Р Е Ш Е Н И Е
№77/гр.Варна, 12.03.20 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.02.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от
съдия А.Братанова в.т.д. № 707 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София
(НЗОК), чрез РЗОК-Разград, представляван от гл. ю.к. Д., срещу решение №
52/24.07.2019 г., постановено по т.д. № 129/2018 г. по описа на ОС – Разград, с
което съдът е осъдил НЗОК да заплати на МБАЛ „Св.Иван
Рилски-Разград“АД-гр.Разград сумата 257 643 лв., представляваща стойността
на изработени, но незаплатени клинични пътеки и процедури съгласно сключения
между страните договор № 170197/25.02.2015 г., дължима както следва: за месец
март, 2015г. – 34 908лв., за месец април, 2015г. – 50 403лв., за
м.май, 2015г. – 32 980лв. и за месец декември, 2015г. – 139 352 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 21.12.2018 г. до окончателното
ѝ заплащане, на осн. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Въззивникът
изразява оплаквания за неправилност на решението, като незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и в пълно несъответствие със
събраните по делото доказателства. Излага съображение за законосъобразност на
действията на НЗОК и съобразяване същите със ЗБНЗОК, Правилата и Договора между
страните. Счита отказа за заплащане на неотчетената и нефактурирана дейност над
определената месечна стойност за законосъобразен, поради което процесната сума,
претендирана като незаплатена болнична помощ по клинични пътеки за месеците
март, април, май и декември през календарната 2015г. намира за недължима.
Поради извършване на съответните дейности над утвърдените стойности и
неотчитането в срока и по реда на чл. 28 и чл. 41, ал. 1 от Договора исковата
претенция е неоснователна, в т.ч. и касателно акцесорната претенция за законна
лихва от датата на предявяването на иска. Излага подробни съображения за
ограничение обема на задължението на НЗОК за заплащане осъществените от
болничните заведения медицински дейности, като извършените дейности на стойност
над уговорените с процесния Договор не пораждат договорно задължение за НЗОК да
заплати същите. В този смисъл първоинстанционният съд не е съобразил
разпоредбата на чл. 45 ЗЗО, която следва да се тълкува кумулативно с нормата на
чл. 51 ЗЗО. Бюджетът, определен и
утвърден по реда на ЗБНЗОК за 2015г., е правно значим и меродавен и следва да се приложи в отношенията между
страните по делото. РЗОК ежеседмично е информирала ищеца за достигнатото
изпълнение. Признава съществуването на възможност за промяна на стойностите на
дейностите, но ищецът не се е възползвал да направи това по предвидения за това
в чл. 21, ал. 4 и ал. 6 от Приложение № 2Б към ПМС № 57 ред. Не са спазени и
разпоредбите на чл. 29, ал. 1 от Договора за представяне на отчетените на
визираните в чл. 28 от същия документи в указания за това срок. НЗОК (РЗОК) е
била лишена от възможността да вземе отношение и да валидира визираните финансово-отчетни документи. Счита, че поради изтичане
срока на действие на договор № 170197/25.02.2015г. отчитане на дейност по него
е недопустимо. Твърди още, че на национално ниво средствата са били изчерпани,
за което представя като доказателства решения на НС на НЗОК от 08.07.2015г. и
от 18.12.2015г. съответно за отпускане на допълнително средства за
здравноосигурените лица в болничната помощ за сметка на средства от „резерва“ и за
освобождаване на средства от „резерва“. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и отхвърли иска. Претендират се направените в хода на двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „МБАЛ Св.Иван
Рилски-Разград“АД-гр.Разград, представляван от изп.директор Г Ж, чрез адв. Г.,
с който се излагат подробни съображения за неоснователността на въззивната
жалба на НЗОК. Възразява срещу изложените в жалбата твърдения за ежеседмичното
информиране на ищеца от страна на РЗОК за достигнатото изпълнение на
съответните месечни стойности, за което липсват и доказателства по делото.
Поддържа и моли съда да цени изложеното в отговора на исковата молба относно
т.нар. „спешен прием“. Излага съображения за липса на правно основание за лимит
на дейностите извършени правомерно от изпълнителите на болнична медицинска
помощ. Не е налице правна норма, която да обоснове отказа на НЗОК от
финансиране. Моли съда да отхвърли депозираната въззивна жалба като
неоснователна и потвърди изцяло обжалваното решение. Иска присъждане на съдебни
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
РОС е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 79 вр. чл. 59 ЗЗО и чл. чл.
29, ал.1 от Национален рамков договор за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г.
/НРД/.
Ищецът
е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9
от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). В това си качество, същият е
сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор № 170197/25.02.2015
год. за оказване на болнична медицинска
помощ /БМП/, на основание чл.
59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с
Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския
лекарски съюз за 2015 г. (обн. ДВ., бр.6 от 23.01.2015 г., в сила от 01.01.2015
г.).
Възникналото
правоотношение се регулира още от разпоредбите на ЗЗО, ЗБНЗОК за 2016 г., ПМС №57/16.03.2015 г.
Действащата
нормативна уредба, относима към процесния период, дефинира следната правна
рамка на обществените отношения във връзка с възлагането и заплащането на
болнична медицинска помощ от бюджета на НЗОК:
Според чл. 2,
ал. 1 от ЗЗО задължителното
здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от
задължителните здравно осигурителни вноски за закупуване на здравни дейности,
която се осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения – РЗОК.
Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НК – ал. 2
на чл. 2 от ЗЗО. Съгласно чл. 4 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ, както и свободен избор на изпълнител,
сключил договор с РЗОК. Съгласно чл. 35 от ЗЗО тази помощ е в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НК. В чл.
45 от ЗЗО са определени видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК.
Съгласно чл.
46 от ЗЗО редът за предоставянето на медицинската помощ се урежда в Националния рамков договор / НРД /и
сключените въз основа на него индивидуални договори между изпълнителите на
медицинска помощ и съответните РЗОК.
Съгласно чл. 4а от ЗЗО НРД е нормативен административен акт, който има действие за територията на цялата страна за определен срок. Съгласно чл. 55, ал.2, б.3а ЗЗО НРД определя обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; В чл. 55а ЗЗО е въведено правилото, че Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година.
Бюджетът на НЗОК е
основния финансов план за набиране и разходване на паричните средства на
задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет – чл. 22 от ЗЗО. Състои се от приходна, разходна част и задължителен резерв / чл. 25 от ЗЗО /, вкл. за неотложни и непредвидени плащания. Тъй като процесният казус
касае престирана болнична помощ за м.март, април и май 2015 год. приложим е
ЗБНЗОК за 2015 год. Съгласно ЗБНЗОК за
2015 г. в рамките на определените в плана годишни стойности, НЗОК определя
за всяка РЗОК обща стойност на разходите, разпределена по месеци / чл. 4, ал.
1, т. 1 /, а РЗОК определят стойността за дейностите по тази алинея към
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по
месеци. На основание чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК Надзорният съвет на НЗОК приема правила
за условията и реда за прилагане на стойностите и техните корекции Сочените
принципни постановки са идентични с разрешенията по ЗБНЗОК за 2016 год., който е приложим по отношение престираната
болнична помощ за м.декември 2015 год., тъй като плащане на същата се дължи
през следващата финансова година.
Относимите Правила за условията и реда за прилагане на
ЗБНЗОК са представени по делото – л.93. Правилата са приети в съответствие със
законовата делегация на чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК.
Съвкупното тълкуване на всички относими законови норми, сочи, че отношенията във връзка с разходването на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на изпълнителите, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго лимитирано и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности.
Законодателно въведения регулаторен механизъм в
отношенията между РЗОК и изпълнителните на медицинска помощ е намерил отражение
и в процесните договори с ищеца. Същите имат за предмет престирането на
болнична помощ, но само в определени стойностни рамки . Изпълнителят не може да
отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или
медикаменти, на стойност надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния
месец. Превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на
плащането. Възложителят дължи плащане на извършена и отчетена дейност, но само
в рамките на определени стойности /лимити/.
Съобразно правните изводи на съда,
договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на болнична
помощ, съответстват на законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК,
става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално
договаряне и сключване на договор. Съответствието на посоченото законодателно разрешение
с Конституцията на РБългария е изрично признато в РЕШЕНИЕ № 2/22 февруари 2007 г. по к.д.№ 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007
г.)/.
В заключение, определянето на финансови рамки
/лимити/ за дължимото по договора плащане не противоречи на императивни законови норми. Обратно,
договорното ограничаване на паричната
престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна
рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране,
разпределение и плащане.
За пълнота, следва да се разгледа и възражението на ищеца
за пълна дължимост
на надлимитно заплащане с позоваване на решение № 5750 от
29.08.2016 г. по адм.дело № 7527/15г. по описа на
АС – София – град. С това решение са обявени за нищожни две решения по т.2 и
т.3 на НС на НЗОК № РД-НС-04-9 от
27.01.2015г. поради липса на компетентност на органа, издал решенията. Прието е
от съда, че с тези решения се определят обеми на финансови средства за
заплащане на дейностите за болнична медицинска помощ, залагайки процентен
механизъм спрямо средствата, получени през 2014 г.
Посочено е в решението, че стойността на разходите за БМП е определена на
законодателно ниво със ЗБНЗОК, поради което и разпределението следва
да се извърши в рамките на приетите със закона стойности. С решението на съда е
отхвърлена жалбата за обявяване на нищожни приетите по т.1 от същото решение на
НС на НЗОК „Правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по
чл.1 ал.2 ред 1.4 от ЗБНЗОК“.
Съставът
на въззивния съд намира, че условията и реда за определяне на годишни общи
стойности на разходите на РЗОК за болнична медицинска помощ и разпределението
им по месеци, както и условията и реда за определяне стойността на дейностите
за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болничната
медицинска помощ са извършени съобразно действащите към процесния период
Правила, приети от НС на НЗОК, които не са обявени за нищожни. Въззивният съд
намира, че обявените за нищожни т.2 и т.3 от решение от 27.01.2015г. на НС на
НЗОК не касаят индивидуално определените месечни стойности по сключения между
страните договор, тъй като същите са определени по реда на Правилата. Обявените
за нищожни решения на НС на НЗОК не са основание за определяне на месечните
стойности в индивидуалните договори. Следва да се
отбележи и че в исковия период, правоотношението, вкл. и в частта по Приложение
№ 2 е било регулирано от допълнително сключени анекси, въз основа на конкретно
посочени в същите последващи Решения на НС, които не са ревизирани чрез съдебно
обжалване.
Независимо от
наличието на лимитни ограничения на договорната престация, действащата
нормативна уредба предвижда способ за промяна в стойностите за заплащане на
дейността / чл.
21 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г. за
приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по
чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване и приложимите Правила/.
Така в чл. 8 от Правилата изрично е предвидено, че за случаите на спешна диагностика и лечение
изпълнителят на БМП може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на
размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в приложение № 2
от индивидуалния договор за сметка на:
стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите
месеци от тримесечието, в размер до 5 на сто от стойността за съответното
тримесечие, или до 5 на сто от
утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. стойности за
следващото тримесечие. На основание чл. 8, ал.4 всички случаи, извън спешните,
се включват в листа на чакащите. Само при обективно възникнали обстоятелства
изпълнителят следва незабавно да информира съответната РЗОК, респ. случаите се
внасят за разглеждане пред НС на НЗОК като решение за плащането им се взема при
наличие на бюджетни средства.
Следователно
приложимата нормативна уредба предвижда възмездяване за надлимитна дейност, но
единствено в два случая: при престирана спешна медицинска помощ и при
престирана планова помощ, която не е могла да бъде избегната по обективни
причини. Сочените законови предпоставки
налагат диференцирано изследване на основателността на предявената претенция
според вида надлимитна помощ.
Надлимитна спешна помощ: Претенцията за престирана медицинска помощ обхваща
обслужени спешни случаи в исковия период, подробно индивидуализирани в
представени спецификации и отбелязани с индекс „С“.
Ответникът не е
оспорил фактическото извършване и спешния характер на медицинска помощ в
разглежданата част.
Съобразно заключението на СТЕ дейностите,
за които се претендира заплащане с исковата молба, са включени в ежедневните
отчети, които са изпращани на НЗОК от МБАЛ“Св.Иван Рилски“АД чрез електронния
портал на ответника „Персонализирана информационна система“, всеки ден, следващ
изготвянето им. Вещото лице е установило наличието на изпратени файлове на електронен носител от ищеца към
ответника, съвпадащи с представените по делото справки за извършена, но
незаплатена дейност от МБАЛ“Св.Иван Рилски“АД. Дейностите се съдържат и в
месечните справки, генерирани от информационната система ПИС в РЗОК – Разград. Ежедневно
изпращаните отчети съставляват писмено заявяване по смисъла на чл. 8 от Правилата при съобразяване на чл. 3, ал.2 ЗАКОН
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Включването на
надлимитните суми в ежедневните и генерираните месечни отчети обективира
имплицитно искане за корекция на определените месечни стойности. По идентичен
начин следва да се квалифицира и изпратеното до РЗОК писмо изх.№
1557/01.04.2015 год. до Директора на РЗОК.
Обстоятелството, че ищецът не е издал
нарочна фактура на надлимитната спешна дейност не може да му бъде вменено във
вина. В чл.28, ал.2 от договора изрично е посочено, че в
спецификациите се включва само договорена и извършена дейност по КП на
изпълнителя, отчетена в ежедневните отчети
и потвърдена за изплащане с месечно известие, т.е. изрично е възложено в тежест
на ищеца да се въздържа от предявяване за плащане на предоставени услуги и медицински изделия извън гарантирания от НЗОК размер. Ето защо, непредставянето
на спецификации и фактури в срока по чл.29 ал.1 от договора не може да се разглежда като нарушение.
Пред настоящата
инстанция не са оспорени предпоставките
за заплащане на надлимитната спешна медицинска помощ съобразно чл. 21, ал.4 от ПМС №
57 от 16.03.2015 г. Не е оспорено обстоятелството, че претендираното
увеличение попада в стойностните периметри и заложени проценти за допълнително
остойностяване и заплащане. Претендираното увеличение следва да бъде присъдено
по гражданско-правен ред. Индивидуализирани като типови (чл. 24
от Националния рамков договор 2015), за договорите между изпълнителите на
медицинска помощ и Националната здравноосигурителна каса важат правилата на
договорното право в контекста на особения характер на регулираните отношения. Доколкото
към момента на сключването на процесните договори в позитивното ни право не е
уреден институтът на административния договор, то споровете във връзка с
изпълнението им следва да се разглеждат по общия исков ред, което обуславя
тяхната родова подсъдност на гражданския съд. Институтът на административния
договор е въведен в позитивното право с нормите на АПК, Обн., ДВ, бр. 74 от
20.06.2016 г. Същите имат материалноправен характер без придадено обратно
действие и уреждат възникнали правоотношения занапред.
При съвкупната
преценка на гореизложеното, съдът приема, че възлагането и заплащането на
болнична помощ по договорите с изпълнителите се осъществява в рамките на
валидно установени лимити. Действащата нормативна регулация обаче регламентира
и правото на изпълнителя за заяви искане за корекция на месечно определените
лимити при престирана спешна помощ, на което право кореспондира задължението на
възложителя да извърши такава, в случаите по чл.8 от Правилата.
Надлимитна помощ с планов характер: Случаите извън спешните такива се включват в листа на чакащите, изготвена от изпълнителя /чл.8, ал.4/.
Изключение от сочените правила е допустимо само при обективно възникнали обстоятелства, за което РЗОК следва да
бъде информирана с оглед приложението на специалния ред по чл. 8, ал.5
Правилата.
Становището
на ищеца е сведено единствено до пълна дължимост поради недействителното
лимитиране на насрещното заплащане. Претендираната
помощ няма спешен характер, а страната не е навела твърдения за обективни
пречки за приложение на чл.8, ал.4 от Правилата. Не съставлява обективна пречка
принципното затруднение на изпълнителя да планира приемите или
продължителността на болничния престой. Допълнителното
закупуване на медицински дейности се основава на два изрично предвидени принципа – неотложност на същите или конкретни, обективни пречки за
формиране на листа на чакащите и писмено заявяване в срокове по чл. 8,
ал.2.
При
съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че страната не може да
претендира по съдебен ред заплащане на
надлимитна плавома БМП без обосноваване на специалните
предпоставки за това.
Изключение обаче е налице за надлимитната медицинска
дейност за м.март 2015 год. Наличието на
обективни предпоставки за нейното осъществяване е обективирано и признато в
Констативни протоколи, съставени на основание Заповед на Директора на РЗОК –
Разград по повод на тематична, планова проверка на надлимитната дейност на
изпълнителя. По повод надлимитната дейност за първо тримесечие на 2015 год. е
представена и обяснителна записка от Директора на болницата до Директора на
РЗОК /л. 266/. Следователно съставените от ответника писмени документи обективират признанието му относно
обективната обоснованост на всички надлимитни дейности до м. март 2015 год.
вкл.
Ответникът не е
предприел действия по сезиране на НС на НЗОК и УС на БЛС в съответствие с чл. 8, ал.5 Правилата и не е
инициирал приемането на позитивно или негативно решение за корекции по
конкретния случай. При това положение, доводът за липсата на бюджетни средства
по отношение надлимитната дейност за м.март остава недоказан. Липсата на бюджетни средства подлежи на
установяване единствено с решение на НС на НЗОК, инициирано от РЗОК по
конкретна, надлимитна дейност на изпълнителя.
В заключение на ищеца следва да се присъдят част от
претендираните суми в размер на 234 467
лева за цялата надлимитна дейност за м.март 2015 год. и само за спешната
надлимитна дейност на останалите месеци. Дължимата сума е изчислена служебно от
съда въз основа на представените към исковата молба спецификации за конкретно
изпълнената болнична помощ и консумативи.
В останалата част претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
Отхвърлянето
на част от претенцията за планова надлимитна помощ не лишава страната от
правото да претендира същата на извъндоговорно основание по правилата на чл. 59 ЗЗД, който иск е различен от предявения. Уговарянето на лимити в договорите
изключва отговорността на НЗОК за плащане, но това произвежда действие в
рамките на договорното правоотношение между НЗОК и лечебното заведение. Когато
престирането на надлимитни услуги е довело до обедняване на изпълнителя,
последният може да претендира възмездяването му на извъндоговорно основание по
правилата на чл. 59 ЗЗД. Пасивно
легитимиран да отговаря по претенцията е НЗОК, която е задължена да обезпечи
конституционно закрепеното право на правоимащите лица да получат регламентиран
обхват от здравни дейности.
Разноски:
В полза на ищеца /въззиваема страна/ следва да бъдат присъдени сторените пред
първа инстанция съдебни разноски съразмерно на уважените претенции или
6 104, 59 лева. Страната не е претендирала разноски при въззивното
разглеждане на спора.
В
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
отхвърлените претенции или 517, 49 лева, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
По
компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 5 587, 10 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 52/24.07.2019 г., постановено по т.д. № 129/2018 г. по описа на ОС – Разград,
в частта, в която съдът е осъдил НЗОК да заплати на МБАЛ
„Св.Иван Рилски-Разград“АД-гр.Разград сумата 234 467 лева, представляваща стойността на изработени,
но незаплатени клинични пътеки и процедури съгласно сключения между страните
договор № 170197/25.02.2015 г., за осъществена
надлимитна медицинска дейност за м.март, април, май и декември 2015 год.
ОТМЕНЯ решението в осъдителната част за разликата от
234 467 лева до претендираните 257 643 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от 234 467 лева до
претендираните 257 643 лева, съставляваща надлимитна планова медицинска
помощ за м.април, май и декември 2015 год.
ОТМЕНЯ
решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА НЗОК ДА ЗАПЛАТИ
на МБАЛ „Св.Иван
Рилски-Разград“АД-гр.Разград сумата от
5587, 10 лева – разноски, определени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия
А.Братанова по отношение на съдебния акт, в частта, в която се потвърждава
първоинстанционното решение касателно присъдената спешна надлимитна дейност за
м.април, май и декември 2015 год.
Претендира се заплащане по договор, чието съдържание се определя от
множество нормативни актове с публичноправен характер.
Редът за заплащане на надлимитна дейност е уреден в Правила
за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК, приети в съответствие със
законовата делегация на чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК.
Анализът на коментирания нормативен
акт сочи, че принципно, престираната медицинска помощ подлежи на ежедневно
отчитане и отделно – на месечно отчитане в договорно и законовофиксирани
срокове.
Осъществената надлимитна дейност (каквато е процесната) се отчита с
ежедневни отчети по електронен път, но подлежи на писмено заявяване по
чл.8, ал.1 от Правилата. По арг. от ал.2 писменото заявяване следва да се
осъществи в срока за отчитане на лимитната дейност.
Сочените разпоредби имат публичноправен характер, а приемането и изпълнението
им обезпечава изпълнението на ЗБНЗОК за
2015 год. Извънредното заплащане на лечебни услуги по необходимост налага
преразпределение на бюджетни средства, поради което искането за това следва да
се осъществи в срокове, даващи
възможност за планиране на последващите разходи в рамките на тримесечие.
Ищецът не е осъществил действия, които могат да се квалифицират като
писмено заявление за корекции по чл. 8, ал.1 от Правилата. Писменото заявление
е различно от ежедневното електронно отчитане на дейността. Налице е писмено
заявление за корекции единствено за м.март 2015 год.
Поради липса на надлежно заявяване на надлимитната дейност за м.април, май
и декември 2015 год. в рамките на съответната бюджетна година, предявените
искове са неоснователни. Липсата на надлежно заявяване съобразно изискванията
на чл. 8, ал.1 от Правилата съставлява изрично въведен довод за въззивна
ревизия в предявената въззивна жалба.
По изложените съображения предявените искове в разглежданите части са
неоснователни. Ищецът може да претендира възмездяване единствено по правилата
на чл. 59 ЗЗД.
Съдия: