№ 5196
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100109735 по описа за 2023 година
иск с пр. осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Ищецът - К. Г. Б., в исковата си молба и уточнение на същата от 27.09.2023г.,
твърди, че Наказателното производство срещу нея било образувано с постановление на СРП
от 26.01.2015г., и се водело по ДП № 5133МК35/15г. на СДВР, пр.пр. № 57276/14г. на СРП.
То започнало обаче на 08.12.2014г., когато двама цивилни служители на СДВР нахлули в
студиото ù за масажи.
Нормалната дейност на фирмата ”КП-Спа” ООД, под името на която развивала
стопанска дейност, се оказала невъзможна.
С Постановление от 12.11.2015г. на ст. разследващ полицай при СДВР (преподписано
от прокурор от СРП) била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 155, ал. 3, вр.
ал. 2, пр. 2 от НК, и била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2
000 лева. Със Заключително мнение от 08.02.2016г. на ст. разследващ полицай при СДВР,
ДП № 5133МК-35/15г. на СДВР, пр.пр. № 57276/14г. на СРП, приключило.
Повдигнато било обвинение за престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2 от НК.
С присъда № 305165 от 18.12.2019г. на СРС, НО, 105 с-в, по НОХД № 3888/2018г.,
била призната за невиновна.
Срещу присъдата бил подаден Протест от страна на СРП от 20.12.2019г.
С Решение № 260166/17.11.2020г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ съд, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, по ВНОХД № 3226 2020г., потвърдил
присъдата.
1
Всичко продължило общо 5 години, 9 месеца и 22 дни.
Ищцата претърпяла неимуществени вреди.
С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да заплати:
- сумата от 100 000 лева, неимуществени вреди, поради проведено срещу нея
досъдебно и съдебно производство; както и
- сумата от 1 701,34 лева, имуществени вреди, конкретно изброени лекарства в
уточнителна молба за периода от 17.12.2018г. до 19.05.2023г.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- искът бил и недоказан, отделно го оспорва и по размер;
- прокуратурата не отговаряла за действията на СДВР;
- оспорва иска за имуществените вреди.
Ответникът – СДВР, оспорва иска и навежда доводи, аналогични на тези, сторени от
прокуратурата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за
обвинение и продължителност и особености, посочени в исковата молба.
Наказателното производство действително е образувано на 26.01.2015г.
(Постановление по пр.пр. № 57276/14г.). Привличането на обвиняемата обаче е сторено едва
на 29.01.2016г. (л. 154). Тогава документът е подписан от нея. Преди това е дадено едно
обяснение – 08.12.2014г.
Следва да се посочи, че нито една от страните не сочи документация по
наказателното производство и в тази връзка - доколкото и двете страни са били такива и в
наказателното производство, възможността да се навеждат нови доводи и твърдения, е
преклудирана (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д.
№ 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.).
Производството е продължило до 17.11.2020г., когато е постановено Решение на СГС
№ 260166 по ВНОХД № 3226/2020г., неподлежащо на обжалване. С него се потвърждава
оправдателна присъда.
Справката за съдимост от 22.11.2023г. съдържа следните данни:
- присъда от 27.04.2016г. на СРС, потвърдена 20.02.2020г. от СГС за това, че на
28.11.2013г. управлявала автомобил на фона на концентрация 1,3 %о (интервал между
деянието и приключването на процедурата от повече от 6г.);
- присъда от 23.02.2017г. СРС за административно наказание, потвърдена от СГС на
2
23.02.2017г., за това, че изпращала от мобилен телефон унизителни за честта и
достойнството на конкретно лице текстови съобщения на 16.01.2015г., 14.02.2015. и две на
18.03.2015г. (интервал между деянието и приключването на процедурата от 2г.);
- присъда от 02.06.2020г. СРС, частично изменена и потвърдена от СГС на
01.07.2021г., за това, че за времето от 17.12.2011г. до 22.02.2012г. в гр. София, в съучастие
като съизвършител предоставяла систематически два апартамента на различни лица за
полови сношения и блудствени действия с користна цел (интервал между деянията и
приключването на процедурата от повече от 8,5г.).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Г. и Л.. От показанията им се
установява, че:
-св. Г.: ищцата ù била приятелка от 2004-2005г. Знаела за наказателното
производство, започнало през 2015г., за затваряне на неин салон за красота. Това се отразило
на г-жа Б. много лошо. Сринала се психически, не искала да излиза, станала по-агресивна,
не искала да се срещат, а били заедно непрекъснато (явно преди това). После започнала да
изпитва панически атаки. Ходела по доктори за „щяло и нещяло“. Свидетелката ù казала, че
е хипохондричка, измисляла си болести от най-различно естество и характер, била доста
тревожна, агресивна на моменти към нея и родителите си (тази на г-жа Б.), които били вече
покойници.
Свидетелят знае, че ищцата имала и други проблеми с органите на реда и
прокуратурата, но не била наясно и не можела да конкретизира.
Относно този свидетел съдът приема, че от показанията му единствено се установява
промяна в характера на ищцата, като това се е случило някъде около 2015г. Но,
междувременно има и второ дело за подобно деяние. Самият свидетел не разграничава
делата, но странно дава показания за конкретни факти, свързани с наказателното дело,
предмет на настоящето производство.
-св. Л.: Познавал ищцата от 2013г. като близки приятели. Разбрал впоследствие, че е
имало наказателно производство, което е започнало през 2015г.
То ù се отразило, като в характера и настъпила страшна промяна - изпадане в
истерии, депресии. Свидетелят дори викал „Бърза помощ“. Това била в голяма степен
причината за отдалечаването между тях двамата. В началото била спокойна, можело да се
води нормален разговор с нея, впоследствие започнали караници, повишаване на тон и
викове и крясъци. Спадането на имуществения стандарт също ù се отразило.
Изложеното относно първия свидетел се отнася и за този. Имало е промяна в
характера на г-жа Б., но тя (предвид изложеното по-долу), тредно може да се свърже с
конкретно наказателно дело, а още по-малко с НОХД № 3888/18г. по описа на СРС.
Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:
Първото заседание... успах се... секунди закъснях... Съдийката започна да ми
3
крещи... Адвокатът ми беше болен, тя се вбеси...
Последната лекарка ми нацели хапчетата. Това бяха... мисля че го изписа, но аз
не го взех.
... не искам да ги помня тия дела ... тия години... не искам да ги помня...
- Имам повече от едно дело. Преследването срещу мене ... през 2013 г....
всъщност салона го атакуваха ... преди... имам дело за трафик на хора. Делото все
още се води... беше в специализирания съд... съшито с бели конци. Никой не
очакваше от мене да изляза от домашен арест и след това веднага да направя
салон за масажи. Наистина само за масажи (дискретна усмивка) ...
После в Ковид бях ужасно тревожна... ней-нормалните неща, с маски да
пазаруват... После се стабилизирах, на втората вълна стана много страшно, после пак
се стабилизирах... Три таблетки съм взимала, при нужда атаракс...
- Последният път когато го закъсах може би беше... когато се разболях ... Починаха родителите ми
и аз се преместих. Това беше в началото на 2023 г., тогава беше най-страшно... Делото от 2016-17 ... после ми
изтръпваше лицето, трепереха ми ръцете, жестоко сърцебиене... до 170... Тя беше започнала да ме стабилизира...
Ходих при всичките светила... Александровска. В частен кабинет психиатър... не мога да се сетя кой... В един
момент ми изсипа разни мостри и вика „пий“, ама аз не мога така...
- Една приятелка ме преследва откакто съм с тревожността с Деанксит (явно
смисълът е, че ù го е препоръчала). При Поли съм била... Деанкситът януари миналата година... 4-5
месеца го взимах и се куртулисах...
Личностовата структура не може да бъде детайлизирано поради неинформативните
отговори, които вещото лице получи при освидетелстването.
Начинът на представяне на преживените смущения от Кр. Б. не позволява те да бъдат
разположени във времето по категоричен начин, поради което като по-надежден източник за
състоянието й са наличните медицински документи. Основният процес е, че Кр. Б. е
провеждала медицински консултации и са й били предписвани лекарства. Някои медицински
документи съдържат конкретни дати, други имат вписвания които позволяват да се
екстраполира вероятната им дата, но някои нямат никаква следа във времето, поради което
няма възможност да бъдат съобразявани при съпоставянето на двете линии в живота на Кр.
Б. - пеналната и медицинската.
… м.09.2018г. препоръчано лечение с Топилекс (препоръчан контролен преглед на
30.10.2018г.); не е ясно каква е била специалността на лекаря, предписал това лечение, но
вероятно е бил психиатър предвид твърде специфичния медикамент;
Пример за коментар на експерта: От 08.12.2014г. до септември 2018г. няма никакви
данни да са вили провеждани консултации или да е било предписвано лечение.
Седеммесечният интервал между новия обвинителен акт на СРП и предписването на
Топилекс също прави много условна връзката между двете събития. 17.11,2020г. - СГС
потвърждава присъдата на СРС.
Следващ избран коментар: С датата 17.11.2020 г. приключва процедурата по това
4
обвинение, но медицинските проблеми продължават.
Описваните в анамнезата смущения са регистрирани в наличната по делото
медицинска документация. Такива смущения могат да бъдат предположени и от
представената от ищцата документация при освидетелстването. Съществената страна е не
само естеството на оплакванията, но и особеностите на периодизирането им, описана на стр.
7-8.
Към момента на освидетелстването при Кр. Б. не се регистрират актуални болестни
отклонения.
Относно необходимостта от прием на коментираните лекарства (Топилекс, Атаракс,
Валидол, Тритико, Ксанакс, Хедонин, Серопрам, освен тези за преодоляване на хипертония)
- те са подходящи за преодоляване на сомато-вегетативни и емоционални смущения, като не
може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че са били предписани и от психиатър.
Няма пряка връзка между наказателното производство и психиатричните диагнози.
Анализите разположени на стр. 7 и 8 са на база наличните по делото документи, които са
няколко – един фиш от Бърза помощ и други медицински документи, са били предоставени
при освидетелстването, където има вписани лечебни препоръки и една рецепта. Те са
коментирани от вещото лице, което не може да вземе отношение към тяхната достоверност –
последната не може да се потвърди или отрече. Има много голям интервал между 2014г.,
когато се твърди, че са започнали тези болестни отклонения до първия амбулаторен лист,
който е издаден през м. декември 2018г. Това е рядък документ - специалист „Вътрешни
болести“ е вписал психиатрична диагноза „паническо разстройство“, т.е. този голям
интервал е свободен от каквато и да е официална документация за психични смущения.
Вторият елемент, който заслужава внимание, е че след протеста на прокуратурата през м.
декември 2019г., чак септември 2022г. съществува амбулаторен лист от психиатър с
психиатрична диагноза. Същевременно, диагнозите вписани от кардиолога и психиатъра са
от областта на граничните разстройства, невротичните разстройства в патогенезата или в
механизма на възникването, на които освен евентуалното наличие на провокиращ фактор,
много голямо участие има и личностна стъпка и нагласите на личността към подобен род
болестни смущения. Не е еднозначно, както при една травма би могло да бъде, съчетаването
на тези две обстоятелства.
Отсъства паралел между реалните евентуални травмиращи събития по това дело и
болестните смущения констатирани от специалисти. Би било типична депресивна реакция или
тревожно разстройство, ако вчера ми се е случило нещо нежелано и след седмица аз посетя психиатъра с реални
смущения, а тук става дума за месеци светъл интервал, почти година, а при втория случай почти две години.
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
5
ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Периодът от
проверката, осъществена от СДВР, съобразно Определение № 18 от 01.04.2024г. по дело
смесен състав № 13/2014г. на ВКС и ВАС, също е релевантен.
Относно довода на ищеца по отношение отговора на втория ответник за вътрешна
противоречивост. Становището на СДВР по иска е коректно изготвено. В него се оспорва
претенцията, като се навежда довод, при условията на евентуалност за нейната
прекомерност.
I. неимуществени вреди:
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о.,
ГК, докладчик председателят З.А., например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в
резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика", обстоятелството.
Такова е и съдебното минало – от него може да се направи извод за това как е
понесено конкретното производство. Доводът за обратното на ищеца е неоснователен.
6
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. №
1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г.
на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът
е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В тази връзка, съгласно Решение № 449 от 16.05.2013г. на ВКС по гр. д. №
1393/2011г., IV г.о., ГК, докладчик съдията А. Б., в случаите на незаконно обвинение в извършване на
повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по
които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с
всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на
доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения,
независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. В самото решение се цитира и т. 11
от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г., ОСГК, докладчик съдията Ж.Н.,
съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение
за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените
дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на
всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и
страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан.
Ищцата е оправдана за конкретно деяние по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 2 от НК – то е тежко
наказуемо (чл. 93, т. 7 от НК), но за подобно поведение тя има вече влязла в сила присъда -
01.07.2021г. Двете производства са текли успоредно във времето, като първото изцяло
поглъща настоящето. Освен това има висящо дело за трафик на хора – Раздел XI от НК,
което е много по-укоримо от гладна точка на морала, а и съществено по-тежко наказуемо. То
вече предполага сериозно притеснение.
В случая, неправилно сезираният с исковата молба Софийски градски съд е постановил разделяне на
производството, като е изискал от ищеца да потърси самостоятелно обезщетение за причинените му вреди от
всяко едно обвинение поотделно. Страната не е имала друга възможност, освен да потърси по 1/14 ид. ч. от
общия размер на увреждането. В разглеждания казус обвиненията са по едни и същи текстове от НК,
производствата по тях са се развили в рамките на един период - Д. е привлечен като обвиняем през юли 2003 г.
по всички дела и те всички са прекратени през юли 2006 г., с изключение на производството по сл. д. № 329/2001
7
г. Допустимо е обаче производството по ЗОДОВ са се развиват и поотделто: По приключилите
вече други дела с влезли в сила съдебни актове, на Д. са присъдени суми, чийто сбор надвишава 20 000 лв. - по
гр. д. № 981/2010 г. по описа на САС - 3000 лв., по гр. д. № 1546/2010 г. на САС - 2000 лв., по гр. д. № 99/11 на
САС - 4000 лв., по гр. д. № 631/2010 г. на САС - 4000 лв., по гр. д. № 460/2011 г. на САС - 3000 лв., по гр. д. №
504/2010 г. на САС - 3000 лв. и по гр. д. № 530/10 г. на САС - 3000 лв., по гр. д. № 833/2010 г. - 2000 лв. … Това
обстоятелство следва да бъде отчетено, увреденият се явява обезщетен, включително и по отношение на сл. д. №
295/2001 г. поради което, като краен резултат, иска на Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
по настоящото дело следва да бъде отхвърлен.
Според в.л. не може да се направи категоричен извод, че проблемите на ищцата имат
пряка връзка с това конкретно производство. Те не могат да се съчетаят дори относително
темпорално с етапите на процеса. Трудно е да се прецени дали са реакция на психиката на г-
жа Б. от наказателните производства, или поне те са спомогнали.
В заключението на в.л.-е (чл. 175 от ГПК – признания за неизгодни за ищцата факти),
а в свидетелските показания, има данни допълнителни стресори:
- ищцата не се съобразява с лекарско становище и не пие предписаните ù лекарства,
предозира или приема медикаменти, препоръчани ù от приятел (Решение № 17 от 6.03.2015г.
на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и
поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение
за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД);
- смъртта на родителите ù;
- изолацията по време на пандемията (COVID 19);
В конкретната хипотеза:
-1. Наказателното производство е продължило от 08.12.2024г. 29.01.2016г. до
17.11.2020г., т.е. 5 години 9 месеца и 22 дена. По разбиранията на този състав това не е
разумен срок (за доказване на няколко блудствени деяния), но не е и прекалено
продължителен;
-2. Ищцата се е закъсняла за първото о.с.з. тъй като се успала. Това е аргумент, че
явно не възприемала процеса (този процес) като особено съществен стресор. Следва да се
има предвид, че г-жа Б., кът този момент (2018г.) е преминала през 2 наказателни
производства.
Съобразно изложеното относно връзката с и болестните смущения констатирани от
специалисти, съдът намира, че обезщетение от 5 000 лева би следвало да я обезщети. За
горницата искът е неоснователен.
По-горе бе обърнато внимание за настъпилата процесулана преклузия, предвид
нежеланието на двете учреждения да ангажират доказателства, свързани с фактология, за
която има данни в наказателното производство (става въпрос за блудствени действия,
осъществявани в студиото за масаж). При липса на твърдения, а и последващото им
установяване (събраните доказателства в друго производство (административно или
наказателно), нямат правно значение за производството пред гражданския съд, който не
може да ползва доказателства, събрани в такова производство - Определение № 374 от
8
01.04.2010 г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на ВКС, също: Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I
т.о. на ВКС, Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното
дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно
доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д.
№ 263-II/82г., I г.о.; Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Определение № 817 от 14.07.2010г. по
гр.д. № 554/2010г., г.к., Іv г.о. на ВКС; Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І
г.о. на ВС; например не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който
е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г.
по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС.
Тези факти, които биха релевантни към размера на обезщетението, дължимо на
ищцата, не са съобразени.
Съобразени са само тези обстоятелства, за което са ангажирани доказателства,
съобразно правилата на ГПК.
2. имуществени вреди:
Всички разходи на ищцата, предмет на имуществената претенция са за лечение на
заболяване, което, поне съобразно процесуалната истина, не са следствие от
неоснователното обвинение. Искът е неоснователен.
3. по искането относно чл. 11 от ЗОДОВ:
Съгласно Решение № 48 от 11.05.2022г. на ВКС по гр. д. № 1611/2021г., IV г.о., ГК,
докладчик председателят А. Б. и Решение № 458 от 14.01.2021г. на ВАС по адм.д. №
14665/2019г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова, подобно оповестяване се прави в
наказателното производство, а не в това по отношение на дължимото от държавата
обезщетение.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи
сумата от 10 лева.
На ищеца се дължат разноски – 24,58 лева, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 77 от ГПК, прокуратурата дължи и сумата от 410 лева,
възнаграждение за вещо лице (чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ).
Ищцата дължи юрисконсултско възнаграждение на втория ответник, съобразно
отхвърлената част от иска – 530 лева (78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, и СДВР, гр. София, ул. „******* I“ № 5, да заплатят при условията на
СОЛИДАРНОСТ на К. Г. Б., ЕГН **********, с. Нови Хан, комплек*********, съд.адр.:
гр. София, ул. *******, чрез адв. С., следното:
- сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 08.12.2014г. до 17.11.2020г., настъпили в резултат от
наказателно преследване срещу ищцата (НОХД № 3888/2018г. и свързаните с него
предварително производство и въззивно такова), ведно със законната лихва, считано от
28.08.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията (неимуществени
вреди) за горницата до пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, както и за
периода от 08.12014г. до 28.01.2016г. както и тази за имуществените - сумата от 1 701,34
(хиляда седемстотни и един лева и тридесет и четири стотинки) лева, имуществени
вреди, конкретно изброени лекарства в уволнителната молба за периода от 17.12.2018г. до
19.05.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК;
- сумата от 24,58 (двадесет и четири лева и петдесет и осем стойки) лева, сторени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, К. Г. Б., ЕГН **********, с. Нови
Хан, комплек*********, съд.адр.: гр. София, ул. *******, чрез адв. С., да заплати на СДВР,
гр. София, ул. „******* I“ № 5, сумата от 530 (петстотин и тридесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, и СДВР, гр. София, ул. „******* I“ № 5, да заплатят по сметка на Софийски
градски съд сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10