Номер
/24.03.2022год., гр.Варна
РАЛИЦА
АНДОНОВА – съдия-докладчик
по адм.д.№ 2699 по описа на
Административен съд-гр.Варна за 2021 год., ХХVІ състав, в закритото съдебно
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, като
разгледах делото, прецених следното:
Производството е по реда на чл.46 вр.чл.39а
ал.1 т.2 и чл.41 от ЗЧРБ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Е.Н.,
р.14.04.1958г, гражданство Руска Федерация, против Заповед
№365з-7171/19.11.2021г на директора на ОДМВР-Варна, с която й е наложена
принудителна административна мярка – връщане до страната на произход: Руска
Федерация, като на осн.чл.39б ал.1 от ЗЧРБ й е определен 30-дневен срок за
доброволно изпълнение.
С разпореждане №16129/16.12.2021г
производството е оставено без движение и на жалбоподателката е указан 7-дневен
срок за отстраняване на нередовност – представяне на доказателства за платена
ДТ от 10лв. по сметката на АС – Варна. Разпореждането е съобщено лично на
жалбоподателката по мобилния му телефон на същата дата.
С определение № 128/19.01.2022г
производството по делото е прекратено в хипотезата на чл.158 ал.3 от АПК –
поради неотстраняване в срок нередовността на жалбата. Н. е обжалвала това
определение с частна жалба вх.№1033/25.01.2022г, депозирана директно пред ВАС –
София. След получаване на копие от същата на осн. разпореждане от 26.01.2022г
на председателя на Четвърто отделение на ВАС, с разпореждане №1328/01.02.2022г
частната жалба е оставена без движение, с указание за представяне на
доказателства за платена ДТ от 30лв. по сметката на касационния съд.
Разпореждането е връчено чрез съпруга на жалбоподателката на 07.02.2022г, и с
молба от 25.02.2022г – десет дни след изтичане на срока, такова доказателство е
представено. С разпореждане от 28.02.2022г частната жалба повторно е оставена
без движение и на касаторката е указан нов 7-дневен срок за отстраняване на още
две нередовности: писмено уточнение на жалбата, което да съдържа обозначение на
обжалвания съдебен акт; точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на
обжалвания съдебен акт, които според нея съставляват касационни основание; в
какво се състои искането; и преподписване от адвокат на първоначалната частна
жалба с вх.№1033/25.01.2022г и на уточнението към нея, ведно с пълномощно за
преподписването, или удостоверение за юридическа правоспособност на
жалбоподателя (ако притежава такава).
Това разпореждане е връчено на касаторката
отново чрез съпруга й на 01.03.2022г, и в отговор е постъпила уточняваща молба
с.д.№3681/07.03.2022г, в която се сочи следното: всичко е описано в жалбата
с.д.№18348/13.12.2021г, по която е образувано производството по
адм.д.№2699/2021г; че ДТ от 10лв. е заплатена в указания срок, и макар
квитанцията да не е представена пред АС – Варна, това не е толкова важна
процесуална грешка; обжалването на прекратителното определение на АС – Варна
пред ВАС – София е мотивирано с отстраняване на нередовността, макар че не й е
било обяснено, че трябва да бъде платена ДТ; с частната жалба пред ВАС са
изправени нередовностите; все още няма касационна жалба, тъй като ВАС е върнала
за разглеждане на АС – Варна подадената от нея частна жалба от 13.12.2022г по
чл.227а ал.2 (каквото искане по делото не е правено); предлага се проблемите с
жалбата да бъдат уточнени преди заседанието; сочи се, че в този вид дела няма
нужда от преподписване от адвокат, но това ще бъде направено когато има
физически касационна жалба; молбата е преподписана от Христо Ленинов Кирилов –
човекът, който отговаря за жалбоподателката и съпруга й пред миграционната
служба, с нотариална заверка на подписите.
При тези констатации намирам, че в случая е
налице основанието по чл.213а ал.1 изр.2 от АПК, приложимо по препращането на
чл.231 от АПК. Указаните на касаторката нередовности по чл.212 ал.1 т.3, т.4 и
т.5, и по чл.212 ал.2, и двете приложими съгл.чл.231 от АПК, съобщени й чрез
съпруга й на 01.03.2022г, не са отстранени от Н. – лично или чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, нито в рамките на 7-дневния
срок от връчването (т.е. до 08.03.2022г вкл.), нито към момента на настоящото
произнасяне две седмици по-късно. Вярно е, че жалбоподателката е чужденка, и
съдията-докладчик няма информация за нейната степен на владеене на български
език. Съдейки по съдържанието на уточняващата молба обаче може да се приеме, че
то е доста добро. Същевременно Н. поддържа близък контакт с българския
гражданин Христо Кирилов, преподписал уточняващата молба, който освен нейн
преводач, е и гарант пред миграционните власти (според описаното в същата
молба), с оглед на което приемам, че е разбрала пълноценно съдържанието на
указанията, дадени й с разпореждане №2695/28.02.2022г по делото. Това се
потвърждава и от съдържанието на уточняващата молба от 07.03.2022г, съдържаща
становище по всяка от указаните нередовности. Въпреки това касаторката не е
отстранила указаните й нередовности на частната касационна жалба, което налага
връщането й на осн.чл.213а ал.1 от АПК, приложим по изричното препращане на чл.231
от АПК.
Предвид изложеното
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
ВРЪЩАМ
частната касационна жалба на Е.Н., р.14.04.1958г, гражданство Руска
Федерация, против определение №128/19.01.2022г за прекратяване на
производството по адм.д.№ 2699/2021г по описа на Административен съд – Варна,
ХХVІ с-в.
Разпореждането подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от връчването му пред Върховния административен
съд на РБ по реда на чл.213а ал.7 от АПК – без заплащане на държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи само
на Е.Н..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: