Разпореждане по дело №22399/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 71546
Дата: 9 юни 2023 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110122399
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 71546
гр. С., 09.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20231110122399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С" ООД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Х. Й. Т. с ЕГН ********** за вземания в размер на
1354, 37 лв. - главница по договор за потребителски кредит № .... от 15.12.2021г., ведно със
законна лихва от 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 112,23 лева
възнаградителна лихва за периода 15.12.2021г. до 25.05.2022г.; 218,59 лв. - договорна
неустойка – дължима за периода от 15.12.2021г. до 25.05.2022г.; 90,90 лв. - законна лихва за
забава за периода от 01.03.2022г. до 01.04.2023г.; 350 лв. - неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.01.2023г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва за забава, като за останалата част от
вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора
касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със закона и добрите нрави.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на
СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза съгласно чл. 5 от договора, във вр. с чл. 11 от договора /неустойка/е за
сума в размер на 801, 26 лв. за непредставяне в срок на обезпечение чрез поръчителство на
задълженията му по договора или банкова гаранция /претендирани в заявлението са
218,59лв./ Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Въпреки че е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта й излиза
1
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което
същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Освен това, към клаузата за неустойка в претендиран размер на 218, 59 лева в
случай на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение се
претендира и неустойка за забава в размер на 350 лв., която ведно със задължението за
заплащане на лихва за забава, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Недължимостта на претендираната неустойка за забава в размер на 350 лв. се обуславя и от
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има
право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се
претендира от заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка,
представляват допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита,
поради което същата има характер на допълнителна такса, макар и наименувана неустойка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление с вх. № 118217/28.04.2023г. по описа на СРС,
подадено от „С" ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. Й. Т.
с ЕГН ********** за вземания по договор за потребителски кредит № .... от 15.12.2021г. в
размер на 218,59 лв. - договорна неустойка – дължима за периода от 15.12.2021г. до
25.05.2022г. и 350 лв. - неустойка за забава, начислена еднократно на 01.01.2023г.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2