирана. Твърди се, че ищцата е включила 15% увеличение и върху
сумата, която получава за прослужено време, което било неправилно. На
ищцата следвало да бъдат удържани и суми за данък общ доход и вноски за
общественото осигуряване, дължими след увеличението.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. Излага съображения, че е полагала труд, който
следва да бъде заплатен. Претендират се деловодните разноски.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва исковата молба и поддържа отговора си. Счита, че
наличието на действащо трудово правоотношение на служителя е абсолютна
процесуална предпоставка за реализиране на търсеното увеличение. От
доказателствата по делото се установявало, че договорът е прекратен, поради
което увеличение се дължи. Претендират се деловодните разноски.
2
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът намира следното за установено от
фактическа страна:
По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени
доказателства – трудов договор и допълнително споразумение (л. 6-7 от
делото), че през процесния период страните са били в трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „главен учител
общообразователен учебен предмет в прогимназия“ в ответното училище.
Видно от приложената по делото Заповед № 1556/03.07.2023 г. на
директора на училището, трудовото правоотношение между страните е
прекратено поради завръщане на титуляря на длъжността, считано от
03.07.2023 г.
Видно от представената служебна бележка, издадена на 09.09.2024 г. от
Независимия учителски синдикат при Средно училище „Христо Ботев“ – гр.
Айтос. Удостоверено е, че към настоящия момент ищцата е синдикален член и
е изплатила членския си внос до 31.08.2024 г. Представена е и втора бележка,
издадена на 17.06.2025 г., от която е видно, че ищцата е член на синдиката от
учредяването му през юни 2005 г., като е изплатила членския си внос към
30.06.2025 г.
Представен е Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов
договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269/06.12.2022 г., сключен, от една страна, от Министерство на
образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната
просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в
Република България, и от друга страна от Синдиката на българските учители
към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат
„Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“ и Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в
България. С анекса е изменен чл. 27 от КТД и са определени по-високи
размери на минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за
заеманата от ищцата длъжност „учител“ е предвидено минимално основно
възнаграждение в размер на 1709 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е
предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано
от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя. Съгласно изменението на ал. 3, т. 2 от КТД
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-
3
малко от 15%.
Ищцата е представила служебна бележка за доходите си за периода от
януари 2023 г. до юни 2023 г.
По делото са приложени писма от Министерството на образованието и
науката на запитвания на различни лица, в които се сочи, че няма как да се
увеличи възнаграждението на лица с прекратени трудови правоотношения и
че анексът към колективния трудов договор не се прилага за тях.
С оглед на така представените доказателства и безспорните между
страните факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща на работника
или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа.
В чл. 57 от КТ е предвидено, че колективният трудов договор има
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация – страна по договора.
В случая по делото се установи, че през процесния период ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответника, като същата е заемала
длъжността „главен учител общообразователен учебен предмет в
прогимназия“.
Спорно е между страните дали изменението на КТД, извършено с Анекс
№ Д01192/10.08.2023 г., се прилага за работниците или служителите, които
към датата на сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение.
Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен. Според чл. 128, т.
2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и
са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г.
трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното
възнаграждение за реалната престация. Същевременно в тази връзка следва да
се съобрази съдържанието на изменението на възнаграждението, произтичащо
от Анекса към КТД, което не само сочи увеличението му по размер, но
предвижда обратното действие на това увеличение, което е израз на
свободната воля на договарящите, като нито заобикаля, нито противоречи на
каквато и да е императивна законова разпоредба, налагаща забрана в този
смисъл. Вярно е, че според чл. 54, ал. 1 от КТ, КТД влиза в сила от деня на
сключването му, като принципно има действие занапред и това е приложимо
и за неговото изменение, но доколкото страните не са уговорили „друго“,
която обща формулировка не изключва възможността на споразумението да се
придаде обратно действие. Тъй като чл. 57 от КТ обвързва с действието на
КТД само работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация – страна по същия, задължително условие за получаването на
увеличеното възнаграждение е претендиращите го да са синдикални членове
4
на организация, подписала този КТД, към момента на сключване на анекса
към него. Изменението на заплащането касае „заетите“ в системата на
предучилищното и училищното образование лица, но в чл. 27, ал. 2 от Анекса
това понятие не се уточнява времево, т. е. дали се има предвид заетите към
момента на подписването на анекса, или тези, които са били заети към датата,
за която се обявява обратното му действие – 01.01.2023 г. Затова и след като
изрично ограничение в клаузата не се поставя, именно обратното действие на
изменението на разпоредбата определя времево кръга на правоимащите да
претендират компенсация за периода, когато са полагали труда си, като
получат допълнително разликата до увеличения размер на възнаграждението
си.
Без съмнение ищцата попада в кръга на така посочените лица, поради
което няма законово основание увеличението, което е допуснато по
отношение на останалите й колеги от бранша, с които е полагала труд, да бъде
отказано. Обратното би довело до неравноправно третиране на работещите в
една и съща сфера лица, за периода, през който са изпълнявали поетите си по
трудов договор задължения, наравно с другите, останали да работят в
учебното заведение и към датата на сключването на анекса към договора. Ако
все пак се допусне, че законодателят е целял да направи разлика между двете
групи служители, тя няма да произтича от поведението им или от тяхното
отношение към изпълнението на възложените им трудови функции, а ще е
резултат от непочиваща на обективни предпоставки едностранна преценка на
работодателя, необосновано влошаваща положението на лицата, престирали
труда си в определен период наравно с останалите, само защото са напуснали
системата по-рано. Това би било израз на пряка дискриминация на трудещите
се, каквато чл. 8, ал. 3 от КТ изрично забранява.
В посочения по-горе смисъл е трайната практика на Окръжен съд –
Бургас, обективирана в Решение № 566 от 26.06.2024 г. по в. гр. д. № 634/2024
г., Решение № 573 от 27.06.2024 г. по в. гр. д. № 548/2024 г., Решение № 712 от
01.08.2024 г. по в. гр. д. № 880/2024 г., а и на други съдилища в страната:
Решение № 1502 от 13.03.2025 г. по в. гр. д. № 1511/2025 г. на Софийски
градски съд, Решение № 2143 от 08.04.2025 г. по в. гр. д. № 12774/2024 г. на
Софийски градски съд, Решение № 82 от 28.05.2025 г. по в. гр. д. № 98/2025 г.
на Окръжен съд – Кърджали и др.
По делото е представено доказателство – служебна бележка, че ищцата е
била член на Независимия учителски синдикат, който е страна по КТД, към
момента на подписване на Анекса към КТД. Според съда това е достатъчно, за
да породи анекса действие и спрямо нея.
Неоснователно е позоваването на писма на Министерството на
образованието. Същото е тълкувало закона и колективния трудов договор
погрешно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е доказан по
основание. На ищцата се полага договореното увеличение на трудовото
5
възнаграждение в размер на 15%.
Съдът счита, че увеличението се изчислява върху брутното месечно
възнаграждение, формирано от основното месечно възнаграждение и
допълнителното възнаграждение за клас прослужено време. Според вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза (вариант 1)
възнаграждението на ищцата се формира от 1621 – основна заплата, и 680,82
лв. – допълнително възнаграждение за клас прослужено време, общо 2301,82
лв. Увеличението в размер на 15% е 345,27 лв. За периода от 01.01.2023 г. до
03.07.2023 г. възнаграждението е общо 13 810,92 лв., съответно с
увеличението 15 882,54 лв. Разликата е 2071,62 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че ищцата дължи
осигурителни плащания върху увеличения размер на възнаграждението си в
размер на 13,78%, както и 10% данък общ доход. Тези суми се удържат от
работодателя и се внасят в държавния бюджет.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
обективно изготвено.
Следва да се отбележи, че според трайната практика на съдилищата, при
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, както и при искове за изплащане на
обезщетения, чиято база, според закона, е получаваното от служителя брутно
трудово възнаграждение, може да се присъди както брутното трудово
възнаграждение, така и остатъкът от чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки. Следва обаче в
решението ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда нетното такова, т.е. остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху
общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от
събраните суми в изпълнителното производство (или следва да бъдат внесени
от самия служител в полза на фиска – при доброволно изпълнение). Вж. в този
смисъл Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на ВКС, III г.
о., Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 247 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 3200/2018 г. на ВКС, III г. о.
В случая съдът намира, че следва да присъди брутното възнаграждение,
защото такова е претендирано с исковата молба.
Предвид изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва за забава от исковата молба до
окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
трудово възнаграждение на ищцата.
По разноските:
6
С оглед уважаването на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 600 лв. – разноски
по делото, представляващи платеното от нея адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Айтос дължимата
държавна такса за разглеждането на иска, която е в размер на 82,86 лв., както и
350 лв. за възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, т.е. общо 432,86 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ Основно училище „Христо
Ботев“ – гр. Айтос, с адрес: гр. Айтос, ул. „Станционна“ № 11, да заплати на
А. Б. А., с ЕГН ***, с адрес: ***, сумата от 2071,62 лв., представляваща
разлика между стария и увеличения размер на брутното й месечно
възнаграждение съгласно Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование, полагащо се за
положения от ищцата труд за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
03.12.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Основно училище „Христо
Ботев“ – гр. Айтос, с адрес: гр. Айтос, ул. „Станционна“ № 11, да заплати на
А. Б. А., с ЕГН ***, с адрес: ***, сумата от 600 лв. – деловодни разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Основно училище „Христо
Ботев“ – гр. Айтос, с адрес: гр. Айтос, ул. „Станционна“ № 11, да заплати по
сметка на Районен съд – Айтос сумата от 432,86 лв., от които 82,86 лв. за
държавна такса и 350 лв. за възнаграждение на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото трудово възнаграждение на ищцата и лихвите върху
него.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
7
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8