Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.07.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4889 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Б.ДСК АД (преди
Б.ДСК ЕАД) излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията: сключен
на 11.06.2013 г. договор за кредит за текущо потребление, въз основа на който
са предоставени в заем парични средства в размер на 32600 лева със срок на
издължаване от 120 месеца; забава над 90 дни за погасяването на месечните
вноски, обуславяща предсрочна изискуемост на кредита, и упражняване на правото
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от
06.07.2018 г. Претендира установяване съществуването на вземания за сумата 31602.53
лева - непогасени заети по договора за кредит парични средства, заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата
24028.32 лева – договорна лихва за периода 15.07.2013 г. – 16.08.2018 г.,
сумата 1878.93 лева – санкционираща лихва за забава за периода 12.01.2018 г. –
16.08.2018 г., и сумата 170 лева – заемни такси, удостоверени в заповед за
изпълнение, издадена по гр. дело № 55567/2018 г. на СРС, ГО, 123-ти състав. Претендира
разноски.
Ответникът Д.В.Г. в законоустановения срок е подала отговор, с
който оспорва исковете, възразявайки че: банката не е титуляр на вземанията по
процесния договор за кредит поради прехвърлянето им на трето на делото лице, за
което е уведомена на 07.08.2015 г.; настъпила предсрочна изискуемост на кредита
на 08.10.2014 г. въз основа на получено уведомление от банката на посочената дата;
недължимост на възнаградителна лихва след датата на предсрочната изискуемост на
кредита, а при евентуалност – погасяването на тази лихва по давност за периода
15.07.2013 г. – 16.08.2015 г., и нищожност на клаузата за санкциониращата лихва
поради неравноправния й характер. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По
делото е признато за безспорно между страните, а и от представения договор за кредит
за текущо потребление от 11.06.2013 г. се установява, че на посочената дата
между ищеца Б.ДСК ЕАД и ответника Д.Г. е сключен договор за текущо потребление,
по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника кредит в
размер 32600 лева за текущо потребление, при срок за издължаване на кредита 120
месеца, считано от датата на усвояване на сумата. Усвояването на кредита е осъществено
на 11.06.2013 г. (така извлечения от сметка и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза), като връщането му страните са уговорили да става на месечни вноски
за главница и/или лихва по погасителен план (приложение № 1, непредставено по
делото) на 5-то число на месеца от срока на договора чрез посочената в договора
разплащателна сметка. В т. 8 от договора страните са уговорили заплащане на лихвен
процент в размер на 8.45 % или 0.02 % на ден, при изпълнение на условията по
програма ДСК Престиж плюс, описани в Приложение № 2 и при нарушаването на които
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава до променливия лихвен процент по
потребителските кредити, който към момента на сключване на процесния договор възлиза
на 14.95 %. Годишният процент на разходите по кредита възлиза на 8.94 %.
Неразделна
част от процесния договор са и общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление. С последните ответникът Д.Г. като кредитополучател се е запознала
и получила при подписването на договора.
С
писмо изх. № 27-00-111 от 06.10.2014 г., банката е уведомила ответника Д.Г., че
поради забава в погасяванията на задълженията по договора за банков кредит и
съобразно уговорените в него условия, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Видно от обратна разписка № ЕВ007682723BG,
писмото е връчено лично на ответника Д.Г. на 08.10.2014 г.
След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката е подала заявление, по
което e
образувано гр. дело № 58300/2014 г. на СРС и са издадени заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 29.10.2014 г. срещу ответника Д.Г.. За претендираните вземания по
заповедта за изпълнение ответникът в настоящото производство Д.Г. е подала своевременно
възражение – такова в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
С
разпореждане от 24.07.2015 г. заповедният съд е указал на заявителя в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 (редакция преди изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г., релевантна
за случая) от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта
за изпълнение. Съобщението за така дадените с разпореждането указания е
получено от заявителя на 07.08.2015 г., а исковата молба е постъпила в сезирания
съд – СГС, на 09.09.2015 г. Доказателства за предявяването на установителните
искове на посочената дата са представени по заповедното производство към молба от
09.09.2015 г. на банката, с която тя като заявител е направила и искане по чл.
64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на срока за предявяването на исковете за
съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Изложила е съображения
за предаване на документите за тяхното установяване на ОТП Ф.Б.ЕАД, на което
вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени с договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 15.07.2015 г. Последният е приложен към
молбата заедно с потвърждение от банката до цесионера ОТП Ф.Б.ЕАД за станалото
прехвърляне на вземанията, част от които са и вземанията по процесния договор
за кредит по признанието на банката, за прехвърляне на които е съобщено и на
кредитополучателя – ответника Д.Г., видно от писмо от 07.08.2015 г. на ОТП Ф.Б.ЕАД
до нея. С договора от 15.07.2015 г. банката и ОТП Ф.Б.ЕАД са уговорили
продажбата на просрочени вземания по необезпечени с ипотека кредити, която
новият кредитор може да развали по отношение на вземанията, за които са налице
някое от предвидените в т. 2.4 във връзка с т. 2.5 условия към момента на
подписване на приемо-предавателния протокол между страните, част от които условия
е и обезсилването на издадения за вземанията изпълнителен лист. За упражненото от
цесионера право да развали договора за цесия при посочените условия страните подписвали
споразумение.
Искането
за възстановяване на срока на заявителя Б.ДСК ЕАД е отхвърлено с определение от
29.02.2016 г., постановено по гр. дело № 58300/2014 г. на СРС. Същото му е съобщено
и поради необжалване определението е
влязло в сила на 22.03.2016 г., което пък е предпоставило недопустимост на
исковото производство, образувано въз основа на подадената на 09.09.2015 г. искова
молба и обезсилване на заповедта за изпълнение, макар и доказателства за
последното да не са представени по делото.
Въз
основа на подадено от ищеца Б.ДСК АД ново заявление от 17.08.2018 г. с изложени
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на същия кредит от 06.07.2018 г.
са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
30.11.2018 г. по гр. дело № 55567/2018 г. на СРС. За претендираните вземания по
посочената заповед за изпълнение ответникът Д.Г. е подала своевременно
възражение, видно от връчената й на 18.04.2019 г. покана за доброволно
изпълнение, и за установяване на тяхното съществуване за банката е образувано
настоящото исково производство.
По
производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено от вещото лице. Вещото
лице изяснява, че усвояването на кредита по процесния кредит е осъществено на
11.06.2013 г. Извършените по него плащания от ответника възлизали общо в размер
на 3617.36 лева, като последната погасителна вноска е извършена на 15.05.2014
г. в размер на 49.85 лева, с която сума е погасено част от задължението по
вноска с падеж 05.02.2014 г. Според заключението непогасените задължения към
17.08.2018 г. при настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 06.07.2018 г.
са общо в размер на 55071.96 лева, от които главница в размер на 31602.53 лева,
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г. до 16.08.2018 г. в размер на
21420.50 лева, санкциониращи лихви за периода от 16.05.2014 г. до 16.08.2018 г.
в размер на 1518.95 лева и такси в размер на 170 лева – 50 лева такса
управление от 11.06.2014 г. и 120 лева такса изискуемост от 06.07.2014 г.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от закона срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92
от ЗЗД.
При
тези искове съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи,
че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил
задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за
кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична
сума и уговорените по договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на
кредита.
В
разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Б.ДСК ЕАД и ответника
Д.Г. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 11.06.2013
г., въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответника Д.Г.
кредит в размер на 32600 лева за текущо потребление при преференциален годишен
лихвен процент в размер на 8.45 %, който кредит е следвало да се погаси на 120 месечни
вноски (главница и лихва) по погасителен план (приложение № 1), дължими на 5-то
число на съответния месец, считано от неговото усвояване – 11.06.2013 г. Характерът
на договора по така възникналото правоотношение между страните несъмнено е
потребителски по арг. от чл. 4 от ЗПК (ред., ДВ - бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013
г.) от ЗПК и пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, но наведените едва в писмената защита от
ответника възражения за недействителност на същия поради липса на погасителен
план и съдържащата се в него информация не следва да бъдат обсъждани. Видно от
съдържанието на договора такъв е изготвен и представлява неразделна част от
сключения между страните договор за кредит, но не е представен и е могло да
бъде представен при своевременно наведено от ответника възражение за неговата
недействителност.
При
наличието на валидно сключен между страните договор за кредит ответникът Д.Г. е
следвало да извършва плащания за погасяване на възникналите за нея парични задължения
в срок. По делото се установи по категоричен начин, че към момента на получаване
от ответника Д.Г. като кредитополучател по процесния договор за кредит на
ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита в писмо от 06.10.2014 г., тя е забавила плащанията на месечните
погасителни вноски по него с падежирани дати от 05.02.2014 г. до 05.10.2014 г.
и тази забава за тях или част от тях е продължила над 90 дни. В т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е за вземане, произтичащо
от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично
и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
В
клаузата на т. 20.1 във вр. с т. 19.2 от общите условия от договора за кредит е
предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. С писмото от 06.10.2014
г., обективиращо волеизявление на представител (служител) на банката с изрично
и недвусмислено позоваване на забавата в плащанията по процесния договор за
кредит, банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на
кредита. Така изразеното волеизявление на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, обективирано в посоченото писмо, и изпадането на ответника
- длъжник по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането на
месечните погасителни вноски по договора, обуславяща правото на банката да
изиска предсрочно връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че
предсрочната изискуемост в случая е породила действие от момента на получаването
на писмото от длъжника - 08.10.2014 г. Поради упражненото от банката преобразуващо
право да направи процесния кредит предсрочно изискуем, водещо до изменението на
договора в частта му за срока за изпълнение на задължението за връщане на заетата
парична сума, чрез преобразуването му от срочен в безсрочен, и обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника Д.Г. (ответник по производството)
с писмото от 06.10.2014 г., осъществени години преди подаването на новото заявление
за издаване на заповед за изпълнение от 17.08.2018 г. и твърдяния в същото заявление
момент на настъпване на друга предсрочна изискуемост на кредита – 06.07.2018 г.,
писмото-уведомление от 18.06.2018 г. за обявяването на последната не е породило
никакви правни последици за страните и е без правно значение.
С настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита от 08.10.2014 г. е отпаднало занапред
действието на погасителния план по процесния договора, а уговорената в същия лихва,
представляваща възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума
за срока на договора, след настъпването на предсрочната изискуемост - недължима
от ответника Д.Г.. Волеизявлението на банката за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита е довело както до възникването на задължението на кредитополучателя
Д.Г. за връщането на непогасения остатък от заетата парична сума по кредита, възлизащ
на 31602.53 лева, което изключва заплащането на възнаградителната лихва след
настъпването на предсрочната изискуемост (08.10.2014 г.) до края на срока на
договора (05.06.2023 г.), така и до поставянето й в забава, при която тя заедно
с остатъка от предоставената по договора за кредит парична сума дължи и законната
лихва, но не и уговорената в договора възнаградителна такава. В този смисъл задължителните
разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.
дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Тези
вземания обаче с договора за цесия от 15.07.2015 г. ищецът Б.ДСК АД е прехвърлил
в полза на трето на производството лице ОТП Ф.Б.ЕАД, представляващо небанкова
кредитна институция, за което прехвърляне длъжникът (ответникът Д.Г.) е бил надлежно
уведомена, поради което то има правопогасяващ ефект за вземанията на банката
към нея като кредитополучател. Не се установи за цедирането на процесните вземания,
признато изрично от ищеца Б.ДСК АД, третото лице да е упражнило правото си да
развали договора за цесия и същите да се върнали в имуществото на банката, а по
иск за установяване съществуването на вземания по заповед за изпълнение,
предявен от цедента срещу длъжника, който не е престирал и на цесионера,
вътрешните отношения между стария и новия кредитор са релевантни за спора и
подлежат на доказване. При излагане на обстоятелствата за обосноваване на
исканията си както в заповедното, така и в исковото производство ищецът Б.ДСК
АД не е изложил обстоятелства за извършеното с договора за цесия прехвърляне на
вземанията по процесния договор, нито пък за настъпилата въз основа на писмото
от 06.10.2014 г. предсрочна изискуемост, и не е представил доказателства за
установяването на тези обстоятелства. Твърдения в тази насока и за връщането на
вземанията в имуществото на цедента ищецът Б.ДСК АД не е навел и съответно не е
представил доказателства за установяването им в хода на съдебното дирене по
производството, включително и след наведените в законоустановения срок
възражения от ответника Д.Г. за липсата на материалноправна легитимация на
банката като кредитор на вземанията по процесния договор, а при липсата им
съдът не би могъл да му даде указания по чл. 146 от ГПК с изготвения доклад по
делото.
Така
изложеното води до извод за липса на материалноправна легитимация на ищеца Б.ДСК
АД като кредитор на предявените в производството вземания, поради което така предявените от искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 3 от ЗАДв на Адвокатско дружество В. и Л. следва са се присъди сумата 4374
лева, представляваща сбора на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената
на ответника Д.Г. безплатна правна помощ и възлизащи на сумата 1674 лева с
включен ДДС за заповедното производство и сумата 2700 лева с включен ДДС за
исковото производство.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.ДСК АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******против Д.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с 420,
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за съществуването на вземания на банката от Д.В.Г. за сумата 31602.53 лева
- непогасени предоставени по договор за кредит за текущо потребление от
11.06.2013 г. парични средства, заедно със законната лихва върху тази сума от
17.08.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 24028.32 лева – договорна
лихва за периода 15.07.2013 г. – 16.08.2018 г., сумата 1878.93 лева – наказателна
(санкционираща) лихва за периода 12.01.2018 г. – 16.08.2018 г., и сумата 170
лева – заемни такси, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по гр. дело № 55567/2018 г.
на СРС, ГО, 123-ти състав.
ОСЪЖДА Б.ДСК АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******да заплати на Адвокатско
дружество В. и Л., БУЛСТАТ*******, с адрес: ***, сумата 4374 лева,
представляваща адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на Д.Г.
безплатна правна помощ, от която сумата 1674 лева с включен ДДС за заповедното
производство и сумата 2700 лева с включен ДДС за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова