Решение по дело №1200/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 366
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20195501001200
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер             /18.07.                  2019 година                      гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.06.                                                                                      2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА                              ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

 

СЕКРЕТАР: СТОЙКА СТОИЛОВА

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

В.т.д. № 1200 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

Oбжалвано е решение № 38/09.01.2019 год., постановено  по гр.д. №1249/2018 год. по описа на РС –С.З., с което са отхвърлени предявените от „Д.” ЕООД искове за осъждане на „И.” ЕООД да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие неизпълнението на задължение на ответника да му предаде в срок и в уговореното качество барокамера - предмет на договор за изработка от 31.03.2017г., които вреди се изразяват в заплатени на 27.08.2017г., 27.09.2017г. и 27.10.2017г. от страна на ищеца неустойки на „Б." ООД, както и сумата от 3 300 лева, заплатена от ищеца на „И." АД - гр. София за изправяне на недостатъци на доставена на 20.10.2017г. от ответника барокамера, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.11.2017г. до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани и „Д.” ЕООД е осъден да заплати на „И.” ЕООД, сумата от 2638 лева, направени по делото разноски. 

 

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Д.” ЕООД, като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноските пред двете инстанции.

Въззиваемият „И.” ЕООД е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

 

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД и чл. 265 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, че са били в търговски отношения, с предмет - изработка на барокамери.

От предварителен договор за продажба на барокамера от 26.05.2017 г. се установява, че ищецът – като продавач, се е задължил да продаде на „Б.” ООД – като купувач, барокамера, която да изработи, да я въведе във вид и състояние, годни за експлоатация, и да я транспортира до Велико Търново с цена 95 000 лв./, от които 7000 лв. платими в тридневен срок от подписване на предварителния договор. 

С анекс от 29.05.2017г. страните уговорили неустойка от 5000 лв. месечно, която продавачът дължи на купувача при забава да предаде при условията и сроковете на договора вещта, предмет на предварителния договор.

От разписки от 27.08.2017г., 27.09.2017г. и от 27.10.2017г. се установява, че ищецът е заплатил неустойка по договора в общ размер на 15 000 лева, поради забава от негова страна по предварителния договор.

Видно от представената по делото фактура № 923/31.03.2017 г. ответното дружество е издало на ищеца посочената фактура за конкретно изброените в нея услуги - барокамера, стъкла, ресивъри, транспорт – С.З. – Велико Търново на обща  стойност 23 940 лв. с ДДС със срок на плащане до 30.04.2017 г. Не е спорно между страните, че е налице плащане от ищеца на сумата от 10 000 лева по фактурата – на 27.06.2017 г.

По делото са представени протоколи за оглед на барокамера в завода на ответника в С.З., от: 26.05.2017 г., 21.07.2017 г., 25.07.2017 г., 01.08.2017 г., 10.08.2017 г., неподписани от ответника.

От договор от 25.08.2017 г. се установява, че  ищецът е възложил на „И." АД реконструкция на барокамера срещу сумата от 5500 лв. без ДДС, при авансово плащане – 50 %. Авансът от 3 300 лв. е заплатен на 28.08.2018 г. /видно от преводното нареждане/.

По делото е представена фактура № 869/20.10.2016 г., издадена от ответника на ищеца за сумата 36 540лв. с ДДС, в която като вид на стоката/услугата  са посочени 2 бр. барокамери, ресивъри -4 бр., стъкла барокамера 8 бр., ремонт стара камера, транспорт. Във фактурата е приспаднат аванс по 3 фактури. Във фактурата липсва индивидуализация на барокамерите.

В производството пред РС е назначена и приета  съдебно-счетоводна експертиза, депозирала първоначално и допълнително заключение.

От първоначалното заключение на експертизата се установява, че трите разписки за общо 15 000 лв. за заплатените от ищцовото дружество на „Б.” ООД като неустойки за забава и са осчетоводени като „други извънредни приходи“ по дебита на сметка 501 „Каса”, с което е увеличена паричната наличност в брой на дружеството и кредитът на счетоводна сметка № 709 „Други извънредни приходи”, партида „Приходи от неустойки”, с което е отчетен друг приход, в увеличение на  финансовия резултат на дружеството. Счетоводните операции са извършени въз основа на ПКО, с приложени към тях разписки. При проверката не са представени данъчни фактури за взетите пари от „Б.” ООД за всяка една от представените разписки. Начинът на счетоводно отчитане на постъпилите парични средства /като друг извънреден приход/ не е резултат от приход от обичайната за дружеството дейност, поради което, не се изисква и не е издадена фактура. Видно от експертизата, осчетоводяването е правилно, защото е отчетено по сметка 709, партида две, като „Друг извънреден приход”. Видно от допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза, сумата от 7000 лв. – авансово плащане по предварителния договор от 26.05.2017г. е документирано с фактура № 29/29.05.2017 г., вписана е в дневника на покупките на „Б.” ООД и в дневника за продажбите на ищеца, установено е плащане по фактурата по сметката на ищеца.

От показанията на свидетеля Т. Г.Т. се установява, че протокол от 21.07.2017 г. и от 01.08.2017 г., в които е посочено, че е присъствал Т. – работник в ответното дружество и че отказва да подпише, не са му представяни. Посочва, че няколко пъти е била променяна поръчката за изработката на барокамера. При боядисването с флуоресцентана боя „станало като прежда”, след което била боядисана отново несполучливо от автобояджия два пъти. Барокамерата не била оборудвана.

От показанията на свидетеля К.И.Д. /управител на „Б." ООД/ се установява, че заедно с управителя на ищеца – К.П., посещавали завода на ответника в С.З., за да проверят докъде е стигнала работата с поръчаната барокамера. Съставени били протоколи за огледите. Твърди, че протоколът за оглед от 21.07.2017г., не е съставен същия ден, като не може да посочи дали е съставен на следващия ден или вечерта на 21.07.2017г. относно качеството на камерата, описва, че не е с флуоресцентна, а с друга боя, била огъната на две места и имало ръжда. 

От показанията на свидетеля П.И.Д. се установява, че камерата била боядисана от автобояджия два пъти качествено. Твърди, че барокамерата била готова, трябвало само да се оборудва с арматурата, която се предоставяла от клиента. Засега не се оборудвали, защото не било добре да преседява дълго време.

Окръжен съд счита, с оглед изложените съображения, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция намира, че между страните е сключен  договор за изработка, при който съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Между страните е съществувало правоотношение по договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението при приета работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ЗЗД поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Окръжен съд счита, с оглед събраните по делото доказателства, че не се установи в хода на съдебното производство да е налице забава в изработката. 

Не се представиха безспорни доказателства от ищеца, че е налице уведомяване на ответника за наличие на недостатъци на процесната барокамера, в какъвто смисъл са доводите на ищеца. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, както и да установи точните параметри и предмета на сключения с ответника договор, за който е издадена процесната ф-ра №923/31.03.2017г.

Не е налице и хипотезата за скрити недостатъци, при което  възложителят трябва да уведоми изпълнителя веднага след откриването им, и ако това не е направено, възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение  се преклудира.

За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на недостъците – явни или скрити, съгласно чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД.

 

Съдът споделя изводите на РС, че в случая ищецът не установи по безспорен и категоричен начин твърденията си, свързани с предмета на договора за изработка, клаузите на договора, неизпълнението на възложената работа в договорения срок и при договореното качество на възложената работа.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение от съда. Обжалваното решение на РС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивникът дължи на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, но тъй като не са представени доказателства за реално заплатено такова, не следва да се присъждат.

 

 Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.

 

Р Е III И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/09.01.2019 год., постановено по гр.д. № 1249/2018 год. по описа на РС –С.З.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.