Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 154

гр.Самоков , 03.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Самоковският районен съд ,втори състав в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията АНД № 557/2018 год. по описа на С.ски районен съд за да се произнесе взе предвид следното : 

 

„Р. -3” ООД,със седалище и адрес на управление, гр.Б., ул.”Ш.” № 3,ет.6, представлявано от управителя С.М.М.е обжалвал с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност наказателно постановление № ./15.08.2018 год. на Директора на Областно пътно управление-София,с което на основание чл.54,ал.1 ,във връзка с чл.53,ал.1 от Закона за пътищата му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.”в” от Закона за пътищата.В жалбата се излагат доводи,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила.Иска се изцяло отмяна на наказателното постановление.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В с.з. адв.Христов –пълномощник на дружеството –жалбоподател поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно,издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон.

Административно-наказващият орган –Директорът на Областно пътно управление-София се представлява от юрисконсулт Николов ,който оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

         Съдът,като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното :

Видно от обжалваното наказателно постановление № ./15.08.2018 год. на Директора на Областно пътно управление-София, на Р. -3” ООД, със седалище и адрес на управление, гр.Б., ул.”Ш.” № 3,ет.6, представлявано от управителя С.М.М., на основание чл.54,ал.1 ,във връзка с чл.53,ал.1 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.”в” от Закона за пътищата.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено ,че на 18.06.2018 год. е извършено нарушение затова ,че без разрешение за изграждане и експлоатация от администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура”-ОПУ-София,управляваща републикански път ІІ-82/С.-София/,км.29+500 дясно е изградено /експлоатира рекламно съоръжение/ билборд/.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 42/18.06.2018 год. за установяване на административно нарушение от И.П.М.-на длъжност ст.специалист в отдел „ИРД”- Областно пътно управление-София.Актът е съставен в присъствието на двама свидетели-С.Л.А. и С.Г.С..Актът е съставен за извършено нарушение на разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1,б.”в” от Закона за пътищата затова, че на 19.03.2018 год. ,след извършен оглед на място е установено ,че Р. -3” ООД, със седалище и адрес на управление, гр.Б., ул.”Ш.” № 3,ет.6, представлявано от управителя С.М.М.експлоатира рекламно съоръжение без разрешение за специално ползване на пътищата на път ІІ-82/С.-София/ км.29+500 дясно.Актът е съставен в отсъствие на нарушителя ,но му е предявен и връчен при спазване на разпоредбата на  чл.43,ал.4 от ЗАНН.Няма данни по делото, че поканата до дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН му е връчена.Съгласно чл.43,ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя (пред каквато хипотеза сме изправени), той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.Според ал.5 на същия член при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.В конкретния случай актът е бил изпратен за предявяване и връчване на директора на ОПУ-Б. от директора на ОПУ-София.Видно от текста на самият АУАН същият съдържа посочване на датата на предявяване респ. подписване на АУАН- 17.07.2018 г. от представителя на дружеството-жалбоподател.Препис от акта е връчен на представител на нарушителя срещу разписка от 17.07.2018 г.,приложена по делото.За да бъде редовен, съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя. Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение.Фактът на предявяване на акта се удостоверява с подписването му от нарушителя или отказ от подписване.В процесния случай АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя при спазване на разпоредбата на чл.43, ал. 4 от ЗАНН.По тези съображения се явява неоснователно твърдението на жалбоподателя ,че АУАН не му е връчен и предявен.

         По делото са разпитани свидетелите от И.П.М.-актосъставител, С.Л.А. и С.Г.С. ,показанията на които потвърждават констатациите в АУАН.

         По делото е представено пълномощно № П-156/09.07.2018 год.,с което председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”-София –С.А.Г. упълномощава директора на ОПУ-София –Г.С.Г. да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по реда на глава осма от Закона за пътищата.

         При така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните правни изводи:

         Жалбата срещу наказателното постановление е допустима.Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва наказателното постановление. Същото е  издадено от компетентен орган.

В хода на административно-наказателната процедура се установи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административнонаказаното лице. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило в нарушение на процесуалните изисквания на ЗАНН.При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото..Не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за описание в НП на нарушението, дата и място където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП липсва пълно описание на фактическата обстановка на извършеното нарушение.

На първо място е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП.В акта изпълнителното деяние на нарушението се изразява в експлоатиране на рекламно съоръжение без разрешение за специално ползване на пътищата от дружеството жалбоподател, докато в НП изпълнителното деяние на нарушението се изразява в изграждане и експлоатация на рекламно съоръжение без разрешение за специално ползване на пътищата.Касае се за две отделни съставомерни деяния ,визирани в разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1,б.”б” и „в” от Закона за пътищата, за всяко  от които се налага отделно административно наказание.В конкретния случай е налице и несъответствие между словесното описание на нарушението и цифровата квалификация на деянието в НП.В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между правната квалификация на нарушението,посочена в АУАН и отразена в НП,както и единство между словесното описание на нарушението в АУАН и НП. Неправилната правна квалификация на нарушението, наличието на противоречие между обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното постановление представлява особено съществено накърняване на правото на защита на наказаното лице.

На следващо място съдът намира, че е допуснат порок при отразяването на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвид описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.Издаденият акт е нередовен от външна страна, тъй като при съставянето му е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН, а именно липсва описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение. В обстоятелствената част на акта е изписана една фактическа обстановка, а в тази на НП-друга.В случая липсва описание на рекламното съоръжение ,както и на това в какво се състои експлоатацията на същото.Непосочването на съставомерните факти ,чрез които се е осъществило нарушението означава неописване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което директно нарушава чл. 42, т. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В обжалваното НП въобще не е посочено времето на извършване на твърдяното от страна на наказващият орган нарушение.Императивната норма на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае кога се твърди, че е извършил съответното нарушение, за да може да организира защитата си.В случая, в НП е посочено като дата единствено, тази на съставяне на акта за установяване на административно нарушение -18.06.2018 г., но не и датата на констатиране на нарушението -19.03.2018 г.,отразена в АУАН като време на извършване на нарушението.Съдът констатира,че в случая липсва волеизявление от страна на наказващия орган относно датата на извършване на вмененото на дружеството жалбоподател нарушение.Непосочването в НП на конкретната дата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуални правила, което води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, като не би могло да бъде установено кога е извършено нарушението.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП, налагащо отмяната му, тъй като времето на извършване на нарушението е основен обективен признак на всяко едно нарушение, основен елемент от императивния реквизит на НП по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.

По изложените съображения в административно-наказателното производство по издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, които са самостоятелно основание за отмяна на НП.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да обсъжда въпросите относно фактическото поведение на наказаното лице, неговата противоправност и съставомерност като административно нарушение, както и относно индивидуализацията на наложената за него санкция.

         Воден от горното, съдът, на осн. чл.63, ал.1, изр.1-во, предл. последно от ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./15.08.2018 год. на Директора на Областно пътно управление-София, на Р. -3” ООД, със седалище и адрес на управление, гр.Б., ул.”Ш.” № 3,ет.6, представлявано от управителя С.М.М.,с което на основание чл.54,ал.1 ,във връзка с чл.53,ал.1 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.”в” от Закона за пътищата

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София окръг в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните .

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: