РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на единадесети юни двехиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 15051 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В.Т.Т.,
чрез назначения особен представител, срещу решение от 16.07.2019г., постановено
по гр. дело № 19254/2018г. на Софийския районен съд, 32 състав, в ЧАСТТА, с
която, по предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК, е признато за установено
в отношенията между жалбоподателката и ищеца Ю.Г.С., че жалбоподателката дължи
плащане на сумата 633. 68 лв., от които
257 лв. - дължима главница за периода 10
- 31 март 2017г. и сума в
размер на 376. 68 лв., представляваща разходи, свързвани с ползването на имота за
периода 10.05.2016г. – 31.03.2017г. по договор за наем от 10.05.2016г., ведно
със законната лихва от 95.09.2017г. до изплащане на вземането.
В жалбата
се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че по твърдения в
самата искова молба, жалбоподателката не е ползвала фактически имота през целия
процесен период, а облигационното правоотношение е прекратено с изтичане срока
на договора на 31.12.2016г. Поддържа, че не се твърди и доказва договорът да е
продължен по реда на чл. 236 ЗЗД след тази дата, поради което СРС неправилно е
приложил цитираната разпоредба служебно и е приел, че дължи наемна цена и
консумативи за периода след 31.12.2016г. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове,
с присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият – ищец
оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението.
Решението в
частта за отхвърляне на иска за заплащане на наемна цена, е влязло в сила, като
необжалвано.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по
чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на
първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК,
въззивният съд намира следното:
Решението е правилно и
следва да бъде потвърдено като краен резултат.
С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания по договор за наем от
10.04.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 61438/2017г. на СРС, 32 състав.
СРС е уважил частично иска за заплащане на
дължима наемна цена и изцяло за консумативи за вода, ток и ел. енергия, като е
приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
наем от 10.05.2016г. досежно ползването
на недвижим имот, представляващ ап. 20, находящ се в гр. София, ж.к. ******,
като за периода след 31.12.2016г. е приел, че договорът е продължен за
неопределен срок на основание чл. 236, ал.1 ЗЗД, при липса на противопоставяне
от страна на наемодателя.
По делото е безспорно
установено, че на ответницата е било предоставено ползването на процесния
апартамент първоначално безвъзмездно с договор за право на ползване от
10.04.2016г., сключен за срок до 31.12.2016г. Съгласно анекс от 10.05.2016г., ползването
е уговорено възмездно срещу насрещното задължение за заплащане на наемна цена в
размер на сумата 380 лв., с падеж 10 число на всеки следващ месец.
По отношение на иска за
периода 10 - 31 март 2017г., предмет на
въззивното производство:
Оплакването
в жалбата, че наетия имот не е
ползван фактически лично от наемателя, е неотносимо и неоснователно. По делото
е доказано възникнало облигационно правоотношение по договор за наем от 10.05.2016г., сключен за срок до
31.12.2016г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за периода след
изтичане срока на договора наемното правоотношение е продължено при условията
на чл. 236, ал. 1 ЗЗД за неопределен срок, тъй като от ответницата, чиято е
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за прекратяване на
ползването в посочения период. Без значение е дали ползването е лично от
наемателя или чрез трети лица /майката на ответницата/, каквито са оплакванията
в жалбата. Индиция за ползването на жилището е и представеното извлечение от
банкова сметка, ***щане на наемна цена на ищеца за м. януари и февруари 2017г.,
т.е. за периода след изтичане срока на договора.
Уговорената
между страните наемна цена се дължи за целия срок на договора, ако не бъде
предсрочно прекратен, без значение дали наемателят упражнява предоставените му права
и реално ползва имота. Заплащане на наемна цена
се дължи, докато договорът е в сила и не бъде прекратен, въз основа на
посочени в закона или уговорени между страните основания. Поради
това личното фактическо ползване на наетата вещ е без значение за крайния
извод, при установено при условията на пълно и главно доказване валидно наемно
правоотношение за процесния период. Ето защо за периода на действие на
договора, е възникнало задължението на наемателя да заплаща дължимата наемна
цена и консумативи, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД.
По отношение на размера на
присъдените суми за наемна цена и консумативи не са релевирани оплаквания. Отделно
исковете са доказани и по размер. Присъдената наемна цена от 257 лв.
представлява дължима главница за 21 дни, при уговорена месечна наемна цена от
380 лв., а присъдената сума общо от 376. 68 лв. е доказана от представените
писмени доказателства като дължима за консумативи за периода 10.05.2016г. –
31.02.2017г., от които 227.33 лв. – за електроенергия, 107. 87 лв. – за ВиК
услуги и 41. 48 лв. – за топлинна енергия.
Други оспорвания
не са направени с жалбата.
По
изложените съображения, жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер
на 150 лв. – депозит за особен представител.
Така
мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.07.2019г., постановено по гр. дело № 19254/2018г.
на Софийския районен съд, 32 състав в обжалваната част за уважаване на
исковете.
ОСЪЖДА В.Т.Т.,
ЕГН ********** да заплати на Ю.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 150 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.