РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№906
Град Пловдив, 18.05.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 212 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по протест на Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, против
разрешение за строеж № 160/ 12.09.2003 г. на главния архитект на Община Карлово,
с което е разрешено изграждането на строеж: „Комплекс за преработка на плодове
и зеленчуци". Подобект: „МВЕЦ на р. Камениница/ водохващане, напорен
тръбопровод и машинна сграда/" в УПИ № 259006, м-ст „Каменидица, землище
на гр. Клисура, с възложител ЕТ „Интерпрогрес – Н.Н.", с адрес на
управление ***, с управител Н.И.Н..
С простеста се
излагат твърдения, че оспореното разрешение за строеж е нищожно доколкото „МВЕЦ
на р. Камениница /водохващане, напорен тръбопровод и машинна сграда/“ е
изграден без да е учредено право на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Закона
за държавната собственост (ЗДС) и чл. 182, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ). Иска се обявяване нищожността на Разрешение за
строеж №№ 160/ 12.09.2003 г., издадено от гтлавния архитект на Община Карлово,
поради груби съществени процесуални нарушения на чл.182, ал.1 от ЗУТ и чл.7,
ал.1-5 от ЗДС, както и чл.46а, ал.5 от ЗВ.
В съдебно
заседание протестът се поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
по изложените в протеста доводи и допълнително развити съображения в хода по
същество с представени писмени бележки.
Ответникът –
главен архитект на Община Карлово, в нарочно писмено становище намира протеста
за неоснователен. На първо място счита, че разпоредбата на чл.7, ал.5, т.3 ЗДС
към момента на издаването на разрешението за строеж не е съществувала в правния
мир, а освен това същата предвижда учредяване на ограничено право върху
публична държавна собственост при изграждане на линейни обекти, каквито
водохващането и напорният водопровод не са по см.на §1 от ДР на ЗКИР вр. с
чл.64 ЗУТ. Посочва, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките
на неговите правомощия и при спазване на установената форма, без да са нарушени
административно-производствените правила и при наличие на материално-правните
предпоставки за издаването му. В този смисъл моли да се отхвърли протестът като
неоснователен и недоказан.
Заинтересованата
страна - ЕТ "Интерпрогрес – Н.Н.“,
лично и чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва протеста и иска
отхвърлянето му. Поддържа, че Закона за водите в нито една своя редакция не
съдържа изискване за учредяване на вещно право на строеж за изграждане на МВЕЦ
в коритото на реката. Излага доводи, че водохващането има частичен досег с
водите на р. Камениница, като поставянето му там е обусловено от техническото
му предназначение и се допуска по силата на специалния закон – ЗВ и на
издаденото разрешително за водоползване, а самото съоръжение за водохващане е
изградено в имота на ЕТ“Интерпрогрес – Н.Н.“. Посочва, че административните
актове се съобразяват с материалния закон към момента на издаването им, поради
което чл.46а, ал.5 от ЗВ /в сила от 27.11.2018 г./ е неприложима в случая, тъй
като РС е издадено още през 2003 г. За същата не е предвидено обратно действие,
поради което като материалноправна норма, има само действие занапред. В тази
връзка също смята, че нормата на чл.7, ал.5 от ЗДС е неприложима както времево,
а така също и поради това, че процесният обект не представлява линеен обект на
техническата инфраструктура, като се позовавана нормите на §1, т.2 от ДР на
ЗОЗЗ и §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Поради тези и други подробни съображения намира
издаденото разрешение за строеж за правилно и законосъобразно и моли протестът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка, както и представени такива от заинтересованата
страна.
Административен
съд – Пловдив в настоящия си състав, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
Съгласно чл.
149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което протестът
е процесуално допустим за разглеждане. В тази връзка от гледна точка на изложените
в него твърдения за нищожност, същият се явява неоснователен предвид следното:
По делото са
представени доказателства, от които е видно, че заинтересованата страна ЕТ „Интерпрогрес
- Н.Н.“ е собственик на имот № 259005 с площ от 12 000 кв.м., представляващ земеделска
земя - „изоставена нива". Съгласно проектната и строителна документация на
МВЕЦ „НЕСИ" основният компонент - машинната сграда е изградена в имот №
259006. По силата на заповед № 20 от 2003 г. на кмета на Община Карлово е
одобрен ПУП-ПРЗ по отношение на имот 259006, образуван от имот 259005( видно от скица № Ф00102/22.11.2022
г.) с площ от 3 277 кв.м. По силата на решение № 2 от 31.01.2003 г. за промяна
на предназначението на земеделска земя на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от
3003, с оглед за утвърждаване на площадка на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1
от 3033, е утвърдена необходимата площадка за проектиране на основния обект
върху площ от 3 277 кв.м.
Учредено е
право на ползване и сервитут през 2003 г.върху площ от ДГФ в размер на 1608
кв.м., представляващи част от имот № 000034 - отдел 16, подотдели „в",
„г", „д", „е", „5" - напорен тръбопровод на МВЕЦ
„НЕСИ".
Съгласно строителната
документация на МВЕЦ „НЕСИ" напорният тръбопровод преминава през трасе в
този имот, представляващо площ от държавен горски фонд (ДГФ), съгласно заповед
№ РД 49-41/24.04.2003 г. на министъра на земеделието и горите, по силата на
която е учредено право на ползване на търговеца върху площ от държавния горски
фонд (ДГФ) в посочения размер за целите на прокарване на трасе на напорен
тръбопровод за МВЕЦ към „Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци".
Сключен е договор за учредяване право на ползване върху земя от държавния
горски фонд в полза на едноличния търговец по отношение на предоставената площ
от държавния горски фонд (ДГФ) в размер на 1 608 кв.м. През 2015 г. е сключен
договор за учредяване на безсрочен сервитут с Изпълнителна агенция в полза на жалбоподателя
безсрочен сервитут, от където минава напорния тръбопровод /л.301/.
Относно конструкцията
на водохващането на МВЕЦ „НЕСИ" се установява, че е изградена в имот №
000035 с площ от 705 кв.м., който имот преди 2003 г. е бил част от държавния
горски фонд (ДГФ). С протокол на комисия от 2003 г, назначена със заповед на началника
на РУГ - Пловдив, е констатирано, че са налице обстоятелства, позволяващи
изключване на имота от ДГФ на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗВ (изм. ДВ.
бр.16от 18 Февруари 2003г.) с цел за
изграждане на електроцентрали, язовири и други хидротехнически и
електротехнически съоръжения. Издадена е заповед № РД 49-81 на министъра на
земеделието, с която е наредено изключването тази площ от 705 кв.м. от имот №
000035 от държавния горски фонд, на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
14г, ал. 1 от ЗГ.
Последващо,
на основание чл. 14г, ал. 2 от ЗГ (в редакцията с изм. ДВ. бр.16от 18 Февруари
2003г.) е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна
държавна собственост, между държавата като продавач, представлявана от
областния управител на гр. Пловдив, и едноличния търговец като купувач, имот
000035 с площ от 705 кв.м. е продаден за целите на изграждане на МВЕЦ.
През 2002 г.
е издадено разрешително № АБ-94-Н-288/ 28.11.2002 г. на кмета на Община „Карлово, с което е позволено
изготвянето на комплексен проект по отношение на основния обект: „Комплекс за
преработка на плодове и зеленчуци“, и към който обект съгласно инвестиционните
технически проекти е предвидено изграждането на „малка водноелектрическа
централа на р. Камениница“ като първа фаза от реализирането на цялостното
инвестиционно намерение.
Издадено е решение
№ 31/2002 г. на директора на РИОСВ-Пловдив, с което е преценено да не се
извършва ОВОС в частта относно изграждането на подобекта „МВЕЦ на р.
Камениница".
Взето е
становище и от дирекция Национален парк
„Централен Балкан" с изх.№ № 92-00-103, в което е констатирано, че
установената кота е извън границите на Национален парк „Централен Балкан"
и може да се изгради исканото водохващане. Представено е и разрешение за
разполагането на Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци № 25 от
10.01.2003 г. на ХЕИ – Пловдив
Във връзка с
изпълнението на изискванията по Закона за водите се констатира, че към момента
на издаване на разрешението за строеж, възложителят с валидно разрешително по
Закона за водите, даващо му право както на водоползване , така и на водовземане
по отношение на водното тяло - р. Камениница, а именно разрешително за
водоползване № 1417 от 22.01.2003 г. В него е посочено, че лицето има право да
използва водите на р. Камениница за: 1. „Питейно - битово водоснабдяване; 2. Напояване;
3. Противопожарни нужди и 4. Производство на електроенергия посредством МВЕЦ. Посочено
е също, че водовземането ще става посредством „водохващане на р. Камениница на
кота 1117 м.". За предоставените права от страна на ЕТ“Интерпрогрес – Н.Н.“
е била заплащана такса за водоползване, за което се представят платежни
нареждания за времето от 2010г. до 2022
г.
Разрешението
за строеж е издадено въз основа на изготвен цялостен инвестиционен проект,
изискващ се по отношение на обекти от този тип, а именно: част
„Архитектура", част „Строителни конструкции", част „Хидротехническа",
част „Електро" и част „ВиК", след което е съставен доклад от фирма,
упражняваща независим строителен надзор, в който доклад е констатирано
съответствието на планираното инвестиционно намерение за изграждане на
подобекта „Малка водноелектрическа централа на р. „Камениница" като първи
етап от изграждането на основния обект - „Комплекс за преработка на плодове и
зеленчуци" с изискванията на действащите към онзи момент нормативни
актове, съгласувани и одобрени от главния архитект на Община Карлово.
От така
представените доказателства става ясно, че възложителят на обекта съгласно
протестираното разрешение да строеж е притежавал необходимите собственически и ограничени
вещни права, изискуеми към датата на издаване на РС № 160 върху имотите, в
границите на които са изградени отделните компоненти на МВЕЦ „НЕСИ".
При така
установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото,
съдът намира от правна страна следното:
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност
на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен. Необходимо е също така да се посочи,
че количественото натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на
административния акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки
един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само
един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт.
Независимо, че в протеста се претендира
нищожност на процесното разрешение за строеж поради неговото противоречие с
материалния закон, тъй като посочените като нарушени норми са материалноправни,
съдът следва съобразно задължението си по чл. 168 от АПК да разгледа всички
основания, които биха довели до нищожност на административния акт.
На първо място, всяка некомпетентност води винаги до нищожност на
административния акт. В случая обаче оспореното разрешение за строеж е издадено
от главния архитект на Община Карлово, който съобразно разпоредбата на чл. 148,
ал. 2 от ЗУТ в редакцията към момента на издаване на акта /2003 г./ и към
настоящия момент, е органът, който притежава материална и териториална компетентност
да стори това.
Порокът във формата е основание за нищожност само тогава, когато порокът е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и от там на
липса на волеизявление, което в случая не е налице. Не е налице и несъответствие
с целта на закона. Не е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е толкова съществено, че да е довело до невъзможността лицето
изобщо да упражни правото си на защита.
На следващо място нищожен поради материална незаконосъобразност би бил само
този акт, който е издаден при пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата правна норма, т. е. когато е лишен от каквото и да
било правно основание. Законосъобразността на разрешението за строеж като вид административен
акт, се преценява към момента на издаването му, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, а
съгласно ал. 2 на чл. 142 АПК установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са
настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното
значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си.
Основният
спорен въпрос по делото е дали преди издаване на оспореното разрешение за
строеж на възложителя е следвало да бъде учредено право на строеж върху земята,
принадлежаща към реката, от водите, необходими за нуждите на МВЕЦ. Съгласно чл.
11, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/ речните води и принадлежащите им земи са
публична държавна собственост, а според легалното определение, дадено в § 1,
ал. 1, т. 27 от ДР на ЗВ "принадлежащи земи на реки" са земите от
леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води. Няма съмнение,
че за посочените нужди част от хидротехническите съоръжения на МВЕЦ се намират
в речното русло и в принадлежащите към реката земи, като върху тях не е
учредено право на строеж. Към датата на издаване на разрешението за строеж обаче
не е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 5, т.3 от Закона за държавната
собственост /нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм.,
бр. 40 от 2014 г./, според която в случаите и при условията, определени със
закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична
държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това
е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура,
непопадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. На първо място
защото цитираната норма към момента издаване на разрешението за строеж нее
съществувала.
На следващо
място - с изменението на закона в тази част не е придадено обратно действие на
тази материалноправна норма ( съгласно изискването на чл. 14, ал. 1 ЗНА). Ето
защо, същата не може да се прилага за заварените правоотношения, които са
възникнали от настъпили преди влизането й в сила от 08.11.2010 г. юридически
факти, каквото е и създаденото с процесното разрешение за строеж от 2003 г. на
главен архитект на Община Карлово.
На трето
място нормата на чл.7, ал.5 от ЗДС не е приложима, тъй като не се касае за
национален обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС, нито за трайно задоволяване на
обществени потребности – в случая изграденият обект е частна собственост и
служи за търговски цели – производство и продажба на електрическа енергия, нито
представлява линеен обект на техническата инфраструктура по см. на §1, т.2 от
ДР на ЗООЗ или на § 5, т.31 от ДР на ЗУТ. Последното е видно от обяснителните
записки към проектите за обект напорен тръбопровод е, че същият представлява
част от техническите съоръжения, необходими за функционирането на МВЕЦ, за
отвеждане на необходимото водно количество до хидроагрегатите на МВЕЦ, поради
което не представлява и линеен обект по смисъла на §1а от ДР на ЗКИР вр. с
чл.64 ЗУТ.
Съдът не
възприема и твърденията, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на
чл. 182, ал. 1 ЗУТ, каквито твърдения са изложени в протеста, тъй като тази
разпоредба в случая е неприложима. От приложените по делото доказателства,
както бе посочено по-горе, се установява, че върху имот 259006 е изградена
машинната сграда на МВЕЦ „НЕСИ", върху имот 000035 е изградена
конструкцията на водохващането, като ЕТ „Интерпрогрес – Н.Н." очевидно е разполагал
с валидно учредени ограничени вещни права - право на ползване и сервитутни
права- върху имотите, през които преминава трасето на напорния тръбопровод.
В случая е
приложим Закона за водите /ЗВ/, който се явява специален по отношение на ЗУТ в
процесния казус. Съгласно чл. 46а от ЗВ необходимо условие за одобряване на
проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ, е представянето
на разрешително за ползване на воден обект. В случая повече от ясно е, че
нормата касае инвестиционни проекти, свързани с изграждането на особен вид
обекти - водноелектрическите централи.
Заинтересованата
страна притежава както разрешително за водоползване, така и решение за
продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане от 2008 г. на воден обект по смисъла на чл. 46а,
ал. 1 от ЗВ, в които са описани точните параметри и координати за извършване на
строителството, поради което и ЕТ“
Интерпрогрес – Н.Н.“ се явява възложител по силата на специален закон - чл.
161, ал. 1, изл първо ЗУТ (в редакция ДВ, бр. 65 от 2003 г.), вр. чл. 46а от
ЗВ, поради което е налице основание за издаване на РС за изграждането на МВЕЦ в
руслото на река, без учредяване право на строеж.
В подкрепа
на този извод е новоприетата разпоредба на
чл. 46а, ал. 5 (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) ЗВ, за
която представителят на Прокуратурата твърди да е нарушена. Съгласно посочената
норма разрешителното по чл. 44 и/или чл. 46 не създава вещни права върху
имотите, в които се реализират разрешените дейности. Разрешителното за
водовземане и ползване на воден обект обаче, дава право да се изградят
съоръжения за водовземане на повърхностни води. Именно въз основа на
разрешителните, подобекти/респ. съоръжения/ визирани в разрешението за строеж
могат да се изградят и попадат във водите на реки и принадлежащите им земи /чл.
11, т. 1 от Закона за водите/, които са публична държавна собственост. В този
смисъл посочената норма на чл.46а, ал.5 ЗВ само внася допълнителна яснота в
тези случаи по отношение на уредените или бъдещи взаимоотношения във връзка с
имотите, представляващи публична държавна собственост.
От събраните
по делото доказателства, се установява, че дружеството е изпълнявало всички
нормативни изисквания за строителство на МВЕЦ, за което е издадено оспореното
РС. Същото е издадено след представяне на законово изискуеми документи, въз
основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ проекти и след провеждане на
необходимите предшестващи административни процедури.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита, че оспореното
разрешение за строеж не е нищожно. Не е налице твърдяната пълна липса на
предпоставките за издаването му. Не може да се приеме, че оспореният акт е
лишен от всякакво законово основание или че същият не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон или че правните последици от акта са нетърпими от
правовия ред, за да се счете същия за нищожен. Тук следва да се има предвид и
обстоятелството, че преценката от страна на съда в казуса относно оспорения акт,
е ограничена от сезиращия акт /протеста/
– със същия /предвид изтичането на сроковете за оспорване по чл. 149, ал. 1 – ал. 4 АПК/ е заявено искане
единствено и само за обявяване на нищожността на акта, не и за отмяната му като
незаконосъобразен, което води до извода, че дори и да са налице определени
пороци при издаването на акта, след като те не го квалифицират като нищожен,
следва да доведат до извод за отхвърляне на депозирания протест.
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, на заинтересованата
страна се дължат разноски по делото. Направено е своевременно искане и доказано
заплащане на разноски в размер на 1200 лв. и липсата на възражения за
прекомерност от протестиращата страна,
съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, следва да се
присъди сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, което е малко над минималния
предвиден размер на възнаграждението по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради което
и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура –
Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, против разрешение за строеж № 160/
12.09.2003 г. на главния архитект на Община Карлово, с искане за нищожност.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – Пловдив да заплати на ЕТ „Интерпрогрес – Н.Н.", ЕИК
***, с адрес на управление ***, с управител Н.И.Н., сумата 1200 /хиляда и
двеста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: