Р Е Ш
Е Н И Е
№:1307
14.11.2022 г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На двадесет и четвърти октомври, две хиляди
двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 263 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по искова молба от А.М.К., ЕГН **********, подадена чрез адвокат В., против Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Бургас, с искане на
основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 9 828 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 02.02.2022 г. до 02.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на жалбата до окончателното й изплащане.
В
съдебно заседание ищцата А.К. не се явява лично, а се представлява от адв. В.,
която поддържа исковата претенция. Изразява становище, че считано от 01.08.2022
г. и към момента на отмяната на незаконното уволнение, възнаграждението й е в
размер на 1 720 лева, поради което на основание чл. 214 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК прави изменение на размера на иска, който да се счита
предявен за сумата от 10 320 лева. Поддържа и искането за присъждане на
разноски, като представя списък на същите.
Ответната
страна - РИОСВ - Бургас се представлява от ст. юрисконсулт Петров, който
оспорва исковата молба по отношение размера на исковата претенция. Претендира
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед № ЧР-0208/02.02.2022 г., издадена от директор
на РИОСВ - Бургас, е прекратено служебното правоотношение с ищцата А.М.К.,
заемаща длъжността главен юрисконсулт в дирекция
„Административни ,финансови и правни дейности“ в РИОСВ – Бургас, на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е отменена с решение № 971 от 25.07.2022 г. по адм. д. № 244/2022
г. по описа на Административен съд – Бургас. Така постановеното
решение не е обжалвано пред Върховен административен съд в законоустановения срок и същото е влязло в законна сила на 10.08.2022 г.. След
влизане в сила на съдебното решение, със Заповед № ЧР-0185/15.08.2022 г.,
издадена от директора на РИОСВ - Бургас, ищцата А.К. е възстановена на
длъжността главен юрисконсулт в дирекция „Административни, финансови и правни
дейности“ в РИОСВ – Бургас, считано от 15.08.2022 г. В заповедта е посочено, че
основната месечна заплата е в размер на 1 638 лева.
По
делото е приета като доказателство служебна бележка от Агенцията по заетостта,
от която е видно, че А.М.К. е била безработна за периода 09.02.2022 г. –
14.08.2022 г.
Приета
е като доказателство и заповед № РД-131/23.08.2022 г.
на и.д. директор на РИОСВ – Бургас, с която са определени индивидуални месечни
заплати, считано от 01.08.2022 г., като съгласно същата, заплатата на ищцата
е в размер на 1 720 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно цитираната
норма, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение,
държавният служител има право на обезщетение в размер
на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението
за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през
което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
За
да бъде уважен искът с правно основание с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, следва
кумулативно да са налице материалноправните елементи от правопораждащия
фактически състав, а именно: отмяна на прекратяването на служебното
правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение
за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по - ниско
възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на
служебното правоотношение.
С
отмяната на заповедта за уволнение, възниква правото на ищеца да получи
обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за
държавния служител, държавният служител има право на обезщетение в предвидените
от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител, относима към разглеждания казус, предвижда обезщетение при отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната
заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца.
В
случая са налице установените в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. материалноправни
предпоставки - с влязло в сила решение с решение № 971 от 25.07.2022
г. по адм. д. № 244/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.,
е отменена заповедта за уволнение на ищцата № ЧР-0208/02.02.2022 г., издадена
от директора на РИОСВ - Бургас, като незаконосъобразна. През процесния период
за времето от 02.02.2022г. - 02.08.2022 г. ищцата не е била назначена на друга
държавна служба и не е била в трудово правоотношение, което се установява от
издадената служебна бележка от Агенцията по заетостта. Установено е наличие
на вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за времето,
през което лицето не е било на служба и причинна връзка между вредата и прекратяването
на служебното правоотношение. Поради това, исковата претенция се явява
основателна.
В
конкретния случай спорен е въпроса в какъв размер следва да й бъде присъдено
дължимото й се обезщетение. Настоящият съдебен състав счита, че в случая исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост за сумата от 10 320 лв. Вредата,
подлежаща на обезщетяване от ответника, се определя по реда на чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл, като определяща е получаваната основна месечна заплата към
момента на признаване на уволнението за незаконно, като в настоящия случай,
това е датата на влизане в сила на решение № 971 от 25.07.2022 г. по адм. д. № 244/2022
г. по описа на Административен съд – Бургас, а именно - 10.08.2022 г.. Към
тази дата основната месечна заплата е била в размер на 1 720 лева,
съгласно приложената заповед №
РД-131/23.08.2022 г. на и.д. директор на РИОСВ – Бургас, с която са определени
индивидуални месечни заплати, считано от 01.08.2022 г. В тази връзка не могат
да бъдат споделени доводите на ответника, че обезщетението следва да бъде
определено съгласно посочения в Заповед № ЧР-0185/15.08.2022 г., издадена от
директора на РИОСВ – Бургас, с която ищцата е била възстановена на работа, тъй
като действителната заплата, която тя следва да получи за м. август е била в
размер 1 720 лв. считано от 01.08.2022 г. По тези съображения дължимото
обезщетение следва да бъде изчислено в размер на 10 320 лева ( 6 м. х
1 720 лв.)
По
отношение на претендираната законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД "при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените
вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите
правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския
съвет."
Нормата
на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя, че брутната заплата за определяне
на обезщетението представлява определената брутна заплата към момента на
признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.
С тази разпоредба се определя моментът в който вземането на държавния служител
е ликвидно и изискуемо, като в конкретния случай това е станало на датата на
влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за
незаконно - 10.08.2022 г. Присъждането на лихва върху обезщетението
обаче не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което следва да бъде
приложена общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. Лихвата е предмет
на вземане, което възниква в резултат на едно парично вземане.
Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена с
договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай, исковата
молба фактически е предявена преди възникване на паричното задължение, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл правото на обезщетение
възниква с отмяната на незаконосъобразния административен акт.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове
на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е
влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт. Решение
№ 971 от 25.07.2022 г. по адм. д. № 244/2022 г. по описа на
Административен съд – Бургас, е влязло в сила на 10.08.2022 г., т.е. това е датата,
от която се дължи законна лихва до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
намира за основателно искането за присъждане на направените по делото разноски
за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и държавна
такса в размер на 10 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският
административен съд, XXV състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околната среда и
водите - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ж. к. "Лазур", ул.
"Перущица" № 67, ет. 3, да заплати на А.М.К., ЕГН **********, сумата
от 10 320 лева /десет хиляди триста и двадесет лева/, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.08.2022 г. - датата на влизане в сила на решението,
представляваща обезщетение за времето, през което не е била на работа поради
незаконно уволнение със Заповед № ЧР-0208/02.02.2022 г., издадена от директора
на РИОСВ - Бургас, за периода от 02.02.2022 г. - 02.08.2022 г.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, с адрес: гр. Бургас,
ж. к. "Лазур", ул. "Перущица" № 67, ет. 3, да заплати на А.М.К.,
ЕГН **********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат и държавна
такса общо в размер на 1 010 лева /хиляда и десет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: