Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-3 с-в в съдебно
заседание при закрити врата, проведено на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело № 2488 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Н.А.за
приходите за откриване на производство по несъстоятелност на „А. - Д“ ЕООД и
постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Ответното дружество, уведомено по реда на чл. 50,
ал. 2 ГПК, не взема становище по молбата.
От
приетия като писмено доказателство по делото влязъл в сила ревизионен акт № 22221016005614-091-001/07.03.2017г.
на ТД на НАП - София се установява, че към датата на съставяне на акта
ответното дружество има изискуеми и неизпълнени публичноправни задължения за
плащане на данък върху добавената стойност в общ размер, включително лихви,
които възлизат на общата сума 25 173 866,30 лв.
При
липса на доказателства, от които да се установява обратното, в приложение на
чл. 286, ал. 3 ТЗ следва изводът, че посочените задължения произтичат от
търговската дейност на дружеството, тоест представляват основание по смисъла на
чл. 608, т. 1 и 2, вр. чл. 625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност и молителят е активно легитимиран по молбата чл. 625 вр. чл.
608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от вида,
определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно
/арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е.,
липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника.
По
делото няма доказателства за погасяване на задълженията, установени с
ревизионния акт. Това обстоятелство, съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ, предполага
неплатежоспособност на дружеството.
Установява
се и от извършената проверка по партидата на дружеството в търговския регистър
към Агенция по вписванията, че дружеството не е заявило за обявяване годишните
финансови отчети /ГФО/ за 2014, 2015 и 2016 година в законовоустановения срок
по ЗСч. Посоченото обстоятелство от своя страна предполага неплатежоспособност
на търговеца поради невъзможност да изпълни своите изискуеми публичноправни
задължения, съгласно чл. 608, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ.
Презумпцията
на чл. 608, ал. 2 и тази по ал. 3 ТЗ не се опровергават от събраните по делото
доказателства за имуществото и финансовото състояние на дружеството.
От
представените счетоводни документи е видно, че от 2014 година финансовото състояние на дружеството е влошено, като е отчетена данъчна
загуба. Липсата на подадени за 2015 и 2016 година ГДД, ГФО и счетоводни баланси
е индиция за липса на осъществявана търговска дейност, което сочи на извод за
траен характер на влошеното финансово състояние. Видно е от постъпилите
справки, че търговецът не притежава право на собственост върху недвижими имоти
и МПС. Няма други доказателства и обстоятелства, които да сочат на
финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да
изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за
покриване на краткосрочните му задължения,
както и че неизпълнението се дължи на
временни затруднения, а също така не е установено и че ответникът разполага с друго имущество. Или, налице
е неплатежоспособност като икономическо понятие и като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
Ето
защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С
аргумент от чл. 608, ал.1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Самото неизпълнение не е
достатъчно, а следва да се открие момента, в който едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му,
която има траен характер.
В
случая, както се посочи и предвид влезлия в сила ревизионен акт, е налице
спиране на плащанията от страна на търговеца, а предвид представените
доказателства – влошеното икономическо състояние е настъпило през 2014 година,
като състоянието е трайно. Доколкото, обаче, публичните вземания на длъжника са
установени с ДРА, който е влязъл в сила на 12.04.2017 година, именно тази дата
следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността, тъй като това е
най-ранният момент, в който са налице и двата елемента –установено изискуемо и
непогасено вземане и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
По
делото липсват данни за актуалното финансовото състояние на дружеството и съответно за
налични активи. С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и
чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не
се спира с откриване на производството по несъстоятелност/. В настоящия случай са
наложени обезпечителни мерки по ДОПК чрез налагане на запор върху всички суми
по всички банкови сметки и върху всички притежавани ценни книги, поради което
дори да са налични парични средства, то те не биха могли да бъдат използвани за
покриване на началните разноски на производството.
На основание чл. 629б от ТЗ
съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 6000 лв. за началните
разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението
е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не
е предплатена от кредиторите определената сума за покриване на началните
разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
При този изход на делото
длъжникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лв,.
представляваща държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл.
632, ал. 1 ТЗ, съдът
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А. - Д“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 12.04.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност „А. - Д“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А. - Д“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на „А. - Д“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „А. - Д“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА
производството по несъстоятелност на „А. - Д“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „А.- Д“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 250 лв,. представляваща държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ
размер от 5000 лв. на началните разноски за производството по несъстоятелност
по чл. 629б ТЗ, при чието внасяне производството подлежи на възобновяване по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването
му в Търговския регистър.
Препис
от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския
регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Делото
да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на
вписване на решението в търговския регистър.
СЪДИЯ: