МОТИВИ към НОХД 508/14г.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен

акт.

Обвинението е против М.А.А.- за това, че на 15.04.2013 г., в с. Х., обл. Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18 години- непълнолетната М.Ж.Ж.-***, като я е принудил към това със сила- нанасяне на удари по лицето и тялото с шамари и ритници и блъскане, като изнасилването представлява опасен рецидив,по деяния, както следва:

На 15.04.2013 г., в землището на с. Х., обл. Пазарджишка, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18 години- непълнолетната М.Ж.Ж.-***, като я е принудил към това със сила- нанасяне на удари по лицето и тялото с шамари и ритници и блъскане, като изнасилването представлява опасен рецидив.

На същата дата, в дома си на ул. „****" № ** в с. Х., обл. Пазарджишка, се е съвкупил с лице от женски пол, не навършило 18 години- непълнолетната М.Ж.Ж.-***, като я е принудил към това със сила- нанасяне на удари по лицето и тялото с шамари и блъскане, като изнасилването представлява опасен рецидив-

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.152 ал. 3 т.5 във вр. с чл.152 ал.2 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Приет за съвместно разглеждане бе граждански иск, предявен от пострадалата против подсъдимия за сума в размер на 10 000 лева като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.

Като граждански ищец и частен обвинител по делото бе конституирана пострадалата М.Ж.Ж..

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик, който пледира за налагане на предвиденото по вид наказание, отмерено при превес на конкретно визирани отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, което да се изтърпи ефективно.

Гражданската ищца и частна обвинителка, чрез повереника си има аналогични претенции, вкл. и такова за уважаване на предявения иск в пълен размер.

Сл. защитник на подсъдимия пледира оправдателна присъда като развива доводи за липсата на доказаност на инкриминираните факти, вследствие поднесения анализ на доказателствата и паралелно.

Подсъдимият отрича вината си и депозира обяснения, с които да опровергае обвиненията.

Районният съд, след като се запозна с материалите по делото, прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, при условията на чл. 301 от НПК, ръководейки се от закона, по вътрешно убеждение, установи:

Пострадалата М.Ж. и поде. М.А. *** се познават доста време. Запознали ги общи познати, още докато пострадалата учела в основното училище в с. Х.. Известно време имали връзка, когато тя била на 13-14 години, която продължила до влизане в затвора на подсъдимия. Докато изтърпявал ефективното си наказание обаче той й изпащал по социалната мрежа за он-лайн общуване Фейсбук съобщения, с които често отправял закани,повод за които били връзката и с друг млад мъж , за която А. знаел.

Междувременно Ж. продължила образованието си в ПГТ „А.З." в гр. Пловдив, като всеки ден пътувала с влак.

В началото на м. април 2013 г. А. *** поради изтърпяване на наказанието и веднага започнал да търси Ж. и да настоява да се срещат. Звънял й по телефона, изпращал й заплашителни съобщения, разбрал къде учи и започнал всеки ден да я причаква на жп гарата в с. Х., когато се връщала от училище. По това време тя била на 16 години и подсъдимият е знаел възрастта й .

На 15.04.2013 г., към 14,30 ч. Ж. слязла на перона на гарата в селото. А. я чакал . Пострадалата тръгнала да се прибира, а той я последвал. Настигнал я, хванал я здраво за ръката и я повел по пътя
към селото. Държал се грубо и не откликнал на увещанията й да я пусне и защото трябва да забере брат от училище и го отведе вкъщи, където ги очакват . Внушавал й, че е единствен и трябва да му се подчинява. Останалите пътници, които слезли от влака, се били изтеглили към селото и на пътя останали само двамата. Когато стигнали до моста на р. Марица, А. дръпнал рязко Ж. надолу към реката, при което тя паднала. 'Гой я хва; :ал за ръката и я завлякъл към храстите и дърветата в близост до река i а. Блъснал я на земята. Започнал да я удря с шамари по лицето и тялото и да я рита. Тя успяла на няколко пъти да се изправи, по той отново я повалял, продължавал да я удря и рита. Притиснал я на земята, затиснал ръцете й здраво и съблякъл облеклото й от кръста надолу. Свалил и своето и проникнал във влагалището й с половия си члс]. и започнал да осъществява полов акт. Ж. изпитвала силна болка, викала и го молила да я пусне, дърпала се и плачела, но подсъдимият спрял едва когато удовлетворил половия си нагои, след което казал на пострадалата да става и да се облича. Тя се изправила, облякла се набързо и веднага тръгнала да се прибира. А. < "але я застигнал, хванал я отново здраво за ръката и я повел след себ си в посока към дома си. През целия път пострадалата плачела и лк -.ела да я пусне, обяснила му отново, че трябва да забере брат си и i\ отведе вкъщи, но А. продължавал по пътя, дърпайки я за ръка. След като влезли в дома му, я отвел в стая с две ъглови легла , събляк л я, бушал я на леглото, съблякъл себе си, поставил си пре ерватив, л пал върху нея, притискайки със сила тялото и ръцете й, с които сз движения се опитвала да се измъкне и го отблъсне. Отново прон. ,ал с половия си член във влагалището й и за втори път осъщсствил с ;к полов акт.

