Решение по дело №161/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 719
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20217150700161
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 719/6.10.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седми септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Димитрина Г.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 161 по описа на съда за 2021 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на „Винарска къща Виноградец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, представлявано от Г.Г.М., подадена чрез адв. Р. САК, против Ревизионен акт № Р – 16001318003136-091-001/17.01.2019 г., поправен с РА № П-16001319016978-003-001/29.01.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който, по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от юриск. Б., която, по изложени съображения, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен ревизионния акт, потвърден с Решение № 72/26.01.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318003136-020-001/31.05.2018 г., изменена със Заповед № Р-16001318003136-020-002/04.09.2018 г. и Заповед № Р-16001318003136-020-003/08.10.2018 г. с обхват на ревизията от 01.11.2015 г. – 31.07.2017 г. - Данък върху добавената стойност.

Предмет на обжалване е допълнително начислен ДДС в размер на 35 361,42 лева с прилежащи лихви 7 263,81 лева и лихви 1 862,65 лева.

Установи се по делото, че „Винарска къща – Виноградец“ АД обжалва горния ревизионен акт относно допълнително начислен ДДС в размер на 35 361,42 лв. Към преписката е наличен и издаден Ревизионен акт № Р-16001319016978-003-001/29.01.2019 г. за поправка на РА № Р-16001318003136-091-001/17.01.2020 г. РАПРА не е обжалван и касае извършена промяна в разчетната част на задълженията – сумите за ефективно внасяне, които са променени в посока намаление, както и начислените лихви. Съгласно поправените суми, прилежащите лихви на допълнително начисления ДДС са в размер на 7263,81 лв. Разликата от 1862,65 лв. до пълния размер на дължимите лихви 9126,46 лв., представлява начислени лихви за деклариран и невнесен в срок ДДС по СД (съответно 246,17 лв. за м. 07.2016 г.; 1231,78 лв. за м. 06.2017 г. и 384,70 лв. за м. 07.2017 г.). Декларираният данък подлежи на внасяне в срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. За невнасянето му се дължат лихви за просрочие на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

По делото са представени писмени доказателства – протоколи за разбутилиране, актове за купаж, реализация на стоки, дневници за бутилирано производство, заприходена и реализирана продукция, международна товарителница – ЧМР за върната стока от Германия, кредитно известие; извадки от материална отчетност за 2015 г. и 2016 г., акцизни декларации, както и е приложено адм. дело № 17/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

Видно от приложените доказателства е, че ревизията по ЗДДС е за периода 01.11.2015 г. – 31.07.2017 г. и във връзка с нея е издаден ревизионен доклад № Р-16001318003136-092-001/20.11.2018 г., който е мотиви и е неразделна част на обжалвания РА. Дейността на РЛ е производство и търговия със спиртни напитки и се осъществява в с. Виноградец, общ. Септември.

Констатациите в настоящия обжалван РА № Р-16001318003136-091-001/17.01.2020 г. изцяло се основават на тези от цитираните РД/РА по ЗАДС, както и са подкрепени с доказателствата, събрани в хода на тази ревизия. Ревизионен акт № BG003000-РК16-РА1/13.02.2018 г. за вменените задължения на дружеството по ЗАДС е обжалван пред Административен съд – Пазарджик, поради което от дружеството-жалбоподател е поискано спиране на настоящото административно производство по произнасяне по жалбата срещу РА за вменените задължения за ДДС и същото е спряно до постановяване на окончателно съдебно решение. С Решение № 461 от 04.07.2019 г. Административен съд – Пазарджик е отменил РА № ВG003000-РК16-РА1/13.02.2018 г., издаден от Началник Митница Пловдив и държавен митнически инспектор в отдел „Последващ контрол“ при същото учреждение. След подадена жалба от страна на директора на Агенция Митници гр. София срещу съдебното решение на Административен съд – Пазарджик, с Решение № 2254/12.02.2020 г. ВАС на Република България отменя Решение № 461/04.07.2019 г. на Административен съд – Пазарджик, като вместо него постановeно друго такова, с което е отхвърлена жалбата като неоснователна.

По искане на „Винарска къща – Виноградец“ АД е образувано адм. дело № 5079 от 2020 г на ВАС, 5-членен състав, във връзка с което е постановено Решение № 370 от 12.01.2021 г., с което молбата на жалбоподателя за отмяна на вляло в сила Решение № 2254/12.02.2020 г. на ВАС е отхвърлена и решението е оставено в сила.

Установи се по делото, че от присъединените РА № ВG003000-РК16-РА1/13.02.2018 г. и РД № ВG003000-РК16-РД 1/16.01.2018 г., издадени от Агенция „Митници“ – Митница Пловдив е видно, че ревизията по ЗАДС е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК. В хода на ревизията по ЗАДС от страна на дружеството са представени протоколи и актове за купаж, издадени в ревизирания период и подробно описани в РД, съгласно които е извършено разбутилиране на алкохол, като в резултат в счетоводството на дружеството са заведени съответните количества получен наливен алкохол – водка, ракия, ликьор, бренди и др., някои от които неидентифицирани по вид и заприходени като други спиртни напитки. Според документите, част от заприходеният наливен алкохол е преработен и отново бутилиран, но за производството му не са изписвани разходи за производство – спомагателни материали – бутилки, тапи и др. Прието е от ревизиращите органи, че протоколите за разбутилиране, въз основа на които са взети счетоводните операции, като частни свидетелстващи документи, имат единствено формална доказателствена сила, отнасяща се до писменото изявление и неговото авторство. Но се констатира, че самите протоколи не съдържат и никакви подписи, предвид което не притежават и формална доказателствена сила. Същите са приети за документи без доказателствена стойност, неавтентични, неистински. Следователно, счетено е, че ревизираното дружество е извършило счетоводни записвания на основание неистински документи.

В хода на ревизията по ЗАДС на „Винарска къща – Виноградец“ АД не са установени и никакви доказателства, които свидетелстват и с които да е документирана твърдяната от дружеството причина за разбутилиране на процесиите спиртни напитки поради непригодност за разпространение в търговската мрежа (вписана за причина в част от протоколите) поради помътняване и наличие на външни тела – буболечки и стъкла, а също поради негодни (криви) етикети на бутилките, по обяснения на РЛ, а в по-голямата си част протоколите не съдържат и вписана причина за предприемане на действия по разбутилиране.

С цел изясняване конкретна причина, налагаща „разбутилиране“ на готова продукция и наличието на доказателства за това са извършени насрещни проверки на всички акредитирани лаборатории на територията на Република България, предвид изискванията на чл. 131, ал. 6 от ЗВСН, че всяка партида от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход и спиртни напитки, следва да е придружена от протокол за изпитване, издаден от акредитирана лаборатория. От получените отговори от насрещните проверки не се установяват доказателства за извършени изпитвания на процесната продукция и за наличие на недостатъци в нея (органолептични или физико-химични), което да налага разбутилирането й.

При извършените проверки е установено, че процесните бутилки спиртни напитки не са налични в търговските книжа и в патримониума на предприятието към момента на издаване на РД по ЗАДС. Поради това е направено заключение, че дружеството се е разпоредило с тях, като не е отчело приходи от продажби на продукция. Тъй като „Винарска къща – Виноградец“ АД не е отчело последващата продажба на акцизни стоки, направено е заключение, че предприятието е укрило посочените доставки, както и свързаните с продажбата на тези стоки доходи. Счетено е, че „Винарска къща – Виноградец“ АД действително е произвело акцизните стоки и е разполагало с тях (по твърдения на РЛ процесните акцизни стоки са върнати поради рекламация и са заведени в счетоводството му въз основа на фактура № LS 2015 - 020481/16.10.2015 г. на Махifood Hendels und Vertriebs GmbH Германия, което е наложило тяхното разбутилиране), но не ги е разбутилирало в действителност, същите не са представени при ревизията, акцизните стоки вече не са налице в склада на предприятието и не са счетоводно отчетени последващите доставки с тях.

Според административния орган за ревизирания период от 01.11.2015 г. до 31.07.2017 г. за част от продажбите на високоалкохолни напитки РЛ е следвало да отчете като освободено потребление с издаване на е-АДД. Имало е задължение да начисли акциз, след закупуване и облепяне с бандерол на горепосочените стоки, което не е сторило. Затова и ревизията за определяне на задълженията по ЗАДС, както и настоящата по ЗДДС, е преминала към облагане по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като освен основание за прилагане на т. 2 от посочената норма – наличие на данни за укрити приходи е налице обстоятелство и по т. 4 от същата норма – липсва и/или не е представена счетоводна отчетност и водената такава не позволява формиране на основата за облагане по реда на материалния закон.

В тази връзка, на основание чл. 124 ал. 1 от ДОПК, е изготвено Уведомление с Изх. № РД-16001318003136-113-001/17.10.2018 г., на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ с изх. № Р-16001318003136-040-003/17.10.2018 г., връчени на 18.10.2018 г., с което дружеството е уведомено, че основата за облагане с ДДС ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изброени са в РД обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 - т. 16 от ДОПК, като са посочени относимите за РЛ.

Въз основа на изискана и представена от РЛ справка за отчетната стойност и продажната цена на бутилка спиртна напитка от даден вид, констатираните различия в количествата декларирани и установени при ревизията по ЗАДС спиртни напитки, освободени за потребление и дължимия за тях невнесен акциз, при настоящата ревизия е изчислена основата за облагане с ДДС на неотчетените продажби. Същата е формирана като към продажната цена на бутилираните високоалкохолни напитки, освободени за потребление, установени от ревизията по ЗАДС, е прибавена стойността на дължимия акциз, като за целта са изготвени подробни таблици на стр. 61-67 от РД.

Предвид посоченото, на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер общо на 35 361,42 лв., подробно посочен по данъчни периоди.

Дружеството жалбоподател е изразило несъгласие, като е възразило по отношение на РД/РА по ЗАДС, тъй като задълженията по ЗДДС са определени въз основа на ревизията за данъка върху акциза. На първо място се сочи, че РА, на който се основават органите по приходите в хода на настоящата ревизия, не е влязъл в законна сила. На следващо място се оспорва, че при определянето на данъчната основа за облагане с акциз не били взети предвид водените надлежно от страна на дружеството дневници по реда на закона за виното и спиртните напитки, които отразявали коректно производствените операции в данъчния склад. Аналогично и в дневниците за складовата наличност също така коректно били отразявани производствените операции. Последните съдържали достоверна информация и се подавали ведно с акцизните декларации. Твърди се, че митническите органи не били спазили основни принципи на ДОПК за честно и безпристрастно установяване на фактите и обстоятелствата и служебното им изясняване, като се сочи, че при ревизията не се били съобразили с материалната отчетност за данъчния склад, водена от дружеството. Твърди се, че част от акцизните стоки били налични в данъчния склад към датата на образуването на ревизионното производство и към настоящия момент, като митническите служители към нито един момент не били установили липса на същите. В жалбата се сочи, че в нарушение на нормите на ДОПК е образувано производство по особения ред на чл. 122 от същия кодекс, като се счита, че направените констатации относно годността на изготвените протоколи за разбутилиране на акцизни стоки било в явно противоречие с материалния закон и негодно основание за образуване на производство по посочения ред.

Предвид очертаната фактическа обстановка, направените констатации и влязлото в сила решение на ВАС по обжалвания РА по ЗАДС административният орган е приел за неоснователни направените възражения в жалбата. В настоящия случай, органите по приходите са установили наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, което произтича пряко от нередовно водена счетоводна отчетност от ревизираното дружество, т.е. от наличието на обстоятелство и по т. 4 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Това е така, защото в счетоводството си РЛ е използвало неистински документи, въз основа на които е извършило счетоводни записвания, които не отразяват обективната действителност и реалност на стопанските операции, отразени в тях.

По делото са разпитани свидетелите П. А. В., П. В. В., Д.Й. Димитров и Х.И.Б., М. Г. Д. – служители в дружеството-жалбоподател, чиито показания съдът не кредитира, предвид служебната им ангажираност с „Винарска къща – Виноградец“ АД с. Виноградец и евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Същите свидетелстваха по отношение на това, че са присъствали и са свидетели на процеса за разбутилиране на върната стока. Свидетелските показания се ограничават до обстоятелства, свързани с чисто механичните действия по отваряне на бутилки, изсипването им в общи съдове, но не са конкретни относно това дали това е ставало въз основа на надлежно оформени документи. Според свидетелите разбутилираното количество алкохол е преработено и използвано за нова продукция.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която, като неоспорена от страните, съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че съгласно подадената информация към Агенция „Митници“, към месец февруари 2016 г., освен разбутилираните 6 825 л. водка на 05.02.2016 г., винарната е разполагала с още 949,2 л. водка. Общото количество водка отразено в регистър „Дневник складова наличност“ към акцизната декларация за месец януари 2016 г. е в размер на 7 774,200 л.

Според вещото лице, във фактурите, обективирани на стр. 3 от жалбата, издадени от „Corbelli Wines“, е констатирана продажба на водка, по вид и потребителски опаковки, съответстващи на доставените от „Винарска къща Виноградец“ с ЕАД 16BG00000000021520398 от 22.02.2016 г. За изпратените количество водка с ЕАД 16BG00000000021520398 от 22.02.2016 г. е констатирано от ДСН, че при производството им е използвана водка от разбутилиране.

В заключението се казва, че операциите по разбутилирането са отразени в Дневник складова наличност (ДСН), към акцизната декларация за съответния период и в дневниците за вино и спиртните напитки към Министерство на Икономиката. Информацията за наличното количество водка се съдържа в регистър „Дневник складова наличност“, подаван с акцизната декларация за съответния период. В регистъра се съдържат данни към края на всеки месец за наличното количество водка в данъчния склад. Според вещото лице в представените документи и извършен анализ на счетоводни сметки, за периода от 2015 г. до 2017 г. не са констатирани липса или излишък на бандероли във „Винарска къща Виноградец“ АД. Съгласно опис на установените наличности на акцизни стоки и/или суровини и материали за производство на акцизните стоки, приложен към Протокол № 1565 от 30.06.2016 г. за извършена проверка от служители на Агенция „Митници“ и на база анализа на записванията в ДСН, на 30.06.2016 г. в склада на „Винарска къща Виноградец“ АД е имало налични количества от разбутилирана спиртна напитка при 40°, разбутилиран ликьор 30о и отлежала ракия 40°.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.

Съдът намира, че правилни са изводите на данъчните органи за това, че представените при ревизията протоколи на комисия за разбутилиране на алкохолни напитки (водка, ракия, ликьор и др.) поради непригодност за търговската мрежа правилно са приети от ревизиращите органи за неавтентични, като неподписани от всички членове на комисията, която е установила, че върнатите от Германия алкохолни напитки са с разкъсани бандероли или с наличието на утайки, без да се установи на какво се дължат те, за да се приеме, че такива са налице и е следвало да се извърши разбутилирането. Липсата на подписи върху протоколите означава не само, че не е извършена съответната описана в тях операция, но и че не е налице документ, който да удостоверява възникването на операция разбутилиране, какъвто е процесният случай и въз основа на тях не може да се вземат съответните счетоводни операции съгласно ЗСч, респ. и в документите по ЗАДС. Тези протоколи не може да се използват за счетоводното отразяване, тъй като са неподписани и затова не може да се приеме, че съдържанието им отразява действително възникнали факти и обстоятелства. От РЛ не са представени протоколи за изпитване от акредитирана лаборатория за произведените спиртни напитки и за идентифициране на утайките, нито са ангажирани други доказателства за извършеното разбутилиране. Представените при ревизията протоколи не доказват тезата на РЛ за установена негодност на определени количества спиртни напитки и с тях не се доказва, че те са произведени от дружеството и впоследствие са се оказали негодни за продажба. Не е установено по безспорен начин, че от разбутилираните алкохолни напитки са произведени други, нито се установява наличието на допълнителна обработка, извършена от разбутилираните напитки. При липсата на доказателства, че от съдържанието на разбутилираните бутилки е произведен друг продукт, предвид отчитането на произведени акцизни стоки и при неустановяване на факти и обстоятелства какви процеси са извършени със съдържащото се количество алкохолни напитки след разбутилирането, не може да се приеме, че само представените протоколи са достатъчни да удостоверят негодността на процесните количества алкохолни напитки. Дори да се приеме, че протоколите за разбутилиране са автентични, в тях не е отразено от кои произведени партиди спиртни напитки по видове е извършена посочената в тях манипулация. При извършените насрещни проверки на акредитираните лаборатории по чл. 131 от Закона за виното и спиртните напитки, не е установено, че произведените спиртни напитки са негодни за търговската мрежа, налагащо тяхното разбутилиране. Предвид това, основателно при ревизията е приложен редът по чл. 122 от ДОПК за формиране на основата за облагане с ДДС.

Правилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, която изрично предвижда и урежда правната възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8 точки обстоятелства. В конкретния случай органът по приходите установява, че е изпълнен съставът на т. 2 и т. 4 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В производството по обжалването на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. При съвкупната преценка на доказателствения материал, следва да се приеме за установено, че действително счетоводната отчетност е водена въз основа на записвания по неистински документи и не осигурява вярно и честно представяне на имущественото състояние на дружеството.

Като е формирал основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, органът по приходите е приложил съответните норми от ЗДДС с цел изчисляване на дължимия косвен данък, като в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е увеличил данъчната основа с дължимия акциз за доставките и е изчислил ДДС по реда на чл. 66, ал. 1 от Закона с 20 % ставка на данъка, дължим за облагаемите доставки и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, като данъчната основа е умножена по ставката на данъка.

Предвид гореизложеното, съдът намира ревизионния акт в потвърдената му част за правилен и законосъобразен, а жалбата против него за неоснователна, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията, вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 44 487,88 лева, счита че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за юрисконсултско възнаграждение при интерес от 10 000 до 100 000 лв. възлиза на сумата 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или това е сумата от 1 864,64 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Винарска къща Виноградец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, представлявано от Г.Г.М., подадена чрез адв. Р. САК, против Ревизионен акт № Р-16001318003136-091-001/17.01.2019 г., поправен с РА № Р-16001319016978-003-001/29.01.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА „Винарска къща Виноградец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, представлявано от Г.Г.М. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, направените по делото разноски в размер на 1 864,64 лева (хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                 

 

 СЪДИЯ:      (П)

 

 

 

Решение № 3502 от 13.04.2022г. на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 1074/2022г. - ОТМЕНЯ решение № 719/06.10.2021 г., постановено по адм.д. № 161/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р – 16001318003136-091-001/17.01.2019 г., поправен с РА № П-16001319016978-003-001/29.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 72 от 26.01.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 35 361,42 лв. и лихви в размер на 9 126,46 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.