№ 1161
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100901794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.” ЕООД, представлявано от адв. С.М. от САК срещу
отказ № 20200324121054-2/20.09.2022 г. В жалбата се твърди, че по депозирано заявление на
24.03.2020 г. длъжностното лице по регистрацията е дало указания за представяне на
документи едва на 14.09.2022 г. На 20.09.2022 г. заявителят получил отказ поради неспазен
срок за изпълнение на указанията.
В отговор по жалбата от името на Агенция по вписванията се сочи, че е налице
несъответствие, за което са дадени указания и не са изпълнени в срока по чл. 19 от
ЗТРРЮЛНЦ.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на
обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.
Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Регистърното производство е образувано по подадено заявление на 24.03.2020 г. за
обявяване на акт по партидата на „Т.“ ЕООД.
На 14.09.2022 г. по делото е обявена констатация за нередовност по заявление вх. №
20200324121054 – констатирано е, че към него е приложена декларация, която не се отнася
1
за дружеството, по чиято партида се иска обявяване и са дадени указания та представяне на
декларация по образец, необходими документи за надлежно изпълнение и реда, по който
следва да бъде предприето.
На 20.09.2022 г. е постановен обжалваният отказ като длъжностното лице по
регистрацията е приело, че дадените указания не са изпълнени в срок.
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава
обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на
огласяване обстоятелства. От тази гледна точка и нормата на чл. 21 т. 4 от Закона за
търговския регистър (ЗТР) ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че
фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство, са се проявили. Законът
изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – надлежно
документирани обстоятелства – арг. от чл. 21 т. 5 ЗТР. Ето защо настоящият състав приема,
че възложеният му от закона контрол за законосъобразност предпоставя съотнасяне на
формираната и обективирана в отказа воля с така предписаните правила.
Нормата на чл. 22 ал. 5 изречение последно ЗТРРЮЛНЦ е израз на прогласения с чл.
2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ принцип на бързина в регистърното производство и се явява
предизвестена последица на неоказано от заявителя дължимо съдействие. Тази последица
предполага стриктно съблюдаване на предписаната процедура, изискваща дадени указания
не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра.
Така регламентираната процедура задължава заявителя да следи на страницата за дадени
указания в очертания времеви период.
Ангажиментът за регистърната администрация да съдейства на заявителя препятства
бързината на производството, но реализира два други огласени принципи – процесуална
икономия (процедурата следва да спести ресурси и усилия както на администрацията, така и
на заявителя) и публичност (своевременно оповестяване на обявено от закона като
обществено значимо обстоятелство). Затова и бездействието на заявителя е основание за
отказ само ако и доколкото му е било осигурено дължимото съдействие при нормативно
предписаните правила. В случая това не се установява, поради което и нормата на чл. 22 ал.
5 изр. последно ЗТРРЮЛНЦ е неприложима.
При все това обаче, съдът приема, че в случая указания по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не
са дължими. Основание за даването им не е констатирана липса на изискуем от закона
документ – към заявлението е приложена декларация. Несъответствието на името на
юридическото лице, за което се отнасят декларираните обстоятелство предполага анализ на
съдържанието на документа, което обаче законът изисква едва при разглеждането му по
същество. След като декларацията не отговаря на предписанието да огласи липсваща
дейност през отчетния период именно за дружеството, налице е несъответствие на
документа от външна страна по смисъла на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Настоящият състав обаче приема, че в контекста на принципа за публично и
2
процесуална икономия и нормата на чл. 278 ал. 2 ГПК, овластяваща го да цени
новопредставени доказателства, необходимите условия за оповестяване на декларация по
чл. 38 ал. 9 т. 2 от Закона за счетоводството са налице. В приложение към жалбата, а
следователно достъпни и за регистърната администрация са представени декларация,
относима към дейността на „Т.“ ЕООД изрично потвърдена и с декларация по чл. 13 ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо отказът следва да бъде отменен поради промяна на обстоятелствата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20200324121054-2/20.09.2022 г. на Агенция по вписванията.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да обяви заявения със заявление вх. №
20200324121054 акт, приложен към жалба рег. № 20220927152500.
Решението не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър
за изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3