След като свършил, подсъдимият се облякъл, пострадалата също. Преди да излязат от дома му, той я предуп₁ едил да казва i. i никого за случилото се, отново я заплашил за нейш живози на 'лизките й. След това съпроводил пострадалата до лома й, , ето и, Д.Т. ги видяла, през прозорец и по: па какво се е случило, че не е забрала брат си от учил. ;це но л страдалата само казала, че влакът бил закъснял и побързал; да се п; i ре в стаята си. Св. Т. обаче се усъмнила, тъй като била . ui веч хората, които пътували със същия влак да се при рат. 11 два и l ден тя споделила съмненията си с майката на М.                                                                                                                        Д.

Д., която влязла във „фейсбук"- профила на дъщеря си и прочела съобщенията от А., изпълнени с обиди, заплахи и ругатни. От прочетеното се породили опасения у Д. и тя ги споделила с мъжа, с когото живее на съпружески начала- св. С.Т.. По молба на Д. Д.Т. и св. Т. изчакали на следващия ден на ЖП гарата пострадалата, за да я съпроводят до дома й. Там бил и А. заедно с братовчед си, св. З.С.. Като видял двете жени, А. се ядосал и когато Ж. слязла от влака и тръгнала по пътя, той тръгнал след нея, като започнал да я псува, обижда и да й се заканва да не казва за случилото се. След като се прибрала вкъщи, пострадалата била попитана от св. Т. дали има опасения от подсъдимия, при което тя се разплакала и разказала пред св. Т., св. Т. и св. Т., какво й се е случило. От тях , а впоследствие и от дъщеря си узнала и св. Д., която първо сигнализирала Кмета на селото св. А. ***. Отпочнато било разследване.

Ж. била освидетелствана, като при прегледа е било констатирано кръвонасядане по двете седалищни области в синкаво виолетов цвят на площ 4x3 см, причинено при механизма на действие на твърд, тъп предмет и добре отговаря да е получено при падане или сядане върху терена, причинило й болка и говорещо за упражнено насилие. В областта на девствената ципа била открита стара дефлорация, получена при осъществяване на вагинален полов акт, с давност най-рано от преди 1 месец от датата на прегледа /18.04.2013 г./ Експертното психиатрично и психологично изследване, установило по отношение на пострадалата,че във времето на изследването й няма основание да се приеме, че извършеното спрямо нея деяние е оказало неблагоприятно влияние върху развитието й в психологичен план и върху психичното й здраве. Промяната в поведението й след случилото се- станала по- затворена, пропушила, контрастна промяна в реакциите й при общуване и др. п., е разгледана като субективно приемане на действителността. Нейното физическо и психическо състояние е преценено като такова, което позволява правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания, както към настоящия момент, така и към датата на извършване на деянието. При приложените методики не били установени елементи на фантазийност.

След приключване на досъдебното производство, подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.152 ал. 3 т.5 във вр. с чл.152 ал.2 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" във вр. с чл.26 ал.1 от НК, извършено по отношение на М.Ж..

Показанията й са основният доказателствен ресурс в полза на обвинението, тъй като освен подсъдимия тя е единственият участник в ситуацията по осъществяване на инкриминираното престъпление. Качеството й на пострадал поставя неизменните съмнения в добросъвестността поради евентуалната заинтересованост от изхода на делото. В процесния случай такива съмнения са нацяло опровергани дори само предвид персоналните характеристики на обсъжданото доказателствено средство. Те са напълно логично и хронологично последователни, изключително обстоятелствени и съдържателни относно събитията и поведението на участниците в тях. От друга страна те са напълно потвърдени от показанията на други свидетели относно определени факти, които последните или непосредствено са възприели или са косвено ( свидетелите Т., Т., С., Т., Д., А., М.). Потвърдени са и от експертните становища.

Персоналната преценка на показанията на пострадалата, градена дори и само върху непосредствените впечатления на Съда , мотивираха решението за тяхната кредитация поради изключителната им убедителност. Още при депозирането им те впечатлиха с достатъчната обстоятелственост в две посоки - относно обстановката на двете инкриминирани събития и относно действията на лицата, участници в тях. В хронологичен аспект правдивият разказ започва с периода а запознанството на подсъдимия и пострадалата и тяхната връзка преди години, чиито край също е поставен значителен период преди инкриминирания. Относим, в известна степен, факт е само този , свързан с осъществения тогава полов контакт между двамата , за който пострадалата признава, че бил нежелан от нейна страна. Тъй като не е инкриминиран, сам по себе си този факт обаче има значение във връзка с установената( виж СМУ и СМЕ ) стара дефлорация при прегледа на пострадалата по повод извършеното спрямо нея процесно престъпление.

То е съставено от две деяния, осъществени в един и същи ден. Този ден подсъдимият причакал пострадалата на ЖП спирката , която се намирала на края на селото и тръгнала в посока към селото. Подсъдимият я застигнал и я хванал за ръката. М.Ж. се страхувала от него, тъй като и след като влязъл в затвора , продължил да общува с нея чрез системата за онлайн общуване Фейсбук, от където и изпращал съобщения, съдържащи закани за живота й, този на нейните близки и нейния тогавашен приятел. Престъпното минало на подсъдимия и демонстрацията на сила от затвора създавали у нея силен страх .Тя се опитала да го убеди да я пусне, тъй като трябва да забере брат си от училище и го отведе вкъщи, но не успяла. Подсъдимият продължил да я дърпа със себе си и я отвел под моста. Тя противостояла чрез искания, молби , настоявания, свои действия по предпазване от неговия допир, отблъскване. Въпреки съпротивата й, започнал да я удря, тя падала, изправяла се като искала да избяга, но той отново я удрял и тя отново падала. Ритал я по тялото, удрял шамари по лицето й. Успял да смъкне дрехите от долната част на тялото, притиснал ръцете и тялото и така осуетил възможността й да се съпротивлява. Проникнал с половия си член във влагалището й и осъществил полов акт с нея.

Тези факти са изцяло изводими от депозираните от самата пострадала показания и тъкмо поради това е изключително важно да се отбележи, че тя бе сериозно емоционално затруднена при възпроизвеждане на обстоятелствата по самия акт, с който е засегната свободната й воля в половото общуване и правото на избор на сексуален партнвор. За разлика от наситените детайли, с които визираше обстановката и действията ( своите и на подсъдимия) до този момент, при възпроизвеждане на фактическия акт на сексуално посегателство тя използва първоначално общи фрази, избягващи необходимата конкретика ( „как да го кажа..." ; „тогава се сучи всичко" ). Този емоционален акцент в разказа е допълнителна гаранция за неговата достоверност, тъй като разкрива непосредствено формираното чувство за срам, унижение, деградация на авторитета.

След осъществяване на половия акт, подсъдимият повел пострадалата , въпреки съпротивата и нежеланието й, към дома си. Дърпал я за ръката и не отговорил на молбите й да я пусне, тъй като трябва да забира брат си и да го отведе от училище вкъщи. Насилието в дома му е пресъздадено от пострадалата също достатъчно описателно от гледна точка на обстановката. Възпроизвежданото поведение от пострадалата, а и начинът на възпроизвеждане, установяват верността на твърденията й за слабата съпротивителна реакция при второто сексуално насилие ( „не помня дали ме е удрял у тях,... аз се съпротивлявах, но повече под моста, у тях вече знаех какво ми се случва и че няма кой да ми помогне... дърпал се, виках но...". ). Страхът от първото насилие и чувството за обреченост при второто са притъпявали в известна степен и възприятията и естествената иначе съпротивителна реакция. Пострадалата е била току що жертва на сексуално посегателство и не е виждала изход за спасение при второто. Това не е примирение със ситуацията и ролята й в нея, а вид реакция от принудата в контекста на приключилото насилие, в конкретната обстановка и от конкретния извършител. Страхът от него е доминиращ в цялостното й поведение преди и след половото похищение.Предопределял е реакциите - на съпротива в определена степен, на подчиняемост в друга, на молби, убеждения, а впоследствие прикриване на случилото се до момента, в който роднините сами са предположили и са поставили директен въпрос, който е освободил пострадалата да сподели.

Така, че слабата съпротивителна реакция при второто деяние се коментира твърде превратно от страна на защитата. Занижената степен на съпротива не е резултат на липса на насилие, а е била резултат на чувството за обреченост и страх, които обусловили водещия инстинкт за съхранение. Споделени са при разказа на пострадалата, че била бутната на леглото, тялото й притиснато от подсъдимия, притиснати били и ръцете й. Насилието е било осъществено като физическо въздействие върху обекта на посегателство. Принудата дори може да бъде осъществена не само чрез упражняване на преки насилствени действия, но и чрез поставянето на жертвата в такава ситуация, при която тя, като не вижда друг изход за себе си - лишена е от право на избор според собствената си воля , се „съгласява" с действията на насилника, въпреки своето несъгласие.

Достоверността в твърденията на пострадала е гарантирана и от съответствието на показанията й с тези на други свидетелите по делото. Те касаят изключително факти, които в хронологията на събитията стоят след довършване на второто деяние. Тогава подсъдимият придружил пострадалата до дома й, при приближаваното към който те били забелязани от св. Т.. Последната е сестра на св. Т. - мъжът, с когото години майката на пострадалата св. Д. живее на съпружески начала и жилището й се намира на горния етаж над това, в което живее пострадалата със семейството си. Т. се впечатлила първо от факта ,че М. закъсняла и не довела брат си от училище и второ - от присъствието на подсъдимия. Споделила по-късно съмненията се, че има нещо нередно с майката на М. - св. Д., която успяла да влезе в профила на дъщеря си във Фейсбук и да прочете изпратените заплашителни съобщения от подсъдимия. Възникналите опасения у Д. станали основание да решат заедно с Т. на следващия ден последната да изчака момичето на жп гарата и види какво се случва . Така, на следващия ден св. Т. и нейната приятелка св. Т. изчакали пристигането на влака от Пловдив и видели слизането на М.. Забелязали и подсъдимия, който бил със св. С.. Забелязали, че момичето тръгнало заедно с подсъдимия и С. към селото. Реакцията на подсъдимия да побегне при появата на близките на пострадалата са индиция за логично възникналият страх, защото почива на предположението му, че може да знаят. Едва ,когато реакциите им опровергали това предположение, подсъдимият предприел „защитата,, си от евентуални признания на М. е нови закани, чиято цел била да я принуди да премълчи случилото се. Затова й отношението му при тази им среща на жп гарата в присъствието на С. е било грубо, както споделя свидетеля в разпита се пред настоящи състав. Съдът отхвърли като неверни твърденията му от ДСП, че имал мило отношение към пострадалата. Отношението е било грубо, заплашително, следвали са към пострадалата и членовете на семейството й нови заплахи, чиято цел е била вече да бъде принудена тя да не разказва за осъщественото спрямо нея насилие. Арогантността в това поведение на подсъдимия е проявена и при последващите му опити да сплашва пострадалата след като вече бил призован в полицията по случая, което наложило намесата на дядото на М. -ст. С. .

Преодоляването от нейна страна на страхът от подсъдимия,поради който тя премълчала какво й се е случило , е постигнато благодарение на узнатите от майка й факти - заплахите в социалната мрежа и ситуацията на жп гарата, която св. Д. узнала от св. Т.. Тези факти породили опасенията на майката, че нещо може да се е случило, още повече като имала предвид и споделеното от Т. за закъснение предния ден на М. от училище, което я възпрепятствало да забере брат и го отведе вкъщи, както обичайно правела . Опасенията си Д. съобщила на мъжа, с когото фактически живее повече от десет години св. Т.. След разговора им и както сочат показанията на последния, той попитал М., която веднага започнала да плаче и да разказва най-общо преживяното. За да избави момичето от притеснение да споделя с него, Т. повикал сестра си, която живеела на горния етаж и слязла заедно с гостуващата й тогава св. Т.. Пред тези две свидетелки М. разказала за упражненото спрямо нея насилие - физическо и сексуално, споделила страхът си (и той е основния акцент в показанията на тези две свидетелки), показала кръвонасяданията си, които свидетелките описват по вид и местоположение, напълно съответни на обективираните находки от съдебния лекар в СМУ и обсъдени експертно в СМЕ от гледна точка на възможността да бъдат получени по съобщавания от пострадалата начин.

Моментът, когато пострадалата за първи път е споделила за случилото е бил също съпроводен със заплахи от страна на подсъдимия, който както твърди тя , а и свидетелите Т. и Т., се обадил и отново я заплашвал с цел да осуети признанията й. Т. и Т. са възприели непосредствено страха на М. и сами са се убедили в твърденията й, че напълно вярва във възможността подсъдимият да осъществи реално заканите си.

След като узнала и майката на пострадалата св. Д. - първоначално от свидетелите, а след това от самата М., бил сигнализиран кмета на селото св.А.. Той посетил семейството и научил случилото се, след което по негов съвет било сигнализирано РУП Пазарджик.

По време на самото разследване узнала св. М. - сестра на св. Д. и леля на М., която ги откарала на психолого- психиатричното изследване на М.. В хода на разследването узнал и дядото на М. св. С., който бил помолен от Д. да чака пострадалата на жп гарата в Пловдив и я придружи, тъй като подсъдимият продължава да я заплашва. Самата М. изяснява, че А. я причакал при качването й на влака , нанесъл няколко леки удара в главата й с ръката, в която държал призовка за полицията и отново й се заканил. При опита й да се обади на майка си, А. измъкнал насилствено телефона от ръката й и дори я раздрал. За случая св. С. освен, че сигнализирал по телефона водещия разследването, подал и писмен жалба, приложена на л. 112 ДСП.

Освен, че показанията на свидетелите Т., Т., Д., С., които потвърждават твърденията на Ж., са взаимносвързани и съответни, вкл. и с тези на пострадалата, основание за тяхното лансиране като източник на реално настъпилите факти в рамките на инкриминираната ситуация е и тяхната последователност. Тя се отчита и на база идентичността на твърденията относно състоянието на пострадалата след деянието. То е описано еднозначно пред настоящия съдебен състав и в хода на психиатрично- психологичното изследване на пострадалата (л. 72, абз.посл.).

Все в тази връзка следва да се посочи и констатираното от експертите за липса на данни относно настъпила промяна в поведението на пострадалата в училище ( л.72 ДСП , абз. поел. , изр.1), което се констатира и от Съда. Източник на тази информация е св. М. - класен ръководител на М.. Според твърденията й, след продължителното отсъствие на М., причината за което узнала впоследствие, момичето станало дори по-отговорно и изпълнително. Учителката не е добила впечатления за негативна аспект на личностова промяна. Този факт сам по себе си също не опровергава твърденията - нейни и на близките й, за съществена промяна в психо-емоционалното й поведение вкъщи. Обяснението за такава промяна е пряко свързано с факта, че пострадалата свързва физическото и сексуалното насилие върху себе си със селото, в което живеят с подсъдимия, с дома си и дори с близките, които са били обект на неговите сериозни закани. Обратното - единственото място, където тя се абстрахира от преживяното и където може да съхрани и дори доизгради себе си в този етап на психо-физическото си израстване е училищната среда, която тя не свърза с преживяното и в която намира спасение за преодоляване на емоционалните последици от травмата.

Имайки предвид горното обсъждане, Съдът прие, че пострадалата депозира напълно достоверни показания относно всички обстоятелства, които е възприела непосредствено у включително и тези които, при които е станала жертва на физическо и сексуално насилие.

Възможността да преувеличава, изопачава определени факти или да ги измисля е изключена от подробния доказателствен анализ, както и от експертната преценка.

Отхвърлени като недостоверни и приети само като израз на защитна позиция бяха обясненията на подсъдимия, с които същият отрича да е осъществявал физическо и сексуално насилие над пострадалата и определя нейните твърдения и тези на близките й като неоправдано набедяване.

Подсъдимият е знаел възрастта на пострадалата тогава 16 години и този факт е безспорен. Познанството им е установено преди години, когато дори поддържали връзка и той често посещавал и основното училище в селото, където тя учела тогава, за да се виждат и разговарят.

Установен е и съдебният му съдебният му статус. Многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер, налагани са му наказания и над една година лишаване от свобода за ефективно изтърпяване.

Конкретните и относими към възприетата правна квалификация за осъжданията ( актуални данни на л. 29 и сл.,) :

1.                   Със       съдебно одобрено споразумение по НОХД № 1356/07 г. по описа на ПРС от 12.07.2007 г. е бил осъден на „десет месеца лишаване от свобода", чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК;

2.     С присъда по НОХД № 231/08 г. по описа на PC- Пловдив, в сила от 29.05.2008 г., е бил осъден на „шест месеца лишаване от свобода" при общ режим за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.т.З, 5 и 7 от НК;

3.          С    присъда по НОХД № 447/08 г. по описа на ПРС влязла в сила на 30.05.2008 г. е бил осъден на „четири месеца лишаване от свобода" при общ режим за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.т.З, 5 и 7 от НК;

4.    С присъда по НОХД № 934/08 г. по описа на ПРС влязла в сила на 24.07.2008 г. на „шест месеца лишаване от свобода" при общ режим за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.т.З, 5 и 7 от НК;

5.     С присъда по НОХД № 6174/11 г. по описа на PC- Пловдив влязла в сила на 23.11.2011 г. е осъден на „две години лишаване от свобода" при строг режим в затвор за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК;

6.   С присъда по НОХД № 56/12 г. по описа на ПРС влязла в сила на 04.04.2012 г. е осъден на „две години лишаване от свобода" при строг режим в затвор за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК;

7.   Със съдебно одобрено споразумение по НОХД № 572/13 г. по описа на PC- Пловдив от 20.02.2013 г. е осъден на „една година лишаване от свобода" при строг режим в затвор за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК.

Наказания са били изтърпени А. *** на 04,04,2013г. и настоящето деяние се явява извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК и обременено с квалифициращото го обстоятелство, свързано с двете хипотези на опасния рецидив.

Синтезирани, релевантните към обвинението факти са тези, пряко свързани с двукратно осъщественото насилие и начина на неговото осъществяване - насилственото отвеждане на изолирано ненаселено място и след това дома на подсъдимия, находящ се в края на селото; насилственото бутане на земята и леглото, употребата на физическа сила - директни удари с ръце и крака ( в близост до моста), притискане на тялото и на ръцете за преодоляване на съпротивата, сексуално вагинално проникване и осъществяване на полов акт. Към този момент : 1. възрастта на пострадалата е била известна на подсъдимия -16 години и 2. Не е изтекъл петгодишния срок от изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в хипотезите на б. „а" и „Б" на чл. 29, ал.1 от НК.

Съзнавал е противоправния характер на деянията си. Подсъдимият не е заявил, но е демонстрирал целта си - съвкупление с младата жена, чиято възраст му е била известна 16г. , като категорично и последователно е извършил всички действия, които са предпоставили осъществяване на тази цел. Въздействал и е психически - внушавал и е доминацията си и нейната роля на жертва . Липсата на несъгласие от нейна страна е преодолявал съзнателно с принуда, отблъсквал е съпротивата й и е надделявал, възползвайки се от физическото си превъзходство. Предвиждал е обществено-опасните последици и ги е целял. Умисълът му обхваща и всички квалифициращи обстоятелства , вкл. и извършването на деянието при условията на опасен рецидив , в двете хипотези( сам признава в обясненията си, че инкриминираната дата е само десет дни след освобождаването му от затвора поради изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода).

Правилно е и решението на обвинението за възприемане на едно - продължавано престъпление, тъй като са налице всички материално- правни предпоставки по чл.- 26, ал.1 от НК - двете отделни деяния осъществяват състава на едно и също престъпление спрямо едно и също лице, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява и от обективна и от субективна страна несъмнено продължение на предшестващото.

При горните мотиви Съдът постанови своята присъда, с която призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.152 ал. 3 т.5 във вр. с чл.152 ал.2 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От последното пострадалата е настъпила промяна в поведението , която е ясно илюстрирана в показанията на св. Т. и Д. ( станала затворена, не излизала, мълчалива била ), като експертната преценка е, че не е открито основание да се приеме, че извършеното насилие е оказало неблагоприятно влияние върху психичното здраве и развитието в психологичен план.

Възприетите и споделени от близките (св. Д., св. Т.)в съдебно заседание , а и в хода на експертното изследване негативни последици Съдът прие като отегчаващ при отмерване на наказанието фактор, преценен след общата оценка за високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца . Последната, без при оформянето й да се изолират установените данни множеството предходни противоправни и противообществени прояви, може да бъде формираната в тази си степен дори и само от конкретни обстоятелства по престъпната деятелност на подсъдимото лице , вкл. и тези свързани с упражняваното пресиращо психологическо въздействие- внушението на страх и неизбежност,обреченост чрез заканите и дръзките действия по осъществяване на престъплението. Формираната оценка за деянието и дееца е предпоставена от самата фактология, сочеща реализиране на две отделни престъпни прояви, всяка с висок интензитет.

Цялостното поведение на подсъдимия, изградено не само от инкриминираните , но от всички несъмнено установени действия по отношение на пострадалата ( предхождащи и следващи престъплението закани, преследване, насилие) , визира конкретни действия по предварително обмисляне , преценяване и осигуряване на обстановка и създаване на условия и време, благоприятстващи постигането на поставените похотливи намерения. Пострадалата е била причакана на гарата и водена против волята й първо на безлюдно място, а после в дома на подсъдимия също по безлюдни пътища. Била е заплашвана, за да не разкрива случилото се, дори и след първото и непосредствено споделяне в дома си пред Т. и Т., когато подсъдимият е наблюдавал ситуацията в дома отвън. А. е преследвал пострадалата и след отпочване на самото разследване по настоящия случай с нови заплахи, целта на които отново е била жертвата да затаи истината за извършеното спрямо нея. Бил е дързък, измъкнал е телефона от ръцете на Ж., когато тя се опитала да позвъни на майка си, която узнавайки за това преследване и опасявайки се от евентуални действия на подсъдимия спрямо дъщеря й поръчала на своя баща и дядо на М. да я изчака на гарата и я придружи. Поради страховете си от подсъдимия, Ж. останала известно време в дома на дядо си в Пловдив. Така, че проявите на подсъдимия го характеризират като невъзмутим, циничен, с неясно и неоснователно изградено чувство за безнаказаност, на които фактори противостои предходната им обществено известна връзка .

Пострадалата е формирала от изрършеното спрямо нея и чувство за срам ( изключително демонстрирано при разпитите), малоценност.

Съдът отчете и социалния резонанс на този вид престъпления и статистическите данни за честотата на същите.

Обликът на установеното престъпно посегателство, характеризиращи в най-голяма степен подсъдимия - според естеството на стореното от самия него и необходимостта наказанието да е съответно на престъплението, тъй като само така то може да бъде справедливо възмездие за извършеното, а наред с това и целенасочено към постигане на целените промени в съзнанието на дееца и общопревантивния ефект даде основание на Съда да наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление шест години лишаване от свобода.

При този размер на наказанието и предвид съдебният статус на подсъдимия напълно предопределен се оказа и режима на изтърпяване на това наказание - строг в затвор ( чл. 61,т.2 вр. чл. 60, ал.1 от НК).

Установи се по делото, че са налице основания за ангажиране на претендираната от гражданския ищец деликтна отговорност на подсъдимия. Последният е причинил на пострадалата неимуществени вреди, изразени в болки и страдания и в случая, предвид вида и характера на увреждането те дори би следвало да се презюмират. Независимо от това конкретните твърдения на свидетелите Т., Т. и Д. визират промяна в поведението на пострадалата , която е израз на посттравматичното й състояние след деянието ( станала затворена, мълчалива , не излизала). В една особено деликатна възраст е било засегнато и то двукратно правото на личен избор на сексуалния партньор, на свободната воля в половото общуване. Отчитайки наличието на всички правно-значими елементи за деликтната отговорност на подсъдимия - деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди, Съдът призна основателността на гражданската претенция за обезщетение на пострадалата и уважи пълния му размер, приемайки го за справедлив. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи условия като видът, броят, интензитетът и времетраенето на интегрираните в цялата престъпна деятелност отделни прояви като причинители на конкретните увреждания , както и характера на тези увреждания, настъпилия вредоносен резултат във всичките му аспекти, възрастта на увредения, отзвукът в обществото на посегателството срещу пострадалата. Именно тези фактори предопределиха решението, че тя ще бъде репарирана с претендираното парично обезщетение от 10 000 лв., Уважен бе и акцесорният иск върху тази сума за законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.

На основание чл.189, ал.З от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на пострадалата сторените от нея съдебно -деловодни разноски в размер на 500 лева, както и да заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в размер на 320,00 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик в размер на 165.00 лева, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 400.00 лева, както и държавна такса в размер на 10,00 лева
при евентуално служебно издаване на изпълнителни листове, платими в полза на бюджета.

По изложените мотиви бе постановена присъдата, като я обяви на страните и разясни възможностите и сР.вете за обажалване и протестиране.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: